Определение по дело №3229/2017 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 868
Дата: 3 май 2018 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20177180703229
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 868

 

гр. Пловдив, 03 май 2018 год.

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., Четиринадесети състав в закрито заседание на трети май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:   ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                                       

като разгледа докладваното от съдията административно дело 3229 по описа на съда за 2017 год. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК във връзка чл.144 от АПК.

Постъпила е молба на 24.04.2018 г. от процесуалния представител на жалбоподателката М.И.И., с която се иска изменение на решението в частта за разноските, като се позовава на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Дадена е възможност за становище от страна на ответника по делото, който е получил съобщението на 25.04.2018 г.

Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като съобщението за постановеното решение е получено от лицето на 10.04.2018 г. и подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението.

Разгледана по същество съдът намира молбата за основателна.

Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за изменение на решението в частта за разноските е средство за поправяне на допуснати от съда грешки във фактическите констатации или в правните изводи, в резултат на което не се е произнесъл по пълния размер на направените разходи или ги е определил неправилно по размер, както и при пропуск за присъждане на дължими разноски.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК регламентира, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Съгласно ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, в случаите на отхвърляне оспорването или оспорващия оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство.

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че непрецизността на цялата разпоредба на чл. 143 АПК като резултат не предвижда дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл. 144 АПК. Мълчанието на законодателя относно дължимостта на разноски от страна на оспорващия при защита на органа от юрисконсулт води до заключение, че се касае именно за неуреден от АПК случай. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 ГПК. От изложеното следва, че в случая е приложима именно последната норма, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съдът констатира, че с решението си настоящият състав е присъдил разноски за ответника в размер на 600 /шестотин/ лева.

Ето защо следва да се измени постановеното решение в частта за разноските, като се постанови друго и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ разноските следва да се намалят на минимума от 100 лв., предвид обстоятелството, че жалбоподателката е със 100% загубена работоспособност и потребност от чужда помощ, видно от представеното експертно решение на ТЕЛК.

Ето защо на основание чл.161, ал.1 ДОПК и чл.144 АПК във връзка с чл.248, ал.3 ГПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 458 от 28 февруари 2018 г. по адм. дело № 3229/2017 г. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********,*** да заплати на Община Пловдив сумата от 100/сто/ лева разноски за осъществената юрисконсултска защита.

Определението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :