Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 07.02.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
състав, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Районен съдия: Татяна Лефтерова-Савова
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№329/2017 г. по описа на Добричкия районен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е молба от ищеца по делото - Държавен фонд „Земеделие” със седалище: гр.
София, бул. „Цар Борис ІІІ” №136, чрез пълномощник, с която, на осн. чл. 250 ГПК, се иска допълване на решението №970 от 25.10.2017 г. по делото, а именно -
в отношенията между страните да бъде
признато за установено, че наследниците на Н.Е. К. дължат на ищеца законната
лихва върху главното задължение, начислено от 09.05.2016 г. – датата на
подаване на заявлението за заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, до окончателното изплащане.
Насрещната страна изразява становище за
недопустимост на молбата, тъй като същата е подадена след изтичане на
едномесечния преклузивен срок по чл.250 ГПК. Намира искането за неоснователно,
доколкото съдът се е произнесъл по исканията на страната.
Добричкият районен съд, като взе
предвид доводите на страните, намира следното:
Молбата с правно основание чл.250 ГПК е
подадена в законоустановения едномесечния срок, считано от връчване на преписа
от решението, поради което същата е допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна, като аргументите за това са следните:
Въз основа депозирано от ищеца заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа
на документ по чл.417, т.2 ГПК, е образувано ч.гр.дело № 1281/2016 г. по описа
на ДРС, като са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в
полза на ДФ „Земеделие” срещу наследниците на Н.Е. К., за следните суми:
14960.00 лв., представляваща главница по Договор № 08163039 от 09.12.2009 г. за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти; законна лихва върху главното задължение, начислено от 09.05.2016 г.
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист - до окончателното му плащане; 1903,26 лева,
представляваща годишна лихва от 6.37 % върху размера на кредита за периода на
срока на договора от 16.12.2009 г. до 15.12.2011 г.; 847,73 лева,
представляваща лихва по анекс от 6 % върху размера на кредита за периода на
срока на анекса от 16.12.2011 г. до 26.11.2012 г; 5175,40 лева, представляваща
законната лихва върху размера на вземането за периода от 27.11.2012 г до
09.05.2016 г. и 1331,03 лева представляващи направените съдебно деловодни
разноски.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК всеки един от двамата
ответници възразява писмено срещу издадената заповед за изпълнение, а с молби
от 20.12.2016 г. същите оттеглят възраженията си в частта за недължимост на
главницата в размер на 14960 лв. С разпореждане от 21.12.2016 г. по ч.гр.д. №
1281/2016 г. на ДРС, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си – в частта за лихвите и разноските, в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на ДФ
„Земеделие” на 11.01.2017 г. Исковата
молба е подадена на дата 30.01.2017 г., в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
Оттеглянето на възражението по чл.414,
ал.2 ГПК, досежно главното вземане обуславя отпадане на правния интерес на
заявителя от предявяването на установителен иск не само по отношение на
главницата, но и по отношение на законната лихва, която се начислява върху нея.
Правото да се търси лихва е акцесорно и като такова то следва правото да се
търси главното вземане, поради което претенцията на ищеца за присъждане на
законна лихва върху главницата е неоснователно. След оттегляне на възраженията
по чл.414, ал.2 ГПК, заповедта за незабавно изпълнение, в частта, с която
заповедният съд е разпоредил на ответниците, съобразно частите им от
наследството на починалия им баща, т.е. разделно по 1/2 за всеки от тях, да
заплатят на ищеца сумата от 14960 лева – представляваща главница – дължима сума
по Договор №08163039/09.12.2009 г. за предоставяне на кредит на животновъдите
за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, сключен между ДФ „Земеделие” и
Н.Е. К., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението, до окончателното плащане е влязла в сила, поради което,
установяване дължимостта на това вземане не е предмет на исковото производство.
С оглед горното, молбата за допълване
на решение №970 от 25.10.2017 г., постановено по делото, по реда на чл.250 ГПК,
се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Държавен
фонд „Земеделие” със седалище в град София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136, за
допълване по реда на чл. 250 ГПК на решение №970 от 25.10.2017 г. по гр. дело №
329 по описа на ДРС за 2017 г., а именно - за произнасяне по искането на ищеца,
за установяване дължимостта на законната лихва върху главницата, начислена за
периода от 09.05.2016 г. до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: