МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №173/02.04.2018 г. ПО НОХД № 82/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият П.С.И., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, с българско гражданство,
разведен, със средно образование, месторабота: управител на „Слави 2013" ЕООД,
неосъждан, ЕГН-********** е обвинен за това, че на неустановена дата,
в началото на м. Март 2017 год. в с. Капитановци, обл. Видин,
противозаконно присвоил чужда недвижима вещ, която владеел, а именно фризер за
сладолед модел „DELTA UDD” 3008с,тип „ракла” на
стойност
350.00 лв., собственост на „ЧИЧО ЧАРЛИ" ЕООД, с управител и представител Димитър
Запрянов Начев от с. Бенковски, обл. Пловдив, като присвояването се изразява
в отказ да бъде върната движимата вещ на ЕТ „Валентино - В.З.", представлявано от собственика и управител
-В.Й.З. ***, която му е предоставена
съгласно протокол от 13.02.2013 г. от
собственика - престъпление по чл. 206,
ал.1 от НК .
Настоящото наказателно производство в
съдебната си фаза се разви с провеждане съкратено съдебно следствие по реда на
чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като процесуално допустимо при
наличие на предпоставките по чл. 370 НПК.
Граждански иск за съвместно
разглеждане не е предявен. В хода на разпоредителното заседание представителя
на ощетеното ЮЛ заяви , че няма претенции към подсъдимия , тъй като същият е върнал вещта, предмет на посегателство.
Участващият по делото прокурор,
поддържа обвинението, съобразно описаната в ОА фактическа обстановка. Моли
предвид направеното от подсъдимият, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт,
установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства , както и това ,
че веща е върната да се приеме за доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, като счита , че случаят е маловажен - при
правна квалификация на деянието – чл.206 ал.5 във връзка с ал.1 от НК. Пледира,
за същото подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено минимално
наказание.
Подсъдимият И. - участва лично в
съдебно заседание и с редовно назначен служебен защитник, потвърждава
предприетото процесуално действие за провеждане на съкратено съдебно следствие.
Съответно при предварителното изслушване, признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, давайки и съгласие за същите да не се събират доказателства. Потвърждава
, че е върнал веща на ощетеното ЮЛ. В процесуалното време на последна дума ,моли
за минимално наказание.
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №173/02.04.2018 г. ПО НОХД № 82/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Защитникът на подсъдимият, при проведеното
съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по
обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на
следващото се наказание. В тази насока моли подзащитният й да бъде признат за
виновен по чл.206 ал.5 във вр. ал.1 от НК , като му се наложи наказание Глоба.
Съдът, обвързан от процесуалната норма
на чл.373,ал.3 НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в
хипотезата на чл.372,ал.4 НПК- пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт, и като взе предвид заявеното от
представителя на ощетеното ЮЛ , приема за установено от фактическа страна, така
както и се твърди в
същия, следното:
Свидетелят Валери З. ***
е собственик и управител на ЕТ „ВАЛЕНТИНО-В.З." със седалище и адрес на управление гр.Видин, като една
от развиваните дейностите е продажба на сладолед.
От 2007
г. Димитър Запрянов Начев - управител на „ЧИЧО ЧАР ЛИ" ЕООД - с. Бенковски,
обл. Пловдив работи с ЕТ „ВАЛЕНТИНО-В.З."***, представлявано от свид. В.Й.З..
Между двамата
били сключени договори за дистрибуция, предадени технически изправни хладилни
витрини, фризери което се оформяло с протоколи от 12.04.2007 г.,
25.04.2008 г., 13.02.2013 г., 25.04.2016 г. и 28.12.2016 г.
Последният договор за дистрибуция бил сключен на 07.01.2014 г. между Димитър Запрянов
Начев - управител на „ЧИЧО ЧАР ЛИ" ЕООД - с. Бенковски, обл. Пловдив и ЕТ
„ВАЛЕНТИНО-В.З."***, представлявано от свид. В.Й.З., за което е представено копие от договора. На
свид. В.З. били предоставени фризери за сладолед, собственост на ЕООД „ЧИЧО
ЧАРЛИ", за което свид. Начев е представил копие от документи. Предоставени
фризери от началото на съвместната им дейност, както следва на 12.04.2007 г.,
25.04.2008 г., 13.02.2013 г.,25.04.2016 г. и 28.12.2016 г. Серийните номера на
предоставените фризери били изписани в съответните приемо-предавателни
протоколи.
По силата на сключения
на 07.01.2014 г. договор за дистрибуция, свидетелят В.Й.З. станал дистрибутор на
дружеството. Във връзка с дейността, З. извършвал разнос и продажба на сладоледени продукти на фирмата.
Във връзка с дейността, както вече е посочено от дружеството му предоставили хладилни
витрини, фризери които той от своя страна предоставял за ползване на обекти на
територията
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №173/02.04.2018 г. ПО НОХД № 82/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
на гр. Видин, гр. Лом и гр. Монтана. При
сключване на договора за дистрибуция, от дружеството му предоставили фризери,
които той раздал по обектите. Според договорката, когато някоя от
хладилните витрини, фризери стане напълно негодна за употреба, се връщали
във фирмата и му се отчислявала. По отношение на фризерите, които имали по
малък дефект, свид. З. им извършвал ремонт, като за целта имал устна уговорка с хладилен
техник от гр. Видин - свид. Бисер Станков. При предоставяне на фризер на
определен обект, се подписвал договор между свид. З. и ползвателя, като в същия се
описвал номера на фризера. Тъй като свид. З. от години работел почти с едни и същи
хора и се познавали,
често пъти не подписвал договор с тях, а работел на доверие. По принцип договорите не
се сключвали за определен срок, а всичко било относително и зависело от това,
каква била реализацията на сладолед в съответния обект. В тази връзка, с някои обекти в по-малките
населени места, свид. З. не сключвал
веднага договор, а впоследствие за да се види как щяла да потръгне продажбата.
През м.Юни 2016 год. със свид. З. по телефона се свързал подсъдимия П.И. ***, когото
познавал, тъй като преди време работел с него, когато той бил търговски представител на „Болярка", а З.
имал заведение и зареждал от него. През времето на общата им работа, проблеми не
са имали. И. поискал да се види с З., което станало в с. Капитановци в заведение. Подсъдимият
му казал, че обекта е негов /заведението в което били/ и предложил да продава
сладолед. Поискал от З. да му зареди един фризер със сладолед. Свид. З. според
уговорката му закарал фризер
със сладолед, като обвиняемия заявил, че при следващото зареждане ще му плати. Между двамата договор не бил подписан. Искали да видят дали в селото ще се продава сладолед и ако
търговията върви щели да подпишат
договор.
В средата
на м.Юли 2016 год. на свид. З. по телефона му се обадил И. и му казал, че има проблем с фризера. З. му
казал да прибере сладоледа, за да не се стопи, а той ще изпрати техник, за да
погледне повредата. Свързал се със свид. Бисер Станков, който отишъл в с.
Капитановци и установил, че фризера е повреден. След като казал за това на свид. З., същият заедно със свид. Бисер Стоянов,
който му помагал в работата, заминали за с.
Капитановци. Натоварили повредения фризер, като на негово място свид. З.
оставил на подсъдимия друг фризер, тип „ракла",
работещ, но не записал номера на фризера, тъй като всичко станало много бързо и
се притеснявал, че сладоледа щял да се
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №173/02.04.2018 г. ПО НОХД № 82/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
разтопи и развали. Подсъдимиятим
казал, че е дал сладоледа при
някакви съседи и щял да си го прехвърли
обратно в докараният му работещ фризер и да продължи да продава. След този случай, когато З. дал новия фризер на И., последният заредил още веднъж малко количество
сладолед и след това повече не му се
обадил, за да му зарежда.
В края на
м.Септември 2016 год. свид. З. отишъл в кръчмата на с.Капитановци при И.,
за да му се плати сладоледа, който З. му бил заредил. Тогава свид. З. видя, че фризера бил там. На няколко пъти след това И. му давал по десетина
лева, за сладоледа . Тъй като често пътувал до с.Ново село, на връщане свид. З.
минавал покрай заведението на И., за да си прибере от парите, които той му дължал.
В
началото на м. Март 2017 год. при поредното отиване на свид. З. в заведението в с.
Капитановци при И.,
видял, че въпросния фризер липсва. Попитал го къде е фризера, при което И. му казал, че го е прибрал в някакъв
гараж. Тъй като И. не му се издължил
напълно, свид. З. му казал, че иска да прекратят съвместната им дейност и да си
прибере
фризера. Подсъдимият отказал да му го върне, казал му да мине след няколко дни и тогава
ще му го даде. Свид. З. отишъл след ден-два, при което И. отново му казал, че
фризера не е при него, а го е закарал в с. Раковица. З. му предложил да отидат двамата
до с. Раковица, за да си го вземе, но той казал, че има работа в момента. Тогава
свид. З. се усъмнил, че И. го
лъже и че няма да му върне фризера. Свид. З. е заявил в показанията си, че въпросният фризер бил там до края на м.Февруари 2017 година, когато лично го видял в склада на
заведението. В началото на месец Март
2017 г. след изрично поискване, И. отказал да му върне веща.
Свид. З. е
заявил още, че фризера, които предоставил за ползване наподсъдимия, бил турско производство, с плъзгащи стъклени
врати, обем 300 литра, като в предната
част и от страни имал логото на фирмата «ЧИЧО ЧАР ЛИ». По фризера нямало характерни фабрични или други белези и
същият бил употребяван.
В хода на досъдебното производство били събрани
писмени материали – договор за дистрибуция
и двустранни протоколи неразделна част от договора, и други приложени
по делото писмени доказателства,разпитани са свидетели ,
назначена била и извършена
съдебно-счетоводна експертиза ,съгласно заключението на която стойността на фризер за сладолед
модел „DELTA UDD” 3008с,тип „ракла” възлиза на 350.00 лв.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №173/02.04.2018 г. ПО НОХД № 82/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Описаната фактическа обстановка се
основава на събраните в досъдебното
производство доказателства –
показанията на свидетелите В.Й.З., Бисер С. Стоянов, Ирена
Михайлова И.,
Людмил Кирилов Костадинов, Людмил Петров Флоров, Бисер Цветанов Станков
и Димитър Запрянов Начев заключението на цитираната по-горе
съдебно-счетоводна експертиза, договор за дистрибуция
и двустранни протоколи неразделна част от договора, и други приложени
по делото писмени доказателства,
справка за съдимост на подсъдимият. От заявеното от представителя на
ощетеното ЮЛ в проведеното разпоредително заседание се установи , че
инкриминираната вещ е възстановена и същия няма претенции към подсъдимия.
Събирането и проверката на
доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2,
вр. чл. 373, ал. 3 НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка,
която съдът изложи е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в с.з.
самопризнания от подсъдимият, подкрепени от приложените към досъдебното
производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр. чл. 373 НПК писмени
доказателствени средства. Гласните доказателства, пряко и косвено са относими
към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, касаят фактическите действия по присвояването на веща.
Доказателствата, приобщени по делото,
включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната
форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от
съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради
изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимият признание относно
всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства,
като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК, ползва
тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е
мотивиран да приеме следното:
Анализът на фактическата обстановка,
изведена в хипотезата на
чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №173/02.04.2018 г. ПО НОХД № 82/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
на подсъдимия на престъплението
„обсебване”, чийто основен състав е уреден в чл.206 ал.1 от НК.
Доказано е безспорно от обективна
страна, че на на
неустановена дата, в началото на м. Март 2017 год. в с. Капитановци, обл. Видин,
противозаконно присвоил чужда недвижима вещ, която владеел, а именно фризер за
сладолед модел „DELTA UDD” 3008с,тип „ракла” на
стойност
350.00 лв., собственост на „ЧИЧО ЧАРЛИ" ЕООД, с управител и представител Димитър
Запрянов Начев от с. Бенковски, обл. Пловдив, като присвояването се
изразява в отказ да бъде върната движимата вещ на ЕТ „Валентино - В.З.", представлявано от
собственика и управител -В.Й.З. ***, която
му е предоставена съгласно протокол от
13.02.2013 г. от собственика.
Безспорно е установено, че подсъдимият е упражнявал
фактическа власт върху веща, като е упражнил такива действия, каквито би упражнявал и собственикът на вещта. И. е бил наясно какво има
право да прави с предоставената му
чужда вещ и въпреки това е предприел действия извън дадените му правомощия.
Специално по отношение правната квалификация на деянието
съдът приема , че тя изначално е следвало да бъде по чл.206 ал.5 във вр. ал.1
от НК , а не по ал.1 от същия член. Размерът на минималната установена
за страната работна заплата към процесния период
е възлизал на 460 лева(съгласно ПМС № 141/13.07.2017
г., ) т.е. обсебената сума не
надхвърля този размер на минималната
заплата. По досъдебното производство е приложена характеристична справка, приобщена към
доказателствата по делата по реда на чл.283 от НПК , видно от която И. не се
движи в среди от криминалния контингент. Управител е на ЕООД
„Слави 2013", като притежава питейно заведение в центъра на с.Капитановци
обл.Видин, в което и работи. В масивите на МВР фигурира
единствено извършено от него деяние по чл.343в ал.2 от НК, за
което има наложено административно наказание от РС -Видин,
в сила:12.04.2017 г.
С оглед стойността на присвоеното, както и
добрите характеристични данни на извършителя и установеното в хода на
разпоредителното заседание обстоятелство , че подсъдимия е върнал веща следва да се приеме, че конкретното деяние се
отличава с обществена опасност, значително по-ниска от обичайната обществена
опасност на престъпления от същия вид, т.е. престъплението представлява маловажен
случай на обсебване съгласно предвиденото в чл. 93 т. 9 от НК. Подсъдимият е
неосъждан, до приключване на съдебното следствие в
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №173/02.04.2018 г. ПО НОХД № 82/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
първоинстанционния съд обсебената вещ бе
възстановена , поради което досежно деянието съдът го призна за виновен по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК, като на
основание чл.304 от НК призна същия за невинен и го оправда по първоначално
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
От субективна страна, престъплението е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11 ал.2 предл.1подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер но извършеното,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
За
престъплението по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК, Законът предвижда наказание Лишаване
от свобода до 1 година или „Пробация” или „Глоба” от 100 до 300 лева. Подсъдимият
не е осъждан , освобождаван е от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ
от Общата част на НК, причинените с деянието имуществени вреди са изцяло
възстановени.
При индивидуализация
вида и размера на наказанието съдът
отчете ниската обществена опасност
на личността на подсъдимият, с
оглед факта, че е неосъждан, добрите характеристично данни , като взе предвид още
и възрастта му установената константна трудова заетост от
една страна , а от друга обсъди и обществената опасност на деянието,
която намери за съотвестваща на обичайната обществена опасност на подобни посегателства по
възприетата от съда правна квалификация по чл. 206 ал. 5 от НК, с оглед размерите на причинените с деянието
вреди. При
тези фактически дадености относно деянието и извършителя, и при отчетлив превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът намира , че на
подс. И. ще следва да се наложи наказание “Глоба” в размер на 300 лева. Така
определеното наказание съотвества на естеството и интензитета на престъпното
посегателство, съобразено е с данните за личността на дееца и целите на
генералната и персоналната превенция, визирани в чл. 36 от НК, и най-вече да се
предупреди подсъдимият и да се превъзпита към спазване на законите.
Предвид
признаването на подсъдимият за виновен, Съдът го осъди да заплати направените
по делото разноски в размер на 42,32 лева в полза на Държавата по сметка на ОД
МВР Видин.
Водим от така изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: