РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 23.09.2022 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                      Членове:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                      ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Румен Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 103 по описа за 2022 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

              С решение №149 от 25.07.2022 година, постановено по наказателно административен характер дело № 149 по описа за 2022 година на Ловешкият районен съд, решаващият състав отменя Наказателно постановление № 21-0906- 001282 от 10.01.2022 г., издадено от Началника на Сектор ПП към ОДМВР Ловеч, с което е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки на Д.Р.И. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно и осъжда ОД на МВР-Ловеч да заплати на Д.Р.И. ***, ЕГН: ********** сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. 

    В касационната жалба се излагат доводи, че постановеното решение е неправилно. Касационният жалбоподател оспорва приетото от   съда непълно описание на нарушението със съществено значение, с което   не е спазена разпоредбата на чл.57 т.5 от ЗАНН, довела до незаконосъобразност на НП. Сочи, че лицето е отишло до СО при МБАЛ - Ловеч и си е тръгнало без да даде проба за химическо изследване и какво е било поведението му през това време, не касае органа при преценка на нарушението. Излага, че наказващият орган не е описвал и поведението на лицето при извършената проверка и отказа да бъде изпробвана с техническо средство, тъй като това не е част от фактическия състав на нарушението.

  Твърди, че в НП органът е посочил конкретно и ясно в какво се изразява нарушението на лицето, а именно, че е отказало проба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с посочен фабричен номер и не е изпълнило предписанието за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. За това административно нарушение му е наложено предвиденото в чл.174 ал.3 от ЗДвП административно наказание.

               Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. 

      В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща   представител.  

      В съдебно заседание ответникът Д.Р.И.,  чрез адв. И. застъпва становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Сочи, че РС подробно е изложил в своите мотиви и се е аргументирал по всички възражения, представени в писмените бележки, депозирани пред него с подробни аргументи защо считат НП за незаконосъобразно. С оглед на всички  доказателства и подадените писмени становища, моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, и присъди направените пред касационната инстанция разноски. 

               Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна и пледира за отмяна на съдебният акт и потвърдено наказателното постановление. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е разширил тълкуването на нормата на  чл. 174 ал. 5 от ЗДвП, както и че не е елемент от състава това нарушение – дали лицето се е явило или не се е явило в болничното заведение да му се вземе биологичната проба.  

               Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, становищата на страните, и като извърши служебна проверка, на основание чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

                Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл.210 ал.1 от АПК, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.      

      Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения:

                Производството пред Районен съд - Ловеч е образувано по жалба на Д.Р.И. против Наказателно постановление /НП/  № 21-0906- 001282 от 10.01.2022 година на  Началника на Сектор ПП към ОДМВР Ловеч. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 484415 / 30.12.2021г., на същата е наложено на основание чл.174 ал. 3 пр.1 от ЗДвП   административно наказание  глоба  в размер 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са й отнети 12 контролни точки.  

                Административнонаказателната отговорност е ангажирана за това, че на 30.12.2021г. в 01.45 ч. в гр.Ловеч на посоченото място е управлявала описаното и индивидуализирано моторно превозно средство лек автомобил Нисан Х Трейл, като отказва да й бъде извършена проверка за употребата на алкохол в кръвта по метода на издишания въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARNA 0114. Издаден е талон за медицинско изследване № 105560 и 7 броя стикери за сигурност и валидност на пробата с № А039748. В НП е посочено: Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което представлява нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

             За да направи своите изводи по фактите, районният съд се е позовал на редовно събраните по делото доказателства, за което е провел съдебно следствие по предвиденият в НПК процесуален ред. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел, че в обстоятелствената част на НП присъстващото описание на нарушението не е пълно и точно, тъй като са отразени само обстоятелства, касаещи отказа на жалбоподателката, ответник в настоящото производство да й бъде извършена проверка с техническо средство, но не и за това, че същата е пожелала медицинско изследване, за което й е дадено предписание/талон, но не го е изпълнила. Счел е, че не описването на поведението на жалбоподателката след като й е издаден талон за изследване, касаещо явяването и в медицинското заведение и напускането му без да е дала проба за химическо изследване за наличие на алкохол в кръвта, е от съществено значение и представлява неспазване на разпоредбата на чл.57 т.5 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на НП.

             Касационната инстанция не споделя изводите на районния съд за неяснота и непълнота в описание на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

              Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.   

               Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението, на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на административното нарушение. Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката.

              В настоящия случай И. е отказала и двата начина на проверка на установяването на концентрацията на алкохол в кръвта. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че лицето е отишло до СО при МБАЛ - Ловеч и си е тръгнало без да даде проба за химическо изследване. По безспорен начин е установено извършеното нарушение, а именно водачът отказва да му се извърши проба за алкохол с техническо средство. Издаден му е талон за изследване с № 05560, който е връчен на лицето и същото не е дало биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

             Следва да се посочи, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, в какъвто смисъл е описано нарушението, както в АУАН, така и в НП,  поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача Д.И..

               Същата като водач е запозната с последствията от неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, като в самият талон за изследване е възпроизведена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Обстоятелството, че в наказателното постановление не е описано поведението на водача след като му е издаден талон за изследване, касаещо явяването му в медицинското заведение и напускането му без да е дала проба за химическо изследване за наличие на алкохол в кръвта не представлява неяснота относно вмененото нарушение и не се е отразило на правото на защита на наказаното лице. От една страна, не е нарушено правото на водача да разбере, в какво се изразява нарушението му и каква ще е санкцията за това нарушение. От друга, изборът на поведение е изцяло предоставен на водача, който в случая е предпочел да не дава проба.

              В настоящия случай, констатациите в акта за установяване на административно нарушение не са опровергани от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не са налице съществени процесуални нарушения в административното производство, като АУАН и НП съдържат реквизитите, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приемайки обратното и отменяйки наказателното постановление като незаконосъобразно, районният съд е приложил неправилно материалния закон.

              Наложеното на водача наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174 ал.3 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок  2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му, съответно наложеното му наказание

              Не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за нарушител/ водач / на лист 8 от делото на РС/ са извършени и други нарушения, за които водачът е бил санкциониран. Липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така следва да се подчертае, че се касае за управление на МПС- дейност, която по същество представлява източник на повишена обществена опасност.

              Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е основателна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което и ще следва да бъде отменено и потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.           

              Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.2 предложение второ от АПК, във вр. с чл.222 ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОТМЕНЯ изцяло Решение № 149 от 25.07.2022 година, постановено по наказателно административен характер дело № 149 по описа за 2022 година на Районен съд - Ловеч, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

              ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0906- 001282 от 10.01.2022 година на  Началника на Сектор Пътна полиция към ОДМВР Ловеч, с което е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки на Д.Р.И. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

              Решението е окончателно. 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.