№ 1030
гр. Варна , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ в публично заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110103476 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца
„ЮБЦ" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
1404, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8 срещу ответника В. Б. СТ.,
ЕГН ********** , с адрес: В.ул.С.**,**,*** положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както следва:
сумата в размер на 34,66 лева, представляваща главница за потребени,
но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 22.11.2017 г. до 22.01.2018 г.
по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от
14.12.2015 г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД, ЕИК: *********, вземанията по който са прехвърлени на "С. Г. Груп" ЕАД, с
ЕИК: ********* с договор за цесия от 16.10.2018г, а впоследствие прехвърлени от "С.
Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* с договор за цесия
от 01.10.2019 г.,
за която сума е издадена Заповед № 261348/04.11.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14024/2020 г. на Районен съд-
гр.Варна-11 състав.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-
деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество предявява исковата
си претенция срещу В. Б. СТ., ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което
1
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора.
Сочи се, че „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния
иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната № ***********.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни
от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка. ".
Излага се, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: ********* и В. Б. СТ., ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от дата
14.12.2015. г. за ползване на мобилна услуга за данни за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Smart М с месечен абонамент 23.99 лева.
Срокът на договора е бил за 24 месеца - до дата 14.12.2017 г.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *********** от дата 14.12.2015. г. между ответника и
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ********* са издадени
фактури **********/22.12.2017 г., *******************, за периода от 22.11.2017 г. до
22.01.2018 г. на обща стойност 43.68 лева, от които ищецът претендира за част от тях в
размер на 34.66 лв.
Излага се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за
два последователни отчетни месеца - за месеци 12/2017 и 01/2018 г. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
абоната.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 11.01.2018 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
2
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството -
цесионерът по втория договор/заявител по ЧЛ.41 ГПК/.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, която не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на
договора си.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „БТК" ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е
приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава
изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по
Договора и Общите условия. ". Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;".
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
В конкретният случай ответникът В. Б. СТ., ЕГН **********, е подписал
договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил
задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в
договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г.
Труп" ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна
част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за
всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ,
адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на
ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. "
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане.
3
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други
правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение
на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица,
спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се
обработват.
Въз основа на горепосоченото, се установява, че по силата на договор за
цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп" ООД е собственик на
вземането спрямо В. Б. СТ., ЕГН ********** което в последствие е било включено и
във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано
от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника
от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството
си на цедент от 01.10.2019 г.
Сочи си, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99,
ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Излага се, че длъжникът-ответник В. Б. СТ., ЕГН ********** не е
изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя
правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на
наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК.
Сочи се, че ответникът не е погасил задълженията си по договора.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително
решение по предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответницата В. Б. СТ., ЕГН ********** , с адрес: В.ул.С.**,**,***, в
срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага
становище за допустимост , но неоснователност на предявената искова претенция.
Счита се, че исковата молба е процесуално допустима, но неоснователна,
поради липсата на безспорни доказателства за претендираното от „ЮБЦ" ЕООД
вземане. Твърди се, че същото не съществува, както и че липсва основание, на което
„ЮБЦ" ЕООД може да претендира установяване на съществуващо и изискуемо негово
вземане срещу ответницата.
Излага се, че претендираното вземане по договорите за цесия от
16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. не съществува и „ЮБЦ" ЕООД не може да се
легитимира като кредитор по несъществуващо вземане и да претендира, изпълнение.
Твърди се, че представеният като приложение към исковата молба
договор № **********14122015-35653300 между ответницата В.С., и „БТК" ЕАД, е
сключен на 14.12.2015 г. и влиза в сила от датата на подписването му (14.12.2015 г.).
Съгласно посоченият в Договора срок, а именно 24 месеца, датата на изтичане на срока
му е съответно 14.12.2017 г. „ЮБЦ" ЕООД, чрез представителя си претендират
прехвърлено с договор за цесия вземане, в резултат на мое задължение към „БТК" ЕАД
от 23.01.2018 г., за което са представили като доказателство копие на фактура.№
******************* на стойност 34.66 лв., каквато е и сумата на претенцията им.
Счита се, че не следва фактурата, представено от „ЮБЦ" ЕООД да се приема като
доказателство, тъй като е издадена в нарушение чл. 6 от Закона за счетоводството и не
установява по основание и размер претендираното вземане. В представената фактура
4
№ ******************* не е посочен периодът, за който се дължи посочената
стойност (едномесечен съгласно договора, но не е посочено считано от кога). Въпреки
това, стойността на мобилните услуги, записана във фактурата е 0.12 лв. без ДДС и
съответно 0.03 лв. ДДС. Включен е и баланс от предходен период на стойност 34.51
лв., като не е уточнено за каква услуга е посочената сума, както и какъв е предходният
период (времеви граници на периода). В тази връзка, се счита, че не е изпълнена т. 4 на
ал. 1 от чл. 6 ЗСч, а именно в първичния счетоводен документ да бъде посочена най-
малко информация за предмета, натуралното и стойностното изражение на стопанската
операция. Имайки предвид представената от „ЮБЦ" ЕООД фактура за предходния
период ******************* на стойност 43.54 лв., издадена от „БТК" ЕАД, за която
нямат претенции, не става ясно от къде е претендираната от тях сума в размер на 34,66
лв., състояща се- от 0.12 лв. текущо потребление, 0.03 лв. ДДС и 34.51 лв. от предходен
период, тъй като фактурата за последния предходен период е на стойност 43.55 лв., а
балансът от предходни периоди посочен в нея е -0.01 лв. В случая, се счита, че след
като тези обстоятелства не са доказани, „ЮБЦ" ЕООД не може да се легитимира като
кредитор й да претендира изпълнение на несъществуващо задължение.
Излага се, че искът е неоснователен и предвид обстоятелството, че „ЮБЦ"
ЕООД не доказват, че "БТК"ЕАД са предоставяли на ответницата телекомуникационни
услуги за периода, за който е издадена фактура № *******************, а същата е
издадена 40 дни след изтичане на срока на сключения между ответницата и "БТК"ЕАД
договор.
Твърди се, че от представените договори за цесия е видно, че с договора
от 16.10.2018 г. първоначалният кредитор „Българска Телекомуникационна компания"
ЕАД, като цедент е прехвърлил на „С.Г. Груп" ООД, като цесионер вземанията (без
данни за техния размер и за отделните правоотношения), произтичащи от договорите
за далекосъобщителни услуги, описани в Приложение № 1, а с договора от 01.10.2019
г. „С.Г.Груп" ООД прехвърля на „ЮБЦ" ЕООД, като цесионер, същите вземания
(отново без данни за размера на отделните вземания и за правоотношения, от които
произтичат), подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.
Посочените в договорите приложения не са представени към исковата
молба, като са представени само Потвърждение за прехвърляне на вземане към
договора за цесия от 16.10.2018 г. и извлечение към Приложение № 1 от договор за
цесия от 01.10.2019 г., издадено от „С.Г.Груп" ООД, съгласно което по силата на
същия договор вземането на „ЮБЦ" ЕООД спрямо мен, произтичащо от договори за
мобилни услуги в размер на 34.66 лв., е прехвърлено на „ЮБЦ" ЕООД като цесионер.
В тази връзка, се счита че остават неизяснени предметите на двата цитирани по-горе
договора за цесия, тъй като не става ясно кои вземания се включват в тях. Съгласно
клаузите и на двата цесионни договора, включените в предмета им вземания са
подробно индивидуализирани в отделни приложения, които обаче не са представени
към исковата молба, по която представям настоящия отговор. В този смисъл, се счита ,
че „ЮБЦ" ЕООД не доказва твърдението си, че по приложените договори за цесия му е
било прехвърлено посоченото вземане спрямо ответницата, произтичащо от сключения
между нея и доставчика „БТК“ ЕАД договор за далекосъобщителни услуги от
14.12.2015 г., цитиран в исковата молба.
По отношение на втория договор за цесия от 01.10.2019 г. въобще не са
налице данни какви вземания са били прехвърлени от „С.Г.Груп" ООД към „ЮБЦ"
ЕООД, като от представеното с исковата молба „извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019 г." не се установява предмета на договора за цесия, от
който „ЮБЦ" ЕООД черпи правата си на кредитор.
В обобщение, въз основа на горепосочените съображения, се счита, че не
се доказва по безспорен начин, наличието на посоченото от кредитора задължение,
както и че именно процесното вземане попада в предмета на двете цесии, тъй като това
не се установява от приложеното към исковата молба извлечение от приложение № 1.
5
Оспорва се и процесната фактура , като издадена в нарушение на чл.6 от
Закона за счетоводството и неустановяваща по основание и размер процесното
вземане, тъй като в същата са посочени задължения на стойност 0.12 лв. за месеца и
неоснователно са начислени суми в размер на 34.51 лв. за непосочен стар период.
В случай, че не се приеме горното, се прави и възражение за погасяване на
вземането по давност , на основание чл. 111, буква "в" от Закона за задълженията и
договорите.
Предвид горните съображения се моли да се отхвърли изцяло предявената
искова претенция.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 14024/2020 г. на
Районен съд-гр.Варна-11 състав, се установява, че същото е образувано по подадено от
ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на
съда на 03.11.2020 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №
261348/04.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжник В. Б. СТ., ЕГН ********** , с адрес: В.ул.С.**,**,***
да заплати на кредитор „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище/адрес на
управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8 ,
следните суми, а именно: сумата в размер на 34,66 лева, представляваща главница за
потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 22.11.2017 г. до
22.01.2018 г. по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***********
от 14.12.2015 г., сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: *********, вземанията по който са прехвърлени на "С. Г. Груп"
ЕАД, с ЕИК: ********* с договор за цесия от 16.10.2018г, а впоследствие прехвърлени
от "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* с договор за
цесия от 01.10.2019 г., за което са издадени фактури ******************* и №
*******************; сумата в размер на 9,46 лева, представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 08.02.2018 г. до 13.10.2020 г., както и сумата в размер на 25,00
лева, представляваща заплатена по делото държавна такса и сумата в размер на 180,00
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства:
потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 22.11.2017 г. до
22.01.2018 г. по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***********
от дата 14.12.2015 г., сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: *********, вземанията по който са прехвърлени на "С. Г. Груп"
ЕАД, с ЕИК: ********* с договор за цесия от 16.10.2018г, а впоследствие прехвърлени
от "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* с договор за
цесия от 01.10.2019 г., за което са издадени фактури ******************* и №
*******************
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за
постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № 14024/2020 г. на Районен съд-
гр.Варна-11 състав. Вследствие на изложеното, съдът намира,че са налице
предпоставките на чл.422 от ГПК и производството по делото е допустимо и валидно
учредено.
6
Вследствие на изложеното и предвид наличието на идентитет между
предявената искова претенция с издадената заповед съдът намира,че производството
по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е
допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приобщения по делото Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 14.12.2015 г. се
установява, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
********* , със седалище в гр.София и В. Б. СТ. ЕГН ********** е сключен договор за
електронни съобщителни услуги, по силата на който търговското дружество се е
задължило да предоставя за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги относно
телефонен номер ********** по тарифен план VIVACOM Smart М срещу насрещната
престация – парично месечно възнаграждение в размер на 23,99 лв. с ДДС. Видно от
представения заверен за вярност препис от договора, същият е подписан лично от
ответницата В. Б. СТ..
Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия на
«Българска Телекомуникационна компания» АД. Съгласно чл. 29 от същите,
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца следващ този на
ползването им. Периодът на заплащането е 15 дни от издаване на сметката /фактурата
като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца. В чл.50 и следващите са посочени основанията за прекратяване
на договора за електронни съобщителни услуги – по взаимно съгласие между страните,
едностранно с писмено предизвестие от абоната; при активиране от страна на БТК на
услугата „избор на оператор на абонаментна основа“; при активиране на услугата
„самостоятелно ползване при необвързан достъп“; по отношение на конкретен пост,
автоматично при закриването му; едностранно от БТК с 30 дневно писмени
предизвестие при смърт на абоната, обявяване в ликвидация/несъстоятелност; при
системно неплащане на задълженията; при напускане на абоната от имота и виновно
извършване на други нарушения от страна на абоната. В чл. 42.2 ОУ е предвидено
правото на абоната да уведомява БТК за проблеми, свързани с ползването на
качеството на услугите на изрично обявен от БТК безплатен номер. Чл. 41 от ОУ
посочва, че е налице възможност за оспорване на дължимите по фактура суми пред
БТК в срок до 6 месеца от датата на издаването й.
Приета като писмено доказателство е декларация съгласие от 14.12.2015
г., подписана от В. Б. СТ., от която е видно, че същата е получила екземпляр от общите
условия, подписан от представител на БТК , както и че се е съгласна със същите.
Приобщена по делото е фактура *******************, издадено от
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ********* , за начислени на
ответницата мобилни услуги в размер на 43,53 лв., за период на отчитане 22.11.2017г.-
21.12.2017г. и с краен срок за плащане: 08.01.2018г.
Приобщена по делото е фактура ******************* г., издадено от
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ********* , за начислени на
ответницата мобилни услуги в размер на 34,66 лв., за период на отчитане 22.12.2017г.-
21.01.2018г. и с краен срок за плащане: 08.02.2018г.
Във всяка от фактурите има обективирано извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на абоната.
Приобщен по делото е Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ №
7
******************* , сключен между "Българска телекомуникационна компания"
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" 115 И,
вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията - София с ЕИК
*********, от една страна, в качеството му на цедент и „С.Г. Груп" ООД, вписано в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Васил Левски" № 20, в качеството на цесионер ,
от който е видно, че цедентът прехвърля възмездно по силата на този договора на
цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към
този Договор, срещу цена която ще бъде определена в Приложение №1. По смисъла на
договора вземания са вземанията, посочени в Приложение № 1, ведно с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има
такива.
Представено е Пълномощно с нотариална заверка с рег.№
277070/24.10.2018г. на нотариус Милена Георгиева с район Районен съд-гр.София , от
което е видно, че „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр, София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 И,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********
упълномощава „С.Г. Груп" ООД, вписано в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул.
„Васил Левски" № 20, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен между БТК и „С.Г.Груп" ООД, да
упражнява следните права: 1. Да представлява БТК пред лицата, чиито задължения
към БТК са предмет на прехвърляне по Договора за цесия при и по повод изпращане на
уведомителните съобщения по смисъла на член 99, алинея 3 от Закона за задълженията
и договорите, като подписва съответните уведомителни писма; и 2. По силата на това
пълномощно пълномощникът не получава права да сключва договори от името и за
сметка на Виваком и да извършва каквито и било действия и изявления от името и за
сметка на Виваком с изключение на фактическите действия, посочени изчерпателно в
т.1 от настоящото пълномощно.
Видно от Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.10.2019г. ,
сключен между „С.Г.Груп" ООД, със седалище и адрес на управление: р. София; р-н
Триадица; бул. „Черни връх" № 150; Ет. 1, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК: *********, в
качеството му на цедент и „ЮБЦ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: р.
София; р-н Триадица; бул. „България" № 81; Вход В; Ет. 8, вписано в ТРРЮЛНЦ с
ЕИК: *********, в качеството му на цесионер, цесионерът е формирал измеримо
портфолио от закупени вземания от физически лица и юридически лица, които
вземания цесионерът желае да прехвърли (цедира) възмездно на цесионера, при
условията, уговорени по-долу в договора; 2. Вземанията, които цесионерът
желае да прехвърли на Цесионера са придобити по силата на договори за прехвърляне
с първоначалните кредитори, сред които договори е и Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен между „Българска Телекомуникационна
компания" ЕАД - цедент и "С.Г. Груп" ООД –цесионер. По силата на договора
цесионерът продава/цедира на цесионера възмездно, вземания от трети физически
лица и/или юридически лица в общ размер на 70 000 418,53 лева /седемдесет милиона
четиристотин и осемнадесет лева и 53 стотинки/. Посочено е , че вземанията са
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение №1 -
„Списък на вземанията" неразделна част от този договор и вземанията преминават в
патримониума на цесионера от деня на сключване на договора.
Като писмено доказателство по делото е прието потвърждение за
прехвърляне на вземанията, от което е видно, че с договор № *******************
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД прехвърля „С.Г.Груп“ ООД
вземането си спрямо В. Б. СТ. ЕГН ********** в размер на 34.66 лева. От същото е
видно, че с подписване на настоящото потвърждение потвърждават, че цесионерът е
упълномощен от цедента да уведомява длъжниците от името на цедента и за сметка на
цесионера за прехвърлянето на вземанията срещу тях. По делото е представено и
8
пълномощното, с което „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
упълномощава „С.Г.Груп“ ООД да извърши уведомяване от негово име по реда на чл.
99, ал.3 ЗЗД.
Приобщено по делото е извлечение от Приложение № 1 към договор за
цесия от 01.10.2019г. , от което е видно, че по силата на договора за цесия вземането
на „ЮБЦ“ ЕООД спрямо В. Б. СТ. ЕГН ********** , произтичащо от договори за
мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г., и в
размер на 34.66 лв. (тридесет и четири лв. и 66 ст.) е прехвърлено на „ЮБЦ" ЕООД,
като в качеството си на цесионер „ЮБЦ" ЕООД има всичките предвидени в законите
на Република България права на кредитор.
Прието по делото е уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от „С.Г.Груп“
ООД в качеството на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и в лично качество като кредитор отнасящо се до вземанията спрямо В. Б. СТ. в
размер на 34.66 лева.
По делото липсват доказателства и твърдения ответницата да е заплатила
задължението по издадените от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД
фактури в посочените в същите падежи.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявената исковата претенция в тежест на ищеца е да установи
наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а
именно: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от
ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу
ответника в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника
договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер,
длъжник и падеж; факта и момента на уведомяването на длъжника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата изискуемост на
претендираната сума.
От своя страна в тежест на ответника е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума, в случай, че
ищецът докаже нейната дължимост.
С оглед съвкупния анализ на приетия по делото Договор за предоставени
далекосъобщителни услуги от 14.12.2015г. следва правният извод, че между
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответницата е възникнало валидно
облигационно правоотношение въз основа на сключения договор за предоставени
далекосъобщителни услуги от 14.12.2015 г. за мобилен номер ********** с
абонаментен план VIVACOM Smart М. По делото не се установява да е прекратен
договора между страните след изтичане на срокът му, доколкото такова условие в
договора и допълнителните споразумения не е предвидено или на някое от основанията
посочени в чл. 50 и сл. от ОУ. Следователно същият е действал и през процесния
период.
Процесния договор по своята правна природа представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на които в
момента на сключването и за двете страни по тях са възникнали субективни права и
правни задължения.
9
Договорът е сключен при предварително установени от мобилният
оператор общи условия, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е
приел, видно от приетата като писмено доказателство по делото декларация от
14.12.2015 г., като ответницата не оспорва по реда на чл.193 от ГПК нейната
автентичност.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните в настоящото производство е
възникнало действително материално договорно правоотношение по силата на
сключения договор от 14.12.2015 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД се
е задължил да предоставя на ответника мобилна услуга по избрания абонаментен план
срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на
уговореното възнаграждение. В договора е посочен конкретният абонатен номер,
посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца.
Съобразно поетите задължения със сключения договор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД е издал на ответницата фактури за месеците от
процесния отчетен период за всяка от предоставените услуги. От издадените фактури
се установява, че за процесния период на ответницата са начислени единствено
дължимите месечни абонаментни такси за предоставените й услуги. По делото не се
установява потребителят да е изпълнил своите задължения – за заплащане изцяло на
дължимите месечните абонаментни такси и услуги.
В приетите по делото данъчни фактури, издадени от доставчика на
електронни услуги са обективирани претендираните вземания като същите се отнасят
единствено до дължимите месечни абонаментни такси за използване на мобилната
обществена мрежа на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД за процесния
период за предоставения мобилен номер. Налице е и настъпила изискуемост на сумите
за предоставените услуги и абонаментни такси, съгласно чл.29 ОУ. Процесните
фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените размери относно
месечните абонаментни такси и допълнителни услуги към един от абонаметните
планове, като не се установи ответника да е възразил пред доставчика на услугите в
срока на действие на договорите за неизпълнение на задължението за предоставянето
им. Не е оспорил и в срока по чл. 41 от ОУ фактурираните суми пред „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД. Поради изложеното съдът приема, че услугите
са били предоставени през процесния период от време, според уговореното и плащане
е дължимо в размера на регламентираните в правоотношението между страните по
процесния договор суми.
От събрания по делото доказателствен материал не се установява за
процесния период да е препятстван достъпа на потребителя до мрежата, чрез която се
осъществява пренос на далекосъобщителни услуги. Няма доказателства, че за
процесния период услугите на оператора са били недостъпни за клиента. Не е налице и
уведомяване от страна на абоната за проблеми, свързани с ползването и качеството на
услугите на изрично обявен от БТК безплатен номер, съгласно правата на абоната
регламентирани в чл. 42.2 от ОУ. Освен това дължимостта на месечния абонамент,
каквито в случая се претендират, не се обуславя от това дали клиентът реално се е
възползвал от услуги на определена стойност или не. Наличието на сключен договор за
определена услуга с фиксиран месечен абонамент води до възникване на задължението
за заплащане на месечната абонаментна такса от потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи
на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от
закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов
интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми
длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще
следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може
валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
10
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е
направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение №
40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д.
№12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на
ВКС/.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде
направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия
случай, с оглед извършеното упълномощаване от страна на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД до „С.Г.Груп“ ООД, с което на последната е
предоставено правото от името на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД да
извърши уведомяване на длъжника за извършената цесия от 16.10.2018 г. Наличието на
упълномощаване на новия кредитор да извърши уведомяване на длъжниците от името
на стария кредитор не е незаконосъобразно, доколкото това действие не е лично и
незаместимо.
По делото от представеното уведомление за цесия се установява, че
„С.Г.Груп“ ООД като кредитор след извършеното прехвърляне съгласно договор за
цесия от 16.10.2018 г. уведомява и за извършената от нейна страна цесия, с която е
прехвърлила вземането си на „ЮБЦ“ ЕООД. Това уведомяване представлява надлежно
такова по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД.
Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в
решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014
г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4
от ЗЗД.
Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са връчени на
ответника на 18.03.2021 г. Следователно, на тази дата длъжникът е получил
изходящите от цедентите до него уведомления.
С оглед действителността на договора за цесия, по отношение на които
няма спор между страните и предвид представените по делото извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. и потвърждение за прехвърляне
по силата на сключен договор за цесия от 16.10.2019 г. и установеното уведомяване на
длъжника съобразно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, съдът приема, че цесиите от 16.10.2018 г. и
01.10.2019 г. са породили действие спрямо ответника.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и с оглед
гореизложените мотиви следва изводът, че исковата претенция за претендираната сума
от 34,66 лева се явява основателна и доказана по размер.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации,
съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, като искът е
доказан по основание и размер.
Предвид обстоятелството, че съдът намира, че процесната сума е дължима
от страна на ответницата, следва да бъде разгледано възражението на последната за
11
изтекла погасителна давност на вземането за процесния период. Задълженията на
потребителите на мобилни услуги, представляват задължения за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този
смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало
изискуемо, давността започва да тече.
Видно от приобщените по делото фактури - фактура
******************* е с краен срок за плащане: 08.01.2018г. , а фактура
******************* г. е с краен срок за плащане: 08.02.2018г. , поради което
кратката 3-годишна давност по чл.111, б."в" ЗЗД изтича на: 08.01.2021г., съответно на
08.02.2021 г., но следва да се отчете спирането на давностния срок.
Съгласно чл.3, т.2 от ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, предвидени в
нормативните актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права за
частноправните субекти. С Решение, обнародвано в ДВ бр.33 от 07.04.2020г., за
удължаване на срока на обявеното извънредно положение, Народното събрание на РБ
удължава този срок до 13.05.2020г. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ (обн.ДВ бр.44 от
13.05.2020г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение ,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник". Следователно през периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
включително погасителна давност не тече.
Заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 03.11.2020г., от която
дата погасителната давност се счита прекъсната, съобразно правилото на чл.422, ал.1
ГПК.
Предвид изложеното , релевираното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по отношение на
претендираната сума за неплатени предоставени далекосъобщителни услуги на
ответницата , е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и
доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби. С
оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски в общ размер от 205,00 лв., от които
от които държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 180,00 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 161,04
лв., съразмерно на предявените вземания в исковото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
12
София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8, от една страна и
ответника В. Б. СТ., ЕГН ********** , с адрес: В.ул.С.**,**,***, от друга страна , че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както следва:
сумата в размер на 34,66 лева, представляваща главница за потребени,
но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 22.11.2017 г. до 22.01.2018 г.
по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от
14.12.2015 г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД, ЕИК: *********, вземанията по който са прехвърлени на "С. Г. Груп" ЕАД, с
ЕИК: ********* с договор за цесия от 16.10.2018г, а впоследствие прехвърлени от "С.
Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* с договор за цесия
от 01.10.2019г.,
за която сума е издадена Заповед № 261348/04.11.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14024/2020 г. на Районен съд-
гр.Варна-11 състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Б. СТ., ЕГН ********** , с адрес: В.ул.С.**,**,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8сумата в размер на
161,04 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 14024/2020 г. на
Районен съд-гр.Варна-11 състав, съразмерно на уважената част от исковите претенции
, както и сумата от 205,00 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението , ведно със съобщението за
постановяването му , на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13