РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Шумен, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630201493 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-002376 от 27.10.2023 год. на
Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Р. Р. Е., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП,
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
/един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева
на основание чл.185 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание същият не се явява лично. За него се явява упълномощен
процесуален представител – адв.Й.С. от АК-Варна, като поддържа жалбата. В последното
съдебно заседание не се явява представител. От името на упълномощения представител на
жалбоподателя са депозирани писмени бележки, в които излага, че поддържа жалбата и
моли наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна
полиция-Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2023 год. жалбоподателят Р. Р. Е. управлявал лек автомобил марка „Ауди
А8“ с рег.№ Н8394ВХ, като се движил в гр.Шумен. Около 16.45 часа се намирал на паркинга
на пл.Възраждане. При извършване на маневра движение на заден ход блъснал паркирания
лек автомобил марка „БМВ Х1“ с рег.№Н6334ВХ в предната дясна врата, като
непосредствено след станалото ПТП продължил движението си и си тръгнал. В този момент
свидетелят Х. Р. Г. се намирал на същия паркинг и възприел поведението на жалбоподателя
и станалото ПТП между двамата автомобила. На същото место се намирал и друг свидетел,
с неустановена по делото самоличност, който записал регистрационния номер на
управлявания от жалбоподателя автомобил. Тъй като между свидетеля Г. и служител на
паркинга възникнал конфликт, Г. се обадил на телефон 112, като съобщил и за възприетото
от него ПТП с участие на жалбоподателя и номерът на автомобила на последния. След като
собственичката на автомобила – свидетелката Д. С. В. пристигнала на паркинга, била
уведомена от свидетелите за станалото ПТП с участие на нейния автомобил, след което
същата след като възприела щетите по автомобила също подала сигнал на телефон 112. На
место пристигнали служителите на РУ-Шумен – свидетелите Г. Ю. И. и К. Н. М..
Последните констатирали нанесените щети по автомобила на свидетелката В., както и че
жалбоподателят е напуснал станалото ПТП. Свидетелят Х. Р. Г. дал писмени обяснения, в
които посочил, че на 27.09.2023 год. се е намирал на паркинга на пл.Възраждане, като чул
удар и след като се обърнал видял, че черен на цвят автомобил е ударил друг паркиран на
паркинга лек автомобил – модел БМВ Х1, с рег.№Н6334ВХ. Заявява, че лично не е видял
номера на черния автомобил, но същият е бил записан от негов роднина, който се намирал
на същото место и бил съобщен при обаждането на телефон 112. След установяване
самоличността на нарушителя, същият се върнал на паркинга, като пред полицейските
служители обяснил, че действително се е намирал по-рано на това место и е ударил
посочения автомобил, но тъй като не е имало никой наоколо си е тръгнал. В дадените от
него писмени обяснения посочил, че действително е бил на посочения паркинг, като с
управлявания от него лек автомобил е направил няколко маневри назад, като при една от тях
е усетил, че е ударил нещо и слязъл да провери. Установил, че е ударил леко паркиран зад
него лек автомобил, но тъй като не е имало никой, а щетата е била минимална само в
областта на вратата, е потеглил.
Бил съставен Протокол за ПТП №1845765/27.09.2023 год., който бил подписан от
жалбоподателя и свидетелката В.. На нарушителя бил съставен и Акт за установяване на
2
административно нарушение серия GA, №905388 от 27.09.2023 год.. Актосъставителят е
посочил, че с горното деяние от страна на Р. Р. Е. са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.2,
предл.второ, чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта
без да изложи възражения по него. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е
депозирал възражения. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки депозираното
възражение и материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №23-0869-002376 от 27.10.2023 год. на Началник сектор към ОД
на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Р. Р. Е., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание
чл.185 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
К. Н. М. и на свидетелите Г. Ю. И., Д. С. В., Х. Р. Г., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите К.
Н. М., Г. Ю. И. и Д. С. В.. Същите пряко са възприели фактите, за които свидетелстват, като
показанията им са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят
и от останалия събран по делото доказателствен материал.
По отношение показанията на свидетеля Х. Р. Г., дадени в съдебно заседание, съдът
намира, че същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Въпреки, че от дадените от свидетеля писмени обяснения, както и от получения СД,
съдържащ запис от обаждане до тел.112, се установява, че същият се е намирал на паркинга
по време на местопроизшествието и е възприел поведението на жалбоподателя, в съдебно
заседание същият заявява, че не си спомня за случая, за който е призован да свидетелства.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а съгласно ал.2 на
същия законов текст по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. От материалите по делото се доказва
по безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал маневрата движение на заден ход,
както и че при извършване на посочената маневра е ударил паркирания в близост лек
автомобил „БМВ Х1“ с рег.№Н6334ВХ, собственост на свидетелката Д. В.. Това
3
обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетеля Г. Ю. И., който в съдебно заседание
заявява, че в тяхно присъствие след установяване на нарушителя, последният им е заявил, че
действително при движението си на заден ход е причинил описаното ПТП. В подкрепа на
този извод е и изготвения и приложен по делото Протокол за ПТП №1845765/27.09.2023
год., който е бил подписан от жалбоподателя, както и изготвения от полицейските
служители снимков материал. В същата насока са и показанията на свидетеля К. Н. М.,
който в съдебно заседание заявява, че са съпоставили щетите по двата автомобила и същите
напълно са съвпадали, както и че самият жалбоподател не е отрекъл участието си в
посоченото ПТП.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице субективния елемент от състава на
нарушението, като по безспорен начин се установява авторството на деянието, доколкото
жалбоподателят не отрича факта, че именно той е управлявал автомобила в момента преди и
по време на станалото ПТП. В същото време водачът ясно е съзнавал задължението си,
преди да предприеме маневрата, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен,
като наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство или да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил
задължението си при предприемане маневра движение назад да наблюдава непрекъснато
пътя зад превозното средство или да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, с
което е осъществил от обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.40,
ал.2 от ЗДвП административно нарушение. За посоченото нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в
размер на 20 лева за водач, който наруши правилата за движение назад. Съдът намира, че по
отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, налагайки предвидената
санкция в нейния абсолютен размер.
А с оглед на изложеното наказателното постановление в частта по пункт първи се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение като нарушена, Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. От материалите по делото и по изложените по-горе правни
4
съображения се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е участник в описаното в
акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него
наказателното постановление ПТП.
В същото време от разпита на свидетелите К. Н. М. и Г. Ю. И. става ясно, че
жалбоподателят, е разбрал за станалото ПТП, като непосредствено след удара слязъл от
автомобила, след което се качил и потеглил.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че не е разбрал за
станалото ПТП, затова е напуснал паркинга. Както става ясно от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Ю. И., в тяхно присъствие, след връщането му на
местопроизшествието, Е. е заявил, че е разбрал, че е ударил посочения автомобил, но тъй
като слязъл и видял, че щетите са минимални, а и не е имало никой, си е тръгнал. Същото е
отразено и в дадените от нарушителя писмени обяснения на 27.09.2023 год., в които също
посочва, че е разбрал за причиненото от него ПТП, но тъй като е нямало никой в
автомобила, си е тръгнал.
Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че между
него и другият водач не е имало разногласия. Както става ясно от материалите по делото
нарушителят е напуснал местопроизшествието, без да изчака водача на втория автомобил и
да уреди с него доброволно отношенията си, свързани с нанесените по автомобилите щети.
От страна на жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства в подкрепа на
изложеното, като твърденията му не се подкрепят и от събрания в хода на съдебното
производство доказателствен материал. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в
съдебно заседание свидетелят Д. С. В. изрично заявява, че с жалбоподателя не са обсъждали
възможността за съставяне на двустранен протокол, като липсват данни той да й е предлагал
да уредят по някакъв начин доброволно отношенията си. В същата насока са и показанията
на свидетеля К. Н. М., който категорично заявява, че между двамата участници в ПТП-то
не е било постигнато доброволно уреждане на отношенията и не е била обсъждана
възможността за съставяне на двустранен протокол. Следователно от изложеното се доказва
по безспорен начин, че между участниците в станалото ПТП с имуществени вреди не е било
постигнато доброволно уреждане на отношенията, поради което жалбоподателят е следвало
да не напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълнява дадените от тях указания.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил
това свое задължение като участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира,
че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
5
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В същото време съдът счита, че
по отношение на това нарушение административно-наказващият орган е индивидуализирал
правилно наказанието, като е наложил и двете кумулативно предвидени наказания в техния
минимален размер.
В тази връзка съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт втори
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По отношение на нарушението, визирано в пункт трети на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните пътни превозни
средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. От констатациите в акта за установяване на административно нарушение и от
материалите по делото се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС към
момента на извършване на проверката не е било преминало годишен технически преглед. В
подкрепа на този извод са показанията на свидетелите Г. Ю. И. и К. Н. М., които в съдебно
заседание заявяват, че по време на извършената проверка чрез предоставените им служебни
таблети са извършили проверка в системата и са установили, че автомобилът не е преминал
годишен технически преглед. В същата насока са и представените като писмено
доказателство по делото Писмо рег.№10-00-33-389#1/22.10.2024 год., Удостоверение за
техническа изправност на ППС и Протокол от извършен периодичен преглед за техническа
изправност на ППС, от които се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС към
датата на проверката – 27.09.2023 год., както и в периода от 26.07.2023 год. до 01.02.2024
год. не е имало валиден периодичен преглед за техническата му изправност.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е квалифицирал
деянието като административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Също така правилно е
била ангажирана и административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя,
доколкото именно той е управлявал автомобила по време на извършване на проверката. В
тази връзка правилно е била издирена и приложена и съответната санкционна разпоредбата
на чл.185, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, доколкото за водач, управляващ МПС, което не е преминало
годишен технически преглед липсва изрична разпоредба.
С оглед на изложеното се налага извода, че наказателното постановление и в частта
по пункт трети се явява правилно и законосъобразни и в тази част също следва да бъде
потвърдено.
При преценка на издаденото наказателно постановление съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е
6
извършил.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДвП
процесните деяния не може да бъдат квалифицирани като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. С оглед характера на всяко едно от нарушенията в настоящия случай
нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Всяко едно от описаните в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение
крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата. Нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В същото време съдът
съобрази и разпоредбата на чл.189з. от ЗДвП, съгласно която за нарушенията по този закон
не се прилагат чл.28 и 58г от ЗАНН. По изложените съображения деянието не би могло да се
квалифицира и като малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, но по същото са проведени четири съдебни заседания
намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0869-002376 от 27.10.2023 год. на
Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Р. Р. Е., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП,
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
/един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева
на основание чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Р. Е., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
7
на ОД на МВР - Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8