№ 22799
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110166110 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
16.12.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседА.е, проведено на
тридесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №66110 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I oт ЗЗД, вр. чл. 92, ал.1
от ЗЗД и по чл.342, ал.1 от ТЗ.
1
Образувано е в във връзка с подадена в законен срок в съда е постъпила искова молба
от ....., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление гр. ...... представлявано от ......-
членове на Съвета на директорите, чрез адв.В. Г. от САК, срещу А. Р. Я. във връзка с указА.я
по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на
пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сума от 82,36 лв.,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, за период от 15.07.2020г. до 14.10.2020г. и сума от 176,12 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за период от 15.11.2020г.,
като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№40229/2022г. на СРС, 165 състав. Ищцовия мобилен оператор твърди, че между него и
ответника е бил сключен договор за мобилни услуги с тел. номер: ......, въз основата на
който ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги в процесния период, които не е
заплатил. Посочва, че между стрА.те е сключен и договор за лизинг, по който ответникът не
е заплатил лизингови вноски, поради което същият е прекратен и е възникнало задължение
за заплащане на неустойка. Моли за уважаване на исковете. Претендират се разноски
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез особен
представител адв. К. И. от САК, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
операторът да е уведомил ответника по реда на чл.31 от Общите условия чрез „SMS“
съобщение. Оспорва да има незаплатени фактури по сключения между стрА.те договор.
Оспорва да се дължи разликата между преференциалната цена и стойността на мобилното
устройство без преференции. Поддържа, че ищецът не е предоставил доказателства, че
ответникът не е сменил мобилния оператор, който ползва. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства и наведените доводи от
стрА.те, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за
неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към ИМ са Договор за мобилни услуги от 31.07.2020г., с предпочетен
номер: ......, с мобилен апарат: ......., на стойност от 169,99 лв., със срок на действие: 24 мес.,
до 31.07.2022г., ведно със застрахователна полица и издадени фактури от ищеца срещи отв.
потребител.
Правните изводи на съда са следните:
С доклада по делото е указано на ищеца, че следва да докаже, че е изпълнил надлежно
задълженията си по облигационните правоотношения по предоставяне на мобилни услуги,
като е предоставил на ответника съответните мобилни електросъобщителни услуги. Видно
от ангажирА.те доказателства ищецът е фактурирал задължения към ответника за доставени
мобилни услуги по сключен договор. Данни за прекратяването му по съгласие на стрА.те не
са налице. След като между стрА.те е налице договорна обвързаност то при прекратяването
й стрА.те следва да уредят отношенията си в пълнота. От ангажирА.те по делото
доказателства не се установява ищецът да е предоставил съотв. мобилни услуги, за които се
търси изпълнение. Предметът на сключен договор за мобилни услуги е предоставянето на
абоната на електронни съобщителни услуги чрез една/ няколко ел. съобщителни мрежи,
съгласно договорените условия. Провеждане на пълно и главно доказване в тази насока не е
налице. Недопустимо е да се приема по презумпция, че при сключен договор за мобилни
услуги и автоматичност на процесите в софтуерната система на мобилния оператор, е
налице предоставен достъп на абоната до мобилната мрежа за процесния период. Горното не
е отделено като неподлежащо на доказване обстоятелство в изготвения доклад по делото.
Извод в тази насока не може да се изведе и от представения препис на сключен договор за
мобилни услуги. Не се установява и каузата на правоотношението по описаното в договора
мобилно устройство Нокия- покупко- продажба или лизинг. Не се установява и предаването
на мобилното устройство на потребителя на услугата от ищеца. С оглед на горното искът за
заплащане на възнаграждения за предоставени мобилни услуги следва да бъде отхвърлен
2
като недоказан.
Претенцията за заплащане на неустойка също следва да бъде отхвърлена като
неснователна. Според легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, всяка уговорка в
договор, сключван с потребител, която задължава последния при неизпълнение на
задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е
неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се
преценява, като се вземат предвид видът на услугата- предмет на договора, всички
обстоятелства, свързА. с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора.
Претендираната от ищеца сума за договорни неустойки по мобилния номер не отговаря на
изисквА.ята за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Така
уговорените условия по правоотношението по доставка на ел. съобщителни услуги водят до
съществена неравностойност на насрещните задължения по договора. ПретендирА. суми за
начислени разлики между стандартна цена на мобилно устройство и/или абонаментен план и
дадената такава преференциална цена при правоотношение с продължително изпълнение
представляват своеобразни договорни неустойки за дадена отстъпка от стандартната цена на
мобилно устройство и/или от месечна абонаментна такса и не отговарят на изисквА.ята на
добрите нрави. Начисляването на подобни задължения противоречи на принципа за
свободно договаряне в гражданскоправните отношения по чл.9 от ЗЗД, което се констатира
на 04.09.2024г. и от КЗП относно нелоялната и агресивна търговска практика по отношение
на максималния размер на неустойките при предсрочното прекратяване на договора,
прилагана от мобилните оператори. Настоящият съдебен състав многократно е посочвал, че
договарянето на неустойка за неспазване крайния срок на дог. правоотношение с потребител
е неравноправна клауза, която противоречи на добрите нрави, на осн. чл.143, ал.2, т.2 от
ЗЗпотр. тъй като се огрА.чават правата на потребителя, произтичащи от закон, по
отношение на търговеца при пълно неизпълнение или неточно изпълнение на дог.
задължения. По този начин потребителят се задължава да спази крайния срок на действие на
договора, независимо от обстоятелствата, които може да имат и обективен характер- напр.
продължително отсъствие извън страната, под страх от плащането на неустойка от 3- мес.
абонаментна такса на мобилния оператор. С подобна неустойка се наказва потребителя за
неспазения срок на дог. правоотношение. По делото не са налице и доказателства за
надлежното прекратяване на сключения договор между стрА.те по реда на чл.87, ал.1, изр.II
oт ЗЗД от мобилния оператор, поради неизпълнение от страна на отв. потребител. Наличието
на автоматизирана система на мобилния оператор не го освобождава от задължението да
установи пълно и главно претенциите си. С оглед на горното следва да се приеме, че са
налице неравноправни неустоечни клаузи, поети от потребителя на услугата, поради което
не следва да бъде уважаван предявения иск за заплащане на договорни неустойки по така
съществувалите правоотношения между стрА.те.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат
съдебно- деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление:
3
гр.............., представлявано от ......- членове на Съвета на директорите, срещу А. Р. Я.,
ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума
от 82,36 /осемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща задължения
за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от
31.07.2020г., за отчетен период: 15.07.2020г.- 14.10.2020г. и сума от 176,12 /сто седемдесет и
шест лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на правоотношението по вина на абоната, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №40229/2022г. на СРС, 165 състав, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
стрА.те.
Да се връчат преписи на стрА.те, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4