Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008 29.10.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при секретаря Марияна
Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 27 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.В.К.,
срещу Заповед за задържане на лице рег. № ********** г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано за
срок до 24 часа задържане на жалбоподателката в помещение за временно задържане
на *********.
Жалбоподателят, чрез своя
пълномощник, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната
заповед като незаконосъобразна и необоснована. Излага съображения за неспазване
на правото на задържаното лица на медицинска помощ.
Ответникът – органът, издал
оспорвания акт – В.Й.М., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Твръди, че лицето е запознато с правото му на медицинска помощ и не е пожелало
такава.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок
от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество
според настоящия съдебен състав, е основателна.
С атакуваната заповед, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
за срок от 24 часа, С.В.К. е била задържана в помещение за временно задържане
на **********, за това, че е заподозряна, като извършител на престъпление по
чл. 329, ал. 1 НК. Същата е издадена от компетентен полицейски орган, в
пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона
форма. Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по
чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с писмена
заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата
разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни
основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Оспорената
заповед съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното
лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен
акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с
правата по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и чл.73 ЗМВР, за което е положил подпис.
Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР е наличие на данни
за извършено престъпление по чл. 329, ал. 1 НК. Липсва обаче посочване на
фактическите основания за задържането. В случая, простото посочване на
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от НК не е достатъчно, за да обосноват и изяснят
обстоятелствата наложили налагане на тази принудителна мярка спрямо конкретното
лице, което безспорно е необходимо, за да стане ясно на задържаното лице и на
съда при оспорване на заповедта, кое налага това.
Така,
по изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за задържане за
незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което и с решението по
настоящото дело същата следва да бъде отменена.
Водим
от горното съдът ,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с Рег.№ *********
г., издадена от В.Й.М..***, с която, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е било
разпоредено задържане за срок от 24 часа на С.В.К., с ЕГН **********, в
помещение за временно задържане в ІV РУ – Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./Д.Тенева/
Вярно
с оригинала
ВД