Решение по в. гр. дело №14703/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.С., 10.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14703 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №162538 от 10.07.2019г., постановено по гр.дело №70725/2017г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, ответникът „НДК- Конгресен център С.“ЕАД е осъден да заплати на С.Е.П. сумата от 6900 лева- обезщетение по чл.18 от договор №3/09.03.2017г. за възлагане на управлението на акционерно дружество, ведно със законната лихва от 04.10.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 1278,50 лева разноски по делото.  

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „НДК- Конгресен център С.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е установил размера на месечното си възнаграждение по договора, въз основа на което се формира и размерът на претендираното обезщетение. Твърди също така, че договорът не е прекратен на посоченото от ищеца основание (чл.16, т.5 от същия), а на основание чл.16, т.2, пр.последно- поради промяна на собственика на капитала на дружеството, при която хипотеза не се дължи обезщетение по чл.18 от договора. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Размерът на месечното възнаграждение на ищцата по процесния договор за управление е установен както от представените с исковата молба писмени доказателства, така и от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. Вещото лице се е позовало на справка, предоставена от самия ответник, съгласно която възнаграждението на членовете на Съвета на директорите на дружеството е в размер на 2300 лева, представляващи пет минимални работни заплати за страната, които за прозесния период са в размер на 460 лева. Следователно размерът на обезщетението по чл.18 от процесния договор е 6900 лева.

            Не може да бъде възприето становището на ответника- жалбоподател за промяна на собственика на капитала на дружеството. Независимо от това кой държавен орган упражнява правата на държавата, собственикът на капитала на дружеството остава непроменен и това е Държавата- Република България. При това положение единственият възможен извод за основанието за прекратяване на договора остава възприетото от първоинстанционния съд в обжалваното решение- по искане на едноличния собственик на капитала, което е видно и от представеното по делото решение по протокол №3 от 16.05.2017г. на министъра за българското председателство на Съвета на ЕС 2018г., в качеството на Държавата като едноличен собственик на капитала на ответното дружество.  

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 550 лева, липсва възражение за прекомерност и същото следва да се присъди в така заявения размер и на основание представените договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №162538 от 10.07.2019г., постановено по гр.дело №70725/2017г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в.

ОСЪЖДА „НДК- Конгресен център С.“ЕАД с ЕИК******** да заплати на С.Е.П. с ЕГН********** сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/