П Р И
С Ъ Д А №
гр. Сливен, 04.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение в открито съдебно заседание на четвърти юни,
през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.П.
П.О.
при участието на секретар И.К., в присъствието на
прокурор Виолета КАЛАЙДЖИЕВА, докладваното от Председателя НОХД № 159 по описа
за 2013 година,
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Д.М.Й., роден на *** ***, български гражданин, неграмотен, неженен,
не работи, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.11.2012 г. в с.
Сотиря, причинил по непредпазливост смъртта на Р. Д.К., ЕГН **********,***,
вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в
„постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота”, поради което и
на основание чл. 124, ал. 1 предл. 1 вр. чл. 128 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК, ПРИСПАДА от така
определеното наказание ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през
което подсъдимият Д.М.Й. е с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а
именно, считано от 29.11.2012 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
ОСЪЖДА Д.М.Й. с установена поделото
самоличност да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата от 840.00 лв. -
разноски по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред
Апелативен съд, гр. Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
М О Т И В И
Към присъда № 28/04.06.2013г
по НОХД № 159/2013г на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод
внесения от ОП –Сливен обвинителен акт п.д. № 21/2013г против Д.М.Й. за
престъпление по чл. 124 ал.1 предл.1 вр.
с чл. 128 ал.2 от НК.
В с.з. представителят на
Окръжна прокуратура –Сливен поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт.
Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства и моли подсъдимия да бъде признат за виновен по него и осъден.
Счита, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и се подкрепя от
събраните писмени и гласни доказателства. От експертните заключения подробно се
изяснявал вида и степента на причинените наранявания по тялото на постр.дете и
механизма и техните получавания. От съществено значение били установените от Д-р Ч. наранявания по тялото
на детето, които били с различна давност, като в деня на настъпването на смъртта най-добре
отговарят да са причинени черепно-мозъчната травма, гръдната травма с контузия
на левия бял дроб, както и останалите травмирани области на тялото, което е показателно, че в деня на
настъпването на смъртта детето е получило съчетана травма. В хода на съдебното
следствие подсъдимият отказал да дава обяснение по повдигнатото му обвинение,
но по надлежен процесуален ред, към доказателствата по делото били приобщени
неговите обяснения, дадени в хода на досъдебното производство в качеството на
обвиняем. Изложените в обясненията на подсъдимия фактически обстоятелства се
подкрепяли от останалите доказателства по делото, в това число и от експертните
изводи на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, досежно механизма на причиняване на нараняванията. В хода
на съдебното следствие било установено, че
съставомерното нараняване в областта главата
не било получено или не е възможно да бъде получено от свободно падане на
детето от леглото. Този извод съответствал на изложеното от подсъдимия в
обясненията му от досъдебното производство,
а именно, че е ударил по-силно детето в областта на главата, в резултат
на което то е паднало и е получило съответните наранявания. При оценката на
доказателствената съвкупност следвало да бъдат съобразени и показанията на св. М.Г.,
и св. С. И. във връзка с установената оперативна информация, касаеща
изясняването на случая, авторството на деянието и причината за настъпването на
смъртта на детето. Св. М.Г. заявил, че човекът, съобщил за инцидента е казал пред органите на
полицията, че дъщерята е видяла какво се е случило, както и че тя е била
единствен пряк очевидец на побоя. При това лицето, подало оперативната
информация изрично е заявило: „Обърнете особено внимание на смъртта на
починалото дете от с. Сотиря. Баща му го биеше непрекъснато. Детето не е
починало от естествена смърт. Баща му го уби.„ В показанията на св. Г. се
съдържали обстоятелства относно
провежданите беседи с родителите на детето, като бащата първоначално обяснявал,
че детето е паднало, ударило се докато играело. В последствие започнал да
обяснява, че е паднало от леглото в тяхната къща, а в крайна сметка казал, че
го е удрял. Въпреки че по надлежен ред не били приобщени показанията на св.Т.К.
, прокурорът счита, че по делото са събрани безпротиворечиви
косвени доказателства, удостоверяващи по безсъмнен начин възприетите от св. Т.К.
фактически обстоятелства, касаещи процесния инцидент.
Такива обстоятелства се съдържали в показанията на св. И. и св. Т., която разказвайки за случилото се с детето, то й
казало: „татко го удари и Р. падна”. При оценката на доказателствената съвкупност
трябвало да се съобрази и заключението на назначената по делото
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, установяващи процесуалната
годност на Т.Д. да бъде разпитана в качеството на свидетел и въпреки че нейните
показания, дадени в ДП не можели да бъдат ценени при анализа на
доказателствената съвкупност, експертните изводи относно състоянието на детето,
интелектуалните му възможности, емоционалната зрялост и възможността да разбира
и да отговаря адекватно на зададени въпроси по конкретни обстоятелства, били
относими дотолкова, доколкото детето е говорило за обстоятелствата пред други
лица, които ги възпроизвеждат в показанията си по делото. Следвало да бъде
съобразено становището на педагога Е.М., която присъства на разпита на детето, че
то не е било искрено при разпита и не е каза истината. Безспорно било
установено от изводите на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, че
въпреки състоянието на детето и ограничените интелектуални възможности, детето
може да възприема прости факти от ежедневието си и достоверно да възпроизвежда
онова, което е възприело. Детето могло
да разбира поставените му по подходящ начин въпроси, както и да дава достоверни
и адекватни отговори на тези въпроси, които касаят точно възприети прости факти
от ежедневието. Изрично д-р К. заявила, че
фактът на нанесен побой може да бъде възприет и да бъде възпроизведен
впоследствие. При този анализ и оценка на доказателствената съвкупност,
прокурорът пледира подс. Й. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.
Предлага наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия да бъде наложено
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: предишни
осъждания; възрастта на пострадалото детето; обстоятелството, че подсъдимият се
самоопределя като негов баща, въпреки че
не го е припознал като негов родител по надлежния ред, което обстоятелство се
обхващало от съдържанието на умисъла при нанасяне на удари върху детето; вида и
степента на причинените травматични увреждания на детето, които били причинени по особено жесток и мъчителен за
пострадалото дете начин, което през цялото време е изпитвало мъчителни болки и
страдания. Прокурорът счита, че при съобразяването на тези обстоятелства, на
подсъдимия следва да бъде наложено предвиденото в разпоредбата на чл. 124 ал.1
предл. 1 НК наказание лишаване от свобода към максималния размер, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
В с.з. защитникът на подс.Й.
пледира да бъде признат за невиновен по повдигнато му обвинение и оправдан. Счита,
че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин обвинението,
което почивало само на косвени такива.
Намира за безспорно установени само част от обстоятелства, изложени в обвинителния акт, а
именно: че подсъдимият и св.Д.Г. живеели съпружески начала и от съжителството им съжителство са родени
няколко деца, между които е и пострадалото
дете Р.;*** и се грижели добре за децата си. Счита за безспорно установено, че в деня на инцидента подсъдимият е излязъл от дома си, за да събере
дърва в гората, майката на децата също е
излязла с каруцата, за да събира пластмасови отпадъци , а в дома са останали
всички деца, в това число и Р. , поверени на грижите на най-голямото дете св. Т.К..
По отношение на всички останалите обстоятелства, изложени в обвинителния акт,
защитникът на подсъдимия счита, че съществуват сериозни противоречия и съмнения,
върху които не би могло да бъде изградено обвинението. Установено било, че
около 17.30 ч. подсъдимият се е прибрал в дома си и че е заварил децата
вкъщи, а детето Р. паднало на земята, с
пяна на устата. Тогава веднага го взел го и го е закарал в дома на свой близък,
защото вкъщи не е имало ток, след което е пристигнала „Бърза помощ” и св. К. /
лекар на Спешното отделение/ пристигнал на място и се е опитал да реанимира
детето, но то починало. В момента, в който Д-р К. пристигнал на място провел разпит на няколко лица, от чиито показания установил, че два часа преди да настъпи
инцидента детето Р. е паднало, повръщало
е, станало му е лошо и много му се е спяло. От отговора на Д-р Ч. било
установено, че при получена травма в областта на главата, дете на такава
възраст може да има тези симптоми, т.е. касаело се за симптоми настъпили около
15 часа и че според обяснението на д-р Ч.,
ако такава травма е била получена по това време, не е невъзможно в последствие,
в по-късен момент, ако не бъдат предприети евентуална медицинска интервенция, а
и с оглед характера на травмата, едно лице
може да почине. При внимателен прочит на показанията, дадени от малолетното
дете Т.К. се установяло, че към момента за който се твърди, че детето е
паднало, повръщало е и му е било лошо, Т. и Р. са играли на леглото с колички, както казва
Т., сборичкали са се, тя без да иска го е бутнала и детето е паднало на пода.
По делото не били събрани преки доказателства за това дали подсъдимият е
упражнил насилие върху детето, което да доведе до директен удар в областта на
главата, бутането на детето от леглото, падането му на пода и от там получаване
на уврежданията, които са довели до
неговата смърт. Тъй като отговорът на въпроса от какво е причинен субдоралния хематом, довел до смъртта на детето, не се
получавал чрез категорично заключение на
експерта, а се говорело за вероятност, съдът следвало да изследва останалите
обстоятелства и доказателства, въз основа на които се гради обвинението, а
именно съществуват ли преки доказателства, свидетелски показания на очевидци на
този инцидент и други доказателства, които да обосноват вероятния извод на
експерта, че хематомът, причинил смъртта на детето е получен при удряне от
страна на подсъдимия в главата на детето, падането на същото на широка
повърхност, получаване на увреждането и съответно настъпването на неговата
смърт? В тази връзка единственият пряк очевидец на това, което се е случило в
дома на подсъдимия, било малолетното му дете Т.К., което не можело да
свидетелства и дава показания, които да са
изцяло достоверни. От разпита на детето били видни неговите възможности да
възприема зададените му въпроси и да отговаря адекватно на тях. От назначената
по делото психолого-психиатрична експертиза, от показанията на св. Б. и св. Т., следвало да се направи
категоричния извод, че психичните функции на детето не са развити в степен,
която да отговаря на неговата възраст и че в позната среда детето
може да говори добре или по-добре, но в друга – непозната среда, сред
непознати хора, то има ограничени възможности както да възприема това, което му
се задава като въпрос, да разбира смисъла на този въпроса и съответно да дава
свързани отговори. Възприятията на детето са свързани с най-обикновени неща, с
бита и това, че детето може да прави преценка кое е добро и кое е лошо в
никакъв случай не давали основание да съда да приеме, че детето може да възприеме въпросите, свързани с това
какви да действията на подсъдимия спрямо нейното братче и да предаде точно ситуацията,
в която се е намирало, когато бащата се е върнал от гората. От показанията на
св. Т., се установявало, че то говори със своите братчета предимно на ромски
език, че за да се стигне до отговор на зададен конкретен въпрос, този въпрос
трябва да се постави няколко пъти, по няколко различни начина и че детето не
може да формира дори изречение, че му се губят моменти от разказа и от
отговорите и че детето не е отговорило на зададения въпрос абсолютно
категорично и точно в смисъл, че бащата е този, който е ударил нейното братче Р.
и че от удара детето е паднало. Напротив, детето е отговорило пред св. Т., че Р.
е паднал, без да уточнява по какъв начин
и се е ударило в печката. Показанията на св. И. не следвало да бъдат
кредитирани, тъй като работел като оперативен работник и нямал специализация на
педагог или психолог. Фактите, които той е възприел, без да е специалист,
коренно се различавали от показанията на свидетелите, общували по-продължително
време с детето, а така също и от съдебно-психиатричната и психологична експертиза,
поради което защитникът намира, че този свидетел не е възприел фактите и
обстоятелствата правилно или пък вече е бил убеден в това, че инцидентът се е
случил именно по начина, по който се твърди в обвинението и в такава посока са
били насочени неговите въпроси и съответно направените изводи по отношение на детето. Св. М. Г. също не допринасял със своите показания за това,
да се приеме по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е автор на престъплението.
Той също бил служител на полицията. Получил сигнал от свой информатор, който не
разкрил и който пресъздал свои съждения и свое лично обяснение на инцидента,
който се е случил, без самия този информатор да е присъствал на този инцидент
или да има по някакъв друг начин информация за това което се е случило в дома
на подсъдимия. Въпреки че по тялото на детето имало увреждания, поради факта,
че голяма част от тях са с 3, 4 и 5 дневна давност и били на места, които в
никакъв случай не можели да причят смъртта на детето,
като охлузвания в областта на лицето, кръвонасядания
по меките тъкани на седалището, разкъсно-контузни
рани в околоушната му област, а така също охлузвания
на крайниците и кръвонасядания по тези крайници,
навеждало на мисълта дали тези наранявания
са свързани с поведението на бащата,
майката или на другите деца от семейството или на трети лица извън семейството.
Законът и съдебната практика били категорични, че една присъда не може да се
гради само на базата на самопризнанията на подсъдимия, каквито той е направил
по време на повдигане на обвинението по време на досъдебното производство и
които са единствените преки данни за това, че той признава вина, че е ударил детето
и че то е паднало. В случай, че съдът приеме обвинението за доказано, защитникът пледира
за наказание в минималния размер, определено при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
В с.з. подсъдимият не се признава за виновен и отказва да дава
обяснения. Моли да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан.
От анализа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от следното от фактическа
страна:
Подс. Д.М.Й. е роден на ***г***,
неженен, неграмотен, осъждан.
Живеел на съпружески начала със
св.Д.К.Г. ***, като от съвместното им съжителство са родени 9 деца: Т., родена
на ***г, М., роден на ***г, П., роден на ***г, Б., роден на ***г, Р., роден на ***г,
М., роден на ***ги А., роден на ***г. Две от децата са починали/Й. и С./. Подс.
Й. не е припознал децата по надлежния ред,
но се самоопределя като техен
биологичен баща.
През м. юни 2010г, едно от децата-
постр.Р. К. било настанено на лечение в детско
отделение на МБАЛ”Д-р Иван Селимински”АД-Сливен в
тежко здравословно състояние, с пневмония и хипотрофия.
На 1 година и 3 месеца, Р. тежал само 3.700кг.
От лечебното заведение подали сигнал
до РУ”Полиция”-Сливен и до Директора на Дирекция”Социално подпомагане”-Сливен,
а те от своя страна сигнализирали за констатираното РП-Сливен.
След получения сигнал от Дирекция
”Социално подпомагане”-Сливен, било извършено социално проучване, резултатите
от което са отразени в социален доклад. Събрана
била достатъчно информация, че спрямо детето Р. К. следва да бъде предприета
мярка за закрила- настаняване в специализирана институция от типа на Дом за
медико-социални грижи за деца /ДМСГД/.
Със заповед №РД01-0324/14.09.2010г,
на Директора на Дирекция „СП”-Сливен, Р. К. бил временно настанен в
специализирана институция ДМСГД-Сливен. Тази мярка за закрила е потвърдена с
решение № 839/23.11.2010г по гр.дело №5588/2010г на СлРС.
Престоят на детето е продължен със
заповед № РД 01-177/11.05.2011г по Директора на Дирекция „СП”-Сливен,
потвърдена с решение № 577/24.06.2011г по гр.дело №3506/2011г на СлРС и със
заповед № № РД 01-0020/27.07.2012г на Директора
на Дирекция „СП”-Сливен, потвърдена с решение № 753/19.09.2012г по гр.дело №
3568/2012г на СлРС.
През м.септември 2012г, подс.Й. и св.Д.Г. подали заявления до Директора на
Дирекция”СП”-Сливен, с която декларирали, че ще полагат необходимите грижи за
отглеждането на 3-годишния Р.. Бил изготвен социален доклад и със заповед от
30.10.2012г на Директора на Дирекция”СП”-Сливен е прекратено настаняването на Р. ***.
Отглеждането му продължило в
жилището на неговите родители- подс.Й. и св.Д.Г.,***,
представляващо тухлена постройка от една стая , в която имало две легла, маса,
столове и печка на дърва. Подът бил постлан с балатум, а под балатума имало
пръст и камъни.
Подс. Й. и св.Д.Г. не работели. Издържали
се от получаваните социални помощи, детски надбавки, като събирали отпадъци,
които предавали на вторични суровини. Подс.Й.
притежавал кон с каруца и през седмицата ходел до гр.Сливен, където събирал отпадъци, а св.Д.Г. оставала
вкъщи при децата. В събота и неделя, подс.Й. обичайно
оставал у дома, а св.Д.Г. с коня и
каруцата отивала да събира отпадъци. В тези случаи децата били поверявани на подс.Й., а често и на най-голямото дете 12-годишната Т.К.
На 25.11.2012г, рано сутринта, подс.Й. станал, запалил печката, излязъл навън и впрегнал
коня. След като се събудили, св.Д.Г. и синът им М. К. тръгнали с каруцата да
събират отпадъци, а подс.Й. останала вкъщи при децата
Т., П., Б., Р., М. и А..
Около обяд подс.Й.
решил да отиде за дърва в гората, като възнамерявал да събира сухи клони в
близката местност. Преди да излезе, казал на най-голямото дете Т. да стои при децата и да не излиза, докато не
се върне. Предупредил я, че ако не я
завари вкъщи, ще я набие.
След близо два часа, подс. Й. се
прибрал вкъщи с наръч дърва на гърба. Оставил дървата и влязъл в стаята при
децата. Заварил детето Р. да лежи на едно
от леглата. Р. трудно можел да ходи, затова предимно лежал на леглото, близо до
което се намирала печка за дърва. Подс. Й. разбрал по миризмата, че Р. се е наакал в
гащите и се ядосал много, че детето не може да контролира нуждите си. Започнал
за му се кара на висок тон, при което детето се разплакало. Подс. Й. му ударил 4-5
шамара по лицето, след което започнал да го преобува. Докато го събличал,
продължил да му крещи, заканвайки се с думите: ”Р., няма да сереш в гащите, ша та бия!”. След като го измил и преди да го облече,
започнал да го дърпа по половия член. Облякъл детето и го оставил на леглото в
седнало положение, като продължил да му крещи. Ядосан от случилото се, му
нанесъл няколко удара с юмрук, а от един по- силен удар в тилната област детето
политнало, ударило се под брадичката в ръба на печката и паднало от леглото на пода, удряйки се по главата. Тогава подс.Й.
започнал да го рита с крака в гръдната област, като продължил да му крещи. Изминали близо три часа, по време на
които детето станало сънливо и започнало да повръща. Изведнъж състоянието му се влошило и получило гърч, а от устата му излязла пяна.
При тази гледка, св.Т.К. се изплашила и
побягнала от стаята. Тогава и подс.Й. се изплашил,
взел детето на ръце и тръгнал да търси помощ. В този момент се прибрала майката св.Д.Г., която заварила детето в
безпомощно състояние, дишащо тежко, с разкървавена уста и рана под брадичката. Подс.Й. оставил детето и бързо отишъл в дома на брат си –
св.Р.Р., който се обадил за линейка. На него подс.Й. казал, че детето падало от леглото и се ударило,
защото се страхувал, че ако каже истината, брат му ще го бие. Двамата тръгнали
към центъра на селото да посрещнат
линейката.
На 25.11.2012г, в 17.10часа, на
телефон 112 бил подаден сигнал за припаднало дете в с.Сотиря, общ.Сливен. На
сигнала се отзовал екип от ЦСМП-Сливен, а св. Д-р К. пристигнал в селото в
17.21часа. Линейката спряла в центъра на селото, тъй като не можела да стигне
до дома на подсъдимия. Д-р К. бил
отведен в къщата на св.П.И., където
изчакал да донесат детето Р.. В жилището на подсъдимия електричеството било спряно, а вече се сдрачавало,
което наложило детето да бъде пренесено в дома на св.П.И., където имало ток. След
като детето било донесено на ръце от подс.Й.,било
незабавно реанимирано. При прегледа, Д-р К. установил настъпването на смъртта и
въпреки това предприел всички реанимационни действия, които не дали резултат.
Докато преглеждал детето, лекарят установил множество контузни
рани по тялото му, което го принудило да
подаде сигнал до
РУ”Полиция”-Сливен.
На 26.11.2012г, около обяд, св.М.Г.
– началник сектор „Криминална полиция” -Сливен получил сигнал от свой информатор
от с.Сотиря, че детето Р. К. не е починало от естествено смърт, а е било убито
от баща си, който го биел непрекъснато,
като дъщерята е видяло всичко. Тогава св.Г. се свързал с Д-р Т.Ч., от който
разбрал, че при извършената аутопсия на детето, е установена черепно-мозъчна
травма.
За изясняване на случилото се, подс.Й. и св.Д.Г. били отведени в РУ”Полиция”-Сливен,
където първоначално били проведени беседи.
Проведена била беседа и с детето Т.К., в присъствието на св. С. И. /оперативен
работник в РУП-Сливен/ и педагог от детска педагогическа стая. По време на
събеседването с детето, то било нервно и след като се успокоило с думи и жестове/
показване на юмруци/ обяснило, че подс.Й. ударил Р. с „дормуци
„ по главата, че по устата му имало кръв и избягала, защото се уплашила. Като
причина за ударите с юмруци, Т.
обяснила, че Р. се наакал в гащите и докато го миел и
преобувал, подс.Й. започнал да му крещи и удря, да го
дърпа по половия член, а от ударите
детето паднало на земята, където бащата продължил да го рита с крака, дори му стъпил върху гърдите с крак.
В деня на инцидента, след като
била попитана от майка си какво се е
случило, св. Т. К. казала,
че видяла баща си да удря Р..
След неговата смърт, подс.Й. бил
задържан, а децата, заедно с майката били настанени в комплекс за социални
услуги -гр.Сливен, който майката
самоволно напуснала, оставяйки всички деца. Впоследствие те били настанени в ДДЛРГ-с.Асеновец, общ.Нова
Загора.
На св.Т., работеща като психолог в
ДДЛРС-с.Асеновец, св.Т.К. споделила, че баща й ударил Р., а той политнал, ударил се в печката и
паднал на земята, след което починал.
Св. Т. твърди, че с Т.К. много трудно се
комуникира, след многократни повтаряния и уточнения, тъй като страда от умерена
умствена изостаналост. Когато се комуникирало с нея, за да разбере правилно
въпроса, трябвало да й бъде поставен многократно, на достъпен за нея език.
След трагичния инцидент, св. Б. -психолог
в отдела”Закрила на детето” към Дирекция”Социално подпомагане”-Сливен, посетила
дома на семейството в с.Сотиря, където се срещнала и провела разговори с
майката св.Д.Г. и бабата по бащина линия, като последната упрекнала Т., че не е
добре с ума, тъй като казала в полицията, че баща й е виновен за смъртта на Р..
Т. видимо се разстроила от тези упреци на бабата, поради което св.Б. не могла
да разгоря с нея. Св.Б. твърди, че Т. разбира български език и когато е разговаряла с нея на по-елементарен език, разбира какво я питат.
Лелята на св.Т.К.- св.Т. Д. също
настоявала да узнае от детето какво са го питали в полицията, какво е казало и
защо е обвинила баща си, че е удрял Р..
Св.Т.К. бе разпитана в качеството й
свидетел по делото в с.з на 23.05.2013г. Тя разказа, че сега живее в дом, но преди това е
живяла с родителите си и братчетата в с.Сотиря. Имали са кон и каруца. Твърди,
че братчето й Р. е паднало от леглото и се ударило в земята, но в този момент
родителите й не били вкъщи. Първи се прибрал баща й, а след това майка й. Тя му разказала, че Р. сам е паднал
на земята и никой не й се карал за това. Св.Т.К. отрича този ден Р. да правил белята в гащите и някой да
му се е карал за това. Св. Т. К. твърди,
че на никой не е разказвала какво е видяла.
По делото бе изслушана
съдебно-медицинска експертиза и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, изготвени от в.л. Д-р Т.Ч., който при извършения
оглед и аутопсия на детето Р. установил наличие на съчетана механична травма, с
обхващане на главата, шията, гръдния кош и корема.
Травмата на главата се изразява в
наличие на множество окръглени охлузвания областта на лицето, наличие на
охлузвания с неправилна форма, наличие на масивни кръвонасядания
под меките черепни покривки, предимно в лявата половина на главата, наличие на кръвонасядания и в областта на лицето и лявата околоушна област, наличие на разкъсно-контузна
рана в областта на лявата подчелюстна област,
отчупване на малко парченце от външната пластинка на черепа в теменната област
на главата.
Гръдната травма се изразява в
наличие на множество окръглени охлузвания в областта на предните повърхности на
гърдите, както и в областта на предната повърхност на шията, наличие на кръвонасядания и охлузвания в областта на корема, наличие
на разкъсно-контузна рана в областта на половия член,
в процес на гранулация и репаративни процеси.
Травмата на крайниците се изразява в наличие
на масивни кръвонасядания и травматичен оток натъканите в областта на
горните крайници.
Причината
за настъпването на смъртта според експерта е черепно-мозъчна травма, като непосредствената
причина за настъпването на смъртта е оток на мозъка и меките мозъчни обвивки,
което е довело до вклиняване на мозъчния ствол, където се намират жизноважни центрове-сърдечно-съдовия и дихателния център,
като смъртта се дължи на силно затормозяване на функциите на тези центрове.
Настъпването на смъртта според вещото лице е в
пряка и непосредствена причинна връзка с причинените травматични увреждания.
Описаните от Д-.р
Ч. увреждания се дължат на действието на механичен фактор.
Черепно-мозъчната травма се дължи на действието на механичен фактор, като видно
от вида и локализацията на уврежданията, те са получени при падане и удряне на
лявата половина на главата върху твърда, широка повърхност или при нанасяне на
удари с такъв предмет в травмираните области
на главата.
Кръвонасяданията
и охлузванията в областта на лицето, шията, гърдите, корема и крайниците са
получени вследствие на многократни падания на детето и удряне на тези области
на тялото по твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и
вследствие на нанасяне на удари с такива предмети.
Уврежданията в областта на горните
крайници са получени от нанасяне на
удари с твърди тъпи предмети, като същите добре отговаряли да са получени
вследствие нанасяне на удари с ръце или захващане и дърпане на детето за ръцете.
Според експертното заключение, черепномозъчната травма със субдуралния
хематом добре отговаря да е получена на 25.11.2012г, като детето изпаднало
постепенно в безсъзнателно състояние, а преди това е започнало да повръща, станало сънливо, изпаднало в коматозно състояние и накрая починало.
Изводите на допълнителната
съдебно-медицинска експертиза са, че установените
масивни кръвонасядания в почти всички области на главата
добре отговарят да са получени вследствие на нанесени множество удари с ръце,
свити в юмруци. Установеният субдурален хематом
най-добре отговарял да е получен при падане на детето и удряне на лявата
половина на главата му върху твърда, широка повърхност, със значителна сила.
Според вещото лице, това увреждане не би могло да се получи при падане от
собствен ръст . Това увреждане добре отговаряло да е получено при нанасяне на
удари в областта на лицето и главата, при което детето е залитнало и паднало от
значителна височина, удряйки главата си върху пода.
Контузията на левия бял дроб
добре отговаряла да е получена вследствие нанасяне на удар с тъп или тъпоръбест предмет, включително чрез нанасяне на удари с
ритници в областта на лявата половина на гръдния кош.
Видът, локализацията и
характеристиката на получените увреждания сочели, че те са с различна давност,
но били причинени в рамките на около
един, до 4-5 дни. Кръвонасяданията в областта на
меките черепни покривки и черепномозъчната травма със субдурален
хематом и настъплите усложнения, добре отговаряли да
са причинени в деня на настъпването на смъртта. Контузионните
огнища на мозъка в областта на основата на двете големи мозъчни хемисфери,
които били в процес на резорбация добре отговаряли да
са с давност 1-2 дни. В областта на лицето и горните крайници били установени
охлузвания и кръвонасядания с окръглена форма и с
диаметър около
Всички
тези увреждания сочели, че детето е било малтретирано системно в продължение на
4-5 дни, като постепенно ударите, с които са причинени уврежданията ставали по-силни , по-интензивни, с причиняване на
по-силни болки и по-тежки увреждания.
При извършения оглед и аутопсия на
трупа на детето, вещото лице установило множество травматични увреждания в
областта на главата, гърдите, корем, половата област и в областта на крайниците.Тези
увреждания били причинени по особено
жесток и мъчителен за детето начин, като през цялото време то е изпитвало
мъчителни болки и страдания. Обстоятелството, че на детето били причинени
множество увреждания почти по цялото тяло, както повърхности, така и дълбоки и
тежки, давало основание на Д-р Ч. да
заключи, че спрямо детето е била проявена особена жестокост. До този извод
експерта достига и като е имал предвид тежестта на уврежданията, тяхната
локализация, степента на нервираност на травмираната
област и начинът на причиняването им. По
тези съображения приема,че спрямо детето е било упражнено физическо насилие неколкократно, като са били засегнати почти всички области
на тялото. Тежката черепно-мозъчна травма, уврежданията в областта на лицето и
в половата област били причинени по особено мъчителен за детето начин, тъй като
тези области били богато нервирани, богато кръвоснабдени
и травмите причинявали силни и мъчителни
болки.
Според експертното заключение, левостранният субдурален
хематом и контузионните
огнища в областта на базалните участъци на двете
големи мозъчни хемисфери, които довели до тежък оток на мозъка, с вклиняване на
мозъчния отвор в големия тилен отвор и оттам до настъпване на смъртта,
представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което
съгл. чл. 128 ал.2 от НК се квалифицира като тежка телесна повреда.
Контузията на долния лоб на левия
бял дроб представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
опасността за живота идвала от възможността контузията
на белия дроб да доведе до остра дихателна недостатъчност и да настъпи смърт.
Това телесно увреждане представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129
ал.2 от НК.
Разкъсно-контузните
рани в областта на брадичката и половия
член на детето му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Повечето от повърхностните кръвонасядания и охлузвания на кожата са причинили на детето болки и страдания, които по смисъла на чл. 130
ал.2 от НК се квалифицират като лека
телесна повреда.
В хода на разследването е
изготвена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза с
оглед установяване на психичната годност на 12 –годишната св.Т.К. и
дали тя може правилно да възприема факти
и обстоятелства от действителността и да дава достоверни показания за тях.
Според експертното заключение, св.Т.К.
страда от лека умствена изостаналост, но не се води на диспансерен учет в базата данни на област Сливен. Към датата на инкримираното деяния, св.Т.К. е била на 12 година. По време
на експертното изследване вещите лица не установили значими психопатологични
отклонения при Т.К., свързани с инцидента от 25.11.2012. Поради интелектуалното
изоставане, реалната й психична зрелост била значително под възрастта й. Въпреки
интелектуалния й дефицит, тя била в състояние да разбира свойството на
случилото се. Можела да възприеме и разбере обичайна за културната й среда
ситуация, каквато е физическото наказание от страна на родител спрямо дете. Тя
обаче нямала способността да разбира значението на деянието, т.е. последиците
от такова поведение.. Наличието на лека степен на умствена изостаналост позволявало
на детето за възприема само елементарни събития от обичайното й обкръжение и да
дава обяснения по тях. Поради интелектуалния й дефицит, изразената емоционална
незрелост, много ниското ниво на социална компетентност, тя не била в състояние
самостоятелно да дава оценка за случилото се. Формирането на оценка за
събитията се определяло от поведението и оценката на референтната й група - семейството.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно, така и в
тяхната съвкупност: свидетелски показания, съдебно-медицински експертизи, комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, обяснения на подсъдимия, прочетени по реда на
чл. 279 ал.2 вр. с ал.1 т.4, предл.1 от НПК както и писмените доказателствени
материали.
Съдът обсъди, прецени и анализира
показанията на всички разпитаните свидетели, които са последователни, като цяло непротиворечии и допринасят, макар и в различна степен за
изясняване на определени факти и обстоятелства, включени в предмета на
доказване.
Св. Т.К. е единствен очевидец на случилото се. Тя е възприела лично
извършителя на деянието, както и механизма на извършването му. За изясняване на въпроса относно психичната й
годност да бъде свидетел по делото, бе изслушана комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, като съдът придоби и
непосредствени впечатления от разпита на детето.
Съдът приема изцяло изводите на експертното заключение, че детето Т. страда от лека умствена изостаналост, но може да се ориентира правилно в обичайната за
неговата среда ситуация, каквато е физическото насилие и е в състояние да възпроизведе
елементарно за бита събитие каквото е боят. Тя обаче няма способността да
разбира значението на случилото и не може да се ориентира в по-сложни ситуации.
Според експертите при леката степен на умствена изостаналост, отговорите били
често стереотипни и заучени. Такива личности често попадали под чуждо влияние. В конкретния
случай, Т. била на възраст, когато родителите са неоспорим авторитет и оценката
за събитията се определяло от мнението и
поведението на семейството. Т. не била в състояние самостоятелно да формира
оценка за събитието и за последствията от него за семейството, а се ръководела
от мнението на близките си. На всички зададени от експертите въпроси, Т.
отговаряла с „нищо” и „нищо няма”, което създало у тях мнение за заученост на тези отговори, особено като се има предвид, че
по време на едно от събеседванията, детето разговаряло с майка си на ромски език,
който вещите лица не владеят и разговорът между майка-дете не е бил достояние
за тях. Вещите лица заявиха, че контакта с детето е бил много труден, в което и съда се убеди. При всеки въпрос, свързан с инцидента, то
ставало неспокойно и отговаряло с „да” ,
„не”, „не знам”, „нищо няма”. Възможностите му да възприема събития и факти и
да дава показания били доста ограничени, но можело да възприема събития от
ежедневния живот и да разбира и за
разказва елементарни случки от бита. Тъй като боят като наказание бил нещо
доста разбираемо, заключението на експертите е, че детето може да се ориентира
в такава ситуация и ако желае, да я възпроизведе.
За разпита й в качеството на свидетел по делото Т.К. пристигна от ДДЛРГ-с. Асеновец изключително разстроена, особено след срещата
с подсъдимия. След като се успокои, тя отговори с нежелание на поставените й въпроси и си пролича, че изпитва вина за
случилото се. Съдът установи, че детето разбира български език, тъй като
въпросите му бяха задавани на достъпен български език, макар то да отговаряше предимно с „да” и „не”,. При разпита,
св.Т.К. заяви, че в деня на
инцидента, подс. Й. не е бил вкъщи, Р.
не се наакал в гащите и никой не му се е карал за
това.
Детето обаче е разказало съвсем
друго на свидетелите С. И., Й. Т. и на майка си - св. Д.Г., а именно, че подс.Й. е ударил Р. с
юмруци
по главата.
Заявявайки пред съда нещо различно
от това, което е разказала на тримата свидетели, св.Т.К. потвърждава експертното
становище, че е лесно манипулируема, особено като се
има предвид, че спрямо нея е бил отправен упрек от бабата по бащина линия и от
лелята /св.Д./за показанията, които е дала по време на проведената в РУП-Сливен
беседа. Присъствалият на разпита педагог- г-жа Е.М. също изрази мнение, че
детето не е искрено в отговорите си и не казва истината.
Показанията на св.Т.К. съдът
прецени и съпостави с всички доказателствени източници, в резултат на което
прие, че не следва да ги кредитира, тъй като противоречат на съвкупния доказателствен
материал и са дадени под натиск на роднините.
За съдът е извън съмнение, че спрямо детето Р. е било упражнено
физическо насилие, което се доказва по категоричен начин от заключенията на съдебно-медицинските
експертизи. Безспорно бе установено, че непосредствено преди смъртта на детето,
то е било вкъщи заедно с част от братята
и сестра си Т.. Майката е излязла рано сутринта
с едно от децата, а около обяд и бащата, който отишъл за дърва и се е върнал преди нея.
В 17.10. часа, на телефон 112 е подаден
сигнал за припаднало дете в с.Сотиря. Следователно, Р. е получил най-тежкото
увреждане/черепно- мозъчна травма,/ преди този час, когато в къщата са били част
от децата и подс. Й.. Съдът приема за безспорно установено, че детето е паднало
от леглото на земята и е получило фаталното нараняване, което според съдебния
лекар е черепно- мозъчна травма. Спорният въпрос е как е паднало детето – дали
само, дали е било блъснато, хванато за крайниците и хвърлено на земята или в
резултат на по-силен удар с ръка е
политнало със значителна сила и си
ударило главата в земята. Отговорът на този въпрос се съдържа в заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Вещото лице Д-р Т.Ч., при изслушване на експертизите
заяви, че единствено тежката
черепно-мозъчна травма не се дължи на нанасяне на удари с твърд, тъпоръбест предмет, тъй като в областта на лявата половина
на главата щяло да има импресионно счупване на
черепните кости, т.е. тъпия ръб водел до счупване на мястото на нанасяне на
удара и счупване от двете страни на фрактурната
ивица, като травмата представлявала счупване на черепа на три места на мястото
на удара. Такива счупвалия нямало по
черепа на детето. Имало едно незначително нарушаване на външната пластинка
на черепния покрив. Тази травма според Д-р Ч., довела до хематома, била
получена чрез въздействие на предмет с широка повърхност в теменната област на
главата. Най-добре отговаряло травмата да е получена вследствие падане със
значителна сила от нанасяне на удар по тялото на детето, а не от падане от
собствен ръст. Д-р Ч. приема, че черепно-мозъчната травма на детето е получена
от падане със значителна сила и последвал удар по главата в повърхността на
пода или друга плоска повърхност, или чрез удар по главата с такава плоска повърхност, например с дъска за хляб, че да се
разпространи силата на нанасяне на удара и да не се получи счупване на черепа.
Вещото лице счита, че е малко вероятно
уврежданията да са получени в резултат на удари с ръце или ритници от друго
дете, а ако е около 5-6 годишно, категорично изключва тази хипотеза. Било
възможно дете да нарани физически друго дете, ако е на 13 -14 години и то при брутално дърпане или захващане за крайниците. Към инкриминираната дата най-голямото дете Т. е било на 12 години, а другите деца доста
по-малки, но Т., както се убеди съдебния състав е слаба физически, поради което
е изключено тя да е причинила травмите
на детето, а още по-малко останалите деца, които тогава са били на възраст от 2
до 7 години.
Въпреки
че към доказателствената съвкупност не са приобщени показанията на св. Т.К.,
дадени на досъдебното производство, по
делото са събрани безпротиворечиви косвени доказателства, удостоверяващи
възпроизведените от нея фактически обстоятелства, касаещи процесния
инцидент. Такива обстоятелства се съдържат в показанията на свидетелите С. И. и Й. Т.,
пред които Т. е разказала кой е ударил Р.,
с кои части на тялото, къде е бил ударен,
как е паднал.
Всички останали свидетели също пресъздават факти и обстоятелства, които не са
възприели лично, а от трети лица и в този
смисъл, събраните гласни доказателства са само косвени. Константна е съдебната практика обаче, че постановяването на осъдителна присъда само въз
основа на косвени доказателства не е процесуално недопустимо, ако съдът при
своя анализ и оценка на доказателствата, изследва цялата доказателствената
съвкупност и достига до единствено възможния извод за авторството на
престъплението.
Съдът изцяло кредитира
показанията на св.М.Г., св.Б.К., св.Р.М., св.Мариана Б., св. Й. Т. и св.С. И.,
тъй като са относими към предмета на доказване, подробни, напълно безпристрастни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Съдът не цени свидетелските показания на св.Й.
Т. в частта, в която твърди, че Т. не може да бъде надежден свидетел, тъй като
изказва свое лично мнение, което освен това противоречи на експертното
заключение на изслушаната комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза.
Съдът дава вяра на показанията на св. Д.Г. /жената,
с която живее на съпружески начала/, св.Т. Д./ сестра на подсъдимия/,св.Р.Р./ брат на подсъдимия/, св.П.И. /съпруг на сестрата на Д. Г./,
тъй като са подробни, последователни, като цяло непротиворечиви и допринасят за
изясняване на значими за спора факти. Но тези свидетели са от кръга на
близките и роднините на подсъдимия,
които са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът цени техните
показания доколкото се подкрепят и допълват от цялата доказателствена съвкупност.
Съдът не кредитира показанията на
св.Д.Г. в частта, в която твърди, че не е виждала рани по тялото на Р. и Т.
й казала, че полицаите са я накарали да каже, че баща й ударил Р.. Тези нейни
твърдения противоречат на изводите на съдебно-медицинските експертизи и
показанията на Д -р. К. досежно видимите рани по тялото на Р., на показанията на св.С. И., касаещи възпроизвеждане разказа на Т. за инцедента и
на показанията на св.Т., на която св.Т. също е разказала за случилото с брат й Р., макар и лаконично.
Показанията на св.Р.А./съседка на подсъдимия/
съдът цени като твърде оскъдни и недопринасящи съществено за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Съдът
анализира и обясненията на подс.Й., изхождайки от
обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство, тези
обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, имайки предвид, че той е в най-голяма степен
заинтересован от изхода на делото и не носи наказателна отговорност ако изнесе
факти, които не отговарят на действителността.
Съдът дава вяра на обясненията на
подс.Й., приобщени
чрез прочитането им по реда на чл. 279
ал.2 вр. с ал.1 т.4, предл.1. НПК, тъй като са подробни, непротиворечиви и
непротиворечащи на останалия
доказателствен материал, кредитиран в настоящото производство. При преценката им бе взето предвид, че в тях се съдържат факти,
които не са в полза на самия подсъдими и го уличават в извършване на
престъплението, за което е подведен под наказателна отговорност. Тези обяснения
са в много голяма степен относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняване на правнорелевантните факти досежно авторството на престъплението и механизма на извършването му, причините и условията, довели до това.
Дадените от подс.Й. обяснения на досъдебното
производство в качеството му на обвиняем, се подкрепят напълно с изводите на
съдебно -медицинските експертизи досежно механизма на
причинените травматични увреждания по тялото на Р..
Обясненията на подс.Й.
не следва да се кредитират единствено в частта, в която твърди, че в деня на
инцидента в къщата били само три от децата
- Р., Б. и М., без да споменава, че Т. също е била там, което говори, че
това е защитна позиция , целяща
оневиняването му. Това твърдение обаче категорично се опровергава от останалия
доказателствен материал по делото.
В
своите обяснения, подс.Й. твърди, че след като св.Д.Г.
излязла сутринта, той останал вкъщи още два часа. После отишъл сам в гората за
дърва, където стоял два часа. Прибрал се
около два часа след обед. Влязъл в стаята и видял, че Р. се е наакал в гащите, ядосал се
и го ударил с шамар 4-5 пъти по лицето, а след това доста силно в
главата отзад, в резултат на което детето, което стояло на леглото, политнало
напред, ударило брадичката си в ръба на
печката и паднало на земята. Подът бил от пръст и камъни. След като го вдигнал,
детето започнало да трепери и се гърчи,
от устата му излизала пяна В този момент се прибрала св.Д.Г. , а брат му Р. се обадил за линейка.
Безспорно е установено по делото кога е
подаден сигнала на телефон 112 – в 17.10часа. Според обясненията на подс.Й. излиза, че между
14 часа и 17.10 часа детето е стояло без
медицинска помощ. Тази версия изцяло се подкрепя от показанията на Д-р К.,
който след като пристигнал на място, чул от близките на детето, че около 3 часа
преди пристигането му, Р. е повръщал и
много е спял, което било тревожен белег за сериозна травма. Пристигайки на
мястото на инцидента, Д-р К. е
констатирал настъпилата вече смърт на
детето. Според вещото лице Д-р Ч. черепно-мозъчната травма със субдуралния хематом добре отговаря да е получена на
25.11.2012г, като след това детето е изпаднало постепенно в безсъзнателно
състояние, а преди това е започнало да повръща, станало сънливо и постепенно
изпаднало в коматозно състояние и накрая починало. Следователно,
бащата не е потърсил веднага медицинска помощ, а е оставил детето в безпомощно
състояние около три часа, след което то постепенно
зазляло, получило гърч и излив
на пяна от устата. Той се уплашил и едва
тогава потърсил лекарска помощ, което е станало в 17.10часа.
Съдът
кредитира напълно заключенията на вещото лице Д-р Ч., изготвило
съдебно-медицинската и допълнителната съдебно-медицинска експертизи,
включително с направените в с.з. пояснения, тъй като подробни, обосновани и не
пораждат никакво съмнение относно тяхната правилност. Не са оспорени
от страните и в голяма степен допринасят за изясняването на съществени
обстоятелства, включени в предмета на доказване като механизма на причинените телесни
увреждания и причината за смъртта. Заключенията са изготвени от компетентно вещо
лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма причини да се
съмнява. Заключенията са достатъчно обосновани и ясни, поради което съдът не споделя
довода на защитата, че те съдържали предположения относно причината за смъртта
на Р.. Вещото лице доста подробно обясни и в с.з. механизма, по който може да
се получат констатираните от него множество травми по тялото на пострадалото
дете. Според Д-р Ч. най-добре отговаряло
най-тежката травма - черепно-мозъчната да е получена вследствие падане със
значителна сила от нанасяне на удар по тялото на детето, а не от падане от
собствен ръст. Той счита, че има два
механизма, по които може да се получи черепно –мозъчна травма: 1/ падане със
значителна сила и последвал удар по
главата в повърхността на пода или друга плоска повърхност, или 2/
чрез удар по главата с такава повърхност,
че да се разпространи силата на нанасяне на удара по главата и не се получи счупване на черепа. Това не
означава, че вещото лице е изказало съмнение или предположение за причината за
смъртта на детето. Напротив, отговорът е повече от конкретен. Въпрос на анализ и преценка на цялата
доказателствена съвкупност е да се направи обоснован извод по кой от двата механизма е получената черепно-мозъчната травма,
довела до смъртта на Р.. И тъй като по делото няма никакви данни
детето да е удряно директно по главата
плосък предмет , а всички
доказателствени източници сочат за падане от леглото на земята след нанесен
по-силен удар с ръце /шамари и юмруци/, съдът
намира за безспорно установен механизма на получаване на най-тежката травма,
причинила смъртта, а именно – първия.
Заключението на комплексната комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, изготвено от Д-р Е.К.
/психиатър/ и Д-р М.Б./ психолог/ съдът намира за подробно, обосновано, компетентно и неоспорено,
поради което го възприема изцяло.
То дава категоричен отговор на спорния
въпрос за психичната годност на Т.К. да
бъде свидетел по делото.
Съдът кредитира и писмените доказателствени
материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК, тъй
като са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства,
неоспорени от страните.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
С
деянието си подс.Й. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 124
ал.1 вр. чл.128 ал.2 от НК, тъй като на инкриминираната
дата и място, причинил по непредпазливост смъртта на Р. Д.К.
вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез умишлено причиняване на тежка
телесна повреда, като прекият резултат от престъплението е телесната повреда, вследствие на която е настъпила смъртта на
пострадалото дете. По-тежкия резултат – смъртта се намира в причинна връзка в настъпилото
увреждане на здравето.
В казуса е безспорно установено, че постр.дете Р. е получило множество травматични увреждания
по цялото тяло- глава,гърди, крайници,, но най-тежкото, причинило смъртта му е черепно-мозъчна
травма, т.е. налице е причинна връзка между телесната повреда и настъпилата смърт.
По
несъмнен начин са установени характера и степента на травматичните увреждания , тяхната
локализация, кога са били причинени,
техния механизъм, както и причината за
смъртта на пострадалото дете.
Непосредствената причина за
настъпването на смъртта е оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, което е
довело до вклиняване на мозъчния ствол, където се намират жизненоважни
центрове-сърдечно-съдовият и дихателния център, като смъртта се дължи на силно
затормозяване на функциите на тези центрове.
Според заключението на СМЕ, левостранният субдурален хематом,
който се разпростирал върху площ с размери около 8/10 см и контузионните
огнища в областта на базалните участъци на двете
големи мозъчни хемисфери, са довели до тежък оток на мозъка, с вклиняване на
мозъчния ствол в големия тилен отвор и
оттам до настъпването на смъртта поради подтискането функцията на
жизненоважни центрове в областта на мозъчния ствол, представлява постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Това увреждане на мозъка, което е
довела постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, се квалифицира като тежка телесна повреда по
смисъла на чл. 128 ал.2 от НК.
Съгласно ТР № 3/1979г на Пленума на
ВС, общо разстройство на здравето е такова тежко заболяване, което обхваща
болестни процеси и болестни състояния с различна
продължителност, без да е нужно да са засегнати всички части на тялото и всички
дейности на организма. Общо разстройство на здравето може да последва от
увреждането само на някой орган или система на организма. Законът изисква
разстройството да е постоянно и същевременно
опасно за живота, т.е. да се касае за такова увреждане, което не може да се
възстанови и което представлява реална опасност за живота. За съставомерността
на деянието не е нужно състоянието на опасността на живота да бъде налице във
всеки един момент. Необходимо е обаче тази опасност да е налична и реална.
На детето се били причинени средна и лека телесна повреди, но те са
несъставомерни и не са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.
Съдът намира, че са събрани макар
и косвени доказателства, че автора на престъплението е подс.Й..
Този извод се подкрепя от показанията на св.И. и св.Т., които възпроизвеждат
възприятията на единствения очевидец на случилото- св.Т.К.. Техните показания кореспондират
и с обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 279 ал.2 вр. с
ал.1 т.4 предл.1 от НПК.
Подс. Й. не отрича, че на инкриминираната дата е
прекарал няколко часа при пострадалото дете, че се ядосал, че то не може
контролира физиологичните си нужди и си позволил да го удари с шамар 4-5 пъти
по лицето, а след това доста силно отзад по главата, в резултат на което детето
политнало, ударило брадичката в ръба на печката, след което паднало на земята.
Това е видяла св.Т.К., което после е
разказала на св.И. и св.Т.. Това е механизма на получаване на черепно-мозъчната
травма- падане със значителна сила от легло с височина около метър и последвал удар по главата в повърхността на
пода, който е бил доста твърд - покрит само с балатум, под който е имало
пръст и камъни.
Изключено е тази тежка травма да
бъде причинена от падане от собствен ръст или от удар, нанесен от дете, освен ако не е 13-14 годишно и физически добре развито,
че да може да нанесе удар с по-голяма
сила, каквато сила св.Т.К. видимо не
притежава. Останалите деца са били на
възраст от 2 до 7 години и е практически
невъзможно да нанесат на Р. толкова тежка травма.
От субективна страна,
престъплението по чл.124 ал.1 от НК е с две форми на вина. По отношение на
причинената тежка телесна повреда, подс. Й. е действал с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните последици. По отношение на настъпилата смърт, подс.Й. е действал непредпазливо, тъй като не е предвиждал
настъпването й, но е бил длъжен и е могъл.
Извършеното от
подс. Й. престъпно деяние е в
най-висока степен обществено опасно и морално укоримо, тъй като е проявил изключителна жестокост към едно беззащитно 3-годишно дете и то само,
защото не е могло да контролира
физиологичните си нужди.
Според изводите на допълнителната СМЕ, детето Р.
е било системно малтретирано. Обстоятелството, че са му били причинени
множество увреждания почти по цялото тяло, както повърхности, така и дълбоки и
тежки, дава основание на Д-р Ч. да
заключи, че спрямо детето е била проявена особена жестокост. До този извод
експерта достига като е имал предвид тежестта на уврежданията, яхната локализация,
степента на нервираност на травмираната област и
начинът на причиняването им. Несъмнено
прямо детето е било упражнено физическо насилие и то неколкократно, като
са били засегнати почти всички области на тялото му. Тежката черепно-мозъчна
травма, уврежданията в областта на лицето и в половата област били причинени по
особено мъчителен за детето начин, тъй като тези области са богато нервирани и кръвоснабдени, а травмите причинявали силни и мъчителни болки.
Изхождайки от принципите на целесъобразност, справедливост
и хуманност, които стоят в основата на наказанието и преследваните от него
цели, съдът прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка държавна принуда спрямо
подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да въздейства и възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото.
За смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът прецени, че подс.Й. е предприел
действия по оказване на спешна медицинска помощ на детето.
Отегчаващи отговорността обстоятелства
са предишното осъждане, начина на причиняване на травматичните увреждания ,
характера и степента на увреждането. Те
са били по цялото тяло на детето, както повърхности, така и дълбоки и
тежки, нанасяни с особена жестокост и по
мъчителен начин за пострадалото дете, причинявайки му силни и мъчителни болки.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е, че детето е било само на 3 години, в
беззащитно състояние, а също така, че подсъдимия се самоопределя като негов
биологичен баща, въпреки че не го е припознал, което обстоятелство се обхваща
от умисъла при нанасянето на ударите по тялото на детето
.
Като прецени отегчаващите и
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, целта на наказанието с оглед
индивидуалната и генералната превенции, тежестта на престъплението, обществената
опасност на деянието и дееца,съдът определи справедливо и адекватно на извършеното
наказание в размер на 11 години лишаване
от свобода.
На основание чл. 60 ал.1 вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, съдът постанови така определеното
наказание да се търпи при
първоначален строг режим, в
затворническо общежитие от закрит тип.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка
на СлОС сумата 840лв, представляваща разноски
по делото.
Ръководен от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: