№ 5361
гр. С, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110158820 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК
от Б. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. “.....“ ..., ....., ап. 4, против „Т С,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.С, ....., представлявано от А А
и И Е, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи сумата от 623,12 лева главница за топлинна
енергия поради настъпила погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист, издаден на
05.09.2015 г. по гражд. дело № 15733/2018 г. по описа на СРС, 26 състав,
ищецът Б. е осъден да заплати заедно с П Б.а сума в размер от 1246,24 лева
главница, дължима поравно, т.е. ищецът отговаря до размера на сумата от
623,12 лева. В исковата молба се сочи, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1380/2016 г. по описа
на ЧСИ М М, по което е наложен запор на 22.12.2016 г., след което не са
реализирани изпълнителни действия. Ищецът счита, че с оглед липсата на
предприемани изпълнителни действия в петгодишен период, считано от
22.12.2016 г., вземането не може да бъде реализирано чрез способите на
принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност. Ищецът
моли съда да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
чрез процесуалния му представител със становище за недопустимост на иска
– твърди се, че ако не е налице висящо изпълнително производство иск за
отричане дължимостта на паричната сума не е допустим, а в конкретния
случай самият ищец се позовава на настъпила перемпция. Ако искът бъде
счетен за допустим, ответникът оспорва твърденията за липса на
предприемани изпълнителни действия като сочи,че такива са реализирани
1
през 2017 г. и 2019 г. Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Приета е справка от Регистъра на длъжниците към Камарата на съдебните
изпълнители относно образувани изпълнителни дела срещу Б. К. Б..
Представена е молба с вх. № 20411/29.11.2016 г. от „Т С, адресирана до
ЧСИ М М, която представлява искане за образуване на изпълнително
производство, като искането е извършено въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр. д. № 15733/2015 г. по описа на СРС, 26 състав.
Приложена и е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 07.04.2015 г., съгласно която Б. К. Б. е осъден да заплати сумата от
623,12 лева в полза на „Т С. Извършено е и отбелязване за издаден
изпълнителен лист.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на иска:
Искът по чл. 439 ГПК е законодателно регламентиран като отрицателен
установителен иск,с който се цели да бъде отречена дължимостта на
паричната сума,за която е издаден изпълнителният лист,когато след неговото
издаване са настъпили обстоятелства,които обосновават такава недължимост.
За да бъде допустим този иск,необходимо е за ищеца да съществува правен
интерес от предявяване на иска,както и паричната сума,чиято дължимост се
оспорва да не е събрана,тъй като ако паричната сума е събрана,то страната
следва да предяви осъдителен иск за връщането на паричната сума. Ищецът
се позовава на изтекла погасителна давност за парична сума,която не е
събрана, поради което съдът приема, че искът е допустим, а относно
възражението на ответника, че за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК е
необходимо наличие на висящо изпълнително производство, съдът намира
това възражение за неоснователно – в съдебната практика е възприето,че
наличието на висящо изпълнително производство не е необходима
предпоставка за завеждане на отрицателния установителен иск по чл.439 от
ГПК. Съдът намира,че за страната ищец съществува интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск,тъй като чрез отричане възможността за
реализиране на вземането чрез способите на принудително изпълнение,ако
отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК бъде уважен,страната
ищец получава защита,тъй като ответникът не би могъл да инициира
образуване на ново изпълнително производство за същото вземане. В този
смисъл е и определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016
г., I т. о., ТК, съгласно което отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е
допустим независимо от липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането към момента на предявяването на иска.
По основателността на иска:
2
Искът с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е
уреден като отрицателен установителен иск, с който се цели отричане
дължимост на паричната сума, за която съществува изпълнително основание
въз основа на настъпили след възникване на изпълняемото право
обстоятелства. В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск, в
тежест на ответната страна е възложено да проведе доказване, че оспорваното
от ищеца вземане съществува. Когато доказателствената тежест е възложена
на съответна страна в производството, тази страна е длъжна да проведе
пълно доказване, т. е. да докаже по несъмнен начин, че вземането може да
бъде събирано по принудителен ред. Погасителната давност е институт,
регламентиран в полза на длъжника, който може да се позове на погасителна
давност, ако в определен период от време кредиторът бездейства. В
настоящия случай спорът между страните е концентриран относно
обстоятелството дали давност е изтекла след снабдяване на ответника с
изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство. Законът не
регламентира приложимата давност за вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение. Съдът приема, че приложимата давност за парични
суми, за които е издадена заповед за изпълнение е общата петгодишна
давност при съобразяване разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Цитираната
разпоредба предвижда, че за парични суми, присъдени с влязло в сила
съдебно решение се прилага общата петгодишна давност. Съдът счита, че и
по отношение на вземания въз основа на заповеди за изпълнение е приложима
петгодишната давност. Съгласно чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази
срещу издадената заповед за изпълнение, а с изтичането на срока за
депозиране на възражение, заповедта за изпълнение се стабилизира и
вземането може да бъде оспорено или въз основа на нови писмени
доказателства или въз основа на новоузнати обстоятелства – чл. 424 от ГПК.
Предвид това, че разпоредбата на чл. 424 от ГПК е идентична с разпоредбата
на чл. 303 от ГПК, съдът приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение
има правни последици, идентични с правните последици на влязлото в сила
съдебно решение. Следователно съдът приема, че приложимата погасителна
давност е общата петгодишна давност. В подкрепа на разбирането, че
заповедта за изпълнение се стабилизира и вземането по заповедта за
изпълнение след изтичане на срока за подаване на възражение може да бъде
оспорвано само при наличието на предпоставки по чл. 424 от ГПК следва да
бъде отчетено, че съществува принципна разлика между издаването на
заповед за изпълнение по действащия ГПК и между производството по
издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237 от ГПК (отм.). За разлика от
действащата правна уредба, при която с изтичане срока за подаване на
възражение вземането не може да бъде оспорвано, правната уредба по ГПК
(отм.) предвижда възможност за предявяване на отрицателен установителен
иск по чл. 254 от ГПК (отм.) без ограничение във времето. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме, че вземанията, за които са издадени
заповеди за изпълнение имат последици, с каквито се характеризират
вземанията, присъдени по влезли в сила съдебни решения, т. е. приложимата
погасителна давност е общата петгодишна давност.
3
За да бъде уважена исковата претенция на ищеца Б., необходимо е да
бъде доказано дали има период, по-дълъг от пет години, без да са
предприемани изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно
решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. по време
на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие или с всяко действие, което изгражда съответния изпълнителен
способ. В настоящия случай от представената молба за образуване на
изпълнително дело се установява,че същата съдържа овластяване на съдебния
изпълнител на основание чл.18 от ЗЧСИ,поради което тази молба от
29.11.2016 г. прекъсва давността. Съдът, отчитайки обстоятелството, че по
делото е представена единствено молбата,с която е поискано образуване на
изпълнителното дело,а никоя от страните не формулира искане за изискване
на изпълнителното дело,приема,че не е доказано дали и какви изпълнителни
действия са предприемани от страна на взискателя,които по естеството си да
прекъсват давността,поради което и предявеният отрицателен установителен
иск подлежи на уважаване. Както беше посочено,в тежест на ответника е
възложено доказването,че вземането може да бъде реализирано чрез
способите на принудително изпълнение,а и с определението,с което делото е
насрочено за първо съдебно заседание съдът изрично е указал на ответника,че
не сочи доказателства относно предприеманите действия,с които се прекъсва
давността. В гражданския процес ангажирането на доказателства – като
изискване на изпълнително дело може да бъде реализирано само по почин на
страната,съдът не събира служебно доказателства,а в хипотезата,когато не е
формулирано доказателствено искане за изискване на изпълнителното
дело,страната ответник не е провела доказване,че вземането може да бъде
реализирано чрез способите на принудително изпълнение,респективно искът
по чл.439 от ГПК подлежи на уважаване. Не може да бъде споделено
становището на ответника чрез процесуалния му представител,че ищецът е
признал реализиране на изпълнителни действия през 2017 г. и 2019 г.,тъй като
не се установява по делото ищецът Б. да е признал такива факти,поради което
Софийският районен съд счита,че исковата претенция подлежи на уважаване
изцяло – за сумата от 623,12 лева главница.
При този изход на делото и при съобразяване уважената част от иска,
съдът намира, че в полза на адв. Р. Р. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ по реда на чл. 38 ЗА. Съдът счита,
че при съобразяване цената на иска,както и с оглед решение на СЕС от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22,при отчитане на фактическата и правната
сложност на делото, адвокатското възнаграждение, което следва да се
присъди по реда на чл. 38 ЗА е в размер от 300 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, вр.
4
чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на „Т С, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление гр. С,....., представлявано от А А, че Б. К. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ж.к. “.....“ ..., ....., ап. 4,с пълномощник адв. Р. Р., с адрес гр. С, .....,
офис на партерен етаж, не дължи сумата от 623,12 лева (шестстотин двадесет
и три лева и дванадесет стотинки), представляваща главница за потребена
топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
15733/2015 г. по описа на СРС, 26 състав, чрез способите на принудително
изпълнение поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА „Т С, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С,.....,
представлявано от А А да заплати на адв. Р. Р., с адрес гр. С, ....., офис на
партерен етаж, сумата от 300 лева (триста лева) адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5