№ 23
гр. Кубрат , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20213320100160 по описа за 2021 година
Производството е по предявени искови претенции с правно основание в
разпоредбите на чл. 344, ал.1, т.т. 1, 3 и 4 от Кодекса на труда, по реда на чл. 310, т.1 ГПК.
Ищцата Т. Ш. Р., ЕГН ********** от г** като твърди, че: работила по срочен – до
14.10.2018 г., трансформиран, считано от изтичането на 5 работни дни след последния
договорен срок, в безсрочен трудов договор с ответното учреждение до последния работен
ден на 2020 г., на длъжност „младши специалист, младежки медиатор”; в първия работен
ден на 2021 г. й е връчена от ответното учреждение Заповед № 01/ 04.01.2021 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с нея на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – за
прекратяване на трудовото правоотношение с нея с изтичане на уговорения срок, считано от
01.01.2021 г., и като счита същата за незаконосъобразна – тъй като трудовия й договор не е
срочен, както и защото не е спазен срока за предизвестие от три месеца, моли съда да
постанови решение, с което: 1/ да признае уволнението й за незаконно и го отмени, на
основание и по реда на чл. 344, ал.1, т. 1 КТ ; 2/ да я възстанови на предишната работа на
основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ; 3/ да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето,
през което е останала без работа – 01.01.2021 г., но за не повече от 6 месеца, поради
уволнението, в размер на 4 485.12 лева, съставляващо брутното трудово възнаграждение,
начислено и изплатено й за месеца, предхождащ уволнението, умножено по месеците, в
които е останала без работа - 6 месеца, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1
КТ, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.03.2021 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД. Претендира
присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, както и
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
1
Ответникът - Община – Кубрат, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н., на която е връчено
съобщение на 05.03.2021 г., е дала писмен отговор в срок, постъпил в съда с вх. №176/
02.04.2021 г., с който като оспорва заявените от ищцата факти във връзка с предявените от
нея искове – при действително сключен срочен трудов договор, който не е трансформиран в
безсрочен, тъй като е сключен на специално основание и ред – в изпълнение на Национална
програма „Активиране на неактивни лица“, с изтичането на последния уговорен срок
трудовия договор с ищцата е прекратен; работодателят не дължи предизвестие; счита
издадената заповед за прекратяването на трудовия договор за законосъобразна, поради което
заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Претендира
отхвърляне на всяка една от предявените искови претенции, както и присъждане на
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с
оглед направените доводи и възражения, намери за установено следното: Между страните не
се спори, а и от представените по делото доказателства – Трудов договор № 17/ 15.10.2015 г.
и справка за прието уведомление по чл. 62, ал.5 КТ от същата дата – л. 160 от делото, се
установява наличието на трудово правоотношение между тях, сключено на основание чл.
68, ал. 1, т. 1 КТ - за определен срок, като ищцата е изпълнявала длъжността „младши
специалист, младежки медиатор”, с място на работа в Община - Кубрат, считано от
15.10.2015 г. до 31.12.2017 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 430.00
лева, договорен в размер на 20 работни дни платен годишен отпуск.
С последващи допълнителни споразумения №№ 2/ 05.02.2016 г. и 3/ 06.02.2017 г. по
съгласие, потвърдено с подписите на страните са изменени – увеличени, размерите на
трудовите възнаграждения на ищцата, докато относно срока на действие на трудовия
договор страните са сключили допълнително споразумение № 4/ 29.12.2017 г., по силата на
което са се съгласили той да бъде сключен за срок вместо изтичащ на 31.12.2017 г., изтичащ
на 14.10.2018 г. – л. 150 от делото, идентичен по съдържание с фото копието, приложено
към исковата молба.
Ищцата продължила да работи за ответното учреждение след изтичането на
договорения срок - 14.10.2018 г., до края на 2018 г., изпълнявайки трудовите си задължения
за длъжността и получавайки договореното трудово възнаграждение, когато
представляващия учреждението работодател установил, че е пропуснал да я освободи от
работа.
Предлагал й през м. 01.2019 г. да подпише антидатирани допълнителни
споразумения №№ 7, за което искал се твърди, че е сключено на 15.10.2018 г. с изменение
срока за прекратяване – вместо 14.10.2018 г., договарянето на следващ срок – 31.12.2018 г.,
както и 6, за което искал да се твърди, че е сключено на 16.10.2018 г. със същото изменение,
но ищцата отказала, като заявила това пред кмета на общината, представяйки му издадена
2
от нея, нотариално заверена за подпис с рег. № 110/ 08.01.2019 г. на нотариус С. Садък,
вписана в регистъра на НК с № 004, Декларация, че представените й към 08.01.2019 г.,
четири еднообразни екземпляра на допълнително споразумение № 6/ 16.10.2018 г.,
подписани от завеждащ „Личен състав“ и ръководител „ТРЗ“ и кмет на общината, не са
подписани от нея.
Към писмения отговор на ответната община са приложени документи, заверени за
вярност, съставляващи личното трудово досие на ищцата, един от които обсъжданото по –
горе Допълнително споразумение № 6/ 16.10.2018 г. – л. 35 от делото, видно от което то е
подписано – с положени подписи, от завеждащ „Личен състав“ и ръководител „ТРЗ“ и кмет
на общината, както и от работник/ служител – ищцата Т.Р., въпреки връчената на кмета на
общината декларация, нотариално заверена за подпис с рег. № 110/ 08.01.2019 г. на нотариус
С. Садък, вписана в регистъра на НК с № 004, с която тя заявява, че не е подписала същото.
С оглед заявеното от ищцата оспорване по реда на 193, ал. 1 ГПК истинността на този
документ с твърдение, че не тя – а друго, неизвестно й лице, е положило подпис вместо нея,
по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК ответното учреждение заявява, че не желае да се ползва от
него, поради което същото е изключено от доказателствата по делото с нарочно
определение на съда.
Независимо от това на кмета на Община – Кубрат следва да се укаже, че в негово
задължение е системно да осигурява истинност – автентичност и вярност, на всички
изходящи от учреждението документи, тъй като съставянето на неистински такива,
преправянето им, с цел да бъдат използвани, както и ползването им, съставляват престъпни
деяния по смисъла на Наказателния кодекс, Глава девета „Документни престъпления“.
Между страните не се спори, че по инициатива на кмета на ответната община на
28.01.2019 г., между ищцата и цитираната е сключено Допълнително споразумение № 9 от
28.01.2019 г., по силата на което е изменено – увеличено трудовото възнаграждение на
ищцата за изпълнението на същата длъжност, както и е определен нов срок на действие на
договора – изтичащ на 31.12.2020 г.
Със Заповед № 1/ 04.01.2021 г. на А.Н., кмет на Община – Кубрат, като работодател,
и прието уведомление по чл. 62, ал.5 КТ от същата дата се установява прекратяване на
трудовия договор между страните, видно от заглавната част на цитираната – на основание
чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ с изтичане на уговорения срок, считано от 01.01.2021 г..
Между страните не се спори, че тя е надлежно връчена и получена от ищцата в деня
на издаването й.
От заключението по назначената, изслушана и приета в о.с.з. съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена въз основа на материалите по делото и банковите извлечения от
разплащателната сметка на ищеца, тъй като на вещото лице е отказан достъп до
счетоводните документи, находящи се и изготвени от ответното дружество, се установява,
3
че последното брутно трудово възнаграждение, изплатено на ищцата за м. 12.2020 г., при
отработени 20 от общо 20 работни дни, е в размер на 751.90 лева, поради което за 6-месечия
срок по чл. 225 КТ, на ищцата би било дължимо обезщетение в общ размер на 4 511.40 лв.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че
искът за отмяна на Заповед № 1/ 04.01.2021 г. на А.Н., кмет на Община – Кубрат, като
работодател, за прекратяване на трудовия договор с ищцата Т. Ш. Р., издадена на
посоченото в нея правно основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ с изтичане на уговорения срок,
считано от 01.01.2021 г. , е основателен и доказан.
Съгласно разясненията, дадени с Решение № 104 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №
453/2009 г., III г. о., ГК, ВКС, цитирам: „Прекомерното, социално несправедливо прилагане
на "верижни" срочни трудови договори за определено време, наложи изменението на чл. 68
КТ през 2001 г. /ДВ бр. 25/2001 г./, с което се ограничи възможността за сключване на
последователни срочни трудови договори. Началното сключване на срочен трудов договор
за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и 4 КТ.
Първата група, уредена в чл. 68, ал. 3 КТ включва две хипотези - едната е с оглед на
видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а
именно - временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване
на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с
новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация
предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови
договори за определено време е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение
срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се сключи за
работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до
основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение,
дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение "изключение" по
смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към
момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.
Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително
изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор
обстоятелства да са вписани в трудовия договор.“
В случая по делото е установено сключването на срочен трудов договор между
страните: Трудов договор № 17/ 15.10.2015 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ – за
определен срок: от 15.10.2015 г. до 31.12.2017 г., т.е. за период от 2 години и 2 месеца, за
работа на длъжност „младши специалист, младежки медиатор”, която като вид работа няма
характер на временна, сезонна или краткотрайна, по см. на цитираната разпоредба – чл. 68,
ал. 3, предл. първо КТ, като не са налице и условията на предл. второ от цитираната, тъй
като Община – Кубрат не е обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие.
Процесният трудов договор е сключен в хипотеза на ал. 4, чл. 68 КТ – по
изключение, срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да
се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а
се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, като изключението е
дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение "изключение" по
смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към
момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.
Императивно необходимо е обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия
договор, да бъдат конкретно посочени в него, а тези изисквания, видно от договора не са
изпълнени, т.е. той не съдържа изложение или посочване на обстоятелствата, обуславящи
срочността на трудовия договор, договорена за времето от 15.10.2015 г. до 31.12.2017 г.
Съгласно чл. 68, ал. 5 КТ, срочен трудов договор за определено време, сключен в
4
нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ се смята сключен за неопределено време. Трудовият
договор на Т. Ш. Р., ЕГН **********, се е превърнал в трудов договор за неопределено
време по силата на закона, още със сключването му на 15.10.2015 г., поради което всички
последващи действия на работодателя, представляван от различни встъпили в длъжност
кметове на Община – Кубрат, да бъде подбудена или принудена служителката да подпише
последващи допълнителни споразумения, уреждащи срочност на трудовия й договор са
правно без значение, и незаконосъобразно трудовия договор с нея е прекратен на основание
чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Уволнението й следва да се отмени и ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовия договор длъжност „младши
специалист, младежки медиатор“.
По делото със служебна бележка, приложена към исковата молба, - л. 25, издадена от
Агенция по заетостта, Бюро по труда – гр. Кубрат, се установява, че вследствие уволнението
ищцата Т. Ш. Р. е останала без работа и е регистрирана като безработна, поради което на
основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, й се дължи обезщетение за времето,
през което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца, изтичащи в срока на
обжалване на настоящото решение, поради което исковата й претенция следва да се уважи в
предявения размер - 4 511.40 лв., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 01.03.2021 г., до окончателното изпълнение, на
основание чл. 86 ЗЗД.
Основателно е и искането на ищцата съдът да постанови предварително изпълнение
на решението в частта за присъденото обезщетение, на основание чл. 242, ал. 1,
предложение последно ГПК.
Основателно е и искането на ищцата съдът да осъди ответника да плати направените
по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК и предвид изхода на спора, като присъди в
полза на защитавалия я адвокат, при условията на чл.36, ал.2 от ЗА, във вр.с чл.38, ал.2 от
ЗА, адвокатско възнаграждение за защита по иска по чл.344, ал.1 от КТ на основание чл.7,
ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 650.00лв., и за иска по чл.225, ал.1 от КТ на основание чл.7, ал.2 т.2 от Наредба
№ 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 545.80
лв.
С оглед изхода от делото, в тежест на ответника следва да се поставят разноските на
съда по производството в размер на 90.00 лв. за изготвената съд. счетоводна експертиза,
както и той да бъде осъден да заплати на съда държавна такса в размер на 180.46 лева – 4%
от уважения осъдителен иск, но не по – малко от 50.00 лева, и 80.00 лева – по иска да
отмяна на уволнение на ищцата като незаконно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т. Ш. Р., ЕГН **********
от г** извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ със Заповед № 1/ 04.01.2021 г. на А.Н.,
кмет на Община – Кубрат, като работодател, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
5
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. Кубрат, ул. „Вит” №56,ет.1,ап.3,
на предишната й работа в Община – Кубрат, на длъжност „младши специалист, младежки
медиатор“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Община – Кубрат, Булстат *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н., да плати на Т. Ш. Р., ЕГН
********** от г** на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, обезщетение за
оставането й без работа за срок от 6(шест) месеца, за периода 01.01.-30.06.2021 г., в размер
на 4 511.40 (четири хиляди петстотин и единадесет лева, четиридесет ст.) лв., ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
01.03.2021 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община – Кубрат, Булстат *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н., да плати на адвокат Р.П., АК –
Разград, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, във вр.с чл.38, ал.2 от
ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно защита на Т. Ш. Р., ЕГН
********** от гр. Кубрат по делото, в размер на 1 195.80 (хиляда сто деветдесет и пет лева,
осемдесет ст.) лева.
ОСЪЖДА Община – Кубрат, Булстат *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н., да плати по сметка на Районен
съд – Кубрат разноските на съда по производството в размер на 90.00 (деветдесет) лв. - за
изготвената съд. счетоводна експертиза, както и държавна такса в размер на 180.46(сто и
осемдесет лева, четиридесет и шест ст.) лева – по уважения осъдителен иск за плащане на
обезщетение, и 80.00 (осемдесет) лева – по иска да отмяна на уволнението като незаконно.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от
23.06.2021 год., съгласно правилото на чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6