Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3937
Гр. Пловдив, 20.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1191 по
описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК:
Предявен е иск от Е.Г.М., ЕГН **********, чрез адв. А.П., против Л.М.С.,
ЕГН ********** и С.Б.С., ЕГН **********, с който се иска да бъде развален до
1/4 идеална част договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № ***, том ***, нот. дело № *****/*****
г., с който ищцата Е.Г.М., съпругът й М.Д.М. и майката на съпруга й Р.Х.Б., са прехвърлили на приобретателите - Л.М.С. и на С.Б.С.
следния недвижим имот: Дворно място от 1950 кв.м и парцел, представляващо
имот № ***, за който са отредени парцел *******,
състоящ се от 770 кв.м, в който е построена стопанска постройка с площ 56 кв.м и парцел ******, състоящ се от 1180
кв.м, в който с построена едноетажна паянтова жилищна сгР. с площ 73 кв.м и
стопанска постройка с площ 55 кв.м, намиращ се в кв. *** по плана на с. Б., *****
област, при граници за имота: на Т.С., Ж.Ж., Н.П., А.Б. и улица.
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за собственост по
давностно владение № ***, том ***, нот. дело № ****/**** г., Р.Х.Б и М.Д.М., са
признати за собственици на описания по-горе недвижим имот. Към дата на
съставяне на нотариалния акт покойният М.М. е бил в брак с ищцата, следователно той е придобил
½ ид. ч. от имотите в режим на СИО. Твърди се, че с нотариален акт за
покупко-продажба № ***, том ***, д. №*****/****
г. недвижимият имот бил прехвърлен на ответниците Л.М.С. и С.Б.С. срещу
задължението за издръжка и гледaне. Ищцата запазила правото на ползване върху имота до края на живота
си. Твърди се също, че към датата на прехвърлянето на недвижимия имот
ответницата Л.С. се е намирала в граждански брак с другия ответник. След
прехвърлянето на имота с процесния нотариален акт и до момента ответниците не
изпълнявали задължението си да гледат ищцата. Ищцата получавала пенсия в размер
на 328 лв. Също така стР.ла от хипертония, захарен диабет, което налагало
ежемесечно закупуване на лекарства. Освен това се сочи, че стР. от първична
гонортроза, двустранна на дясната колянна става, което също налагало
закупуването на други медикаменти и посещения на лекар-специалист. Твърди си,
че пенсията на ищцата била крайно недостатъчна
за покриване на нуждите й и за осигуряването на нормален и спокоен
живот. Сочи се, че двамата ответници реализирали доходи, от които можело да се
издържат и съответно да поемат издръжката на ищцата. Л. и С.Б. живеели в
собствено жилище и имали недвижими имоти с търговско предназначение, от който
получавали наеми. Освен това децата им били пълнолетни и съпрузите нямали
задължение за издръжка спрямо тях. Проведени били многократно разговори между
ищцата и ответниците, за това, че същата имала нужда от финансова и морална
помощ, но такава и била отказана.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска да бъде развален договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт
№ ****, том ***, нот. Дело № *****/**** г. на РС Пловдив, до притежаваната 1/4
идеална част от този имот от ответниците. Претендират се разноски.
Ответницата Л.С. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който признава изцяло фактите, изнесени в исковата молба. Моли съда да
постанови решение, с което да се уважи изцяло, като основателен предявения иск за
разваляне на алеаторен договор, обективиран в нотариален акт ***, том ***, нот.
Дело № *****/**** г. на РС Пловдив.
Ответникът С.Б.С. също ангажира становище на исковата молба в
законоустановения срок, оспорва иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като неоснователен.
Оспорва собствеността на ищцата върху процесния имот. Твърди, че задълженията
поети от него и бившата му съпруга, в настоящото производство ответница, били
изпълнявани в пълнота, както спрямо ищцата, така и спрямо другите прехвърлители
Р.Б. и М.М.. Оспорва като неверни фактическите твърдения в мотивната част на
исковата молба, с изключение на факта, че е сключен алеаторен договор с
посочения нотариален акт. Сочи, че издържали и изпълнявали всички желания на
ищцата. Редовно я посещавали и полагали необходимите грижи за нея, осигурявали
й издръжка. Дори след развода, съпругата му продължила да изпълнява
задълженията си по договора. Твърди, че той обективно бил възпрепятстван, т. к.
се разболял, инвалидизиран бил 78 % инвалидност, а и след развода не бил
допускан до с. Б.. Заявява, че Е.М., не се е обръщала към него с искане на
пари, помощ и грижи, напротив, твърдяла, че е благодарна за това, което правили
за нея.
Прави възражения по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и по чл. 87, ал. 4 ЗЗД - при
условие на евентуалност, ако се приеме, че има неизпълнение. Твърди, че през
м.януари 2016г. предявил иск срещу
ответницата Л.С., с правно основание по чл. 21 и чл. 29, ал. 3 СК, по който
било образувано гр. д. № 131/2016 г. по описа на РС Асеновград. В същия
претендирал, съдът да установи значително по-големия му принос в придобиването
на имущество в режим на СИО, поради което счита, че причината за предявяване на
настоящия иск срещу него е именно този факт, а не неизпълнението на задълженията
по алеаторния договор.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на собственост срещу
задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото право на
собственост, а правата на приобретателя по такъв договор - на изпълнението на задълженията
за издръжка и гледане, затова в тежест на приобретеля е да докаже, какво е
изпълнил по договора.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен с нотариален акт № ***, том ***, нот. дело № ****/**** г., ищцата
Е.Г.М., съпругът й М.Д.М. и майката на съпруга й Р.Х.Б., са прехвърлили на
приобретателите - Л.М.С. и на С.Б.С. следния недвижим имот - дворно място от
1950 кв. м и парцел, представляващо имот
№ ***, за който са отредени парцел *****, състоящ се от 770 кв. м, в
който е построена стопанска постройка с площ 56 кв. м и парцел *****, състоящ
се от 1180 кв. м, в който с построена едноетажна паянтова жилищна сгР. с площ 73
кв. м и стопанска постройка с площ 55 кв. м, намиращ се в кв. *** по плана на
с. Б., ****** област, при граници за имота: на Т.С., Ж.Ж., Н.П., А.Б. и улица.
По възражението, с което се
оспорва собствеността на ищцата върху процесния недвижим имот:
Представен и приет е по делото нотариален акт за собственост, придобит
по обстоятелствена проверка № ***, том ***, нот. дело № *****/**** г., с който Р.Х.Б
и М.Д.М., са признати за собственици по давностно владение и наследство на процесния
недвижим имот. Представено е и е прието и удостоверение за факти и
обстоятелства по ЗУТ, издадено от общинска администрация в гр. Б., в което е
отразено, че след справка в разписна книга с. Б. , изготвена м. август 1987 г.
за имот пл. № ***, парцели **** и **** в кв. *** по действащия план на с. Б., се установявало, че като
собственици на имота са записани наследници на Д.М.Б.. Според св. П. И. П., съсед
на Е.Г.М.,*** е бил на двама братя – д. М. и д. Т., които с течение на годините
направили братска делба и си разделили имота, като всеки си построил къща за
живеене. Д. М. бил свекър на Е. М. и баща на М.М.. Св. знаел за тази делба от
своя баща. Представени са удостоверение за наследници на Р.Х.Б., М.Д.М. и М.М.Б..
От удостоверението за наследници на М.Б. е видно, че същият е починал 1978 г.,
като е оставил следните наследници по закон: Р.Х.Б – съпруга, И.Д.Н. – дъщеря и
М.Д.М. – син. Прието е по делото и удостоверение за сключен граждански брак
между М.Д.М. и Е.Г.А. (след брака М.), от което става ясно, че бракът е сключен
през 1959 г.
При така приетата фактическа обстановка, възражението на ответника С.С.
във връзка с оспорване на собствеността на ищцата до ¼ идеални части от
имота е частично основателно:
Придобивният способ, с който Р.Х.Б и М.Д.М., са признати за собственици
на процесния недвижим имот, е давностно владение и наследство. От събраните по
делото доказателства се установява, че преди това собственик на имота е бил Д.
(М.) М.Б. (съпруг на Р. и баща на М.). Съдът приема и, че Д. Б. е придобил
процесния имот по наследство, доколкото от св. показания се установява, че
първоначално имотът е бил по-голям, като е бил поделен доброволно от двамата
братя д. М. и д. Т.. Д. Б. е починал 1978 г. като е имал трима наследници по
закон - Р.Б., М.М. и И.Н.. В този смисъл съдът приеме, че с констативния
нотариален акт Р.Х.Б и М.Д.М. са удостоверили правото си на собственост на 1/3
ид. ч. за всеки от процесния имот по наследство, както и са придобили по 1/6
ид. ч. от имота по давностно владение (частта, която е била в наследствен дял
на И.Н.). В този смисъл и показанията на св. П. И. П., които като логични,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото,
съдът кредитира. Според него М.М. и Е.М. са правили подобрения в процесния имот
в с. Б. И.Н. много рядко идвала, като нямало никакви претенции между М.М. и И.Н.
за този имот.
Имотът става имуществена общност на съпрузите, когато давност е
започнала и е изтекла през време на брака и, когато само единият от съпрузите е
започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още от преди
сключването на брака, а придобиваната давност изтече през време на брака - и в
двете хипотези важен е моментът на придобиването на имота. Без значение е
основанието, на което съпругът е започнал да владее имота - по силата на
предварителен договор или като
сънаследствен. При завладяване на сънаследствен на единия съпруг имот,
неговата наследствена част си остава индивидуална собственост - спрямо нея другият
съпруг не придобива права по давност /виж т.
2 на ПП-8-80-ВС/. В случая давността е започнала и изтекла по време на
брака – бракът е сключен 1959 г., а наследодателят е починал 1978 г.
Следва да се отбележи и друго, че нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК /чл. 483 ГПК
отм./, има обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост /виж ТР №
11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Признатото с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № ***, том ***, нот.
дело № ****/**** г. право на собственост, не е оспорена в преклузивните за това
срокове от ответниците по производството. Ответникът С.С. единствено навежда
доводи, че няма доказателства Е.М. да е собственичка на процесния имот и
придобивната давност да е изтекла по време на брака, но не и спрямо
удостовереното в посочения нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ето защо
и удостовереното в него обвързва съда с
легитимиращото си действие.
При това положение настоящия съдебен състав намира, че собственици на
процесния недвижим имот са били Р.Х.Б (1/3 ид. ч. по наследство и 1/6 ид. ч. по
давностно владение), М.Д.М. (1/3 ид. ч. по наследство и 1/6 ид. ч. по давностно
владение, като тази 1/6 ид. ч. е придобита е режим на СИО), поради което и след
смъртта на М.М. през 2003 г. ищцата е придобила лична собственост върху 1/12 ид. ч. от процесния имот.
Тук е мястото да се посочи, че съдът е обвързан от диспозитивното начало
и рамките на процеса се определят от ищеца. В случая Е.М. е поискала разваляне
процесния договор само до ¼ ид. ч., която ид. ч. е придобита в режим на
СИО по време на брака й с М.М.. Липсва сезиране и искане до съда за разваляне
досежно придобити наследствени права по процесния договор след смъртта на М.М..
Поради изложеното и съдът не следва да ги взима предвид и да се произнася по
тях. Най-малкото и поради обстоятелството, че искането за разваляне на договор
и гледане за издръжка от наследник до размера на дяла си от наследството може
да се упражни в определени давностни срокове. В случая липсва такова искане и
ответниците не са организирали защита се в тази насока.
С оглед всичко изложено ищцата доказва, че е прехвърлила на Л.С. по
време на брака й със С.С. 1/12 ид. ч.
от процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Относно предоставянето на
престацията за гледане и издръжка:
Приобретателите по процесния договор не доказват при условията на пълно
и главно доказване изпълнението на задължението за предоставяне на издръжка и
гледане на ищцата-прехвърлителка.
Прието е, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен
договор се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат
свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието
на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед
конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на
прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е
уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали
продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При
тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи.
След като в договора задължението на приобретателя е описано като
издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи
и други според нуждите на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се
издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите да се справя сам /виж решение
№ 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., решение № 82 от
5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., решение № 169 от 19.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и др./.
За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той
следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на
кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна,
отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни
нужди. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи
желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не
извън договорения обем /виж решение №
284/01.10.2014 година, гр. д. № 1892 по описа за 2014 г. на IV г. о. на ВКС/.
В обобщение, при всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и
издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение,
което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а
не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението /виж решение № 327 от 25.02.2015 г. по гр. д. №
1205/2014 г. на IV г. о. на ВКС/.
Не се спори по делото, че договорът за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № ***, том ***,
нот. дело № ****/**** г., с който е прехвърлен процесния недвижим имот на Л.М.С.
е сключен по време на брака на Л.С. със С.С., поради което и недвижимият имот е
придобит е режим на СИО.
Константната съдебна практика приема, че дори и в договора за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане да липсва клауза, с която
приобретателят се задължава да осигури помощта на домашните си при престиране
на дължимия облигационен резултат, той отговаря за тяхното поведение, когато
същото не хармонира със задължението му да осигури на прехвърлителя спокоен и
удобен живот съобразно неговите нужди (р.
631-65-I на ВС). Т. е. домашните, в случая съпругът С.С. също следва да
осигури на прехвърлителя спокоен и удобен живот.
Съгласно ТР № 6/2011 г. от 15.05.2012
г. на ОСГК, ако недвижимият имот е прехвърлен на две, или повече лица срещу
задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник,
като на кредитора се предоставя дължимата престация в пълен обем само от единия
длъжник, неизпълнението от другия не води до разваляне на договора. Analogia
legis разрешението е напълно приложимо и при прехвърляне на едно лице на
недвижим имот, което се намира в брак с друго лице.
В случая по делото не се доказва осигуряване на необходимите грижи и издръжка
на ищцата от нито един от двамата бивши съпрузи-приобретатели.
Св. Т.С.П. заявява, че от 4-5 години ищцата Е.М. има нужда от активна
грижа около нея. Като св. и мъжът й са й готвили понякога, носили храна,
помагали с прибирането на дървата. Заявява, че рядко виждала Л.С. да идва в с.
Б., а С.С. била виждала преди 2001 г., въпреки че ищцата имала нужда от пари,
лекарства, внимание. Св. П. И. П. съпруг на св. П., потвърждава, че при проблем
Е.М. от години ходи при него и съпругата му, за да й помогнат. Св. С. В. К.,
заявява, че Л.С. е много заета с децата и работата, като нямала време да идва
до с. Б. да вижда майка си. Посочва, че работила в кметството на с. Б., като в
този период осигурявали на Е.М. дърва за огрев (в този смисъл и представеното
удостоверение от кметство Б. – л. 130 от производството). Изяснява, че ищцата
имала и здравословни проблеми.
Св. Х.Б.Г., сестра на ответника, чийто показания съдът цени по реда на
чл. 172 ГПК, посочва, че брат й ходил често в с. Б. по време на брака си с Л.С.,
както и, че по-голямата част от подобренията по къщата в с. Б. били платени от
него. Излага, че той купувал пилета и ги носил там. Заявява й, че знае от брат
си и от продавачката в един магазин, че през зимата ищцата живеела в А., като
за нея се грижела дъщеря й. Не знае колко години се е случвало това, но
заявява, че е повече от една година. Св. М. Д. Р. посочва, че от С.С. знае, че
през зимата баба Е. живеела в гр. А., както и С.С. му бил казал, че е правил
ремонти и ел. инсталации в с. Б.
С оглед цитираната по-горе практика задължението по договора за издръжка
и гледане е единно, неделимо и продължително. Ирелевантно е в случая дали е бил
извършен ремонт в с. Б., който да е платен от С.С. и дали Е.М. е живяла зимата
в гр. А. при дъщеря си. Необходимите грижи и издръжка са дължими ежедневно, по
делото се установява, че С.С. работи в А. от 2003 – 2004 г., Л.С. рядко ходи в
с. Б., заетата е с ежедневните си задължения. Липсват твърдения и доказателства
на Е.М. да е осигуряване каквато и да е издръжка. Дори св. Х.Б.Г. заявява, че
не й е известно брат й да е превеждал пари на Е.М..
Задължението на приобретателите при договор за гледане и издръжка е
неделимо-не е допустимо да се дели на периоди. То трябва да се извършва
цялостно. и да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята
същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава" /виж решение № 95 от 12.02.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., IV г. о./.
Категорично се установява, че алеаторният договор не е бил изпълнен в
уговорения обем, тъй като на прехвърлителката не са били осигурени грижи и
издръжка, съобразно нуждите й. В този аспект и показанията на свидетелите Т.С.П.
и П. И. П., които от една страна обрисуват нуждите от
грижи, внимание и средства на ищцата, а от друга – обстоятелството, че такива
не са и предоставяни от ответниците, доколкото именно тези свидетели в
последните години били опора на ищцата, като нейни съседи и съселяни.
Неоснователно е възражението
по чл. 87, ал. 4 ЗЗД:
Поради естеството на задължението за предоставяне на издръжка и гледане,
всяка форма на неизпълнение – частично, забавено или неточно, се приравнява на
пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето му /виж решение № 622/25.10.2010 г. гр. д. № 212/2010 г. на III гр. о. на ВКС/.
Прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД изисква оценка на съотношението между
изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на
договора и характера на задължението. Такова е принципното разрешение, дадено в
ППВС № 3/73 г. Преценката за това
кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за
издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се
извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните
обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа
кондиция, икономически условия и пр.
В случая липсва незначителност на неизпълнението. Договорът е сключен през
1993 г., липсват доказателства за положени конкретни грижи и издръжка, освен
епизодично извършване на частични ремонти в с. Б., както и недоказани твърдения
за престой на ищцата за кратки периоди през зимата през последните няколко
години при ответницата в гр. А.. Т. е. липсват твърдения и доказателства за
изпълнението на задължението на ответниците в необходимия обем, в който и да е
период след сключването на договора, за да може да се осъществява преценка за
приложимост на чл. 84, ал. 4 ЗЗД.
Досежно възражението по чл.
87, ал. 1 ЗЗД:
По общо правилно двустранният договор се разваля поради неизпълнение по
причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора.
Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това
дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако
посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не
изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е
недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с
исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от
това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв
срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с
исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок /виж решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 920/2009 г., IV г. о./.
С оглед всичко преждеизложено предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД
следва да се уважи, като договорът за издръжка и гледане се развали до 1/12 ид. ч. от правото на собственост
върху процесния недвижим имот, а в останалата си част исковата претенция следва
да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност.
Ищцата претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на
600 лева /доказателства за заплащането л. 13 от производството/ и за държавна
такса в размер на 50 лева /л. 16 от производството/.
Ищецът има право при съответния правен резултат да получи
имуществено репариране на направените за производството разноски „за един адв.“
/арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК/.
Когато една страна упълномощи двама адв. да я
представляват по дадено дело и само единият от тях извършва процесуални
действия от нейно име по делото, тя дължи уговореното възнаграждение само на
този адв. и не дължи възнаграждение на другия адв., който не е извършил никакви
действия от нейно име, освен ако това не е изрично уговорено между страната и адв.
Когато доказателства за такава изрична уговорка (включително – договор за
правна помощ и съдействие) не са представени по делото, а са представени
доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адв., който не е
извършил процесуални действия от нейно име по делото, такова плащане не може да
се определи като направени (заплатени) разноски по делото, по смисъла на
разпоредбите на чл. 78 от ГПК, поради което и не е налице основание такива
разноски да се присъждат в полза на тази страна, респ. – да се възлагат тежест
на насрещната страна по делото /виж определение
№ 236/16.05.2016 г., ч. гр. д. № 1714 по описа за 2016 г. на IV г. о. на ВКС/.
Настоящият случай не е такъв, ищцата е била
представлявана от един процесуален представител, като преди първото по делото
открито съдебно заседание страната е оттеглила пълномощията на този си
процесуален представител и е упълномощила друг такъв. Доколкото обаче
първоначалният процесуален представител е извършил процесуални действия по
делото, подал и съставил е исковата молба, вписал я е в агенцията по вписванията,
както и е изпълнявал указания на съда, с които исковата молба е оставяна без
движение, то разноските заплатени за него по делото, следва да се възложат по
съразмерност на ответните страни – чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ето защо и съобразно уважената част от иска на ищцата
следва да се присъди сумата от 216.67
лева.
Ответникът Л.М.С. не претендира разноски.
Ответникът С.Б.С. претендира сумата от 751 лева
/представен е списък по чл. 80 ГПК – л. 145 и доказателства за направата на разноските/.
Срещу заплатения адв. хонорар на ответника С.С. с срок е
постъпило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението за прекомерност е частично
основателно. Съдът определя относимата редакция на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения според момента на сключване на
договорите за правна защита и съдействие /виж определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на I т. о. на ВКС, определение №
127/09.05.2016 г., по ч. гр. д. №564/2016 г. на I г. о. на ВКС, определение №416/04.12.14г. по гр.д.№3178/14г. на ВКС, ІV
ГО; определение №270/24.07.2014г. по гр. д.№7159/13г. на ВКС, ІV ГО;
определение №108 от 25.03.15г. по гр. д.№1298/14г. на ВКС, ІІІ ГО/. Преценката за прекомерност е комплексна и се основава на конкретни
обстоятелства по всяко дело - цената на иска, предмета на делото и кръга на
подлежащите на доказване факти, подлежащите на разрешаване правни въпроси,
извършените от страните процесуални действия, обема на събрания доказателствен
материал, броя на проведените съдебни заседания, процесуалното развитие на
делото и пр. Минималният размер на адвокатския хонорар с оглед цената на иска и
приложимия материален закон към датата 04.05.2016 г. /дата на договора за
правна защита и съдействие/ е 338.47 лева. Доколкото правната и фактическа
сложност на делото не е от такъв характер, че да обуславя уважаване на
възражението до минималния размер, то съдът намира, че следва да намали същото
до сумата от 600 лв. По делото са проведени четири открити съдебни заседания
/като съобразно чл. 7, ал. 7 от Наредбата за всяко следващо открито съдебно
заседание след второто такова се дължи допълнителен адв.ски хонорар/, извършени
са редица процесуални действия /разпитани са петима свидетели/, освен това
делото се отличава и с характера си – разваляне на алеаторен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Ето защо и възражението е основателно само
частично до сумата от 600 лева.
На ответника С.С. по съразмерност следва да се възложат
разноски в размер общо на 434 лева.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ договора за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, нот. дело № ****/****
г. на нотариус при Пловдивски районен съд, сключен между Е.Г.М., М.Д.М. и Р.Х.Б. (като прехвърлители-от една страна) и Л.М.С. (като
приобретател-от друга страна), в частта, с която Е.Г.М. е прехвърлили на
приобретателя - Л.М.С. в режим на СИО по време на брака й със С.Б.С. своята 1/12 ид. ч. от собствеността
върху следния недвижим имот: дворно място
от 1950 кв. м, представляващо имот № ****,
за който са отредени УПИ (парцел) ****, състоящ се от 770 кв. м, в който е
построена стопанска постройка с площ 56
кв .м и УПИ (парцел) ****, състоящ се от 1180 кв. м, в който с построена
едноетажна паянтова жилищна сгР. с площ 73 кв. м и стопанска постройка с площ
55 кв. м, намиращи се в кв. *** по плана на с. Б., ******** област, при граници за имота: на Т.С., Ж.Ж., Н.П.,
А.Б. и улица, по иска предявен от Е.Г.М., ЕГН **********,***, против Л.М.С.,
ЕГН ********** и С.Б.С., ЕГН ********** и двамата ответници с адрес ***, на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част, с която се иска договорът за издръжка и гледане да
бъде развален до 1/4 ид. ч. от собствеността върху посочения по-горе недвижим
имот.
ОСЪЖДА Л.М.С., ЕГН ********** и С.Б.С., ЕГН ********** да заплатят на Е.Г.М.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 216.67 лева – разноски по съразмерност за
настоящото производство.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН **********,***, да заплати на С.Б.С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 434
лева – разноски по съразмерност за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кирил Петров
Вярно с оригинала!
КЯ