№ 425
гр. София , 12.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500100 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 265299 от 27.11.2020 год., СГС, ГО, 9 състав, постановено по гр.д. №
7642/2020 год., е върнал исковата молба на ищеца „Еко Трейд АП“ ЕООД и е прекратил
производстото по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК, като в мотивите си съдът е
констатирал, че ищеца не е изпълнил дадените му указания за внасяне на дължимата
държавна такса.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „Еко Трейд АП“ ЕООД
в която се релевират доводи за неправилност. Твърди, че производството по делото следва
да се развива по специалния ред на ЗОДОВ и в този смисъл е внесъл дължимата държавна
такса. В този смисъл е изпълнил указанията на съда и неправилно исковата молба е върната,
а производството по делото е прекратено. Моли съда да бъде отменен обжалвания съдебен
акт и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:
Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК,
обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и
основателна.
Предявен е иск с правно основание чл.2в, ал.1,т.2 от ЗОДОВ по който се твърди нарушаване
правото на ЕС от законодателния орган на Република България и ответник – Народното
събрание и се претендират причинени вреди.
1
С разпореждане от 02.09.2020 год. съдът е констатирал нередовност на исковата молба на
„Еко Трейд АП“ ЕООД, като е оставил същата без движение и е дал триседмичен срок на
ищцовото дружество да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 % върху
материалния интерес. В изпълнение указанията на съда ищцовото дружество е представило
доказателства за платена такса в размер на 25 лева, като е обосновало недължимост на
остатъка, поради обстоятелството, че производството следва да се развива по ЗОДОВ, а не
по реда на ЗЗД.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото, като е приел, че ищеца не е изпълнил дадените указания и не е
внесъл дължимата държавна такса.
Определението е неправилно.
Исковата молба, предмет на настоящото производство, е подадена през 2020 год., т.е. след
измененията на ЗОДОВ с ДВ, бр.94 от 2019 г., с които изрично с разпоредбата на чл.2в се
регламентира редът, по който да се разглеждат исковете за вреди от нарушаване на правото
на Европейския съюз, с което се преодоляха противоречията в съдебната практика най-вече
по въпроса за подсъдността на споровете. Възприето бе разбирането, че тези искове се
гледат по реда на ЗОДОВ, т.е. цели се ангажиране отговорността на Държавата за
причинени от съответните й органи вреди, което обуславя процесуалната им легитимация.
Неправилно е разбирането, че процесуални субституенти на Държавата са само посочените
в ЗОДОВ административни органи и съдилища /чл.1/ и правозащитните органи –
разследващи органи, съд и прокуратура /чл.2/, т.е. такива на изпълнителната и съдебната
власт, и се изключва основният представител на законодателната власт, а именно Народното
събрание, с чиито именно нормативни актове първите от посочените две власти следва да се
съобразяват и прилагат. Неправилно съставът на СГС след тълкуване на разпоредбата на
чл.2в от ЗОДОВ е заключил, че държавата е единственият пасивно процесуално
легитимиран субект срещу когото може да бъде предявен иск за реализиране на
отговорността на публичен орган за вреди от правоприлагането, без да е взета предвид
разпоредбата на чл.7 ЗОДОВ, регламентираща именно процесуалната субституция.
Доколкото същата препраща към разпоредбите на чл.1 и чл.2 ЗОДОВ, уреждаща
отговорност на държавата за вреди, причинени от административна и правоохранителна
дейност, на стоящият състав счита, че този кръг не следва да се изчерпва само до тези
органи и длъжностни лица, към които между впрочем препраща и новият чл. 2в, ал.1
ЗОДОВ. Отговорността на държавата-членка, в лицето на националния й законодател е
предмет на многобройна практика на Съда на ЕС при твърдяно неизпълнение на задължение
за транспониране на директива, което е и основанието на иска в настоящия случай по
отношение на ответника Народно събрание. Макар, че дейността по повод на
законотворчеството, не е в обхвата на ЗОДОВ, доколкото няма друга уредба в действащото
ни законодателство, отговорността на Държавата от бездействие на законодателя в
посочения смисъл, следва да се реализира по реда на ЗОДОВ, като подсъдността занапред се
2
определя с оглед разпоредбите на чл.2в ЗОДОВ.
Съгласно чл.2в, ал.3 от ЗОДОВ, вр. чл.2а, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата, дължимата държавна такса е в размер на 25 лева. Именно такава
държавна такса е внесена и представено по делото от ищеца с молбата му от 02.10.2020 год.
В този дадените указания за внасяне на държавна такса в размер на 4 % върху интереса са
неправилни и следователно след като е внесъл действително дължимата такса, то ищецът
коректно е изпълнил указанията на съда и исковата молба не е подлежала на връщане на
това основание.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, определението следва да се отмени, и
делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 265299 от 27.11.2020 год. на СГС, ГО, 9 състав, постановено по
гр.д.№ 7642/2020 година.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствени действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3