Решение по дело №1608/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С. И. Я., с адрес: [населено място], [улица], №1а, против отказ на главния архитект на Община Царево по заявление вх.№ УТ-9-76/02.08.2023г. за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация да обект: „вилна сграда- югоизточен калкан“ в [ПИ] /УПИ ІІІ-75 в кв. 8/ по КККР на [населено място], община Царево, обективиран в писмо изх.№ УТ-9-76-001 от 09.08.2023 г..

Жалбоподателят сочи пороци на постановения отказ, а именно неговата нищожност, незаконосъобразност, немотивираност, постановен в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Позовава се на разпоредбата на чл.178, ал.3, т.3 от ЗУТ, в която е посочено ,че не се издава удостоверение за ползване, когато не са премахнати съществуващи сгради и постройки, които не са включени в режим на застрояване, когато са предвидени за премахване в издадената виза за проектиране. Твърди, че във визата подобно указание не е направено, както и че постройката е собственост на трети лица. Според него след като са представени със заявлението всички документи и строителството е изцяло съобразено с издадените строителни книжа от Община Царево, са налице предпоставките за издаване на искания акт. Искането е за отмяната на оспорения административен акт.

В съдебно заседание, поддържа жалбата и иска оспореният отказ да бъде отменен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - главен архитект на Община Царево, чрез процесуалния се представител, представя административната преписка по издаване на оспорения акт. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице което адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

С разрешение за строеж № 82/ 06.07.2016г., издадено от главния архитект на Община Царево е разрешено изграждането на обект "вилна сграда – югоизточен калкан“ в [ПИ] по КК на [населено място] /УПИ ІІІ, кв.8 по плана на [населено място]/; РЗП - 131 кв.м., пета категория.

По делото са представени нотариален акт за дарение на идеална част на недвижим [имот номер], т.ІV, нот. Дело №686/25.11.2013Г. и нотариален акт за взаимно учредяване на право на строеж №188, т.ІV, нот. Дело №688/25.11.2013г., от последният се установява, че жалбоподателят и Д. Ф. са собственици всеки на по  от УПИ IІІ-75, кв.8 по плана на [населено място] и двамата взаимно и безсрочно си учредяват право на строеж за изграждане на две вилни сгради на калкан-югоизточен и северозападен.

Приложена е скица-виза за проучване и проектиране № 226 от 05.08.2013г. за УПИ IІІ-75, кв.8 по плана на [населено място] на наследници на И. С. Я., в която е вписан следния текст: „На основание чл.140 от ЗУТ важи за проучване и проектиране на вилна сграда в УПИ IІІ-75, кв.8 по плана на [населено място], общ.Царево, обл.Бургас, съгласно Заповед № РД-14-33/12.03.1991г. при следните пределно допустими устройствени показатели-Устр.зона-Жм, Пзастр.-макс. 40%,Кинт-0,8, Позел.-40%, К.к.макс-7м. Инвестиционното намерение да се съгласува с РИОСВ и експлоатационните дружества за ползване на водни и енергийни ресурси.“ Във визата са очертани ограничителните линии на застрояване и съществуващата масивна жилищна сграда.

Със заявление вх.№ УТ-9-76/02.08.2023г. до главния архитект на Община Царево, жалбоподателят е поискал регистриране на строеж пета категория, предстваляващ „вилна сграда- югоизточен калкан“ в [ПИ] /УПИ ІІІ-75 в кв. 8/ по КККР на [населено място], община Царево. Към заявлението са представени документи за строежа по опис /л.18 от делото/, а именно нотариални актове за собственост, разрешение за строеж №82/06.07.2016г. издадено от арх. Д. К. - Главен Архитект на Община Царево, инвестиционни проекти на 05.07.2016г., Договор за упражняване на технически контрол в строителството сключен с техн. ръководител Х. С. Х.,Договор за упражняване на технически контрол в строителството сключен на 04.10.2016г. с техн. ръководител Ж. Т. Т.,Протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия на строежа заверен на 15.09.2016г., Заповедна Книга на строежа № 1/15.09.2016г., заверена от техническия ръководител на строеж,Диплома за средно специално образование Серия В-02 №0018220, рег.№ 022418-53/01.07.2002 г. издадена от ПГСАГ “Кольо Фичето” [населено място] на техническия ръководител - Ж. Т. Т.,Констатации от извършени проверки при достигане на контролираните проектни нива на проводи и съоръжения,Заверен Констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването на 05.02.2020г.,Декларация от инвеститора за липса на водени и приключени съдебни производства, Актове обр. 7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция (9 бр.), Акт обр. 10 за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството (1 бр.),Акт обр. 11 за установяване на състоянието на строежа и (СМР) при продължаване на строителството но спрени строежи (1бр.),Актове обр. 12 за установяване на видовете СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи че са постигнати изискванията на проекта (40 бр.), Акт обр. 14 за приемане на конструкцията ( 1 бр.),Строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта (кадастралния план) на [населено място], съгласно Удостоверение № (няма) издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър при Община Царево,Технически паспорт на обекта,бетонов дневник,Сертификати за вложените материали,Договор за предоставяне на услуги към преносната мрежа на „ВиК” ЕАД - [населено място],Договор №4216107 от 04.10.2016г. г. за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа с „ЕВН България Електроразпределение„ ЕАД, писмо с изх.№ ТД-681-1 $24.03.2020г. от „ВиК” ЕАД - [населено място] , че не възразяват строежът да бъде въведен в експлоатация.

Административният орган по депозиранато заявление е издал оспореният отказ, в който е приел, че за имота има одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ със заповед № РД -14-33/12.03.1991г. и издадена виза за проектиране от 14.11.2013г. на главния архитект на Община Царево, от които е видно, че сграда с идентификатор № 10361.501.234.1 следва да бъде премахната предвид новопредвидените застройки в градоустройството. В заключение е посочено, че издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация ще бъде възможно, след премахване на съществуващите сгради и постройки, които не са включени в режима на застрояване, съгласно чл.178, ал.3, т.3 от ЗУТ.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява:Процесният имот с ид.№ 10361.501.234 по КК на [населено място] по първия регулационен план на [населено място] от 1951г. попада в УПИІ, кв.6, по следващия регулационен план от 1981г. е с нов № ІІІ-75, в кв.8. Със Заповед № РД-14-33 от 12.08.1991г. на основание чл.93, ал.5 от ППЗТСУ и доброволно съгласие на заинтересованите собственици, удостоверено в нотариално заверено заявление с изх.№ 66/11.03.1991г. е одобрен изменение на ДРЗП, като парцел ІІІ, в кв.9 е разделен на три парцела с лице 14м и обособяване на двуетажни жилищни постройки. Сградата с ид.№ 10361.501.234.1 не е включена в режима за застрояване в УПИ-ІІІ-75 на [населено място], общ. Царево. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че цитираната сграда е отразена като съществуваща, но не е предвидена като застроително петно, а с плана от 1991г. са предвидени нови застроителни петна. Вещото лице уточнява, че последният план е изменен със съгласието на собствениците, като собственикът на тази постройка е бил наясно, че тя е на регулационната линия и не се запазва в предвиждането. Преценяйки отстоянията преди разделянето и годината на построяване преди 1981г., представлява търпим строеж. Новият строеж не е в застроителното петно, но при приложението на ЗТСУ и Закона за собствеността на гражданите в застроителните планове се изчертавали строителни петна 10/12 метра, които отговаряли горе-долу на 120 кв. м., но тези петна, според вещото лице са условни, тъй като там е записана етажността и това, че сградите ще бъдат на калкан. Предвиденото застроително петно не ограничава последващото проектиране. При действието на ЗУТ в плановете се очертават само ограничителни застроителни линии и задължителни застроителни линии, поради което и във визата са отразени ограничителните линии, а не предвиденото петно за проектиране на сградата. Отразената ограничителна застроителна линия е плътна към съседния имот, което означава, че е задължително бъдещото застрояване да бъде на калкан. Новопостроената сграда, която е проектирана, одобрена и разрешена, попада в границите на разрешеното по плана от 1991 г. и в съответствие с издадената виза. Според вещото лице в разрешението за строеж би следвало да се впише, че е първи етап на строителството на сградата на калкан. По отношение на „старата постройка“ се приема, че собственикът, когато реши, че не може да поддържа тази сграда и трябва да бъде съборена, ще изпълни разрешеното по съответния застроителен план. Тези постройки не се събарят предварително, преди инвестиционните намерения на самия собственик. Собственикът на постройката може да реализира правата си на калкан при 16 м дълбочината на застрояване, досега е реализирано по-малко от 8 метра.

Съдът извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от и достигна до следните правни изводи:

Писмото, предмет на настоящото производство, съдържа властническо волеизявление на главния архитект на Община Царево да не издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи от пета категория и по съществото си съставлява отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, поради което и съдържа белезите на индивидуален административен акт - отказ за издаване на акт по чл. 21, ал. 3 от , който подлежи на съдебен контрол - чл. 128, ал. 1, т. 1 от .

Оспореният отказ е издаден от главния архитект на Община Царево във връзка с негови правомощия по чл. 177, ал. 3 от , във връзка с чл. 19а, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 година. Съгласно цитираните разпоредби именно на главния архитект, като издал разрешението за строеж, е възложена и процедурата по регистриране и въвеждане в експлоатация на строежите от пета категория, каквито са процесните. Въз основа на това се приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от .

Оспореният отказ е в изискваната от чл. 19б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 година писмена форма, в съответствие на чл. 59, ал. 2 от . Съгласно чл. 19б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 година органът, издал разрешението за строеж, в 7-дневен срок от постъпване на искането, след извършване на проверка на комплектованите документите по чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 отказва издаване на удостоверение с мотивиран писмен отказ. Разглежданият в настоящото производство отказ съдържа фактически и правни основания за неговото постановяване, поради което не е налице основание за оспорване по чл.146, т.2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 година органът, издал разрешението за строеж, отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 19б, ал. 1, т. 2, когато установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от .

В случаят органът се е позовал на разпоредбата на чл.178, ал.3, т.3 от , съгласно която не се издава удостоверение, когато не са премахнати съществуващи сгради и постройки, които не са включени в режима на застрояване, когато са предвидени за премахване в издадената виза за проектиране. По делото не се спори, че по отношение на сграда с идентификатор № 10361.501.234.1 по КК на [населено място] не се предвижда запазването й. Видно обаче от приложената по делото виза за проучване и проектиране№ 226 от 05.08.2013г. за УПИ IІІ-75, кв.8 по плана на [населено място], въз основа на която е издадено разрешението са строеж на жалбоподателя С. Я., няма отразяване сграда с идентификатор № 10361.501.234.1 по КК на [населено място] да се премахне при реализиране на инвестиционния проект, за който е издадена. Вещото лице посочва, че заваренито постройки не подлежат на задължително премахване, а собственикът когато прецени да реализира инвестиционните си намерения и да изпълни разрешеното по съответния застроителен план ще премахне постройката, а не предварително. Отделно от изложеното вещото лице посочва, собственикът на постройката може да реализира правата си на калкан при 16 м дълбочината на застрояване,като досега е реализирано по-малко от 8 метра. Отново следва да се отбележи, че предпоставките по чл.178, ал.3, т.3 от ЗУТ за отказ за издаване на удостоверение, наличие на съществуващи сгради и постройки, които не са включени в режима на застрояване и когато са предвидени за премахване в издадената виза за проектиране. В конкретния случай съществуващата сграда не е предвидена в режима на застрояване, но не е предвидена за премахване в издадената виза за проектиране, поради което не е изпълнена втората кумулативно предвидена предпоставка, за да се приеме че е изпълнена правната норма на чл.178, ал.3, т.3 от ЗУТ и е следвало да бъде издаден отказ за издаване на удостоверение за ползване.

Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема, че обективираният в писмо отказ на главния архитект на Община Царево, предмет на настоящото съдебно производство е материално незаконосъобразен.

Налице е основание за отмяната му и по чл. 146, т. 4 от . С оглед горното и предвид естеството на акта преписката следва да бъде върната на главния архитект на Община Царево за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

При новото произнасяне административният орган следва да се съобрази с даденото в настоящото решение тълкуване на закона по отношение на основанието за отказ, предмет на оспорения акт. Административният орган следва да извърши задълбочена проверка по отношение на представени ли са всички изисквани по чл. 177, ал. 1 от (според категорията на строежа) документи и проверка на всички останали основания по чл. 178, ал. 3 от .

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от следва да се уважи своевременно направеното и доказано по основание и размер искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи: държавна такса за образуване на административно дело - 10.00 лева и адвокатско възнаграждение - 750.00лв. Ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер от 760 лева. От страна на процесуалния представител на ответника се прави възражение за прекомерност на разноските. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за дела по ЗУТ е в размер [рег. номер]. в случая декларираният и заплатен хонорар е под посочения минимум, поради което съдът намира възраженията за прекомерност за неоснователни.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, двадесет и втори състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Станимир Иванов Янев, с адрес: [населено място], [улица], №1а, ОТКАЗ на главния архитект на Община Царево по заявление вх.№ УТ-9-76/02.08.2023г. за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация да обект: „вилна сграда- югоизточен калкан“ в [ПИ] /УПИ ІІІ-75 в кв. 8/ по КККР на [населено място], Община Царево, обективиран в писмо изх.№ УТ-9-76-001 от 09.08.2023 г..

ВРЪЩА преписката на главния архитект на Община Царево за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Община Царево да заплати в полза на Станимир Иванов Янев сумата от 760 лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.