№ 1543
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511734 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 9673 от 29.08.2022 г. по гр.д. № 56435/2021 по описа на СРС, 53 с-
в, е признато за установено, че на основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, Д. Я. Х. /Х./, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
сумата от 1183, 33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.03.2018 г. до м.4 2020 г., ведно със законна лихва от 24.03.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 140,82 лв. за периода от
15.09.2018г. до 08.04.2021г., сумата от 23, 76 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.4 2020 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. №22439 / 2021 г. на СРС,
като е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
сумата над 1183, 33 лв. до 1241,59 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.02.2018 г., както
и иска по чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер над 140,82 до 167,36
лева - мораторна лихва, както и иска по чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата
в размер на 4,33 лева - лихва, мораторна лихва върху дяловото разпределение за
периода от 01,07.2018г. до 08.04.2021г.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Т.С.“ ООД.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника Д. Я. Х. срещу решението в
1
частта на уважаване на исковете. В жалбата се излагат доводи за неправилност поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
съдопроизовдствените правила. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната
му част. Излага доводи, че след като Д. Я. Х. е наследила голата собственост от своя
наследодател, то, потребител на топлинна енергия и задължено лице се явявал
ползвателят по чл. 56 ЗС. Посочва, че неправилно и в нарушение на
съдопроизводствените правила районният съд е направил справка в Наредба
14/18.11.2009 г., от която е установил, че Г.Й.И. е починал и правото на ползване се е
погасило, респ. е приел ответницата за потребител на топлинна енергия и отговорна за
претендираните задължения по делото. Отправя искане за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирала в срок
отговор на въззивната жалба. В своя молба от 10.03.2023 г. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Подпомагаща страна на ищеца – „Т.С.“ ООД, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
В настоящото производство е спорен единствено въпроса, дали Д. Х. има
качеството на потребител на топлинна енергия.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот,
2
представляващ апартамент № 13, находящ се в гр. София, общ. "Оборище", ул. „****“
с аб. № 30221 е топлоснабден, че ответникът е собственик, поради което се явява
потребител на енергия или природен газ за битови нужди по договор за продажба
на топлинна енергия при ОУ, сключен с ищеца. Приел е за установено, че за имота са
доставяни количества ТЕ за процесния период, които са установени чрез събраните
доказателства. По отношение на тяхната стойност, съдът е съобразил, че страните не
спорят по количествата доставена ТЕ в имота за исковия период и тяхната стойност. С
оглед това е приел, че ответникът дължи заплащане на сумите за потребена ТЕ
възлизащи на 1183, 33 лв. - доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.03.2018 г. до м.4 2020 г., ведно със законна лихва от 24.03.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 140,82 лв. за периода от 15.09.2018г. до
08.04.2021г., сумата от 23, 76 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м. 4 2020 г.,
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ / потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на
потребената в имота ТЕ. В случая по делото е представен нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот, с адрес апартамент № 13, общ. "Оборище", ул. „****“
**, гр. София, с който Г.Й.И. е прехвърлил на Я.А.Х. процесния имот, като Г.Й.И. си е
запазил пожизнено правото на ползване върху имота.
От представено удостоверение за наследници е установено, че на 02.06.2011 г. е
починал Я.А.Х., като единствен негов наследник е ответника Д. Я. Х. / Д. Я. Х. според
направеното уточнение пред въззивната инстанция/.
По извършена служебна справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. е
установено, че прехвърлителят и носител на правото на ползване Г.Й.И. е починал на
25.01.2011 г., като със смъртта му е погасено запазеното право на ползване върху
прехвърления недвижим имот. С оглед на горното, съдът намира че Д. Я. Х. е
собственик на процесния имот, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в
имота за процесния период. Чрез представената пред първата инстанция заявление –
декларация до ищеца от Д. Я. Х. от 15.06.2011 г. се установява, че същата е заявила
партидата на имота на свое име на посочената дата.
Доводите на въззивника за нарушение на диспозитивното начало в процеса от
страна на съда при извършване на справка за ползвателя на имота по реда на Наредба
14/18.11.2009 г., съдът намира за основателни.
3
Съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна
страна - чл. 7, ал. 1 ГПК, като отстранява противоречия и неясноти в твърденията на
страните по реда на чл. 129, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК, разпределя тежестта на
доказване, указва за кои релевантни факти задължената страна не сочи доказателства,
но в общата хипотеза не събира служебно доказателства по материалноправния спор.
Сам събира доказателства, когато те имат отношение към обстоятелства от значение за
наличието на процесуалните предпоставки и липсата на процесуални пречки за
съществуването и упражняването на правото на иск, съответно на жалба, както и във
всички случаи, когато закон задължава съдът служебно да установява релевантните
обстоятелства по делото.
Видно от исковата молба, последващите молби на ищеца и протоколите от
проведените съдебни заседания, ищецът не е отправил до съда изрично искане да се
направи подобна справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. досежно прехвърлителя
на имота. С оглед на това неправилно съдът е приел като доказателство направената от
него справка по Наредба 14/18.11.2009 г., която не е била допусната и събрана като
доказателство по делото.
Въпреки това обаче настоящия състав намира, че чрез представеното пред
първата инстанция заявление-декларация от ответника до ищеца от 15.06.2011 г. е
установено, че титуляр на партидата е ищеца като собственик на имота.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и
топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала
до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С оглед на това следва да се приеме, че страна по договора за доставка на
топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е учредено ограничено вещно
4
право на ползване. Използването на съюза "или" не дава възможност за избор от страна
на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява
възможността лице, различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия.
Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването
на вещта. Ето защо, действително, когато по отношение на топлофицирания имот е
учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с топлофикационното
дружество е само ползвателят. Настоящият случай обаче не е такъв.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр.
54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна
енергия за битови нужди.
При съобразяване, че ответницата, като собственик на имота е сключила
изричен договор за доставка на ТЕ в имота с ищцовото дружество с откриването на
индивидуална партида, съдът намира че същата е клиент на топлинна енергия и дължи
заплащане на дължимите суми за потребена в имота ТЕ за исковия период.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ответникът е имал
качеството клиент на топлинна енергия за част от заявения период. С оглед на горното
правилно се явява постановеното от първоинстанционният съд решение и същото
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. На
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 50.00
лв. за възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9673 от 29.08.2022 г. по гр.д. 56435/2021 по описа
на СРС, 53 с-в в ЧАСТТА, с която е признато за установено, че на основание чл.422
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, Д. Я. Х. /Х./,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 1183, 33 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.03.2018 г. до м.4 2020 г.,
ведно със законна лихва от 24.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 140,82 лв. за периода от 15.09.2018г. до 08.04.2021г., сумата от 23, 76 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2018 г. до м.4 2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
26.04.2021 г. по ч.гр.д. №22439 / 2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА Д. Я. Х. /Х./, ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски
за въззивната инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6