О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 4675/26.3.2020г.
Гр.Варна, 26.03.2020 год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ в
закрито заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди и
двадесета година , в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1640 по описа за 2020 г. на ВРС, за да се произнесе взе
предвид следно:
Производството по делото е образувано по предявен иск от ищцовото
дружество „Н.” ЕООД, ЕИК *********, заведен във ВРС с вх.№
10 738/07.2.2020 г.
С разпореждане № 7104/18.2.2020 г. исковият съд, след изискване на
материалите по частно гражданско дело
№15 959/2019 год. по описа на РС Варна, Х –ти състав е оставил
производството по делото без движение.
С цитираното разпореждане исковият
съд е дал конкретни указания до ищцовата страна ,
като изрично е посочил, че ВРС X– ти състав е издал Заповед № 9033/4.12.2019г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по силата на която е разпоредил :Длъжник „О.И.Х.“ ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Светлозар Иванов Дичевски ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „Н.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Найден Петков Нанев, сумата от 16
588.80 лева /шестнадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/, представляваща неплатена сума по фактура №0000000170/31.08.2019г. за извършени услуги
изразяващи се в подравняване и направа на земеделски пътища, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 04.10.2019г., до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата от 331.78 лева /триста
тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/, заплатена държавна такса за
заповедното производство и сумата от 1000.00
лева /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение. В самата заповед е вписано и
основанието от което произтича паричното вземане и банковата сметка по която
може да бъдат преведени сумите.
След дословното цитиране на заповедта, исковият съд е дал указания до ищцовата страна да прецизира искането си ,да представи
доказателства за платена държавна такса и най- вече да аргументира правния си
интерес от водене на исковото производство.
В изпълнение на дадените указания на дата 23.2.2020 г. е депозирана уточнителна молба, заведена във ВРС с вх.№ 23 022 .
В същата молба са наведени твърдения затова ,че длъжникът в заповедното
производство е извършил плащане към ищеца което включва и фактура 170 , но на
дата 22.11.2019 г. след което правилно длъжникът на 11.12.2019 г. възразил че
не дължи плащане.Ето защо ищцовата страна желае ВРС
да установи със СПН че към датата на
подаване на заявлението „О.И.Х.“ ЕАД е дължало на „Н.” ЕООД, ЕИК
********* сума в размер на 16 588,80 лв. ,след което да бъдат присъдени в
полза на ищеца разноските .
Депозираната писмена уточнителна
молба от дата 23.3.2020 г. в първият й
екземпляр ведно със заверено за вярност с оригинала копие на преводно нареждане
от 22.11.2019 г. и пощенския плик следва да бъде приета по делото а преписа
прикачен към корица.
Водим от горното съдът,
Р А З П О Р Е Д И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към
материалите по делото писмена молба с рег. № 23 022 / 23.3.2020 г.в
първият й екземпляр, ведно ведно със заверено за
вярност с оригинала копие на преводно нареждане от 22.11.2019 г. и пощенския
плик.
Разпорежда
преписът да се прикачи към корица.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Видно от исковата молба и уточнителната
молби на дата 7.2.2020 г. ВРС е сезиран
със специален положителен установителен иск, предявен
след дадени надлежни указания от заповедния съд по ч.гр.д.№ 15 959 / 2019
г. по описа на РС Варна ,Х –ти състав .
Факт е че по заповедното дело е било депозирано
Възражение в срока по чл. 414 ГПК което възражение е бланкетно.Отделно
от горното от материалите по заповедното дело може да се установи, че Заповедта
по чл. 410 ГПК не е обезсилена .
Така установените факти по исковото производство
обуславят извода,че искът по чл.422 ГПК е заведен в преклузивния
срок .Въпреки това от направените допълнителни твърдения от ищцовата
страна и най-вече в уточнителната молба се оказва че
за ищцовата страна правен интерес от водене на установителна защита не е налице.Това е така, т.к. целта на
иска по чл.422 ГПК е да бъде установено със СПН съществуването на парично
вземане в заявения пред заповедния съд размер и основание и влизане в сила на
Заповедта .При ясните твърдения на самия ищец, че вземането е било погасено в
хода на заповедното производство чрез плащане , наличието на необезсилена от
заповедния съд заповед за изпълнение на парично задължение за заявителя остава открита възможността да поиска от заповедния
съд издаване на изпълнителен лист за присъдените в негова полза разноски по
заповедното дело .В конкретния случай воденето на исков процес при изявления на
самия ищец ,че вземането е погасено чрез плащане се явява процесуално
недопустимо, т.к.е лишено от правен интерес.Липата на правен интерес като
отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните мотивира
исковия съд да прекрати производството по делото, без да дава нови и
допълнителни указания до ищеца, които към момента са частично изпълнени .Дори и
да бъде продължено воденето на установителния иск, то
заповедта по чл.410 ГПК не би могла да влезе в сила по отношение на главното
парично вземане и законната лихва върху същото .А въпросът за разноските
сторени от заявителя в заповедното производство може да бъде решен пред
заповедния съд т.к. и към днешна дата заповедта по чл.410 ГПК в частта за
разноските не е обезсилена .
При така изложеното се налага извода, че ищцовата
страна е прецизирала исканията си и по–точно уточнила е петитума на иска и е
направила изрично,частично оттегляне на иска. За частта, в която се оттегля
исковата претенция, производството по делото следва да бъде прекратено частично
и на основание чл. 232 ГПК.
Прекратявайки производството по
предявения положителен специален установителен иск
исковият съд, съгласно задължителната съдебна практика ( обективирана
в ТР № 4/2013 г.- т.13 –та ) следва да обезсили частично издадената в полза на заявителя Заповед за изпълнение
на парично задължение но само в частта за главницата и за законна лихва, но не
и за разноските .
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова
молба с вх.№ 10 738/07.02.2020 г.,като ПРЕКРАТЯВА образуваното исково производството по гр.д.
№ 1640/2020 по описа на ВРС, ХLII – ри състав по
предявения иск с правно осн.чл.422,ал.1 ,вр. с чл. 415,
ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, поради недопустимост на производството и съгласно
чл.130 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на ищеца.
ОБЕЗСИЛВА частично издадената по частно гр.дело № 15 959/2019 год.по описа на ВРС , X–ти състав Заповед № 9033/4.12.2019г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
в частта в която заповедният съд е разпоредил:
Длъжник „О.И.Х.“
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Светлозар Иванов Дичевски ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „Н.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Найден Петков Нанев, сумата от 16 588.80 лева /шестнадесет
хиляди петстотин осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща
неплатена сума по фактура №0000000170/31.08.2019г.
за извършени услуги изразяващи се в подравняване и направа на земеделски
пътища, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 04.10.2019г., до окончателно изплащане
на вземането,на осн.чл.
415, ал.5 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на ищцовата
страна.
ПРЕПИС от Определението да
се връчи само на ищцовата страна .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: