Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031
гр. Асеновград 11.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Асеновградският районен
съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
При участието на секретаря Ася И.,
като разгледа АНД № 460/2020 г. по описа на Асеновградския районен съд, за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 6 от 12.06.2020г., издадено от
Директора на РИОСВ – Смолян, инж. Екатерина Гаджева, с което на „***“ ЕООД, ЕИК160078499,
със седалище и адрес на управление – гр.Лъки, ул. „Освобождение“ № 2, представлявано
от З.Х.К. – управител, на основание чл.
200 ал.4, във вр с чл. 200 ал.1 т.6 от
Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за
извършено нарушение по чл.48 ал.1 т. 3 от Закона за водите.
В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника адвокат К. се навеждат
основания за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление,
отрича се факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила в процедурата по
издаването му и в задължителното му съдържание,както и за неправилно приложение
на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна, РИОСВ – Смолян, се представлява от юрисконсулт Кисьов, който моли за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от
фактическа страна:
На 10.03.2020 г. била извършена
проверка от служители РИОСВ-Смолян, сред които и актосъставителят Р.Ф. на обект
рудник „***“ , находящ се в землището на с. Дряново, общ. Лъки, стопанисван и
експлоатиран от „***“ ЕООД, с предмет спазване
на емисионните ограничения. В хода на проверката от участващия в нея
представител на регионалната лаборатория към ИАОС- Смолян била взета проба от отпадъчна вода на изхода
на рудник „***“, преди точката на заустване
в река Джурковска, съгласно Разрешителното за заустване. За изземването на
пробата бил съставен протокол за проверка, както и Протокол за вземане на проби
/извадки от води № 156 от 10.03.2020г./ Пробоизземването се извършило в
присъствието на представител на дружеството- Р. С.. От представения протокол за извършеното
лабораторно изследване на иззетата проба отпадъчна вода се установило, че по
изследваните показатели, заложени като индивидуални емисионни ограничения в
разрешителното за заустване и конкретно по отношение на елементите – мед, цинк
и арсен не отговорят на ИЕО, като многократно ги надвишават. При тези констатации,
контролните органи приели, че е налице състав на административно нарушение,
извършено от „***“ ЕООД , тъй като дружеството като титуляр на Разрешителното за заустване № 33120073/14.10.2013г.
и Решение № РР-2931/10.09.2016 г. не спазва разпоредбите на чл. 48 ал.1 т.3 от
Закона на водите да поддържа качеството на заустваната в повърхностен воден
обект отпадъчна вода, формирана в резултат на дейността на обекта в
съответствие с индивидуалните емисионни ограничения, представляващи условията в
Разрешителното за заустване. Констатирало
се и че нарушението е извършено повторно, тъй като за същото по вид нарушение дружество
е наказвано с влязло в сила на 22.07.2019 г. НП № 9/10.07.2019 г. Т.е. налице е
обстоятелство обуславящо по тежката квалификация „повторност“ по смисъла на Параграф 1 т.22 от ДР на ЗВ. За констатираното
нарушение в РИОСВ– гр. Смолян бил съставен АУАН. За съставянето на Акта била
изпратена надлежна покана до дружеството, като за съставянето на АУАН се явил управителя
– З.К.. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана
по същество тя е ЧАСТИЧНО основателна.
При проверка на процедурата съдът
намери, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в
изискуемата от закона форма са и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН и с
тях надлежно е установено извършено административно нарушение. Правилно
описаното нарушение е квалифицирано по чл. 48 ал.1 т. 3 от ЗВ, която норма въвежда задължение за
водоползувателите – титуляри на разрешителни да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните. Адекватно
описаното нарушение е съотнесено към приложимата санкционна разпоредба –
чл.200, ал.4, във вр. с ал.1 т.6 от Закона за водите, която предвижда,
имуществена санкция при повторно нарушение в размер от 1000 до 50000 лв., за
юридическо лице , което изхвърли отпадъчни води във водните
обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания.
Неоснователно е възражението изложено в жалбата за относимост на описаното
нарушение към различна санкционна разпоредба, а именно тази на чл. 200 ал.1 т.2,
предл. ІІ –ро от ЗВ, която предвижда санкция за ползване на водни обекти
в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Напротив, същото доколкото касае неизпълнение
на задължението по чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ за
водоползувателите да поддържат необходимото
качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните, се съотнася именно към санкционната разпоредба на чл. 200 ал. 1
т. 6 от ЗВ, тъй като предвидената в нея санкция е за изхвърляне на отпадъчни води във
водните обекти при нарушаване на
емисионните норми и изисквания. Посочената санкционна разпоредба е
специална по отношение на общото изискване за спазване на условията на
разрешителните, защото е обвързана със специфична част от тези условия каквато
са именно индивидуалните емисионни ограничение заложени в разрешителните ,
чието нарушаване пък неизменно е обвързано с неспазване на задължението за
водоползувателите за поддържане на необходимото качество на водата и съответно със
забраната да се изхвърлят във водните обекти отпадни води с емисии на
замърсителите над зададените ограничения. Ето защо, съдът намира, че нарушението
е правилно е квалифицирано, правилно е описано с всички елементи на неговия обективен
състав и правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба.
По отношение на обема на
нарушението, касаещ броя на химичните елементи, за които е надвишена
допустимата по зададените ЕИО концентрация, от събраните в хода на въззивното
производство доказателства – показанията на лаборанта извършил изследването П. Д.
и от представения коригиращ Протокол за изпитване № К 10-0528 от 11.01.2021 г.
се установява превишаване на нормите само за два от елементите в отпадната
вода, а именно Мед, при който
превишението над допустимата стойност е около 4 пъти – 400 % и Цинк, при който
превишението е малко над 1,5 пъти – около 150 %, а по отношение на елемента
Арсен, който също е посочен като надвишен в НП, се установи, че няма
превишаване и същият е в лимита на ЕИО, тъй като е допусната техническа
при транслирането на резултатите,
получени от апаратурата и нанасянето им като стойност в първоначалния протокол
за изследване. Това обстоятелство не води до дисквалифициране на нарушението,
тъй като то пак продължава да е налице, поради неспазване на ЕИО по отношение
на два от елементите – Цинк и Мед, което пак е довело до изхвърляне на отпадна
вода над допустимите стойности на замърсяване, но се отразява при преценката за
неговата тежест,поради доказания по малък брой на замърсителите поради
отпадането на елемента Арсен.
Поради
тези съображения и в контекста на така установената във въззивното производство
по-малка тежест на конкретното нарушение съдът намира, че наложената
имуществена санкция в размер на 5000 лв., макар и ориентирана към минимума на
законовия диапазон се явява завишена и несъответна с критериите на чл. 27 ал.2 от ЗАНН, основния
сред които е тежестта на нарушението, което налага нейната редукция. От друга
страна, при определянето на справедлив размер на санкцията съдът взе в предвид
и факта ,че е налице превишаване по два отделни показателя на ИЕО, както и сравнително високата стойност на превишаване
на индивидуални емисионни ограничения, поради което и намира, че най–правилен и
справедлив размер на санкцията е 2500 лева.
По отношение на
разноските. Съгласно нормата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за
определянето им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, жалбоподателят заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Липсва обаче изрична
уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен
акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл.
78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
При приложение на този
принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски
по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата, тъй като
в конкретния случай имуществената санкция е намалена наполовина.
Административно -
наказващия орган е представляван от юрисконсулт, и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 300 лева
представляващи заплатен адвокатски
хонорар.
С оглед изхода на делото и при спазване
на принципа за съразмерност на претендираните разноски с уважената респективно
отхвърлената част от жалбата, който резултат от гледна точка на размера на
намалената имуществена санкция е пропорционално равен, съдът намира, че на
страните не следва да се присъждат взаимно разноски.
Ето защо, поради изложените съображения и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 6 от 12.06.2020 г., издадено
от Директора на РИОСВ – Смолян, инж. Екатерина Гаджева, с което на „***“ ЕООД,
ЕИК160078499, със седалище и адрес на управление – гр.Лъки, ул. „Освобождение“
№ 2, представлявано от З.Х.К. – управител, на основание чл. 200 ал.4, във вр. с чл. 200 ал.1 т.6 от Закона за водите, е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за извършено нарушение по
чл.48 ал.1 т. 3 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 2500
лева.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: