Определение по дело №504/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 494
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20207080700504
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                                                                                                         494

 

гр. Враца, 13.10.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в закрито заседание на 13.10.2020 г. /тринадесети октомври две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

       

като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 504 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 153, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по жалба от „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** промишлена зона, ул. „Х. С.“ № * , представлявано от * Д. Р. С., чрез * М.П. от *** против мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. *** за спиране на изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290992002730369/01.09.2020г., издаден от Главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“.

Жалбоподателят сочи, че издаденият акт за дерегистрация е обжалван пред административния орган. Поддържа, че е налице формиран мълчалив отказ от компетентния орган по искането за спиране на изпълнението. Излагат се аргументи за основателност на искането.

От страна на ответника е приложена адм. преписка с писмо вх. № 2211/12.10.2020г.

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на „Д.“ ЕООД е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДСС № 290992002730369 от 01.09.2020г. от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО.

Актът за дерегистрация е връчен на жалбоподателя на 08.09.2020г. и е обжалван пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ *** при ЦУ на НАП с жалба вх. № 26-Д-10924/18.09.2020г. по регистъра на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ ***.

С молба вх. № 53-04-756/25.09.2020г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ *** от жалбоподателя е депозирано искане за спиране на предварителното изпълнение на акта за дерегистрация, на основание чл. 153, ал. 3 от ДОПК вр. чл. 166, ал. 4 от АПК.

С Решение № 1538/06.10.2020г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ *** е постановил изричен отказ за спиране на изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290992002730369/01.09.2020г., издаден от Главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“.

Съгласно чл. 153, ал. 6 от ДОПК, решаващият орган се произнася по искането за спиране с решение в 7-дневен срок от подаването му.

Съгласно чл. 25, ал. 1 АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК, датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено – в случая 25.09.2020г. Изчислен от тази дата, срокът за произнасяне на Директора на Дирекция „ОДОП“ *** е изтекъл на 02.10.2020г.

Компетентният орган не се е произнесъл в срок, поради което на основание чл. 58, ал. 1 от АПК е формиран мълчалив отказ да се издаде акт.

Съгласно чл. 153, ал. 7 от ДОПК, отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на  решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. В настоящия случай, срокът за обжалване е изтекъл на 09.10.2020г.

Жалбата пред Административен съд – Враца е депозирана на 05.10.2020г., т.е. в срока по чл. 153, ал. 7 от ДОПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато е налице основание за дерегистрация по чл. 176 от закона. По правилото на чл. 110, ал. 2 от ЗДДС, датата на дерегистрацията е датата на връчване на акта за дерегистрация. Според чл. 83, ал. 4 от ДОПК актовете за дерегистрация подлежат на обжалване по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове, т.е. по предвидената в чл. 152 и сл. от ДОПК процедура. Следователно за този вид административни актове се прилагат общите правила за обжалване на данъчни актове, според които обжалването не спира тяхното изпълнение.

Спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е предвидено в чл. 153 от гл. XVIII на ДОПК „Обжалване по административен ред“.

Въпреки, че процесуалният закон препраща към реда за оспорване на ревизионни актове, следва да бъде прието, че не всички норми от гл. XVIII на ДОПК са приложими по отношение на актовете за дерегистрация по ЗДДС. Неотносими са разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5 ДОПК поради естеството на акта за дерегистрация. Спирането на изпълнението е поставено в зависимост от „представянето от страна на искателя на доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.“ Тези изисквания могат да имат отношение единствено към ревизионните актове, с които са установени публични задължения. С акта за дерегистрация не се определя размер на задължение за данък и лихви, поради което в случая не е приложим специалния ред по ДОПК и на основание § 2 от ДР на ДОПК следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки, предвидени в  чл. 166, ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

Преобладаващата съдебна практика и правната теория приемат, че в случаите, когато се иска спиране на акт, на който е придадено предварително изпълнение от закон и когато искането се подава в кратък срок след издаването на административния акт (какъвто е настоящият случай), ал. 2 на чл. 166 се прилага с изключение на последното изречение „Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.“. Това тълкуване е в съответствие с Тълкувателно решение № 5 от 8 септември 2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСК на ВАС: „Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт.“ Диспозитивът на цитираното тълкувателно решение е неприложим след приемането на ал. 4 на чл. 166 от АПК през 2011 г., но мотивите му запазват своето значение. „Конкретната ситуация“ винаги предполага сравняване на ситуацията от преди издаване на акта с тази след проявено действие и изпълнение на акта. Което означава, че следва да се вземат предвид и обстоятелства, които не са нови. В случаите, когато искането за спиране се прави за първи път и в кратък срок след издаване на акта, в рамките на дни е практически невъзможно настъпването на нови обстоятелства, на които да се базира искането. Предвид изложеното, следва да се сравни положението от преди издаване на акта с правното положение и произтичащите фактически последици след издаването на акта. 

Предвиденото в закона предварително изпълнение на акта за дерегистрация има за последица, на основание чл. 111 от ЗДДС, начисляване на ДДС върху всички активи, за които е ползван данъчен кредит. Това обстоятелство може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, доколкото е свързано с възникване на ново парично задължение.

По настоящото производство от жалбоподателя е представена справка за налични дълготрайни материални активи на балансова стойност от 19 429 074,82 лева. По силата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС се счита, че към датата на дерегистрацията лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит. В случая това означава, че за дружеството би възникнало задължение в размер на 3 885 814,96 лв.

В същото време жалбоподателят представя доказателства за задлъжнялост в големи размери към банки, отрицателен баланс по сметки, блокирани активи на дружеството, при което предварителното изпълнение на акта за дерегистрация би довело до невъзможност да изпълнява договорите си. Затруднението при осигуряване на средства и за текущи задължения би могло да доведе и до прекратяване на трудовите правоотношения с наетите работници и служители (21 лица съгласно представената справка и ведомост за м. юли 2020г). С оглед представените доказателства съдът намира, че потенциалната вреда за дружеството от обоснована възможност за прекратяване на дейността е съществена и трудно поправима, т.е. в този частен случай са налични кумулативно и двете алтернативни изисквания на закона.

Предвид изложеното, съдът намира, че депозираната жалба против мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. *** за спиране на изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290992002730369/01.09.2020г., издаден от Главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, е основателна и следва да бъде уважена.

На основание чл. 58, ал. 3 от АПК, следва да бъде отменен и последвалият изричен отказ, обективиран в Решение № 1538/06.10.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ *** при ЦУ на НАП.

Изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290992002730369/01.09.2020г., издаден от Главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, следва да бъде спряно.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 153, ал. 7 от ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ ***  при ЦУ на НАП и последвалия изричен отказ, обективиран в Решение № 1538/06.10.2020г., за спиране на изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290992002730369/01.09.2020г., издаден от Главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“.

 

              СПИРА изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290992002730369/01.09.2020г., издаден от Главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

На основание чл.138 АПК на страните да се изпрати препис от настоящото определение.

 

                                                       

АДМ. СЪДИЯ: