М О Т И В И
към присъда № 260010 от 15.03.2021г. по н. о. х. дело № 17/2020 г. по описа на РС
Велинград
Производството е образувано по внесен от
Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград обвинителен акт, с което на К.К.З. е повдигнато обвинение за това, че за периода месец
септември 2017г.- месец октомври 2019
г., включително, в гр. Велинград, след като е осъдена с Решение №
536/13.09.2017г. по гр. д. 1756/2017г. на РС Хасково, влязло в сила на
13.09.2017г., да издържа свои низходящи, децата си К.В.Н., роден на ***г. и Н.В.Н.,
роден на ***г. /за периода от месец септември 2017г., до месец октомври 2019г./
и А.В.Н., роден на ***г. /за периода месец декември 2017г. - месец октомври 2019г./, чрез техния баща В.В.Н., съзнателно не е изпълнила това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 73 месечни вноски по 115,
00 лв. /по 25 месечни вноски от 115,00 лв. всяка за децата К. и Н. и 23 месечни
вноски от 115,00 лв. за детето А./, на обща стойност 8 359
лв.-престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Районна прокуратура Пазарджик ТО гр. Велинград,
представлявана в с. з. от прокурор Емилия Балева счита за безспорно доказано,
че престъплението е извършено от подсъдимата З., като пледира да бъде призната
за виновна, но при индивидуализация на наказанието, същото да бъде определено
при смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
Повереникът на частните обвинители, децата на подсъдимата А.В.Н.,
К.В.Н. и Н.В.Н.-адв. К.С.-САК, счита обвинението за
доказано. Пледира при определяне на наказанието, като смекчаващи отговорността
обстоятелство, да бъдат отчетени самопризнанията на подсъдимата, чистото й
съдебно минало, тежкото й материално положение, а като отегчаващо
продължителния период на бездействие от нейна страна.
Служебно назначеният, на осн. чл. 94, ал.1, т. 8 НПК, защитник на подсъдимата адв. К.-***,
счита че подзащитната й следва да бъде призната за
невиновна, поради наличие на обективна невъзможност, обуславяща субективната несъставомерност на престъплението.
Подсъдимата К.К.З.
в о.с.3. на 01.03.2021г. по н.о.х.д. 17/2020г. по описа на РС Велинград, изразява
съжаление за стореното и искрено се разкайва. Не отрича, че за инкриминирания
период не е плащала издръжка на децата си, но се позовава на липсата на доходи,
каквито не могла да реализира, поради безработицата в района, където живее и
защото мъжът, с когото съжителствала не й позволявал да започне работа, а когато
почнела я пребивал, поради което не е имала обективна възможност да работи.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата К.К.З.
е родена на ***г***, българска гражданка, живее в с. Сусам, общ. Минерални
бани, обл. Хасково, ул. *****, със средно образование, разведена, неосъждана.
Спрямо нея не е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК.
Подсъдимата З. и свидетелят В.В.Н. са родители на децата А.В.Н., роден на ***г., К.В.Н.,
роден на ***г. и Н. В. Н., роден на ***г., видно от представените по
досъдебното производство удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за
раждане № 0276/14.07.2017г. на Община Велинград, № 0270/29.09.2010г. на
Столична община, Район „Изгрев“ и № 0286/01.12.2011г. на Столична община, Район
„Изгрев“. Подсъдимата е майка също и на други две деца, родени на ***г. и на
08.08.2020г.
С Решение № 536/13.09.2017г. по гр. д. №
1756/2017г. на РС Хасково, постановено по реда на чл. 50 СК, с което бракът
между К.З. и В.Н. е прекратен, е утвърдено постигнато споразумение, по силата
на което упражняването на родителските права по отношение на децата А., К. и Н.
е предоставено на бащата, а майката К.З. е осъдена да заплаща издръжка на всяко
едно от децата си в размер на 115, 00 лв. месечно, считано от 13.09.2017г., до
настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване. Решението е влязло в сила на 13.09.2017г. След влизането му в
сила, децата К. и Н. са заживели и са се отглеждали от бащата В. ***, а детето А.
е продължило да живее при майката, до
месец декември 2017г.. След това е отишло при баща си и оттогава и до настоящия
момент се отглежда от него.
Подсъдимата, въпреки осъждането си, не изпълнявала
доброволно задълженията за издръжка. На
22.01.2018г. свидетелят В.Н. се снабдил с изпълнителен лист. Било образувано и изпълнително
производство. По реда на принудителното изпълнение не постъпили суми, поради липса
секвестируемо имущество у З.. По тази причина, в
последствие издръжката за децата била заплащана от Община Велинград, на осн.
чл. 152 СК.
По
тъжба на бащата В.Н. от 14.02.2018г. до Районна прокуратура Хасково било
образувано наказателно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК,
изпратено по компетентност на РП Пазарджик ТО Велинград.
С
постановление за привличане на обвиняем от 22.10.2019г. К.К.З.
е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК
за периода месец септември 2017 година – месец октомври 2019 година,
включително за обща сума от 8395 лева-престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира
при постановяване на присъдата си, тъй като същите са безпротиворечиви
помежду си и последователни относно главния предмет на доказване по делото. От
тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното
решаване на делото – извършването на деянието, тяхното авторство и
обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Показанията
на свидетеля В.Н. и обясненията на
подсъдимата К.З. установяват изцяло приетата от съда фактическа обстановка.
Същите си подкрепят от представените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимата К.К.З. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 НК, тъй като за периода месец септември 2017 година – месец октомври
2019 година, включително в гр. Велинград,
като е осъдена с Решение № 536/13.09.2017г. по гр. д. 1756/2017г. по
описа на Районен съд Хасково, влязло в законна сила на 13.09.2017 г. да издържа
свои низходящи – децата си А.В.Н., роден на ***г., К.В.Н., роден на ***г. и Н.В.Н.,
роден на ***г. съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно: 25 месечни вноски от по 115, 00 лв. всяка за
периода септември 2017г.- октомври 2019г. за децата К.В.Н. и Н.В.Н. и 23
месечни вноски от 115,00 лв. всяка, за периода месец декември 2017г.-месец
октомври 2019г., като общият размер на задължението е 8 395 лева, поради което следва да бъде
призната за виновна по така повдигнатото й обвинение.
Престъплението
по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения, осигуряващи
изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за
съществуване на нуждаещите се, които са нетрудопособни
и не могат да се издържат от собственото си имущество. Редът и страните за
определяне на издръжката се определят от семейното право. За наказателното
право от съществено значение при този вид престъпления е, че задължението за
издръжка е парично и се дължи на месечни вноски.
Изпълнителното
деяние се осъществява само чрез бездействие и намира обективен
израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка в размер
на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на издръжката е да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят от нея, тя е изискуема в течение
на началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото
изтичане. Престъплението по чл. 183, ал. 1 КН е продължено престъпление и
деецът отговаря за две или повече неплатени месечни задължения за издръжка,
независимо от това, че в един по-дълъг период може да е имал изпълнение на
задължението или обективни причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на
продължената престъпна дейност. Плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на
децата се дължи безусловно от родителите, по арг. на
чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс. Не подлежи на преценка от наказателния съд
конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още
повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера
на дължимата издръжка.
От субективна
страна за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо инкриминираното неизпълнение на
задължението за издръжка да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние
трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира
на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК,
за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за
изпълнение на задълженията.
За да е налице
елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно
две условия: 1./деецът да е уведомен за решението на гражданския
съд, с което е осъден да изплаща; 2./да не са налице обективно съществуващи
непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява
имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е приела:
неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да
упражнява правото си на труд, продължителна безработица, която не е могла да
бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени
добросъвестни усилия за намиране на работа. Простата липса на работа,
предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по
смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за
липса на субективна съставомерност на
деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и
здравословното му състояние позволява да работи.
В конкретния случай, не следва да се счита
за обективна пречка раждането на две други деца от подсъдимата, по отношение на
които също полага грижи, тъй като за възникване на задължението за даване издръжка
от родителя, който не упражнява
родителските права, законът не поставя условие да няма задължения за отглеждане
и издръжка на други лица. Това обстоятелство е релевантно за определяне на
размера на издръжката, но по делото не се твърди от подсъдимата да е искала
намаляване на издръжката след раждането на другите деца.
Задължението за заплащане на издръжка се
дължи от влизане в сила на решението и за изпълнението му не се изисква покана
до длъжника, т.е. покана за изпълнение не е елемент от фактическия състав на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Установи се, че подсъдимата доброволно е
подписала споразумението, с което е определен размерът на издръжката по
отношение на децата й А., К. и Н.. Същото е одобрен от Районен съд Хасково със
съдебно решение № 536/13.09.2017г. по гр. д. № 1756/2017 г. в съдебно
заседание, на което З. е присъствала. С
влизането му в сила за подсъдимата е възникнало задължение да заплаща издръжка,
в посочения по-горе размер по отношение на децата си. От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено, чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от
дължимото поведение, предписано със съдебния акт и изразяващо се в заплащане
ежемесечно на парични суми за издръжка за детето. В настоящия случай подсъдимата е осъществила
състава на изпълнителното деяние на престъплението по отношение на децата си в
за инкриминирания период, като е бездействала и не е изплатила присъдената издръжка,
което не отрича.
Не се установиха обстоятелства, обосноваващи
обективна невъзможност за изпълнение. Подсъдимата е в трудоспособна възраст и
няма данни да страда от заболявания, а твърденията й, че е била възпрепятствана
от последващия й съжител да работи, чрез упражнявано върху нея насилие за
инкриминирания период, дадени в обясненията от 01.03.2021г. останаха недоказани
от събраните по делото доказателства, включително и по почин на съда. В
допълнение, задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно – с т.нар. „алиментен” характер.
Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект
на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията
за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния
режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал.
2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, поради което евентуални
затруднения, довели до нетрудоспособност на подсъдимия, а от там и за
невъзможност за заплащане на издръжка - са ирелевантни.
Налице
е и последният изискуем признак от обективна страна, а именно да се касае за
поне две неплатени вноски. В случая дължимите вноски са по 25 месечни вноски за
децата К. и Н. и 23 месечни вноски за
детето А. или обща 73, с дължима сума по всички неплатени вноски в размер на 8
395 /осем хиляди триста деветдесет и пет лева/ .
Престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на
чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимата З. е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването именно на тези последици. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване, че е осъдена да заплаща издръжка на децата
си с влязло в сила съдебно решение, предвиждане, че в следствие на
бездействието децата й няма да получат дължимата издръжка за повече от два
месеца, както и че по този начин ще бъдат лишен от полагаемите им се финансови
ресурси, но въпреки това от волева страна подсъдимата е искала настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в неполучаване на
паричните суми от страна на децата й.
Не са
налице предпоставки за приложение на чл. 183, ал. 3 НК. До постановяване
на присъдата пред първоинстанционния съд не е извършено плащане.
По тези съображения съдът призна подсъдимата
за виновна и я осъди за престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК.
При индивидуализация на наказанието, съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходна
съдимост на подсъдимата, добрите характеристични данни и липса на други
противоправни прояви, направеното самопризнание и съдействие за
разкриване на обективната истина, изразеното разкаяние за
извършеното, тежкото й семейно положение понастоящем, а именно че е безработна
и се грижи сама за други две деца, че наскоро се е разделила със съжителя си и
е настанена в кризисен център за шест месеца, считано от 18.12.2020г., заради
упражнявано спрямо нея домашно насилие, а като отегчаващо продължителния период
на бездействие от нейна страна и значителния размер на неплатени суми. По тези
съображения съдът намери, че справедливото наказание, което следва да се наложи
на подсъдимата и което би изпълнило целите на чл. 36 НК, е пробация,
при следните пробационни мерки:
1./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК задължителна
регистрация по настоящ, с явяване пред пробационен служител или определено от
него лице два пъти седмично за срок от шест месеца;
2./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът намира, че така определеното
наказание ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимата. Определеният размер на наказанието съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. Така предвидения размер на
пробационните мерки според съда не би създал пречка
за подсъдимата свободно да упражнява трудова дейност, за да е в състояние за в
бъдеще да изплаща издръжката за която е осъдена, като в същото време размерът
на определената санкция не позволява на З. да остане с убеждение, че е останала
за ненаказана за неправомерната си и обществено опасна постъпка.
За пълнота на изложението следва да се
посочи и че при преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение на подсъдимата, настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието
няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а
за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл
при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по
дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I
НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Според съдът неприложим в случая е чл.
55 НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова,
което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи, нито са
изключителни по своя характер, което е налага и определяне на наказанията то по
реда на чл. 54 НК в посочени
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева