№ 822
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100900839 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Снежана Тодорова и прокурор Радослав Стоев, разгледа
докладваното търговско дело № 839 по описа за 2022 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от П. на Р.Б. иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за
прекратяване на „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.
София, област София /столица/, община Столична, ПК 1000, ж.к. ****, поради липсата на
вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че на 20.08.2020 г. е настъпила смъртта
на В.И. В., ЕГН ********** – управител на търговско дружество „В.“ ЕООД, ЕИК ****.
Така в продължение на период от време, надхвърлящ повече от 3 месеца, дружеството
останало без вписан управител, което изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало
1
прекратяване на дружеството.
При това положение ответникът-юридическо лице няма как да бъде представлявано в
настоящото производство, затова, на основание чл. 29, ал. 2 ГПК, му е предоставена правна
помощ, като по делото е постъпило уведомително писмо от САС, видно от което за
процесуален представител е определена адвокат М.А. А., която е назначена и е връчен
препис от исковата молба за отговор в 1-месечен срок. В депозирания такъв същата оспорва
процесуалната допустимост на иска, с оглед вече настъпилото прекратяване на дружеството
по силата на закона по съображенията, развити в решение на ВКС, основание за образуване
на тълкувателно дело, по което към настоящия момент не е постановено решение.
В допълнителна молба особеният представител обосновава недопустимост на
предявения иск и с оглед заявена процедура по ликвидация, което означавало, че
дружеството вече било прекратено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София, е
капиталово търговско дружество с вписан капитал от 5 лева, притежаван от едноличния му
В.И. В., ЕГН **********, който е и негов управител.
Видно от представен препис-извлечение от акт за смърт № 3/20.08.2020 г., В.И. В., ЕГН
**********, е починал на 20.08.2020 г., като справка в търговския регистър по партидата на
дружеството установява, че към предявяване на исковата молба, така и към приключване на
устните състезания по делото не е извършено вписване на нов управител на дружеството,
като по подадено заявление, вх. № 20220207155444/07.02.2022 г. е постановен отказ, поради
липсата на представени документи, за предоставянето на които е дадена възможност на
заявителя, но последният не се възползвал от нея.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.
По отношение на процесуалната допустимост на предявения иск съдебната практика е
противоречива, което е резултирало в образуване на тълкувателно дело № 1/2020 г. на
ОСТК на ВКС, тъй като с постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 302 от
28.06.2018 год. по ч. т. д. № 1280/2018 год. на състав на Първо търговско отделение на ВКС
е прието, че при настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на
еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, то следва да бъде прекратено по
иск на прокурора по чл. 155, т. 3 ТЗ. Различно становище е застъпено в решение № 732 от
21.06.2019 год. по т. д. № 2413/2018 год., в което такъв иск е счетен за процесуално
недопустим. Към настоящия момент по делото не е постановено решение, с което
настоящият състав да се съобрази, а промяна на застъпваното от съдията-докладчик
становище за допустимост на такъв иск, следва да бъде мотивирана с оглед постановено
тълкувателно решение в обратния смисъл.
Недопустимост на иска не произтича и от факта на заявено вписване на прекратяване
на дружеството, след като по същото е постановен отказ и не се установява този отказ да е
отменен и да е налице вписване на това обстоятелство. Дружеството формално е активен
търговски субект, но без представляващ го орган. Последното обуславя извод за
основателност на иска на П. на Р.Б..
2
Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско
дружество може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три
месеца няма вписан управител.
Всяко търговско дружество е правен субект, който обаче формира и изразява волята си
чрез своите органи, съответно се представлява от управителя, който осъществява и
оперативното му ръководство. С настъпилата смърт на В.И. В., ЕГН ********** – управител
на дружеството, същият е престанал да бъде правен субект, като е прекратена право и
дееспособността му, съответно е осъществен фактът, предвиден в хипотезата на посочената
правна норма – дружеството няма вписан правосубектен управител, като това фактическо
състояние е продължило много повече от три месеца – от 20.08.2022 г. до приключване на
устните състезания в производството. При това положение дружеството не може да
волеизявява, съответно не може да бъде участник в търговския оборот и съществуването му
е безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде извършена процедура по
ликвидация. Законът се интересува единствено от създаденото обективно състояние на
липсващ управител, което е продължило повече от три месеца, за да бъде приложена най-
тежката санкция – прекратяване на търговеца.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съответно на назначения особен представител на ответника адв. М.А. А., е изплатено
възнаграждение в размер на 300 лева от бюджета на съда, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК,
разноските за производството следва да се възложат в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, по предявения от П. на Р.Б. иск, с правна квалификация чл. 155, т. 3
ТЗ, „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, област
София /столица/, община Столична, ПК 1000, ж.к. ****.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.
София, област София /столица/, община Столична, ПК 1000, ж.к. ****, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 380 (триста и осемдесет)
лева, от която 80 лева – държавна такса и 300 лева - заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на назначен особен представител на дружеството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВ-
ТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на производство по ликвидация.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3