Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 411 Година 2021, 18.01 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………………..… граждански състав
………………………….
На единадесети ноември……...............................……
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………
Съдебни заседатели: ..………………………………….
Секретар ……………...……….… Жана
Кметска..…...…………………………………………
Прокурор ……………..………..…………………………………….………………………………
като разгледа докладваното от ………...……… Р.
Калиманова……………………………
гражданско дело номер ………… 50 ……… по описа за …… 2019…..
година.
Производството
по делото е с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по повод исковата претенция на Р.Т.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалния
му пълномощник против М.С.Ж. ***, със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Македония“ 61-63, партер, офис 1, чрез процесуалния му пълномощник за приемане
за установено, че в полза на ответната страна не съществува претендираното от
нея вземане, удостоверено с издадения по частно гражданско дело № 6156/2010
година по описа на Бургаския районен съд изпълнителен лист, а именно сумата от
36336 лева, на базата на който изпълнителен лист е било образувано изпълнително
дело под № 176/2010 година по описа на ЧСИ с рег. №705 с район на действие
Бургаския окръжен съд като погасено по давност. С молби от 21.02.2019 година,
03.04.2019 година и 02.12.2019 година сумата по исковата претенция е уточнена
както следва: 30000 лева, представляваща главница по запис на заповед от
06.01.2010 година, с падеж 30.04.2010 година, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.08.2010 година до окончателното плащане, 2750 лева -
разноски в заповедното производство, за които са издадени заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист от 01.09.2010 година по частно
гражданско дело № 6156/2010 година по описа на Бургаския районен съд и е
образувано изпълнително дело под №
176/2010 година по описа на ЧСИ с рег. №705 с район на действие Бургаския
окръжен съд, включително и разноските по
изпълнението, за обезпечението на които задължения в общ размер на 36336 лева е наложена възбрана с постановление на 20.09.2010
година на ЧСИ Илко Бакалов. В подкрепа на отправеното искане представя и
ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че във връзка с издаден изпълнителен лист по частно гражданско
дело № 6156/2010 година по описа на Бургаския районен съд било образувано
изпълнително производство № 201007050400176 при ЧСИ с рег. № 705 на ЧСИ.
Посоченото изпълнително дело било преместено при ЧСИ с рег. № 837 на ЧСИ с
район на действие Окръжен съд - Сливен, където било образувано под нов номер, а
именно 20158370400714. Впоследствие делото било изпратено на трети ЧСИ и
по-точно Тотко Колев, при който било образувано под № 20/2016 година.
Ищецът
твърди, че производството по изпълнителното дело било прекратено по силата на
закона, тъй като в продължение на две години от образуването му не били
предприемани валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността,
поради което още през 2012 година било налице основанието на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ от ГПК, отм.). Счита, че от 10.09.2012 година
изпълнителното производство било прекратено, като в тази връзка без правно
значение било обстоятелството дали съдебният изпълнител бил постановил акт за
прекратяване на делото или не. Посочил е също така, че след датата 27.07.2015
година, след изпращане на изпълнителното дело на ЧСИ Георгиев, не били
предприемани валидни изпълнителни действия. В тази връзка се позовава и на т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС по тълк. дело №
2/2013 година на ОСГКТ, в която било посочено кои изпълнителни действия не
прекъсвали давността. Заявява, че в случая били извършени невалидни изпълнителни
действия след прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с които били причинени вреди и на трети лица.
Според
ищеца, изпращането на делото от ЧСИ Бакалов с рег. № 705 на ЧСИ Георгиев с рег.
№ 837 било незаконосъобразно, тъй като било предприето преместване в друг
съдебен район без наличието на необходимата за това подсъдност. За това
действие не бил уведомен нито длъжникът - ищец, нито третите засегнати лица,
собственици на недвижими имоти, върху които било насочено изпълнението, поради
което именно извършените изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително
дело били невалидни и подлежали на обезсилване.
Сочи
се, че и към настоящия момент се били извършвали изпълнителни действия от ЧСИ
Тотко Колев по перемираното изпълнително дело, като била изтекла и петгодишната
давност по отношение на вземането на ответника, след приключване на съдебното
дирене в производството, по което бил издаден изпълнителния лист. Твърди се, че
петгодишната погасителна давност била изтекла на 01.09.2015 година.
На
следващо място се твърди, че за периода от 01.09.2010 година до 01.09.2013
година била изтекла и давността, с която се погасявали вземанията по издаден
„запис на заповед“. Посочва се, че всички тези обстоятелства били настъпили
след образуване на изпълнителното производство, поради което за ищеца бил
налице правен интерес от предявяването на настоящия иск по реда на чл. 439 от ГПК.
Подчертава
се от ищеца, че кредиторът не бил предприемал никакви изпълнителни действия в
сочения от него период. Наложените от съдебния изпълнител запори и възбрани
били извършени след изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което към момента на налагането им производството по делото било
прекратено по право. Извършените изпълнителни действия по перемирано
изпълнително дело били невалидни и нищожни, поради което те не били действия,
спиращи течението на давността.
Ответникът,
на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея,
в указания от съда и закона срок е депозирал писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Заявил е такова за
неоснователност на исковите претенции с искане като такива същите да бъдат
отхвърлени.
Изложил
е съображения за фактите по спора, като е заявил, че въз основа на негово
заявление на 01.09.2010 година Районен съд-Бургас бил издал заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми, а именно: 30000 лева главница
по запис на заповед от 06.01.2010 година, ведно със законната лихва върху
вземането и 2750 лева, представляващи разноски. Въз основа на посочените
документи той поискал и било образувано изпълнително дело № 176/2010 година от
ЧСИ Илко Бакалов. След съобщаването на длъжника - ищец за издадената заповед за
изпълнение, последният подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което
съдът дал указания на ответника да предяви иск за установяване на вземането си,
като в определението бил прогласил настъпилото ex lege спиране на
изпълнителното производство. В изпълнение на дадените му от съда указания,
ответникът предявил иск, който бил уважен изцяло. Решението било влязло в сила
на 16.09.2011 година, от който момент следвало да се счита за отпаднало и
основанието за спиране на изпълнително дело.
По
отношение на твърденията на ищеца за погасяване по давност на вземането му по
менителничното задължение е изложил аргументи, че същото е неоснователно, тъй
като с предявяването на иска за установяване на вземането тази давност била
прекъсната. Подчертан е факта, че когато вземането било установено със съдебно
решение, срокът за неговата давност бил всякога пет години, като в случая той
бил започнал да тече от 09.05.2011 година.
Оспорил е и твърденията на ищеца, че в качеството си на взискател бездействал и не бил поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Твърди, че по
изпълнителното производство били проведени десетки публични продажби на
имущество на длъжника - ищец. След всеки публичен търг, на който не се били
явили купувачи, в законоустановения седмодневен срок инициирал нови продажби.
Заявява, че в изпълнителното производство били поискани и извършени и други
изпълнителни действия, прекъсващи давността, поради което не били налице
предпоставките по чл. 439 от ГПК и претенцията на ищеца следвало да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като
съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че с исковата молба
ищецът е отправил искане да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че не съществуват вземания на последния против него по изпълнително
дело № 176/2010 година по описа на ЧСИ рег. №705 с район на действие Бургаския
окръжен съд в размер на 36336 лева, която сума представлява сбор от
задълженията по изпълнителния лист и разноските в изпълнителното производство,
а именно: 30000 лева главница по записа на
заповед, ведно със законна лихва върху сумата, считано
от 06.08.2010 година, до окончателното плащане; 2750 лева разноски в заповедното производство и 3586
лева разноски в изпълнителното производство, за обезпечението на които
задължения е наложена възбрана с
постановление на 20.09.2010 година на ЧСИ Илко Бакалов поради погасяването им
по давност.
Със специалния иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на
взискателя вземанията по изпълнителното основание, по което е образувано
изпълнителното дело, но в предмета на тази искова претенция не се включват
разноските по самото изпълнително дело. Въпросът за тяхната дължимост или
недължимост от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело, съобразно
правилата на чл. 79 от ГПК. Пътят на защита срещу определените в принудителното
изпълнение разноски е чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител,
поради което отрицателен установителен иск за недължимост на разноските е
недопустим. Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено
досежно сумата от 3586 лева, представляваща горницата над удостовереното с
изпълнителното основание вземане в общ размер на 32750 лева до предявения
размер от 36336 лева, посочена като част от сумата 36336 лева, за която е
наложена възбрана с постановление на 20.09.2010 година на ЧСИ Илко Бакалов и
представляваща разноски в изпълнителното производство, поради липсата на правен
интерес /така и в определение №89 от 27.01.2012 година по частно гражд. дело 0604/2011
година на ВКС, ІV г. о./.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен и
безспорен начин, че ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение № 4033 от
01.09.2010 година и изпълнителен лист от 01.09.2010 година по частно гражданско
дело № 6156/2010 година по описа на Бургаския районен съд против ищеца Р.Т.К.
за сумата от 30000 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден
на 06.01.2010 година, с падеж на определен ден - 30.04.2010 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2010 година до окончателното
и изплащане. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително
дело № 176/2010 година по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие Окръжен
съд - Бургас. С определение от 01.11.2010 година по частно гражд. дело №
6156/2010 година по описа на Бургаския районен съд е прогласено настъпилото по
силата на закона - чл. 420, ал. 1 във връзка с чл. 417, т. 9 от ГПК спиране на
производството по изпълнително дело № 20107050400176 на ЧСИ Илко Бакалов, рег. №
705, с район на действие района на Окръжен съд - Бургас предвид подаденото
възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. С решение № 86 от 09.05.2011 година по
търговско дело № 694/2010 по описа на Окръжен съд-Бургас, постановено по реда на
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК е бил уважен установителният иск на М.Ж.
против Р.К. за вземането по посочената заповед за изпълнение. С решение № 74 от
16.09.2011 година по въззивно търг. дело № 186/2011 година Апелативен съд - Бургас
е оставил без уважение жалбата за отмяна на влязлото в сила неприсъствено
решение. От направена служебна справка се установява, че с определение №33 от
10.02.2012 година по търг. дело №76/2012 година на ВКС, ІІ т. о. е била оставена
без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на ищеца в настоящото
производство против решението на Апелативен съд - Бургас, тъй като решението на
въззивния съд, постановено в производство по чл. 240, ал. 1 ГПК по молба за
отмяна на неприсъствено решение, не подлежи на обжалване. Решенията,
постановени по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК не подлежат на
обжалване (чл. 239, ал. 4 от ГПК) и влизат в сила от датата на постановяването
им, от който момент е отпаднала и причината за спирането на изпълнителното
производство (09.05.2011 година). Искането за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК
не спира изпълнението на решението.
Видно от доказателствата по делото, с молба с вх. № 2027/04.10.2011 година,
ответникът-взискател е поискал възобновяване на изпълнителните действия по
изпълнително дело №176/2010 година чрез насрочване на опис и оценка на
възбраненото имущество (лист 126). На 28.10.2011 година и 28.12.2011 година са извършени описи на недвижими
имоти, находящи се в град Бургас, кв.
Банево и град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“ (листи 129 - 131).
Взискателят е поискал насрочването на нови публични продани с множество молби от 16.3.2012 година, 7.03.2014 година,
06.12.2017 година, 08.3.2018 година, 14.6.2018
година, 03.09.2018 година и 11.1.2019 година. По делото са представени и съобщения
за насрочени публични продани от 19.6.2012 година,
13.11.2012 година, 19.11.2012 година, 11.2.2013 година, 14.3.2013 година,
08.3.2017 година, 09.03.2017 година, 11.10.2017 година, протокол от 19.01.2012 година за насрочена публична продан в
периода 23.01.2012 година - 23.02.2012 година и обявления за насрочени публични
продани в периода 11.03.2017 година - 11.04.2017 година; 21.07.2017 година -
21.08.2017 година; 29.10.2017 година - 29.11.2017 година; 21.01.2018 година -
21.02.2018 година; 06.05.2018 година - 06.06.2018 година; 07.12.2018 година -
07.01.2019 година. Видно от удостоверение изх. № 5200/15.09.2020 година на ЧСИ
Илко Бакалков, рег. № 705, по молба на взискателя
(настоящ ответник) на 16.10.2015 година изпълнителното дело е било прехвърлено
за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Павел Георгиев рег. № 837, с
район на действие Окръжен съд - Сливен. Видно от удостоверение изх. №
39650/28.10.2020 година на ЧСИ Павил Георгиев, рег. № 837, изпратеното за
продължаване на изпълнителните действия изпълнително дело е входирано под №
7727/19.10.2015 година и образувано под № 714/2015 година, като не са
извършвани изпълнителни действия. По молба на взискателя на 09.11.2015 година
същото е било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ
Тотко Колев рег. № 708, с район на действие Окръжен съд - Бургас и е образувано
като изпълнително дело под №20/2016 година.
Спорен по делото е въпросът за погасяването по давност на
паричните вземания, предмет на исковата претенция с правно основание чл. 439 ГПК вследствие на настъпила перемпция в
изпълнителното производство. Доводите си за изтекла давност ищецът черпи от
разрешението в т. 10 на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с която
е прието, че в изпълнителния процес давността не спира, поради което
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 година, съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес, се счита за
изгубило сила.
В тази връзка следва да се посочи, че законодателят не е
предвидил момент, от който тълкувателните актове започват да действат, но
доколкото същите съществуват само във връзка с конкретна правна норма, предмет
на тълкуване, то актове, с които се дава първоначално тълкуване на дадена
правна норма имат и обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който нормата е влязла в сила, тъй като тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателния акт. Възможно е промяна, настъпила след
постановяването на такъв първоначален тълкувателен акт да доведе до изменение
на даденото вече тълкуване, тъй като същото може да е станало неприложимо или
несъответно на действителния смисъл на закона и да бъде възприето ново такова.
В такава хипотеза следва да се извърши преценка от кой момент започва да
действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване. Налага се извода, че
последващите тълкувателни актове нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие, а започват да действат от момента, в който са поставени, от който
момент нататък новото тълкуване на правната норма ще бъде прилагано. Ако преди
постановяване на новия тълкувателен акт са се осъществили факти, които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение и които факти са
породили правните си последици, то тези последици следва да се преценят с оглед
тълкувателния акт, действащ към момента на настъпване на последиците. В този
смисъл са и решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гражд. дело №
2382/2017 година на ВКС, IV г.о.,
допуснато до касация за отговор на правния въпрос от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР №
2/26.05.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази
връзка дали даденото с т. 10 разрешение се прилага само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са
приключили преди това, както и решение № 252 от
17.02.2020 година по гражд. дело № 1609/2019 година на ВКС, ІІІ-то г. о., с
което е допусната касация за отговор на правния въпрос тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело,
което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година
на ВКС по тълк. дело № 2/2013 година, ОСГТК и дадените в т. 10 от същото
разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това
принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С ППВС №3/18.11.1980 година е застъпено становището, че
по образувано изпълнително производство давност не тече. В мотивите му е
посочено, че не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително
изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото такава давност всъщност
не тече. С това постановление се дава едно първоначално тълкуване на конкретна
правна норма. С Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче се
налага съвсем различно разрешение относно давността. В него е застъпено
становището, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност; давността не се спира и в тази връзка е отменено
постановеното през 1980 година постановление. Това тълкувателно решение по
своята същност е последващ тълкувателен акт, с който се дава ново тълкуване на
правна норма, която вече е била предмет на тълкуване, поради което на същото
няма как да се придаде обратно действие. Неговото действие е занапред от датата
на постановяването му.
За заварените като висящи от ТР №
2/26.06.2015 година на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и
спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 година,
според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата на
образуването му до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и
съдебната практика несъмнено са приемали, включително и преди ТР № 2/2015 година
на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и
то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление
в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е
относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година
на ВКС, ОСГТК, това е датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 година, новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът и е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
С оглед всичко казано по-горе, следва извода, че давността за вземането на ответника се счита за
прекъсната на 10.09.2010 година по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с
образуването на изпълнителното производство под № 176/2010 година, като по силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на
изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД до
26.06.2015 година с отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС. Давност не е текла и за времето от 06.08.2010 година до 09.05.2011
година на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК (от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до постановяване на неприсъственото решение по иска с правно
основание в чл. 422 от ГПК).
След посочена дата 26.06.2015 година и до настоящия
момент по силата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. По време на
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя:
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.
Видно от приложените по делото
доказателства, след посочената по-горе дата взискателят е инициирал извършване
на изпълнителни действия с молбата си от 03.02.2016 година (лист 132) до
съдебния изпълнител, с която е поискал насрочване на нова публична продан на
множество недвижими имоти, т. е. давността е
прекъсната, както и с молбите от 06.12.2017 година, 08.3.2018 година, 14.6.2018 година, 03.9.2018 година и
11.1.2019 година, съобщенията за насрочени публични продани от 08.3.2017 година, 09.03.2017 година, 11.10.2017 година,
както и обявленията за
насрочени публични продани в периода 11.03.2017 година - 11.04.2017 година;
21.07.2017 година - 21.08.2017 година; 29.10.2017 година - 29.11.2017 година;
21.01.2018 година - 21.02.2018 година; 06.05.2018 година - 06.06.2018 година;
07.12.2018 година - 07.01.2019 година.
Дори и да се възприеме противното
становище по приложението на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, то установява се от доказателствата по
делото, че дори и в този период давността е била прекъсвана многократно, както
и че перемпция не е настъпила. С определение от 01.11.2010 година по частно
гражд. дело № 6156/2010 година по описа на Бургаския районен съд е прогласено
настъпилото по силата на закона - чл. 420, ал. 1 във връзка с чл. 417, т. 9 от ГПК спиране на производството по изпълнителното дело, а с предявяването на иска
давността е била прекъсната на основание чл. 116, б. “б“ от ЗЗД и то считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.08.2010 година (чл. 422, ал. 1 от ГПК). С
уважаването установителния иск за вземането по заповедта за изпълнение, на
основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е започнала да тече нова петгодишна давност,
считано от датата на постановяването на неприсъственото решение на Окръжен съд -
Бургас, а именно 09.05.2011 година. С постановяването на решението е отпаднала
и законовата пречка за продължаването на изпълнителните действия. С молба с вх. № 2027/04.10.2011 година ответникът-взискател
е поискал възобновяване на изпълнителните действия чрез насрочване на опис и
оценка. На 28.10.2011 година и 28.12.2011 година са извършени описи на
недвижими имоти. Налице са множество молби от взискателя, протоколи, съобщения и обявления от
ЧСИ съответно от 19.01.2012 година, 16.03.2012 година,
19.06.2012 година, 13.11.2012 година, 19.11.2012 година, 11.02.2013 година, 14.03.2013
година, 22.05.2013 година, 07.03.2014 година, 21.03.2014 година, 03.02.2016 година,
08.03.2017 година, 09.03.2017 година, 21.07.2017 година, 11.10.2017 година,
06.12.2017 година, 21.01.2018 година, 08.03.2018 година, 06.05.2018 година,
14.6.2018 година, 03.09.2018 година, 07.12.2018 година и 11.01.2019 година, с
които са поискани, респективно насрочени публични продани. Всяко едно от посочените
действия е от категорията на визираните с тълкувателното решение, годни да
прекъснат погасителната давност, като не е налице изтекъл двугодишен срок между
всяко едно от тях. Предвид това, без значение за изхода на делото в настоящия
случай е дали давността е спряла да тече от образуването на изпълнителното дело
до постановяването на тълкувателното решение или не. Поради това и не е
настъпила перемпция по силата на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а
задълженията не са погасени по давност.
Видно от приложените
по делото два броя съдебни удостоверения от ЧСИ Илко Бакалов и ЧСИ Павел Георгиев, по
молби на взискателя (настоящ ответник) от 16.10.2015 година и от 09.11.2015 година
изпълнителното дело е било преместено за продължаване на изпълнителните
действия в района Окръжен съд - Сливен, ЧСИ Павел Георгиев, за период по-кратък
от месец и отново е върнато в района на Окръжен съд - Бургас, ЧСИ Тотко Колев.
Изпълнителни действия в района на
Окръжен съд - Сливен не са били извършвани. Недоказани останаха
твърденията за незаконосъобразност на преместването на делото в друг съдебен
район, но същото е ирелевантно за изхода на спора в конкретния случай поради
изложените по-горе съображения.
Може поради всичко
така казано да се заключи, че от последното предприето от ответника
изпълнително действие и до настоящия момент същият не е бездействал, поради
което и не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Налага се
изводът, че към датата на образуване на настоящото исково производство /15.01.2019
година/ срокът на общата погасителна давност не е изтекъл, поради което съдът
счита, че вземането на ответника, удостоверено с изпълнителното основание не е
погасено по давност и е съществуващо. Поради това именно предявеният на
основание чл. 439 от ГПК иск за оспорване на изпълнението посредством
признаване за установено несъществуването на процесното вземане на твърдяното
основание се явява неоснователен и следва като такъв да бъде отхвърлен.
Независимо
от изхода на делото и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на ответника разноски не
следва да бъдат присъждани, тъй като липсват представени от него доказателства за реално сторени такива.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции на Р.Т.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му
пълномощник против М.С.Ж. ***, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Македония“
61-63, партер, офис 1, чрез процесуалния му пълномощник за приемане за
установено, че в полза на ответната страна не съществуват претендираните
вземания, удостоверени с издадения по частно гражданско дело № 6156/2010 година
по описа на Бургаския районен съд изпълнителен лист от 01.09.2010 година, а
именно: сумата от 30000 /тридесет хиляди лева/ лв., представляваща главница по
запис на заповед от 06.01.2010 година, с падеж 30.04.2010 година, ведно със
законна лихва върху същата, начиная от 06.08.2010 година до окончателното и плащане,
както и разноски в заповедното производство в размер на 2750 /две хиляди
седемстотин и петдесет лева/ лв., на базата на който изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело под №
176/2010 година по описа на ЧСИ рег. №705 с район на действие Бургаския окръжен
съд като погасени по давност.
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото гражданско дело № 50/2019 година по описа на
Бургаския окръжен съд досежно предявения от Р.Т.К., ЕГН **********,***, чрез
процесуалния му пълномощник против М.С.Ж. ***, със съдебен адрес град Бургас,
ул. „Македония“ 61-63, партер, офис 1, чрез процесуалния му пълномощник иск за
приемане за установено, че в полза на ответната страна не съществува вземане в
размер на 3586 /три хиляди петстотин осемдесет и шест лева/ лв.,
представляващо разноски по изпълнително дело № 176/2010 година по описа
на ЧСИ рег. №705 с район на действие Бургаския окръжен съд, за които е наложена възбрана
с постановление на 20.09.2010 година на ЧСИ Илко Бакалов като разлика между посочената с исковата молба сума от 36336 лева и удостоверените с издадения по частно гражданско дело №
6156/2010 година по описа на Бургаския районен съд изпълнителен лист от
01.09.2010 година, на базата на който изпълнителен лист е образувано изпълнителното дело и вземания в размер на
30000 лева - главница по запис на заповед от
06.01.2010 година, с падеж 30.04.2010 година, ведно със законна лихва върху
сумата, начиная от 06.08.2010 година до окончателното плащане и 2750 лева -
разноски в заповедното производство.
Настоящия
съдебен акт в неговата прекратителна част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
В
останалата част настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: