Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №766 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – Варна против решение № 260317/04.03.2021г.
на ВРС, постановено по НАХД № 4947/2020г., с което е отменено НП № 03-011982/07.11.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл.
62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ на „ИПИ 19 Н“ ЕООД, представлявано от И.А.И. е наложена „имуществена
санкция” в размер на 5 000 лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението на Районният съд е неправилно,
постановено при допуснато нарушение на материалния закон като се прави искане
за неговата отмяна.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си
представител поддържа касационната жалба. По съществото на спора моли за
постановяване на решение, с което се отмени решението на ВРС и постанови ново
по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. С депозирания на 07.04.2021г. отговор на касационната жалба
и молба с.д. №7354/18.05.2021г., чрез пълномощник се поддържа, че не са
наведени конкретни твърдения за допуснати нарушения и сочи, че решението на ВРС
е правилно и законосъобразно, поради което се отправя искане за оставянето му в
сила с присъждане на сторените разноски, адвокатски хонорар, за заплащането на
който представя доказателства.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „ИПИ 19
Н“ ЕООД, представлявано от И.А.И., против НП № 03-011982/07.11.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл.
62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на
5 000 лева. За да отмени процесното НП, ВРС е приел, че липсват безспорни и категорични доказателства в подкрепа
на административнонаказателното обвинение, поради което атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон.
Съдът намира решението на първоинстанционния съд за валидно и
допустимо, постановено при правилно приложение нормите на материалния закон и
при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, поради следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа
обстановка, въззивният съд е направил обосновани изводи досежно приложението на
закона, които се споделят от касационната инстанция, с оглед на което не са
налице визираните от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна касационни
основания за отмяна на атакувания съдебен акт.
Правилен
е извода на ВРС, че не са ангажирани безспорни доказателства за качеството на
дружеството ответник по касация като работодател на лицето Исуф за длъжността
„готвач” в дюнер „ИПИ”.
Действително в приложената декларация по чл. 402 от КТ липсват данни за съществените елементи характеризиращи
трудовото правоотношение–за договорено трудово възнаграждение, почивни дни и др.
В хода на производството се установяват твърденията, както във възражението
срещу АУАН, така в жалбата, че не е възникнало трудово правоотношение между
посоченото лице и дружеството. Съдържанието на изложеното в декларацията в
съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства, обосновава
извода, че действителните отношения между дружеството и лицето, не могат
да бъдат определени като трудови правоотношения. ВРС подробно е обсъдил,
както писмените така и гласните доказателства. Не се установява соченото в
касационната жалба наличие на всички елементи на възникнало и съществуващо
трудово правоотношение към момента на проверката. Изцяло неотносимо към спора е
твърдението на касатора, за престиране на труд в полза на дружеството, че „има
извършени трудови дейности и други видове СМР”, както и че са „работили на този
обект преди проверката”, което се установявало от „броя разхвърляни оръдия на
труда за тази дейност-лопати и търмъци”, доколкото длъжността на Исуф, която е
посочена в НП е „готвач”.
От
приетите по делото доказателства не се установява, че привлеченото към
административнонаказателна отговорност дружество е извършило вмененото му
нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 КТ. Изводите на
административнонаказващия орган се опровергават от приобщените по делото
писмени доказателства. Настоящия състав на съда намира, че не са ангажирани от
страна на АНО доказателства установяващи по безспорен начин, че именно
санкционираното дружество е извършило визираното в НП нарушение. Административно наказателните разпоредби следва да
прилагат при стриктно спазване на законовите разпоредби, което е от значение не
само за защитата на наказаното лице, което има право да знае, какво точно
нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед спазването на
принципа на законосъобразност. Правилно ВРС е отменил наказателното
постановление, като е констатирал издаването му в противоречие със закона.
Отделно от горното, обективната съставомерност на деянието следва да е
установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства, което
не е сторено от административнонаказващия орган.
Значимостта на обществените интереси в областта на трудовото и осигурително
законодателство не следва да бъдат противопоставяни на правата на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, което има гарантираната от
закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и да
представи доказателства, след което въз основа на съвкупното им разглеждане да
се направи преценка дали да бъде издадено НП и с каква правна квалификация. Не се констатира и
да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за
законосъобразност на същото.
Липсата
на сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение по чл.348 от НПК и при извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
При този изход на спора се явява основателно искането на ответната страна
за присъждане на разноски и следва да бъдат присъдени в претендирания размер от
400/четиристотин/ лева адвокатски хонорар, за което са представени
доказателства за действителното им заплащане.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 260317/04.03.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 4947 по описа на ВРС за
2020г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” да заплати на „ИПИ 19 Н“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Поп Харитон №27, представлявано от И.А.И. сумата
в размер на 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: