Решение по дело №3136/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260189
Дата: 12 август 2021 г. (в сила от 3 април 2023 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20205500103136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

№260189                                        12.08.2021 г.                                    гр. С.З.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 12 Юли                                                                                                        2021 година

в открито съдебно заседание, в следния съдебен състав:

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

 

Съдебен секретар: Павлина Георгиева

като разгледа докладваното от съдия – докладчик Николай Уруков

гражданско дело № 3136 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

    Производството по делото е образувано по искова молба от Г.П.Д.– изпълнителен директор на Националната агенция за приходите на Република България, действащ чрез А.В.А. – старши публичен изпълнител в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Пловдив, ИРМ – гр. С.З. , чрез главен юрисконсулт Ц. Динева Тенева – К. против А.С.А., в качеството му на едноличен търговец, с наименование ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А.А.”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „ Хаджи Димитър Асенов” № 130, магазин 1 и против П.Т.А. с ЕГН: ********** *** с цена иска 72 851,86 лв. на основание чл.216, ал.1, т.2,т.4 и т.6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс / ДОПК/.

    Ищецът твърди в исковата си молба, че е публичен взискател за сумата от 120 204,16 лв., представляваща задължения за данъци и осигурителни вноски и следващи се за тях лихви, установени с ревизионен акт по реда на ДОПК на 20.08.2012 г. На  А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.”  била извършена ревизия,  която приключила с Ревизионен акт №*********/20.08.2012 г., с който били установени задължения в размер на 149 065,73 лв. Ревизионният акт бил издаден от Ф.Г.К., на длъжност главен инспектор по приходите, като актът бил връчен на длъжника А.А. на 23.08.2012 г. Същият бил обжалван по административен и съдебен ред и е влязъл в законна сила на 04.11.2014 г. С Решение № 1272/28.09.2012 г. на Директор Дирекция „ Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив изпълнението на ревизионния акт било спряно до постановяването на влязло в сила административно или съдебно решение. Установените в резултат на ревизията задължения били за данъци и следващи се за тях лихви,които по своя характер се явявали публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същите на основание чл.127, ал.1 от ДОПК подлежали на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. След връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която били установени публичните вземания, А.С.А. в качеството си на ЕТ „  Роншанс комплекс – 90 – А.А.” извършил сделки с притежаваните от него недвижими имоти. А именно на 13.11.2015 г. с нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка № 170, том IX, peг. № 17337, дело № 1331 от 2015 г. по описа на нотариус Денчо Недялков нотариус с peг. номер 181, с район на действие Районен съд - гр. Стара 3aropa, А.С.А. е извършил сделка с имуществено право. Същият прехвърлил на своята съпруга П.Т.А. срещу задължение за грижи, издръжка и гледане 3/8 идеални части от следния недвижим имот: търговски обект - магазин № 1, разположен на партерния /нулев/ етаж от жилищната сграда с ОСД и гаражи, с административен адрес в гр. ***, със застроена площ на магазина 46,33кв.м., състоящ се от търговска зала и офис, с граници /по документи за собственост/ : от север - гараж № 1 и стълбище; от изток - коридор; от юг - двор; от запад - ***, който самостоятелен обект е с идентификатор № 68850.503.75.1.14, с предназначение - за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата /по приложена кадастрална схема/: на същия етаж: обект 68850.503.75.1.13; под обекта: няма; над обекта-  68850.503.75.1.3 и обект 68850.503.75.1.2, заедно със склад № 1, разположен в сутеренния етаж на сградата, със застроена площ от 52,19кв.м., с граници /по документи за собственост/: от север - мазе № 1, мазе № 2 и стълбище; от изток - калкан; от юг - двор; от запад - ***, както и заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № 1, равняващи се на 11,10 кв.м., както и заедно с прилежащото на магазина и склада право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 68850.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 65/30.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК.

   На  13.11.2015 г. с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 169, том IX, peг. №17335 дело №1330 от 2015г. на нотариус Денчо Недялков с район на действие PC - Ст. Загора с peг. №181 на Нотариалната камара, А.С.А. с фирма ЕТ „Роншанс комплекс - 90 - А.А.“ с ЕИК: ********* е продал на П.Т.А. самостоятелен обект в сграда - магазин №19, с идентификатор № 68850.515.286.1.23, разположен на 3-я етаж на сграда, находяща се в ***със застроена площ от ЗЗ,З0 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект №68850.515.286,1.24 и обект 68850.515.286.1.22; под обекта: обект №68850.515.286.1.17 и над обекта: обект № 68850.515.286.1.29, заедно с 3,434% идеални части от общите части на сграда № 1, равняващи се на 16.98 кв.м., както и заедно с прилежащото на магазина право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.515.286 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър.

   Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.219 от ДОПК недействителни по отношение на държавата били сключените сделки след датата на установяване на публичните задължения, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията били установени публични задължения. В конкретния случай разпоредителните сделки, извършени от А.С.А., с ЕТ „  Роншанс комплекс – 90- А.А.” попадали в хипотезата на т.4 и т.6 от ал.1 на чл. 216 от ДОПК, а именно: сделки или действия с намерение да увредят публичните взискатели и сделки във вреда на публичния взискател, по които страна е свързаното с длъжника лице. С горепосочените извършени сделки  след съставянето на ревизионния акт се уврежда  интереса на публичния взискател, тъй като в резултат на извършеното разпореждане с имуществени права, била възпрепятствана възможността да бъде насочено принудително изпълнение за събиране на установените с акта публични задължения. Вследствие на така извършените разпоредителни сделки от страна на длъжника, той намалил своето имущество, като независимо от предприетите многобройни действия от страна на изпълнителя да обезпечи и събере задълженията по ревизионния акт, същите не били събрани в пълен размер.

   След извършените разпоредителни действия от страна на А.С.А., с ЕТ „  Роншанс комплекс – 90- А.А.” било налице невъзможност за събиране на задължението , което е установено с ревизионния акт и въпреки предприетите действия за обезпечаване и събиране на задълженията, пълната дължима сума не била постъпила по държавния бюджет. Сумите, които били получени в резултат на тези разпоредителни сделки не били използвани за погасяване на задълженията, установени с ревизионния акт.

   Общият размер на всички неплатени публични задължения към дата 29.09.2020 г. бил в размер на 157 829,31 лв., видно от справка на информационната система на НАП.  Приема, че са извършени множество разпоредителни сделки на 12.10.2015 г., 13.11.2015 т. и 22.03.2016 г. като приобретател по всички договори е едно и също лице – съпругата на длъжника. Като всичко това може да обоснове извод за наличието на намерение от страна на длъжника да увреди публичния взискател като единствената цел , с която били сключени процесните сделки е за да не може Агенцията да събере вземанията на държавата като насочи изпълнение върху имуществото му.

    От изложените факти се налагал извод, че били налице всички формални предпоставки, заложени в чл.216, ал.1,т.2, т.4 , т.6 от ДОПК , а именно: възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото (по т.2, ал.1 на чл.216 от ДОПК); наличието на сделка, извършена с намерение да се увреди публичния взискател ( по т.4, ал.1 от чл. 216 на ДОПК) и страна по тези сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, е свързано с длъжника лице ( чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК).

    Ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на държавата на основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК посочените по-горе сделки. Претендира за присъждане на разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция.

    В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответника А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А. ” и П.Т.А., чрез които се приема исковата молба за допустима, но неоснователна. Правят се обстойни възражения срещу обстоятелствата, които се посочват в молбата. В подкрепа на тази теза се сочи, че във фактическия състав на иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК се включва освен установено публично задължение и сделка с имуществени права след датата на установяването и намерение на данъчно задълженото лице да увреди публичния взискател, като знание за това намерение у другата страна не се изисква. В подкрепа на този аргумент се позовават на съдебна практика, а именно Решение №69/22.06.2012 г. на ВКС, I т.о. по т.д. №534/2011 г. и Решение № 27/28.02.2013 г. на ВКС , II т.о по т.д. №410/2012 г.). Също така намерението подлежало на доказване от ищеца и в случая не били налице доказателства за наличието му. От друга страна длъжникът е притежавал освен процесните имоти и множество други имоти и движими вещи, както и товарни автомобили, които били възбранени и запорирани от публичния изпълнител. Счита се, че по делото няма доказателства за увреда  предвид установеното друго имущество на ответника в значителни размери. По отношение на предявения иск с правно основание по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК също се приема за неоснователен, тъй като било необходимо установяването на значително несъответствие между разменените престации. Във фактическия състав на цитираната разпоредба се включва освен установеното публично задължение и сделка с имуществени права след датата на установяването и увреждане на кредитора, както и свързаност между страните по сделката. Приема се, че по делото няма категорични доказателства за увреда на публичния взискател и не може да се приеме наличие на свързаност между страните по двете процесни сделки доколкото е налице режим на разделност между съпрузите – ответници.

     По отношение на иска и за двата имота, считат , че за събирането на публичните вземания е изтекла погасителната давност, предвидена в чл.171, ал.2 от ДОПК, тоест и дори да са налице основанията указани в чл.216,ал.1,т.2,т.4 и т.6 от Кодекса бил изтекъл десетгодишния срок. Вземането било погасено по давност и следвало да се отпише служебно от органите като това възпрепятствало събирането му от длъжника.  Относно  твърденията, че са налице и други публични задължения не били относими към настоящия спор, тъй като не почиват на ревизионен акт и на декларирани от А. данни. Споменава се , че извършените разпореждания с недвижимите имоти от страна на А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.” е продиктувано от тежко, инвалидизиращо заболяване, което е претърпяно през 2013 г., наричащо се панкреатит. В създалата се житейска несигурност било взето решението за разпореждане в полза на съпругата му с неговите недвижими имоти, с цел създаване на сигурност в битието и на двамата съпрузи.

    Претендира се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани както и присъждането на направените по делото разноски.

    Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и приложимите по казуса материалноправни  и процесуални норми, намира за установено и доказано по безспорен начин следното:

    Въз основа на извършена ревизия на лицето А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.” бил издаден Ревизионен акт  № *********/20.08.2012 г. от Ф.Г.К. – на длъжност главен инспектор по приходите,  с който акт били установени задължения и лихви в общ размер на 149 065,73 лв. Ревизионният акт е връчен чрез куриерска фирма на 23.08.2012 г. на задълженото лице. С последвала жалба от негова страна е обжалван издаденият акт пред Националната агенция за приходите, като с Решение № 1424/09.11.2012 г. на Агенцията, ревизионният акт е потвърден изцяло и било указано на жалбоподателя, че решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен съд – гр. Пловдив.

   С последвало Решение №1924/15.08.2013 г., административният съд е отхвърлил подадената жалба от ЕТ „ Роншанс Комплекст - 90 - А.А.” против издадения ревизионен акт , като е указал възможността за обжалване пред Върховния административен съд.

   От приложената документация е видно, че с Решение №13118/04.11.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 15715/2013 г. е потвърдено изцяло обжалваното решение на Административен съд – гр. Пловдив . Като постановеният съдебен акт е необжалваем и е влязъл в законна сила. Установените в резултат на ревизията задължения са данъци и задължителни осигурителни вноски, ведно и следващите се за тях лихви, поради което са публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2,т.1 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание чл.127, ал.1 от ДОПК  установените с ревизионния акт задължения подлежат на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а след този срок – на принудително изпълнение.

    След връчването на ревизионния акт, в резултат на който са установени публичните задължения, А.С.А.,  с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90- А.А.” е извършил следните сделки с притежаваните от него недвижими имоти, както следва:

   На 13.11.2015г. с Нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка № 170, том IX, peг. № 17337, дело № 1331 от 2015 г. по описа на нотариус Денчо Недялков нотариус с peг. № 181, с район на действие Районен съд - гр. Стара 3aropa А.С.А. е извършил сделка с имуществено право. Същият прехвърля на своята съпруга П.Т.А. срещу задължение за грижи издръжка и гледане 3/8 идеални части от следния недвижим имот: търговски обект - магазин № 1, разположен на партерния /нулев/ етаж от жилищната сграда е ОСД и гаражи, с административен адрес в гр. ***, със застроена площ на магазина 46,33кв.м., състоящ се от търговска зала и офис, с граници /по документи за собственост/: от север - гараж № 1 и стълбище; от изток - коридор; от юг - двор; от запад - ***, който самостоятелен обект е с идентификатор № 68850.503.75.1.14, с предназначение - за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата /по приложена кадастрална схема/: на същия етаж: обект 68850.503.75.1.13; под обекта: няма; над обекта: 68850.503.75.1.3 и обект 68850.503.75.1.2, заедно със склад № 1, разположен в сутеренния етаж на сградата, със застроена площ от 52,19кв.м., с граници /по документи за собственост/: от север - мазе № 1, мазе № 2 и стълбище; от изток - калкан; от юг - двор; от запад - ***, както и заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № 1, равняващи се на 11,10 кв.м., както и заедно с прилежащото на магазина и склада право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 68850.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 65/30.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК.

    На 13.11.2015г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том IX, peг. №17335 дело №1330 от 2015г. на нотариус Денчо Недялков с район на действие PC - Ст. Загора с peг. №181 на Нотариалната камара, А.С.А. с фирма ЕТ „Роншанс комплекс - 90 - А.А.“ с ЕИК ********* е продал на П.Т.А. самостоятелен обект в сграда - магазин № 19, с идентификатор № 68850.515.286.1.23, разположен на 3-я етаж на сграда, находяща се в ***със застроена площ от ЗЗ,З0 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект №68850.515.286,1.24 и обект 68850.515.286.1.22; под обекта:     обект № 68850.515.286.1.17 и над обекта: обект № 68850.515.286.1.29, заедно с 3,434% идеални части от общите части на сграда № 1, равняващи се на 16.98 кв.м., както и заедно с прилежащото на магазина право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.515.286 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография с кадастър.

   На основание чл.221 от ДОПК е изпратено съобщение за доброволно изпълнение до задълженото лице, с което е приканен в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението да плати доброволно задължението си ведно с  лихвите като е посочена банкова сметка, ***.

       С постановление на НАП, ТД гр. Пловдив, ИРМ С.З. се налагат предварителни обезпечителни мерки, чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти и налагане на запори върху движими вещи , а именно моторни превозни средства - товарни автомобили. Запорирани били и сметките на длъжника в  различни банкови институции като настъпил запор върху възнаграждение, възникнало от служебно/трудово, гражданско правоотношение до размера на задължението и начислените лихви.

    С последвало писмо от Централния регистър на особените залози е удостоверено, че е извършено служебно вписване на запор на имущество по чл.4 от ЗОЗ. Като проведени били търгове с тайно наддаване въз основа на образувано изпълнително дело № 24150003526/2015 г. по описа на Териториална дирекция – гр. Пловдив на движими вещи - два броя товарни автомобила с различна марка, която са собственост на длъжника и за недвижими имоти – търговски обект и апартаменти, находящи се в гр. С.З..

   С постановление от 11.10.2017 г. на НАП,  ТД – гр. Пловдив, офис С.З. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – работодател А и П 2017 ЕООД, ЕИК: *********, с адрес – ул. „ Хаджи Димитър Асенов” № 130, магазин 1, гр. С.З. , представител: П.Т.А. за сумата от 220 106,61 лв.

   Във връзка с постъпило писмо от Националния осигурителен институт, териториално поделение – гр. С.З. от дата 28.05.2019 г. е наложена удръжка върху пенсията на лицето А.С.А.. Също така наложен е запор й върху всички безналични ценни книжа, притежаване от него, които са вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на Централния депозитар.

   По делото е изготвена съдебно - техническа експертиза, която има за цел да определи пазарната цена на недвижим имот – магазин № 19 , с идентификатор №68850.515.286.1.23 по КККР на гр. С.З., разположен на третия етаж на сграда, находяща се в ***, със застроена площ от 33,30 м2, към датата на сключване на сделката- 13.11.2015 г., като становището е разработено въз основа на данните от материалите по делото, както и от направените проучвания и констатации от инж. К. при извършения пряк експертен оглед на оценявания имот. Видно от заключителната част на експертизата се констатира, че пазарната стойност на процесния недвижим имот към датата на сключване на сделката, която е опомената по- горе , възлиза на 25 000 лева.

   В дадения от съда, едноседмичен срок, считано от дата 31.05.2021 г., а именно датата на проведеното открито съдебно заседание са постъпили писмени становища по процесуалните и материални въпроси по настоящия казус от страните в настоящото първоинстанционно производство. Чрез писмената защита на ищеца се подкрепя тезата , с която е направено искане за обявяване за недействителни по отношение на държавата процесните сделки, които бяха описани подробно по-горе и се излагат обстойни съображения в тази насока. А ответницата П.Т.А., чрез подаденото становище, подкрепя доводите си, наведени с отговора на исковата молба и приема за неоснователни и недоказани предявените искова по реда на ДОПК.

   При така установената фактическа обстановка се налагат правни изводи:

   Исковата молба се явява процесуално допустима , тъй като е предявена от ищец имащ правен интерес от това, като наличието на правен интерес при този вид искове е абсолютна процесуална предпоставка за тяхното предявяване, за която съдът е длъжен да следи служебно. Интересът от търсената защита обуславя допустимостта на исковете по чл.124, ал.1 и ал.2 от ГПК във връзка с чл. 216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК. Ищецът по делото е Държавата чрез Национална агенция за приходите , който безспорно има правен интерес от установяване на твърдяното от него право или правоотношение /съответно тяхното съществуване или несъществуване/, поради което не са налице процесуални пречки за разглеждане на предявените искове и съответно произнасяне на съда с настоящото съдебно Решение по съществото им. Исковете са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен съд с оглед местонахождението на недвижимите имоти / гр. С.З./ и цената им / данъчна оценка над 50 000 лева/ , като по тях съдът следва да се произнесе по материалноправната същност на исковите претенции на ищеца против ответниците. По отношение на материалната основателност на исковете, съдът приема, че същите се явяват напълно основателни и доказани поради следните съображения:

   От фактическа страна страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 23.08.2012 г. е връчен ревизионният акт на А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.” и към момента на депозиране на исковата молба в съда, задължението не е погасено от негова страна. Установените задължения от страна на дружеството към държавата са в общ размер на 149 065,73 лв. Като с решение на Върховния административен съд се стабилизира обжалвания ревизионен акт. Въпреки установените публични задължения , длъжникът е извършил сделки с притежаваните от него недвижими имоти чрез договор за покупко-продажба недвижим имот и договор за прехвърляне на собственост върху  недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, издръжка и гледане. Като и двата договора са сключени със съпругата му П.Т.А..

    Специалният иск по чл.216 от ДОПК, уреждащ правото на държавата и общините при разпореждане от страна на техен длъжник на публични взимания със свое имущество с цел да ги увреди, да атакуват тези негови действия, е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва и от чл.216, ал.3 от ДОПК, предвиждащ субсидиарно приложение на чл.135 от Закона за задълженията и договорите. С оглед спецификата на правните субекти , имащи качеството на кредитор / държавата или община/, както и вида на вземанията / публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по-силна защита на тези кредитори в сравнение с кредиторите по общия отменителен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД.

     За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК е необходимо установяване на значително несъответствие между разменените престации. Преценката дали даденото значително надхвърля по стойност полученото се прави за всеки конкретен случай, но съгласно Решение №107 от 14.11.2011 г. по т.д.№742/2010 г. на ВКС, в случай, при който стойността на отчужденото имущество надвишава с 1/3 получената за него цена, се приема за „значително” надвишаване, а в случая превишаването е налице, тъй като по отношение на първата разпоредителна сделка, имотът е продаден за сумата от 5 000 лв., при данъчна оценка посочена в нотариалния акт от 35 884,60 лева. Като сумата, която е получена, не е използвана за погасяване на задълженията, установени с ревизионния акт. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице. В заключението си, той е определил пазарна стойност от 25 500 лв. Следователно, след датата на установяване на публичните задължения, длъжникът е извършил възмездна сделка със свое имуществено право, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото – основание чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК. От казаното се налага, извод че извършената разпоредителна сделка попада именно в цитираната хипотеза.

    Предпоставките за уважаване на иска по чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК са процесните сделки да са извършени след датата на връчване на заповедта за извършване на ревизия и при установени в полза на държавата публични задължения за ответника – праводател, както и те да са извършени с намерение да се увреди публичния взискател, тоест елемент от фактическия състав на посочената правна норма е намерение за увреждане. В тежест на ищеца е да установи наличието на фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, пораждащ правото на иск за обявяване на недействителност спрямо държавата  на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези, действия, които са били предназначени да увредят публичния взискател. Намерението за увреждане трябва да бъде установено. В тази хипотеза не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. В този смисъл е Решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г. на ВКС.

В цитираната хипотеза е без значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението от отчуждателя за това. Това намерение подлежи на доказване, то не се предполага. В случай тази предпоставка за основателност на иска е налице – атакуваните сделки са сключени след установените задължения, които са установени с ревизионния акт и който е връчен на длъжника на 23.08.2012 г. Безспорно е установено, че в резултат на извършената ревизия са установени публични задължения в тежест на ответника А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс-90- А.А.” в размер на 149 065,73 лв. Ревизионният акт е обжалван и е потвърден от Върховния административен съд изцяло и е влязъл в законна сила.

   За да е изпълнен фактическият състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК е необходимо да бъде доказано и намерение да се увреди публичния взискател, като същото не се предполага, а подлежи на доказване. Естеството на намерението за увреждане няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор; естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал  при пряко доказване , а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретни факти, материализиращи субективното намерение за увреждане. В този смисъл е Решение №27 от 28.02.2013 г. по т.д. №410/2012 г. на ВКС.

   Съдът приема за безспорно установено по делото, че атакуваните сделки са сключени след връчването на ревизионния акт, поради което е налице субективно знание за наличие на публични задължения у първия ответник. Междувременно в близък период от време след установяване на задълженията, същият се е разпоредил със свое имущество като  е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот, като е продал самостоятелен обект , находящ се в гр. С.З. на своята съпруга – П.А. и съответно е сключил още един договор, съгласно който е прехвърлил собственост върху имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и  издръжка в полза на същото лице. Тези действия от негова страна, с които се разпорежда със своето недвижимо имущество, непосредствено сред връчване на ревизионния акт, обуславят извод за наличие на намерение за увреждане на публичния взискател и целят затрудняване или възпрепятстване на изпълнителни действия по принудителното изпълнение за събиране на установените публични задължения. Извършените множество разпоредителни сделки на 12.10.2015г., 13.11.2015г. и 22.03.2016г., с които са прехвърлени имоти на значителна стойност като приобретател по всички горепосочени договори, независимо от вида на сделките - дарение, продажба, прехвърляне на имот срещу задължение за гледане, издръжка и грижи, е едно и също лице - съпругата на длъжника. Всичко това може да обоснове извод за наличието на намерение от страна на длъжника да увреди публичния взискател, доколкото може да се приеме, че процесиите сделки на разпореждане с наличното имущество на длъжника са сключени с единствена цел Националната агенция за приходите да не може да събере вземанията на държавата като насочи изпълнение върху имуществото на А.А.. Доказателство за намерението за увреждане е и извършване на сделките в нарушение на разпоредбите на чл. 264 от ДОПК, като видно от Нотариален акт № 170, том IX, peг. № 17337, дело № 1331 от 2015 г. по описа на нотариус Денчо Недялков нотариус с peг. № 181 и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том IX, peг. №17335 дело №1330 на нотариус Денчо Недялков с район на действие PC Ст. Загора с peг. №181 на Нотариалната камара. Трайна е практиката на ВКС относно предпоставките за недействителност по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК. В Решение № 436/22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о. и Решение № 69 по т.д. № 534/2011 г. на I т.о. на ВКС, ВКС  приема, че за да бъде изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. За да се прогласи за действителна в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, следва да е установен фактическият състав на посочената правна норма. С оглед на цитираното се приемат за неоснователни съображенията на ответниците за липса на намерение за увреждане на взискателя.

   Намерението за увреждане, съдът намира за установено, тъй като със сключените договори, длъжникът е намалил своето имущество, което служи за обезпечение на неговите кредитори. Останалото имущество, върху което публичния изпълнител е наложил обезпечителни мерки е недостатъчно  да удовлетвори вземанията на публичния взискател. Макар и сключените договори да са възмездни, това не обуславя извод за липса на намерение за увреждане. Видно от представените доказателства, длъжникът не разполага с достатъчно активи, спрямо, които да се насочи принудително изпълнение за удовлетворение на установените публични задължения на държавата. Съгласно Решение № 668 от 13.11.2014г. по т.д. № 1411/2012 г. на Апелативен съд Пловдив, при условията на чл. 216, ал. 1, т.1 и т. 4 от ДОПК е без правно значение какъв е размерът на установените публични задължения и в какво съотношение е той с платените суми при продажбите или със стойността на дарените имоти, т.е. със стойността на имуществото, с което се е разпоредил длъжникът. Съгласно тази разпоредба всяко публично задължение, което е установено и не е изплатено, дава основание на публичния изпълнител да предяви отменителен иск за да защити интересите на държавата, съответно и на общините.

   Ето защо, съдът намира,че предявеният иск с правно основание чл.216, ал.1,т.4 ДОПК е основателен и следва да бъде уважен.

   По отношение на хипотезата на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК е достатъчно освен общите предпоставки да бъде доказано още, че атакуваните сделки увреждат публичния взискател и са сключени между свързани по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК лица.

  Увреждащото действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Вреда за публичния взискател е налице, когато длъжникът не разполага със секвестируемо имущество, срещу което да се насочи принудително изпълнение, след като задълженията му към държавата на се платени доброволно. Задължението за плащане на данъци, установени със закон, е предвидено в разпоредбата на чл.60 от Конституцията на Република България, като дължимостта и размера им се определят съгласно доходите и имуществото на задължените лица. В случая, безспорно се установи, че въпреки започнатото принудително изпълнение, публичният изпълнител не е успял да събере дължимите от първия ответник публични задължения, поради липса на секвестируемо имущество. Установи се наличие на увреждане на публичния взискател в резултат на извършените сделки, доколкото с намаляването на притежаването от ЕТ недвижимо имущество, след извършване на двете атакувани сделки, принудителното изпълнение на установените публични задължения е невъзможно.

    Определение на понятието „свързани лица" по смисъла на ДОПК е дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса.  Буква „а" на посочената разпоредба регламентира, че „свързани лица са съпрузите“. Видно от приложеното към Писмо изх. № 10-11-11110/18.10.2017г. от Община С.З. препис-извлечение от акт за сключен граждански брак на 21.04.2012г. е сключен граждански брак между А.С.А. и П.Т. А., с фамилно име след брака А.. Обстоятелството, че лицата са свързани лица по см. на §1, т. 3, б.“а“ от ДР на ДОПК не се влияе от уредената между съпрузите имуществена разделност. В Определение № 264 от 22.04.2013г. по т.д. № 1061/2012 г., Т.К., II т.о. на ВКС изрично е посочено, че разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК във връзка с §1, т. 3 от ДР на ДОПК по съдържанието на понятието „свързани лица“ е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване. Следователно в случая е налице и хипотезата на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК.

    Следва да се отбележи и, че процесиите сделки са извършени от А.А. на 13.11.2015г. като към този момент прехвърлителят А.А. е имал непогасени публични задължения за данъци, подлежащи на принудително изпълнение, в особено големи размери. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. С оглед на ал.4 от цитираната разпоредба , когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал.1 и ал.2 публични държавни или общински задължения, действията по ал.1 и ал.2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира , че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Съгласно чл.264, ал.5 от ДОПК , на държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал.1 и ал.2 , извършени в нарушение на ал.4 от същия член.

   И на последно място следва да се отбележи, че твърдението на ответниците за изтекла погасителна давност се явява напълно недоказано и незаконосъобразно. В подкрепа на този довод е , че институтът на давността не се прилага служебно, а след провеждане на процедура по молба на длъжника, съгласно чл.173 от ДОПК. Молбата, която е депозирана в тази насока е от 10.12.2014 г. и административният орган се е произнесъкато за част от вземанията е прието, че са погасени по давност. В настоящия случай към датата на сделките 13.11.2015 г. по ревизионния акт са били погасени незначителни суми в общ размер на 883,06 лева като длъжникът е бил нееднократно уведомяван за наличието на публични задължения в особено големи размери. Съгласно съдебната практика всяко публично задължение, което е установено и не е изпълнено, дава основание на публичния изпълнител да предяви отменителния иск за защита на интересите на държавата, съответно и на общините. В този смисъл доводите на ответниците не се приемат от настоящия съд.

   От всичко изложено се установи, че процесните сделки са извършени след установяване на публични задължения, които са във вреда на публичния взискател и със свързано с длъжника лице, поради което съдът намира, че предявените кумулативно съединени искове с правно основание чл.216, ал.1,т.1, т.2 , т.4 и т.6 от ДОПК се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

    В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение, което се явява справедливо по своя размер съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, която визира, че за защита по дела с определен интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лева. С оглед на цената на предявените искове, възнаграждението в размер на 200 лева е напълно справедлив.

   Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

  

    Ето защо , предвид гореизложените мотиви, Окръжен съд – С.З.

                                      Р Е Ш И :

  ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на държавата, сключения на 13.11.2015 г. договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане, издръжка, обективиран с нотариален акт №170, том IX, peг. № 17337, дело № 1331 от 2015 г. по описа на нотариус Денчо Недялков нотариус с peг. № 181, с район на действие Районен съд гр. Стара 3aropa, с който  А.С.А. е извършил сделка с имуществено право като е прехвърлил на своята съпруга П.Т.А. срещу задължение за грижи издръжка и гледане 3/8 идеални части от следния недвижим имот: търговски обект - магазин № 1, разположен на партерния /нулев/ етаж от жилищната сграда е ОСД и гаражи, с административен адрес в гр. ***, със застроена площ на магазина 46,33кв.м., състоящ се от търговска зала и офис, с граници /по документи за собственост/: от север - гараж № 1 и стълбище; от изток - коридор; от юг - двор; от запад - ***, който самостоятелен обект е с идентификатор № 68850.503.75.1.14, с предназначение - за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата /по приложена кадастрална схема/: на същия етаж: обект 68850.503.75.1.13; под обекта: няма; над обекта: 68850.503.75.1.3 и обект 68850.503.75.1.2, заедно със склад № 1, разположен в сутеренния етаж на сградата, със застроена площ от 52,19кв.м., с граници /по документи за собственост/: от север - мазе № 1, мазе № 2 и стълбище; от изток - калкан; от юг - двор; от запад - ***, както и Заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № 1, равняващи се на 11,10 кв.м., както и заедно с прилежащото на магазина и склада право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 68850.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 65/30.05.2008 г. на изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър.

     ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на държавата, сключения на 13.11.2015 г. договор за продажба , обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №169 , том IX, peг. №17335 дело №1330 от 2015г. на нотариус Денчо Недялков с район на действие PC - Ст. Загора с peг. №181 на Нотариалната камара, с който А.С.А. с фирма ЕТ „Роншанс комплекс - 90 - А.А.“ с ЕИК ********* е продал на П.Т.А. самостоятелен обект в сграда - магазин № 19, с идентификатор № 68850.515.286.1.23, разположен на 3-я етаж на сграда, находяща се в ***със застроена площ от ЗЗ,З0 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект №68850.515.286,1.24 и обект 68850.515.286.1.22; под обекта: обект №68850.515.286.1.17 и над обекта: обект № 68850.515.286.1.29, заедно с 3,434% идеални части от общите части на сграда № 1, равняващи се на 16.98 кв.м., както и заедно с прилежащото на магазина право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.515.286 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър.

 

    ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН: ********** ***, с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.” , ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: ***, магазин 1 и П.Т.А., ЕГН: ********** *** да заплатят на Национална агенция на приходите на Република България сумата от 200  ( двеста ) лева, представляващи направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

   ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН: ********** ***, с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: ***, магазин 1 и П.Т.А., ЕГН: ********** *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – С.З. държавна такса в размер на 2 914, 07 ( две хиляди, деветстотин и четиринадесет лв. и 0,70 ст.) лева.

 

   Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Окръжен съд – С.З. пред Апелативен съд – гр. Пловдив.

 

 

 

                                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

                                                                                                              / Николай Уруков/