№ 3642
гр. В., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110107690 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. Г. Р. срещу „О.“ ЕООД,
ЕИК ***, гр. В.обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 321/31.05.2022 г., издадена от управителя
на ответното дружество, и отмяна на същото;
2./ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „обредчик“;
3./ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата от 1 000 лв., претендирана като обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението – за периода от 01.06.2022 г. до 04.07.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищцата М. Г. Р. твърди, че от 2015г. работи при ответното дружество, като е
изпълнявала различни длъжности в частта „траурни дейности", а именно портиер -
озеленител; чистачка; работник венци, отново чистачка; чистачка-озеленител.
На 30.11.2021 г. подписала допълнително споразумение към основния си трудов
договор от 14.12.2015 г. с което последният бил изменен на основание чл. 119 във вр. с чл.
70 ал.1 от КТ и от длъжност чистачка била преназначена на длъжност „обрядчик" с НКПД
51631004. В точка 6 от допълнителното споразумение било посочено, че то е със срок до
31.05.2022г.
Сочи, че на 01.06.2022г. била на работа и заедно с Х.Х. – управител на ГП „Запад“
посетили кабинета на М. М. – началник личен състав, където последната съобщила, че
считано от същата дата ищцата е освободена от работа. Ищцата поискала препис от
заповедта за уволнение, но тъй като такъв не бил даден, отказала да я подпише. Твърди се,
че ищцата продължила да ходи на работа през следващите три дни и била включена във
ведомостта за присъствие, като била на работа включително на 05.06.2022г.
1
Р. сочи, че на 06.06.2022г. отноно посетила кабинета на М. М. и получила заповед №
321/31.05.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение, която била подписана освен
от две длъжностни лица и от две присъствали лица на отказа да я получи на 01.06.2022г.
Ищцата намира така постановената заповед за незаконосъобразна, необоснована и е
съставена и връчена в нарушение на Кодекса на труда. Релевирано е възражение за
нищожност на клаузата относно срока на сключеното допълнително споразумение от
30.11.2021г., като противоречаща на повелителна разпоредба на КТ.
Твърди, че когато е подписала допълнително споразумение от 30.11.2021г. в него
изрично било посочено, че то е допълнително такова към основния трудов договор. Предвид
това счита, че след изтичане на срока на споразумението, тя е трябвало да получи нов трудов
договор или да продължи да работи по този от 14.12.2015г., доколкото така е било обяснено
при подписване на споразумението.
Сочи, че е била отстранена от работа с неясни мотиви, тъй като в заповедта за
уволнение не се посочвало дали се прекратява ТПО по основания трудов договор или по
допълнителното споразумение. Твърди още, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в
периода на допълнителното споразумение е ползвала 2 дни от редовния си платен годишен
отпуск, които дни не се включват ако се спазва 6 месечния изпитателен срок. Поради това
алтернативно твърди, че заповедта за уволнение е издадена два дни преди изтичане на срока
на допълнителното споразумение от 30.11.2021г. Отделно от горното сочи, че след
01.06.2022г. тя е продължила да ходи на работа, като е била допусната в търговското
дружество до 06.06.2022г. включително.
Счита, че самото допускане до работа след изтичане на срока на допълнителното
споразумение е достатъчно основание за това трудовото правоотношение да стане
безсрочно. Предвид изложеното в исковата молба, ищцата моли да бъде отменено
уволнението , да бъде възстановена на последната заемана от нея длъжност, както и да бъде
заплатено обезщетение за оставането без работа за периода от 01.06.2022г. до 04.07.2022г.
Претендира и присъждане на сторените от нея в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
който излага съображения за допустимост на иска, но неоснователност на исковата
претенция. Сочи, че по молба на ищцата Р. от 16.11.2021 г., същата е пожелала да бъде
преназначена на работа от длъжност чистачка на длъжност „обрядчик“ в Гробищен парк
„Запад". Предвид това с допълнително споразумение № *** от 30.11.2021 г., трудовият
договор на ищцата е бил изменен, като същата е назначена на длъжност „Обрядчик" с
работно място Гробищен парк „Запад" и срок на договора до 31.05.2022 г.
На 31.05.2022 г. със Заповед № ZO00000C0321 на Управителя на „О." ЕООД, на
основание чл. 325, ал. 1, т. З от Кодекса на труда, трудовото правоотношение с М. Г. Р. било
прекратено, поради изтичане на уговорения срок. Предвид горното, ответното дружество
счита, че исковата молба е неоснователна и необоснована, тъй като стриктно е спазена
буквата на Закона и трудовият договор на ищцата е прекратен, поради изтичане на срока на
същия.
Оспорва твърдението на ищцата, че не е бил връчен препис от заповедта за
прекратяване на ТПО, като сочи, че ищцата е отказала да я подпише. Сочи, че на връчването
на заповедта са присъствали В. Ж. П. – юрисконсулт на „О.“ ЕООД, М.С. М. – специалист
Човешки ресурси и Х.С.Х. – управител на Гробищен парк „Запад“. Сочи, че след отказа на
ищцата да подпише заповедта, двамата свидетели са разписали отказа, а именно В. П. и М.
М.. По отношение на твърденията на ищцата, че след 01.06.2022г. е продължила да ходи на
работа, като е била допускана до работните помещения от управителя намира, че същото е
без основание, доколкото и тя и управителят са присъствали при връчването на заповедта за
уволнение.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 14.12.2015г. между страните по делото е сключен трудов договор №
***/14.12.2015г. /л. 37/, на осн. чл. 67, ал. 1, т. 2 вр. чл. 70 КТ, по силата на който
работодателят „О.“ ЕООД е възложил на М. Р. да изпълнява в отдел „Траурна дейност“
трудовите функции на длъжността „портиер/озеленител.“
В договора е посочено, че в полза на работодателя е уговорен срок за изпитване до 3
месеца, на осн. чл. 70, ал. 2 КТ.
Работодателят, явяващ се страната по договора, в чиято полза е уговорен срока за
изпитване, не е прекратил трудовото правоотношение, поради което той се счита
окончателно сключен, на осн. чл. 71, ал. 2 КТ.
Доколкото страните не са посочили вида на окончателния трудов договор (срочен или
безсрочен), с оглед на който се сключва трудовият договор за изпитване, то следва да се
приеме, че той е сключен с оглед на окончателен безсрочен трудов договор, съгласно чл. 67,
ал. 2 КТ.
За факта, че окончателният трудови договор е бил сключен за неопределно време
свидетелства и допълнително споразумение от 10.03.2016г., предхождащо изтичането на
срока за изпитване, в който е посочено, че същият се сключва, на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ,
т.е. за неопределено време /л. 112/.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 КТ трудовият договор за неопределено време
не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на
работника или служителя, изразено писмено.
На 30.11.2021г. трудовото правоотношение е изменено по съгласие на страните, като
М. Р. е приела да изпълнява трудовите функции на длъжността „обрядчик“ с място на работа
гробищен парк „Запад.“ Трудовият договор за неопределено време е превърнат в договор за
определен срок – до 31.05.2022г.
Със заповед № Z000000000321/31.05.2022г. /л. 56/, работодателят е прекратил
трудовият договора със служителя М. Р. с изтичане на уговорения срок, на осн. чл. 325, ал. 3
КТ.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл. 67, ал. 3 КТ, както и отсъствието на
изрично писмено желание, т.е. изразено ясно и недвусмислено от страна на служителя М. Р.
за превръщане на трудовия договор за неопределено време в договор за определен срок,
съдът намира, че уволнителната заповед, издадена на осн. чл. 325, ал. 3 КТ, е
незаконосъобразна, тъй като не се е осъществило основанието, визирано в нея.
Волеизявлението на служителя не е предхождало споразумението по чл. 119 КТ от
30.11.2021г., поради което възникналото правоотношение продължава да съществува между
страните по него като безсрочно.
Уволнителната заповед е безсъмнено връчена при отказ на служителя на 01.06.2022г.,
удостоверен с подписите на двама свидетели, факт, който г-жа Р. признава в исковата молба
и който се потвърждава от свидетелските показания на М. М. и В. П., водени от ответната
страна. Посоченият факт следва да се счита доказан и от показанията на Х.Х., воден от
ищеца, установяващи, че на 01.06.2022г., г-жа М. е заявила, че поводът за посещението в
кабинета на г-жа М. М., е получаването на „заповедта за освобождаване.“
С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението следва да се приеме, че са
основателни обективно съединените искове по чл. 344 ал.1 т. 1-3 КТ.
Ищецът М. Р. следва да бъде възстановен на длъжността „обрядчик“ в гробищен парк
„Запад“, съгласно допълнително споразумение от 30.11.2021г.
Безспорно е между страните, че М. Р. е останала без работа за времето от 01.06.2022г.
3
до 04.07.2022г.
В полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за оставяне без работа за периода
от 01.06.2022г. до 04.07.2022г., чиито размер, съгласно неоспореното и кредитирано от съда
в цялост заключение на ССчЕ, възлиза на сумата от 888, 38 лв. до който предявеният иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 16.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
За разликата над присъдената сума до претендираната от 1 000 лв., претенцията, като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение по уважените искове, в размер на 650 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Уговореният и заплатен адвокатски хонорар не следва да бъде редуциран, предвид
частично уважената претенция по чл. 225 КТ, тъй като само по исковете по чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 КТ, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението възлиза на минималната работна заплата,
която е 710 лв.
Разноски в полза на ответната страна за отхвърлената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225 КТ, не се присъждат поради липса на искане и доказателства за извършването на
такива.
Ответната страна „О.“ ЕООД, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – В. сумата от 130 лв., представляваща
дължими държавни такси по предявените искове и 16, 74 лв. за депозит за изготвяне на
ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. Г. Р., ЕГН **********, гр. ***,
извършено със заповед № Z00000000321/31.05.2022г. на Управителя на „О.“ ЕООД, ЕИК
***, гр. В. Е.Б., на осн. чл. 325, ал. 3 КТ с изтичане на уговорения срок И ГО ОТМЕНЯ, на
осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Г. Р., ЕГН **********, гр. *** на заеманата преди
уволнението длъжност „обрядчик“ в гробищен парк „Запад“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Р., ЕГН **********,
гр. *** сумата от 888, 38 лв. /осемстотин осемдесет и осем лева и тридесет и осем ст./,
представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение за времето
от 01.06.2022г. до 04.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдената сума до претенираната от 1 000 лв.
за периода от 01.06.2022г. до 04.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Р., ЕГН **********,
гр. *** сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – В. сумата от 146, 74 лв. /сто четиридесет и
4
шест лева и седемдесет и четири ст./, представляваща дължими разноски за държавни
такси и за изготвяне на заключение по допусната ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
деня на обявяването му – 29.11.2022г.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5