Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1242 Година 20.11.2017 Град С.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети октомври Година 2017
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5722 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.
Ищецът
З. твърди в исковата си и уточняващата я молба, че на 24.03.2016 г. л.а. С. - с
рег. № ---, собственост на „А." О., управляван от С.С.С., при движение по
второкласен път - в посока от Г. към В., който път бил част от републиканската
пътна мрежа и се стопанисвал от ответната А. чрез О. С., на около 15 км след Г.,
попаднал в дупка на пътното платно, която била пълна с вода, при което
настъпили следните му повреди - издути предна и задна десни гуми и увредени
предна и задна десни джанти. Свидетел на същото ПТП бил пътуващият в автомобила
Ц.Д.Г.. Собственикът на увредения автомобил имал сключен договор за имуществена
застраховка "пълно -" с ищеца, за което била издадена полица №
4704160510000183, валидна от 12.02.2016 г. до 12.02.2017 г. Водачът на
увредения автомобил подал на 25.03.2016 г. заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение. Понеже според чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 от
12.01.2009 г. (ДВ 8/2009), не се посещавали от
органите на МВР и не се съставяли документи за повреди на МПС, които не били
причинени от друго ППС, посоченият водач и свидетел подписали декларации пред ищеца
за настъпването на събитие. Ищецът изготвил опис на претенция №
50-06010-00587/16/25.03.2016 г., според който били повредени предна и задна десни
гуми „-" 235/45/R18, които били за подмяна, както и предна и задна десни
джанти, които били с лека деформация и за ремонт. С възлагателно писмо от
28.03.2016 г. ремонтът бил възложен на „--В." АД. След извършването му
предал автомобила на собственика с протокол от 14.04.2016 г. и издал фактура №
**********/14.04.2016 г. за стойността му от 827.48 лева. Според изготвения от ищеца
доклад по щета № 470416161613787/20.06.2016 г., определеното застрахователно
обезщетение било 827.48 лева и било платено на отстранилият вредите сервиз с
преводно нареждане от 26.07.2016 г. При тези обстоятелства за ищецът възникнало
регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 50 ЗЗД срещу ответната
А.. С регресна покана, връчена му на 15.09.2016 г., ответникът бил поканен да
плати тази сума, но не я платил до момента. Съгласно чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК
и доколкото спорът възникнал от преки отношения с поделението на ответника в С.,
местнокомпетентен бил С. районен съд. Свидетелите на ПТП не разполагали със
специални знания, за да определяли точния километър и метраж от съответния
километър на мястото, където била разположена дупката, причинила ПТП. Поради
това не били в състояние да заявят това и пред ищеца при деклариране на щетата.
Поради това точното й местоположение можело да бъде установено само чрез разпита
им и посочване от тях на ориентири от местността, през която минавал процесния
път, който бил известен още като „-" и „-". Що се отнасяло до
собствеността му, той бил част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.
3, ал. 1 и 2 ЗП, и изключителна държавна
собственост съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП. Според чл. 30, ал. 1 ЗП, ответната А.
осъществявала дейностите по изграждането, ремонта и поддържането му, а конкретният
пътен участък, на който станало ПТП, се стопанисвал от специализираното О. на
ответника. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
827.48 лева за главница от платено застрахователно обезщетение по посочената
имуществена застраховка, за нанесената имуществена вреда на горепосоченото
застраховано трето лице и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата
молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
А. оспорва предявения иск, които моли съда да отхвърли, като неоснователен и му
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно
в подадения в срок отговор и чрез пълномощника си в хода на делото по същество.
Третото
лице „П.“ АД – помагач на страната на привлеклия го ответник, заема становище за
неоснователност на предявения иск, който моли съда да отхвърли, с възражения и
доводи, изложени подробно в заседанията по делото и в представена от
пълномощника му писмена защита.
Третото
лице „П.“ АД – помагач на страната на привлеклия го ответник, заема становище
за неоснователност на предявения иск, който моли съда да отхвърли, с възражения
и доводи, изложени подробно от пълномощника му в първото по делото
заседание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
На
01.02.2016 г., с представената по делото застрахователна полица № 4704160510000183,
между ищеца, като застраховател и „А.“ О. В., като застрахован/собственик на л.а.
„С. -” с рег. № ---, е бил сключен при общи условия (които
не са представени по делото) договор за имуществена
застраховка „-” на същия автомобил за срок от 12.02.2016 г. до 12.02.2017 г. (л.
5). Страните не спорят, а е видно и от самата полица, че при сключването на
този договор, застрахованият е платил на ищеца цялата уговорена в него застрахователна
премия от 1492.96 лева (л. 5).
На
25.03.2016 г. свидетелят С., за който страните не спорят, че е съдружник и
управител на застрахованото „А.“ О., което е видно и от търговския регистър,
подал до ищеца представеното по делото заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по договора (л. 6).
В същото заявил, че пътувайки на 24.03.2016 г. с посочения автомобил към В., на
около 15 км от Г., на пътя, се образувала дълбока дупка, валяло дъжд, той не я
видял и преминал през нея, като имало голям удар, след което се оказало, че
двете десни гуми били с издутини, а джантите - леко повредени (л.
6). В същото заявление свидетелят С. отбелязал, че за случая
не са били уведомени органите на Пътна полиция, но не посочил причината за
това, въпреки изричното изискване за противното в заявлението (л.
6). В същото, в графата му „описание на щетите (увредените
елементи и детайли) по Вашето МПС в резултат на събитието“,
свидетелят С. посочил като увредени само предна и задна десни гуми на
управлявания от него автомобил, но е и джантите му (л. 6). А
в графата на това заявление за „схема на ПТП“, същият свидетел посочил не една,
а две последователни дупки пред десните гуми на управляваното от него МПС (л.
6). За доказване на това застрахователно събитие, същият
свидетел попълнил на 25.03.2016 г. и декларация, с която декларирал пред ищеца,
че на 24.03.2016 г., пътувайки със застрахования горепосочен автомобил „…от Г.
посока В., на около 15 км от Г., на пътя, се образувала дълбока дупка, валяло
дъжд и тя била пълна с вода, преминал през нея и двете десни гуми с издутини и
две повредени джанти“ (л. 7).
На същата дата 25.03.2016 г. и лист, декларация като свидетел на това ПТП подал
и свидетелят Г. (л. 7). В същата той
декларирал пред ищеца, че на 24.03.2016 г. присъствал на ПТП, което настъпило
на около 15 км от гр. Г., с участието на горепосочения автомобил, пътувайки с
който, след Г., в посока В., на около 15 км, колата преминала с десните си гуми
през дупка, която била пълна с вода и не се забелязвала (л.
7).
По
заявлението ищецът изготвил на 25.03.2016 г. представения по делото опис на
претенция (л. 8). В последния негов
представител вписал, че застрахованият претендира застрахователно обезщетение
за увредени при посоченото ПТП на 24.03.2016 г. - предна и задна десни гуми - ---със
70 % годност, които са за подмяна и за ремонт и боядисване, поради лека
деформация – предна и задна десни джанти на застрахования автомобил (л. 8). Върху
този опис за застрахования се подписал и свидетелят С. (л. 8).
На
28.03.2016 г. ищецът изготвил представеното възлагателно писмо, към което
приложил посочения опис на претенция от 25.03.2016 г., с което писмо възложил
ремонта на „- – В.“ АД (л. 9).
На
14.04.2016 г. представители на този сервиз и застрахованото „А.“ О. подписали
представения приемно-предавателен протокол. С него удостоверили предаването и
приемането след ремонта без възражения на застрахования автомобил (л.
10). На същата дата, „- – В.“ АД издал на ищеца и представената
по делото фактура № 33710/14.04.2016 г., с която му фактурирал за плащане за
същия ремонт сумата от 827.48 лева (л. 11).
На 20.06.2016 г. експерт
на ищеца изготвил представения по делото доклад по щета (л.
12). С него предложил, за декларираното от свидетеля С. увреждане
при процесното ПТП на десните гуми на застрахования автомобил, да се изплати по
банков път на посочения сервиз сумата от 827.48 лева (л. 12).
Под това заявление директор на ищеца зА.сал в графата му „основание за
регрес:”, че са налице „неизяснени обстоятелства (евентуален регрес)
към неизвестен” (л. 12).
На 26.07.2016 г. ищецът
платил на посочения сервиз сумата от 827.48 лева (л. 13), а на 12.09.2016 г.
изпратил до О.в С. на ответника представената по делото регресна покана (л.
14). С нея поканил ответника да му възстанови на основание чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ платеното на посочения сервиз застрахователно обезщетение
от 827.48 лева (л. 14). Тази покана е
получена от О. С. на 15.09.2016 г. (л. 14).
Съдът не кредитира, защото
са лишени от непосредственост и са нелогични, а противоречат и на представените
по делото негови горепосочени заявление и декларация от 25.03.2016 г. -
показанията на свидетеля С.. При положение, че дава показания, че не е видял
процесната дупка нито при ПТП, защото била пълна с вода и не се забелязвала, а
го заслепявали и насрещни светлини на ТИР, нито след ПТП, защото не е спрял
веднага след същото, а на неасфалтирано уширение на банкета на около 200 метра
след ПТП, където огледал само увредените при същото десни гуми на управлявания
от него застрахован автомобил, са очевидно лишени от непосредственост и нелогични
показанията му, че причина за същото ПТП е именно посочената в тях дупка на
пътното платно, защото от преди това знаел, че там имало такава, а не примерно
паднало на платното от друго МПС или довлечено от дъждовната вода друго
препятствие (тухла, камък, дърво и прочие). От друга страна показанията му по
делото за обстоятелствата, при които е настъпило това ПТП, противоречат и на заявлението
и декларацията му за същите пред ищеца, защото в последните той не само не е декларирал,
че е знаел предварително за наличието на процесната дупка на платното за
движение, както сочи едва сега в показанията си по делото, но и че попадането
му в нея при процесното ПТП е станало в тъмната част на денонощието, както сочи
едва сега в показанията си по делото, нито пък е посочил, че не е забелязал същата
дупка при ПТП и поради посочената едва сега в показанията му по делото причина,
че бил и заслепен от насрещни светлини на преминаващ в насрещното платно ТИР
камион. Следва в тази насока да се отбележи и обстоятелството, че в начертаната
от него в заявлението му схема на ПТП, същият свидетел е посочил, като причина
за същото, не една, а две последователни дупки на платното за движение, което
противоречи не само на декларацията му в същото заявление и на тази пред ищеца,
но и на показанията му по делото.
Съдът не кредитира,
защото са лишени от непосредственост и са непоследователни, нелогични и
вътрешно противоречиви, а противоречат и на представената по делото негова
декларация пред ищеца - и показанията на свидетеля Г.. И неговите показания, че
причина за ПТП е посочената в тях дупка на пътното платно, са лишени от
непосредственост и нелогични. Не само защото и той не дава показания да е видял
същата дупка при ПТП, защото валял дъжд, а отсреща идвал друг автомобил, който
светел с фаровете. Но и защото, не дава показания свидетелят С. да е спирал
въобще след същото ПТП и да са оглеждали с него мястото му, а само показания,
че въпреки чутия при ПТП силен удар, свидетелят С. въобще не е спрял управлявания
от него автомобил чак до базата на застрахованото „А.“ О. в гр. К., където едва
те спрели и оставили този автомобил, при което са очевидно не само нелогични,
но и лишени от непосредственост и показанията на свидетеля Г., че причина за
същото ПТП е именно посочената в тях дупка в пътното платно, а не примерно
паднало на същото платно от друго МПС или довлечено от дъждовната вода друго
препятствие (тухла, камък, дърво и прочие). От друга страна
показанията на този свидетел са и непоследователни, и вътрешно противоречиви. Първоначално
дава категорични показания, че когато стигнали в гр. К., където се намирал офиса
на фирмата им, спрели и там установили при оглед същата вечер, че гумите били
издути с балони, а джантите деформирани, а след това напълно непоследователно,
нелогично и вътрешно противоречиво на горното същият този свидетел дава
показания, че когато стигнали в К. погледнали колата, но било тъмно и нищо
конкретно не видели, като едва на другия ден, когато се върнали при същата установили
тези й повреди, а след това напълно непоследователно, нелогични и вътрешно
противоречиво и на горното същият този свидетел дава показания, че всъщност
вечерта той въобще не бил погледнал колата и гумите й, като няма спомен и дали
свидетелят С. я е погледнал същата вечерта, преди да си тръгнат за В. (л.
110). Показанията по делото на този свидетел за
обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, противоречат и на
декларацията му за същите пред ищеца, защото в последната и той не е декларирал
не само, че със свидетелят С. са знаели предварително за наличието на
процесната дупка, както сочи едва сега в показанията си по делото, но и че
попадането в нея при процесното ПТП на застрахования автомобил е станало в
тъмната част на денонощието, както сочи едва сега в показанията си по делото,
нито пък, че свидетелят С. не е забелязал същата дупка преди ПТП и поради
посочената едва сега в показанията на този свидетел по делото причина, че „..отсреща
идваше и друг автомобил, който светеше с фаровете…“ (л. 110).
Следва тук да се
отбележи и същественото противоречие между показанията на самите свидетели С. и
Г.. Не само относно обстоятелствата, че свидетелят С. не дава показания да е
пътувала с тях при ПТП и съпругата му, каквито показания дава свидетелят Г., че
с тях е пътувала при ПТП и съпругата на свидетеля С., както и че в показанията
си по делото последният сочи, че бил заслепен от фаровете на насрещно движещ се
ТИР камион, докато свидетелят Г. – от тези на автомобил. Но и защото,
свидетелят С. дава показания, че около 200 метра след ПТП спрели да огледат
щетите от същото, докато свидетелят Г. дава коренно противоположни показания,
че въпреки ПТП свидетелят С. въобще не е спирал след същото до базата на
фирмата им в гр. К.. А тази липса на непосредственост, както и непоследователността,
нелогичността и противоречивостта в показанията на тези двама свидетели, и
противоречието им с останалите горепосочени писмени доказателства, в съчетание
с обстоятелството, че първият от тях е съдружник и управител, а вторият –
служител на застрахованото при ищеца „А.“ О., оправдава напълно недоверието, с
което съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 ГПК).
От представената от
ответника информация за състоянието на републиканските пътища към 16.30 часа на
24.03.2016 г. е видно, че на същата дата, към 16.30 часа, в П., времето е било
облачно, валял е дъжд, пътните настилки са били мокри, а видимостта добра (л.
107). А от представените от ответника сертификат №
20/24.03.2016 г., подробна ведомост за извършени аварийно възстановителни
дейности по текущо поддържане месец януари 2016 г., констативен протокол за
извършена работа през януари 2016 г. в РПС Г. и таблица за кръпки на път -
от км 45+300-58+700, преценени съвкупно с показанията на свидетеля П., се
установява още, че на твърдяното от ищеца място на ПТП, на около 15 км след Г.,
не е имало през януари 2016 г. дупки на платното за движение (л.
63-68 и 116-117). Съдът обаче, не кредитира показанията
на свидетеля П. в останалата им част, че на този пътен участък е нямало дупки до
края на март 2016 г., защото в тази им част показанията му противоречат на
дадените след това от същия свидетел показания, че всъщност „…трябва да се
провери, за да се види дали е правено и друго изкърпване на този пътен участък…..“,
което в съчетание с обстоятелството, че този свидетел е служител на ответника,
оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към достоверността на показанията
му в тази им останала част (чл. 172 ГПК).
По делото е назначена и
съдебно - автотехническа експертиза, определеното да изготви която вещо лице,
след запознаване само с писмените доказателства по делото и оглед на пътя от Г.
до върха на П., е представило заключение, че механизмът на процесното ПТП е
отразен в представените от ищеца декларации на свидетелите С. и Г., където е
посочено, че процесният лек автомобил се е движел по път -
от Г. към В., като на около 15 км от Г., на платното е имало дупка, през която
е преминал, вследствие на което се увредили предна и задна негови десни гуми,
които получили издутини (балони) и
двете му десни джанти (л. 70). Според
вещото лице по делото липсват подробни сведения за мястото и обстоятелствата,
при които е настъпило това ПТП, поради което няма данни, на базата на които същото
да може да се отговори на поставените от съда въпроси – кога, къде и при какви
точно пътни условия и такива на видимост е настъпило това ПТП, и какво е било
поведението на участника в него непосредствено преди, по време и след същото
ПТП; каква е била позволената в този пътен участък скорост на движение на МПС и
как точно е била сигнализирана тя; какви точно пътни знаци и маркировки е имало
в този пътен участък към момента на настъпване на това ПТП и спазени ли са били
те от участника в него; с каква скорост той е управлявал процесния автомобил
при това ПТП и възможно ли е било при същата и конкретните пътни условия и
такива на видимост да се избегне това ПТП; имало ли е на мястото му, към
момента на настъпването му, несигнализирани и необезопасена дупка, къде точно
на пътното платно, с каква ширина, дължина и дълбочина, и каква е била
причината за появата й на платното за движение; бил ли е разрешен за движение
този участък към момента на ПТП и сигнализиран ли е бил той с пътен знак,
маркировка или по друг начин, като такъв, в който е налице дупка на пътното
платно (т. 2-7 на ЗСАТЕ, л. 70). След ПТП водачът е
декларирал, че не е уведомил МВР-КАТ. Във връзка с уточняване на мястото на
ПТП, вещото лице е направило оглед на пътя от Г. към В. - до местността П., при
който на 15км+600м и на 15км+700м е установило наличие на частично
възстановяване на асфалтовото покритие (кърпежи),
които са били разположени в дясната пътна лента за посока В. и отговарят по
форма да са причина за процесното ПТП, но не е възможно към датата на изготвяне
на експертизата да се установи дълбочината, до която е било увредено пътното
покритие, а като цяло пътят е в добро състояние (л. 70). Според
т. 8 от ЗСАТЕ, скоростта на движение на автомобила не е единственият фактор,
който има значение за получаване на описаното увреждане, като при движение през
светлата част на денонощието, подобно произшествие може да бъде избегнато, за
което е достатъчно водачът да съобрази обстоятелството, че автомобилът е с
нископрофилни гуми и намали скоростта в момента на преминаване през дупката, а
при движение през тъмната част на денонощието, не винаги е възможно да се
реагира своевременно, като в условията на дъжд, дълбочината на дупките не може
да бъде определена от водача, поради запълването им с вода (л.
70-71). Според т. 9-10 от ЗСАТЕ, увредените при процесното ПТП предна
и задна десни гуми са имали към момента на същото остатъчна годност от 70 %,
като в резултат на увреждането са негодни за употреба и трябва да се заменят с
нови, а джантите му да се ремонтират и боядисат, като тези увреждания се
намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, а стойността им
възлиза на 827.48 лева (л. 71).
От отговорите на вещото лице в с.з. е видно още, че огледаният от него участък
от пътя, от Г. до П. в посока В., е в много добро състояние до 17,9 км от Г.,
като на няколко места е имало възстановени участъци (кърпежи),
които обаче, по размери са незначителни и не могат да доведат до описаните
щети, като на 15,6 км и 15,7 км има кърпежи, за които може да се дО.сне, че
преди момента на изкърпването им са били предпоставка за настъпване на ПТП с
щетите, описани в исковата молба, но с технически средства няма как да се
установи, кога са направени тези кърпежи, тъй като произшествието е било през
март 2016 г., а вещото лице е направило огледа през май 2017 г. (л.
77). Други релевантни доказателства няма представени по
делото.
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по
чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ е недоказан още в своето основание. Поради това следва
да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен, без преди това да бъде обсъждан и
по отношение на неговия размер, защото това се явява безпредметно. Според нормата
на чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на
вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила
вредите на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Анализът на тази норма налага извода,
че за да възникне предвиденото в нея регресно застрахователно право са
необходими следните две положителни предпоставки – деликтна отговорност на собственика
на вещта и лицето, упражняващо надзор върху нея по чл. 50 ЗЗД по отношение на
увредения – застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие и
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. Тежестта да
докаже пълно и пряко тези предпоставки се носи от ищеца по делото (чл.
154 ГПК и Р 15-2014-I т.о.). Последният обаче не доказа
въобще пълно и пряко твърдените в исковата му молба факти относно времето,
мястото и механизма на процесното ПТП и причинно – следствената връзка между същото
и посочените в исковата му молба имуществени вреди на застрахования собственик
на процесния лек автомобил, обезщетени от ищеца по валидно сключената с него процесна
имуществена застраховка „-”.
Представените
от ищеца за доказване на този му иск по делото горепосочени заявление,
декларации, опис на претенция и доклад по щета, представляват само частни
свидетелстващи документи, съставени от и по данни на водача на увреденото МПС –
свидетелят С. и свидетелят Г., чиято вярност ответникът не е признал с отговора.
Тъкмо напротив. Оспорва със същия удостоверените с тях от ищеца обстоятелства. Поради
това тези представени от същия за доказването им горепосочени писмени
доказателства, не доказват въобще удостоверените в тях факти относно времето,
мястото и механизма на процесното ПТП, нито настъпилите при същото вреди и
причинната връзка между тях, а сами се нуждаят от доказване (чл.
180 ГПК). Ангажираните в тяхна подкрепа обаче от ищеца свидетелски
показания на свидетелите С. и Г., съдът не кредитира с оглед изложеното, а доколкото
заключението на назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза
базира отговорите си за времето, мястото и механизма на процесното ПТП,
настъпилите при същото вреди и причинната връзка между тях, само на тези
представени от ищеца и непризнати от ответника писмени доказателства, които това
заключение възпроизвежда, видно от същото, то въз основа на него съдът очевидно
не може да приеме за доказано, че процесното ПТП се е осъществило по твърдения
от ищеца начин. А други надлежни доказателства, които да доказват пълно и пряко
верността на вписаните в тези писмени доказателства обстоятелства, относно
времето, мястото и механизма на процесното ПТП, настъпилите при същото вреди и
причинната връзка между тях, носещият тук тежестта на доказване ищец не
представи и липсват по делото (чл. 154 ГПК). Не
представлява такова несъмнено доказателство и т. 7 от ЗСАТЕ, според която при
огледа на процесния участък от пътя вещото лице е установило на 15км+600м и на
15км+700 наличие на частично възстановяване на асфалтовото му покритие/кърпежи,
които отговарят по форма да са причина за процесното ПТП, защото в съдебно
заседание същото вещото лице не може да даде категоричен отговор, че именно те
не са били възстановени към датата на това ПТП и са станали причина за същото. А
други несъмнени доказателства, от които пълно и пряко да се установява времето,
мястото и механизма на твърдяното от ищеца ПТП, настъпилите при същото вреди и
причинната връзка между тях, носещият тук тежестта на доказване ищец не
представи и липсват по делото (Р 15-2014-I
т.о.). В тази насока са само ангажираните от него показания на
свидетелите С. и Г., които обаче съдът не кредитира с оглед изложеното. Нещо
повече. При наличието по делото на взаимоизключващите се от една страна техни
показания за механизма на ПТП, според които, причина за същото е посочената от тези
свидетели несигнализирана и необезопасена дупка на платното за движение на
около 15 километра след Г., и от друга страна показанията на посочения от
ответника свидетел П., според които, на този пътен участък не е имало такава
дупка, и липсата на каквито и да било други несъмнени доказателства, подкрепящи
тезата на едната или другата страна, дори и съдът да бе кредитирал тези
показания, то искът на ищеца отново щеше да се яви недоказан, защото се касае
до показания, дадени от една страна от управител и съдружник, и служител на
застрахованото при ищеца „А.“ О., и от друга страна от служител на ответника,
които с оглед нормата на чл. 172 ГПК съдът може да преценява само с оглед на
всички останали доказателства по делото, вземайки предвид възможната им
заинтересованост. А при липсата в случая по делото на други несъмнени
доказателства подкрепящи тезата на едната или на другата страна, съдът очевидно
не може да се позове на тези показания (Р 66-2010-I
г.о.). Налице е следователно непълнота на посочените от ищеца
доказателства в подкрепа на исковата му претенция, а именно негова е тежестта
да представи такива. В тази хипотеза, при липса на други несъмнени
доказателства, които да подкрепят предявеният от него регресен иск, съдът
очевидно не може да бъде безвъпросно убеден, че правопораждащият го фактически
състав, посочен в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, е осъществен и е породил
претендираното с този иск регресно застрахователно вземане. А след като по
делото не е установен по категоричен начин механизма на увреждащото
произшествие и причинната връзка между същото и вредите, за които е изплатено
претендираното с този иск обезщетение, то само на това основание същият иск следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен, заедно с акцесорните претенции на ищеца за
присъждане на законна лихва и разноски по делото (Р 98-2012-II
т.о. на ВКС).
При този изход на делото
само ответникът има право да му се присъдят сторените по същото разноски,
изчерпващи се в случая с исканото от него възнаграждение, което в минималния
размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ следва поради това да му бъде присъдено, защото е юридическо лице (чл.
21, ал. 2 ЗП), защитавано в настоящото производство от юрисконсулт (чл. 78,
ал. 3 и 8 ГПК). На привлечените от него трети лица – помагачи не следва да се присъждат
разноски (чл. 78, ал. 10 ГПК).
Воден
от горните мотиви Старозагорския районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от З., с ЕИК ---, със седалище и адрес на
управление ---, иск за осъждането на А., с Булстат ---, със седалище и адрес на
управление ---, да му заплати сумата от 827.48 лева, представляваща регресно
вземане по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ за изплатено на 26.07.2016 г. застрахователно
обезщетение по сключен със застрахователна полица № 4704160510000183/01.02.2016
г. договор за имуществена застраховка „-”, за обезвреда на причинени на
застрахованото „А.“ О. имуществени вреди при настъпило на 24.03.2016 г. ПТП на
второкласен път - на около 15 км след Г.,
и законна лихва върху тази сума от 07.12.2016 г. до изплащането й, както и
разноските по делото.
ОСЪЖДА
З. с п.а., да заплати на А. с п.а., сумата от 100 лева за разноски по делото.
ДЕЛОТО
е разгледано и решено при участието на третите лица „П.” АД, с ЕИК ---, със
седалище и адрес на управление --- и „П.” АД, с ЕИК ---, със седалище и адрес
на управление ---, като помагачи на страната на привлеклия ги ответник А..
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: