Р Е Ш Е Н И Е
№……..
Гр.Варна, ………..
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти състав в открито съдебно заседание
на 18.02.2020г,
в състав: Председател ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.д.№
101/2020 по описа на ВОС, съобрази следното
Производството е образувано по въззивната
жалба от Н.К.К. с вх.№ 60220/19.08.2019 срещу решението на ВРС-ХХс-в № 3384/19.07.2019
по гр.д.№ 3992/2018, поправено с решение 3735/21.08.2019 по същото дело, в частите му, с които е осъден да заплати на Н.М.Д. сумата от 1320лв, представляваща обезщетение за
лишаването на ответницата Н.Д. от
ползването на съсобствен на страните недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ №
15, находящ се в гр.Варна жк”Вл.Варненчик“ бл.8 вх.2 ет.3,
с идентиф.№ 10135.4505.452.2.9 по КККР на гр.Варна за периода 15.05.2015–15.05.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2018-датата
на подаване на насрещната искова молба, на осн.чл.31
ал.2 ЗС; допуснато е ПРИХВАЩАНЕ
между вземането на ищеца по насрещния иск Н.К.К. в размер на 3281,37лв и
задължението му към ищцата по насрещния иск Н.М.Д. в размер на 1320лв, като след
прихващането остава непогасен остатък от вземането на ищеца Н.К. срещу
ответницата Н.Д. от 1961,27лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в тези
части и моли за отхвърляне изцяло претенциите по насрещния иск, като се приеме,
че претенцията на Н.Д. на осн.чл.31 ал.2 ЗС е неоснователна поради липсата на
надлежно връчена писмена покана, евентуално поради това, че през периода
15.05.2015г – 15.05.2016г Н.К. не е ползвал жилището и не е лишил Н.Д. от
ползването му.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н.Д., в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Счита, направените възражения от въззивната страна по отношение на
допуснатото от съда прихващане на суми по предявения иск и насрещния иск за
неоснователни.
Моли за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
Производството
е образувано по искова молба на Н.К. *** , срещу Н.М.Д. ***, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3552лв, представляваща наемна цена за ползването на съсобствен на
бившите съпрузи недвижим имот, предоставен
за ползване на ответницата по реда на чл.56 ал.1 СК с решение по гр.д.№
12168/2012г, представляващ апартамент № 2 в гр.Варна
ул.„Поп Харитон“ 10 ет.1 с идентиф.№ 10135.1501.1052.1.1
по КККР, за периода 8.05.2015г до
8.05.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на ИМ–20.03.2018г, до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.57
ал.2 СК и чл.86 ЗЗД.
Твърденията на ищеца са, че бракът на страните е бил прекратен с развод,
считано от 25.06.2013г.
От
2014г досега ответницата и общата им дъщеря ползвали имота.
На
8.05.2015 на ответницата била
връчена нотариална покана, с която била поканена,
на осн.чл.31 ал.2 ЗС да заплаща месечно
обезщетение на ищеца в размер на 600в, в случай че със съдебно решение ѝ
бъде определена квота на собственост в процесния апартамент.
С
влязло в сила решение по гр.д. №
736/2014г на ВОС, на осн.чл.23 СК било установено, че ищецът е собственик
на 1 642 897 200/1 682 013 800ид.ч. от апартамент № 2 на ул.“Поп Харино“ № 10 ет.1 ап.2, а
останалите 39 116 600/1 682 013 800ид.ч. били придобити от страните в СИО.
Към настоящия момент квотата на ищеца в собствеността била 1 662 455 500/1 682 013 800ид.ч.,
а на ответницата 19 558 300/1 682 013 800
ид.ч.
Поради изложеното ищецът претендира ответницата да му заплати
сумата от 3552лв, представляваща наемна цена за
ползването на АПАРТАМЕНТ № 2 на ул.“Поп Харитон“ № 10, ет.1, имота от нея за
периода 8.05.2015–8.05.2016г.
Дължимата месечна сума е определена на 296лв., която е
изчислена на база месечния
наем за целия апартамент от 600лв, при отчитане обстоятелството,
че в апартамента е живяла и дъщерята на страните, към която ищецът нямал
претенции, и квотата на собственост на ищцата в апартамента.
По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
В
срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от Н.М.Д., в който не оспорва,
че с ищеца са били съпрузи и че по силата на решението за развод семейното жилище е било предоставено на нея, на осн.чл.56
ал.1 СК, както и с определението по привременните мерки.
Счита претенцията за неоснователна,
неуточнена, неликвидна и неизискуема,
тъй като ищецът не бил изпълнил свои насрещни задължения.
Излага, че решението, с което са били определени квотите на страните, различни от равните, в съсобствения апартамент № 2
е влязло в сила на 20.12.2017г и затова до
него момент същите са се считали за равни. Поради това до
тази дата половината от апартамента е била ползвана от ответницата в качеството й на съсобственик, а другата половина - от общата им дъщеря.
Счита за неясен начинът,
по който е формирана претендираната от ищеца сума от 296лв
месечно.
По
изложените съображения моли за отхвърлянето на предявения
иск, като претендира присъждането на разноски.
Същевременно отв.Н. М.Д. е
депозирала и насрещен иск с правно
основание чл.31 ал.2 ЗС за осъждането на ищеца
да ѝ заплати сумата от 3000лв, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на АПАРТАМЕНТ № 15 в жк“Владиславово“
бл.8 вх.2 ет.3, за периода 15.05.2015г – 15.05.2016г, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на НИМ – 15.05.2015г.
Сочи,
че в отговор на поканата на ищеца Н.К., ответницата отправила до него
нотариална покана, с която го уведомила, че след като я е лишил от ползването на други съсобствени на страните
недвижими имоти – апартамента
в ж.к. „Владиславово“
и триетажна къща-семеен хотел в с.Щкорпиловци, претендира от него да ѝ
заплаща месечно сумата от 250лв за
апартамента и 1500лв за вилата.
Твърди, че нотариалната покана била връчена на ищеца
на 13.05.2015г, чрез адвокат Тодорка Рачева, на посочения по делото съдебен
адрес. Адвокат Рачева била пълномощник на ищеца по тогава висящото между
страните гр.д. № 736/2014 на ВОС.
Признава, че към датата на връчване на нотариалните
покани Н.К. не е живял в апартамент № 2 на ул.
„Поп Харитон“ № 10 ет.1.
Твърди, че отговорът на нотариалната покана бил изпратен в дадения от ищеца срок, на посочения от него
адрес.
Твърди,
че е подавала жалби до Полицията и Прокуратурата за съдействие във връзка с
неоснователното ѝ недопускане до апартамента в жк“Владиславово“, но и досега не й бил осигурен достъп до имота.
По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
В
срока по чл.131 ал.1 ГПК Н.К. е подал писмен
отговор по НИ,
с който оспорва претенцията по основание и размер.
Не
спори, че с решение по гр.д. № 12168/2012г, влязло в сила на 25.06.2013г, с
което бракът между страните е бил прекратен
с развод, правото на ползване на семейното жилище – АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр.Варна ул.„Поп Харитон“ №
10 ет.1 , било предоставено на Н.Д.,
на осн.чл.56 ал.1 СК.
Възразява, че не му е била
връчвана надлежно покана по смисъла на чл.31
ал.2 ЗС. Поддържа, че действително адв. Тодорка Рачева е била негов пълномощник
по гр.д. № 736/2014 на ВОС. Същата,
обаче, нямала
пълномощно да подава и получава нотариални покани от името на Н.К., поради
което не са налице предпоставките по чл.37 и сл. от ГПК, вкл. по чл.51 ГПК, за
да се приеме, че адв.Рачева е имала задължението да получи адресираната до
доверителя ѝ нот.покана.
Респективно, отказът ѝ да я получи е бил основателен.
Наред
с това от приложената от ответницата жалба до ВРП се установява, че тя е знаела, че Н.К. *** и именно там е следвало да бъде
адресирана и нот.покана.
Не
спори, че Апартамент № 15 в жк“Вл.Варненчик“
е придобит от страните в СИО. Твърди, че не е ползвал това жилище и не е
лишавал насрещната страна от възможността да ползва жилището, което е било
отдавано под наем преди завеждане на бракоразводното дело. В
периода, в който отношенията им се изострили, ответницата
предупредила наемателите, че прекратява наемния договор и жилището следвало да бъде освободено понеже смятала да живее в него. След прекратяването на този договор
апартаментът не бил ползван от ищеца К., а Н.М. имала
ключ и достъп до него.
Поради изложеното по-горе моли
за отхвърлянето на насрещния иск.
Претендира
разноски.
След постъпилия писмен отговор по НИМ от страна на ищ. Н.К., отв.Н.Д. е направила
уточнение с писмена молба, че през 2010г Н.К. *** след като бил изведен по реда
на ЗЗДН от семейното жилище на ул. „Поп Харитон“. Тогава той сменил ключалката
на апартамента и не я допускал до имота въпреки опитите ѝ.
По повод тези наведени твърдения, Н.К. е възразил през 2010 да е бил
изваждан от семейното жилище на ул.„Поп Харитон“ по реда на ЗЗДН, както и да е
сменял ключалката на апартамента в жк „Владиславово“, а също и че не бил
допускал до него ответницата.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното
производство, очертани с жалбата, твърденията на страните, и след преценка относимите
за тази част от спора доказателства, ценени в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с
влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 12168/2012 на ВРС /л.42-І/. По
силата на същото семейното жилище АПАРТАМЕНТ № 2, намиращ се в гр.Варна
ул.„Поп Харитон“ № 10 ет.1, е бил предоставен за ползване на ответницата, на осн.чл.56 ал.1 СК.
Няма спор и за това, че посоченият по-горе имот - АПАРТАМЕНТ № 2 на ул.“Поп Харитон“ № 10 е бил придобит по време на
брака по силата на възмездна сделка, обективирана в НА № № 33/2006г /л.5-І/,
както и че по отношение на същия с решение
на ВОС по гр.д. №
736/2014 /л.6-12-І/, влязло сила на 20.12.2017г, е уважен било предявеният от настоящия ищец иск спрямо
отв.Н.Д., като е била призната трансформация на лични средства в придобивната
стойност на апартамента, с което на ищеца е определен дял в размера от **********/1682013800ид.ч., на осн.чл.23 СК, а в останалата част искът е бил отхвърлен като
неоснователен, т.е. останалите ид.части са останали в СИО на двамата съпрузи. В
резултат на това квотата на ищеца в собствеността е 1 662 455 500/1 682 013 800ид.ч., а на ответницата - 19 558 300/1 682 013 800
ид.ч.. За улеснение и по-голяма яснота, дробните числа,
приведени в проценти, придобиват следното изражение: 98,84% за ищеца и 1,16% за ответницата.
От приложените по делото писмени доказателства /копия от протокол от с.з. и
писмена защита–л.л.46.48-І/ е видно, че процесуален представител на настоящия
ищец по делото с предмет иск по чл.23 СК е била адв.Тодорка Рачева.
Няма спор, че по време на брака си страните са придобили в съсобственост
още един жилищен имот - АПАРТАМЕНТ № 15,
намиращ се в гр.Варна жк“Вл.Варненчик“ бл.8 вх.2 ет.3 , което се установява и
от представения Договор № 34343/30.03.1995г за продажба на държавен недвижим
имот.
Съвпадащите изявления на страните сочат, че са придобили в СИО и вила-семеен
хотел в с.Шкорпиловци, за което са представени и писмени документи /л.77-79 -
І/.
По делото е приета като доказателство нот.покана
от 21.04.2015 /л.20-І/, изходяща от
Н.К. и адресирана до Н.Д.. От съдържанието й е видно, че ищецът, заявява,
че е едноличен собственик на жилището на ул.„Поп Харитон“ № 10, което ответницата ползвала от м.януари 2014г,
и затова отправя искане да му заплаща сумата от 600лв. месечно, считано от 1.01.2014г до предаване на апартамента в
негово държане.
В адресната
част на същата е посочен постоянен адрес *** и съдебен адрес-адв.*****,
Адвокатска кантора гр.***** бул*****.
От извършеното
на гърба нот. удостоверяване се установява, че е била връчена лично на
ответницата на 8.05.2015 в кантората на н-с В.*****.
По делото е приета като доказателство и нотариална покана от 11.05.2015 /л.32, 33-І/, изходяща от Н.Д.,
адресирана до ищеца. Същата е със следното съдържание:
На първо място отв.Д. е оспорила претенцията на ищеца за заплащане на наем
за жилището на ул*****, като се позовава на постановеното съдебно решение, по
силата на което й било предоставено ползването му с решението на РС от
23.05.2013г, като заявява, че го обитавала и понастоящем /т.е. към датата на
нейното изявление от 11.05.2015г.
Изложила е още, че съдебният спор, в който Н.К. претендирал изключително
право на собственост върху апартамента на ул*****, не бил приключил, и въпреки
твърденията му по делото за начина на изплащане на цената, знаел, че същата
била заплатена и със семейни средства. По тази причина счита, че не му дължала
никакво обезщетение, нито по чл.31 ал.2 ЗС, нито на друго основание, и не
следвало да бъде обсъждано, докато не приключело делото с окончателно решение.
Пак в същата нот.покана са обективирани изявления на ответницата Д. със
следното съдържание: в хода на бракоразводното дело се установило, че била
лишена насилствено да ползва останалите недвижими имоти, като през 2009г била
лишена от достъп до другия им апартамент в ***** и до вилата в с.*****.
Поради това претендира заплащане на обезщетение за лишаването й от
ползването на двата имота, като за апартамента в жк“***** претендира 250лв
месечно, а за вилата–1500лв месечно, считано от 1.01.2010. С прекратяването на
брака им съсобствеността им е обикновена, при рани квоти за двата имота.
Посочено е, че в случай, че не й бъдат заплатени претендираните суми, ще
потърси правата си по съдебен ред.
Върху нот. покана е извършено отбелязване от нотариуса, че същата е била
предоставена за получаване на 13.05.2015 на адв.****, като е посочено, че след като се е запознала със
съдържанието, същата отказала да я
приеме с аргумента, че не е упълномощена
от Н.К. да получава нот. покани от негово име.
По делото е прието като доказателство заключението на в.лице ***** по
допуснатата еднолична съдебно-оценителна експертиза /л…121 и сл.- І/, прието от съда като обективно и компетентно дадено. Според
заключението средната пазарна месечна наемна цена за АПАРТАМЕНТ № 2 на ул.„Поп
Харитон“ № 10 с за периода 8.05.2015г до 8.05.2016г възлиза на 560лв или годишно на 6720лв.
Според в.лице жилището е в много добро състояние и не се налага извършване на
ремонт.
По отношение на АПАРТАМЕНТ № 15
в жк***** наемната цена за периода 15.05.2015–15.05.2016г месечно възлиза на 220лв или годишно 2640лв, като по думите на в.лице това жилище се нуждаело от основен
ремонт, а състоянието, в което се намирало не позволявало да бъде отдадено
под наем.
По насрещната претенция на отв.Н.Д. са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свид.***** – дъщеря на
страните, сочена от ответницата, и *****, сочен от ищ.К
Свид.**** излага, че първоначално семейството живяло в жилището в кв. *****
до 2006г, а след това се преместило в апартамента на ул*****
След отстраняването му от жилището през м.юли 2010г по реда на ЗЗДН баща
ѝ отишъл да живее в жилището в кв****, а след изтичането на периода на
заповедта за защита се върнал отново в апартамента на ул*****
Към края на 2010-началото на 2011г тя заедно с майка си се опитали да
влязат в жилището във *****, но патронът бил сменен, а баща ѝ отказал
категорично да им даде ключове. През годините правили многократно опити да
влязат в жилището, но неуспешно /последно през м.февруари 2019г, като
установили , че вратата на входа на блока била подменена и се отваряла с чип,
затова помолили съседи да им отворят/, а с подадените жалби не постигнали
резултат. Излага, че многократно с майка си искали ключове от ответника, но той
заявявал, че няма да даде такива на никоя от двете, защото тези имоти били само
негови и можели да влизат там единствено в негово присъствие. Сочи, че в
апартамента в кв.“Владиславо“ никога не е имало наематели и не са правили опити
да сменят патрона. Същевременно казва, че това била игра на нерви и „тя отива
сменя патрона; след това той отива сменя патрона“.
След развода баща ѝ заживял в жилището в кв****, но не знаела къде е
живял през процесния период май 2015г- май 2016г.
Излага още, че баща ѝ не желаел да общува с нея с твърдението, че
дъщеря му била опропастила целия му живот.
Свид.Ст.**** излага, че не познава Н.Д., а много рядко се виждал с
ответника. По неговите думи след 2006г Н. живял около „Тракия“. При срещите им
в с.Шкорпиловци ответникът споделял, че след развода живеел в селото, защото
нямало къде да живее в гр.Варна.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частите му, с които е уважен предявеният първоначален иск
от Н.К. срещу Н.Д., като е осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от
3281,37, представляваща
наемна цена за ползването на съсобствен на бившите съпрузи недвижим имот,
предоставен за ползване на ответницата по реда на чл.56 ал.1 СК с решение по
гр.д. № 12168/2012г, а именно
АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр.*****, за периода 8.05.2015г до 8.05.2016г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба–20.03.2018г, на осн.чл.57 ал.2 СК, като
е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 3552лв като неоснователен, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на
Н. Дачева по предявения от нея насрещен иск за разликата над 1320лв до пълния
претендиран размер от 3000лв.
Така предмет на въззивната обжалване е решението
само в частта му, с която РС се е произнесъл позитивно по предявения насрещен
иск, като е ОСЪДИЛ ищеца Н. К**** да заплати на ответницата Н.Д. сумата от
1320лв, като е допуснато е ПРИХВАЩАНЕ между вземането на ищеца Н.К.К. в размер на 3281,37лв със задължението му към ответницата Н.Д. до размера на по-малкото задължение от 1320лв, в резултат на което остава
непогасен остатък от вземането на ищеца Н.К. към ответницата Н.Д. от 1961,27лв.
По насрещния иск с правно основание
чл.31 ал.2 ЗС
Нормата на чл.31 ал.1 ЗС визира, че всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно с нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Ако един съсобственик
ползва общата вещ не съобразно обема на своите права в съсобствеността, то
съгласно чл.31 ал.2 ЗС дължи обезщетение на останалите съсобственици за
ползата, от която те са лишени след датата на писмена покана.
За основателността на иска следва отв.Д. да установи чрез главно и пълно
доказване твърденията си : че през процесния
период с ответника са се явявали съсобственици
на описаните в НИ недвижими вещи – апартамент № 15 в жк“Владиславо“ и вила-семеен хотел в с.**** при
посочените квоти; че ответникът е ползвал лично имота,
като е възпрепятствал ищцата да ползва общата вещ; че ищцата е отправила писмена покана до съсобственика ; както и размера
на претендираното обезщетение.
Няма спор, че страните са бивщи съпрузи и че по време на брака си са
придобили в СИО недвижимите имоти : АПАРТАМЕНТ № 15 в жк“**** и вила - семеен
хотел в с.****, подробно индивидуализирани на л.85-І.
Що се отнася до апартамента № 2 на ул****, същият не е предмет на насрещния
иск. По отношение на него е формирана СПН между страните с влязло в сила
решение по гр.д. № 736/2014г на ВОС по чл.23 СК, че е съсобствен между тях в съотношение 98,84%ид.ч. за ищеца и 1,16%ид.ч.за
ответницата, като установителният характер на решението признава правата на
трансформация на личните средства на ищеца към момента на придобиването на
имота през 2006г. Затова в необжалваната част на решението на ВРС по настоящото
дело е прието, че ответницата, на която е било предоставено ползването на
сем.жилище с решението за развод, дължи на бившия си съпруг наем за ползването
на неговата част от същото за периода 8.05.2015г-8.05.2016г
За същия период, с разлика от 7 дни, т.е. от 15.05.2015 до 15.05.2016, е
претенцията на отв.Д. за обезщетение за ползването на другите два съсобствени
при равни квоти имоти, на оснчл.31 ал.2 ЗС.
Между страните съществува спор по фактите: дали изпратената нот.покана от
Н.Д. до Н.К. с искане за заплащане на обезщетение му е била надлежно връчена на
настоящия ищец; дали Н.К. е бил лишил Н.Д. от ползването на апартамента; както и
по размера на претенцията.
За разлика от иска по чл.57 ал.2 СК, при който ползващият
сем. жилище бивш съпруг /на когото е предоставено по силата на съд.решение/ дължи
наем на неползващия го, отправянето на покана
към ползващия съпруг не е сред елементите на фактическия състав на
претендираното обезщетение /така в Решение № 199/15.01.2018г по гр.д. №
154/2017г на ВКС, I ГО/, при иска по чл.31 ал.2 ЗС
връчената нот.покана е въведена като елемент от фактическия състав.
Затова на първо място следва да бъде даден отговор на този въпрос, тъй като
предпоставя обсъждането на последващите.
Действително, по делото са представени и приети като доказателство две
нотариални покани – първата с дата 21.04.2015г, изходяща от ищеца и отправена
до ответницата, имаща за предмет претенцията му за обезщетение за ползване на
семейното жилище по чл.57 ал.2 СК, и втората с дата 11.05.2015, изпратена от
ответницата до ищеца с претенции за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС.
Вярно е, че в адресната част на НП, подадена от ищеца след неговите имена е
изписано „съдебен адресат - адв.Т.Р****“ .
Установява се и това, че след удостоверяване отказа на адв.Т.Р****, липсват
други отбелязвания за връчване лично на ищеца.
По естеството си нотариалната покана /НП/, уредена в чл.492 ГПК, представлява
писмено едностранно волеизявление
на едно дееспособно лице, отправено до друго лице, заверено и връчено от
нотариус, без значение дали между лицето, което го отправя и адресата
съществува някакво правоотношение. Нотариалното
удостоверяване има качеството на официален свидетелстващ документ и
удостоверява на коя дата адресатът е получил НП с посоченото съдържание, т.е. бил е уведомен.
Връчването
на НП се извършва при спазване на процесуалните
изисквания за връчване на съобщения, уредени в Глава VІ
Раздел ІІ ГПК. Пак там с различни норми са уредени хипотезите на отказ да получи призовка/съобщение лицето-адресат
и неговият адвокат. В нормата на чл.44 ГПК е посочено, че адресатът, респ.
посоченото от него лице за съдебен адресат, може да откаже, като това се
удостоверява с подписа на връчителя, като отказът не засяга редовността на
връчването. Нормата на чл.51 ал.3 ГПК визира, че адвокатът не може да отказва
получаването на съобщението на своя доверител, освен в изрично посочените две
хипотези - при оттегляне на пълномощното или при отказ от пълномощие.
По повод изложеното по-горе следва да се съобрази, че всяка от двете НП
има самостоятелен характер. Между тях липсва корелация и не следва да бъдат разглеждани
подобно на искова молба и писмен отговор в рамките на едно исково производство.
Съдът съобразява и това, че НП на ищеца е била подадена и съвпада по време
с образуваното по негова инициатива през 2014г и неприключило към 21.04.2015г
исково производство по гр.д. №
736/2014 на ВОС с предмет установяване трансформацията на лични средства, вложени в
придобивната стойност само на един от притежаваните от страните имоти-този
на ул.“Поп Харитон“, на осн.чл.23 СК. Извън предмета на делото са останали
другите два имота- вилата в с.Шкорпиловци и апартаментът в кв.“Владиславово“,
за обезщетение по отношение на който ответницата претендира по реда на чл.31
ал.2 ЗС във втората част на НП. Следователно, касае се за друго правоотношение,
макар и между същите страни. Към него момент ИМ от страна на ответницата не е
била подадена. Такова искане е заявила едва в настоящото производство с
насрещната искова молба от 15.05.2018. Ето защо следва да се мисли, че
адв.Рачева към него момент действително не е разполагала с представителна власт
в качеството й упълномощен от ищеца адвокат да приема книжа, касаещи отношения
между страните, стоящи извън предмета на висящия спор, по който е била
процесуален представител. По отношение на втората част от НП същата не следва
да бъде разглеждана и като съдебен адресат пак по същите съображения. Ето защо не
са налице предпоставките по чл.37 и сл. от ГПК, вкл. по чл.51 ГПК, за да се
приеме, че адв.Рачева е била задължена като процесуален представител на ищеца да получи
адресираната до него НП. Затова и отказът
да я получи е бил основателен.
На следващо място. Посочването на адв.Т.Рачева като съдебен адресат в
адресната част на НП, подадена от ищеца, /какъвто може да бъде и всяко лице,
различно от упражняващото професията адвокат/, следва да се разбира само доколкото
е било необходимо посочването на лице за обратна връзка, което да бъде известено,
че НП е била надлежно връчена.
Що се отнася до първата част от НП, отказът да получи не е бил законосъобразен, но това стои извън
предмета на въззивното обжалване, тъй като касае правоотношението между
страните, по отношение на което вече е
формирана СПН с необжалваната част на решението на ВРС.
В обобщение на горното се налага изводът, че нотариалната покана на
ответницата във втората й част, имаща касателство към настоящия спор, не е била
надлежно връчена на ищеца. При това положение, като задължителна предпос тавка
за основателността на иска, същият подлежи на отхвърляне само на това
основание.
Дори горното да не се възприеме, искът не е доказан по основание и поради
липсата на убедителни доказателства за установяване, че ищецът действително е
препятствал ответницата да ползва посочените имоти. За да достигне до този
извод съдът съобразява събраните доказателства. В тази връзка единствените такива
са показанията на пълнолетната дъщеря на страните Камелия Калчева. Впечатленията
й са изградени в резултат на личните й възприятия за отношенията между
родителите й, тъй като е живяла с майка си преди и след развода, а за баща си
признава, че имал силно негативно отношение към нея. Затова казаното от
свидетелката следва да се кредитира при условията на чл.172 ГПК.
Неотносимо към настоящия спор е изложеното от свидетелката, че към края на
2010г-началото на 2011г, когато страните са били още в брак. Що се отнася до
изявлението за последващите опити да влязат в жилището, не може /по аналогия
презумпцията за давностното владение, че който е владял в началото и в края на
периода, следва да е владял и през цялото време/ да се прави извод, че ако ответницата
е била лишена от достъп в период преди процесния и в такъв много
по-късно след процесния, то да следва да се приеме, че е била лишена от
достъп и за времето 2015-2016. Освен това, макар да е била пряк очевидец на
събитията, дъщерята не е безпристрастна и това проличава във вътрешно
противоречи вите й изявления. Самата тя казва, че това било непрекъсната игра
на нерви между родителите й - „Значи тя /майка й/ отива сменя патрона. После
той /баща й/ отива и сменя патрона“, а в следващото изречение свидетелката казва
„Майка ми не е правила опит да сменя патрона“.
На следващо място, очевидно не се касае за необходимост от ползването на
жилището за свои нужди, тъй като в необжалваната част на решението, формирала
СПН, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата заедно с
дъщеря си /свид.К.Калчева/ ползвала по-добре обзаведеното жилище на ул***** и
затова е била осъдена да заплати обезщетение във вид на полагащата се наемна
цена.
Освен това, по думите на вещото лице апартаментът в кв.“Владиславово“ не
бил годен за обитаване поради нуждата от основен ремонт. Може да се мисли, че
именно поради отдаването му под наем /отричано от свид.Калчева/, същото е било
амортизирано. От друга страна, житейски неоправдано би било да се мисли, че отв.Н.Д.
е имала намерение да го обитава, за което е бил необходим основен ремонт при
наличието на продължителни конфликтни отношения между бившите съпрузи,
множеството дела и непрекратената съсобственост относно този имот към настоящия
момент.
Ролята на свидетеля на ищеца /явяващ се ответник по НИ/ е доколкото чрез
него се цели да се обори казаното от свидетеля на ищцата по НИ - Н.Д. или да се
внесе съмнение. При положение, че въззиваемата ползва семейното жилище заедно с
вече пълнолетната дъщеря на страните, от която баща й, макар и във влошени
отношения, не претендира заплащането на наем, и че апартаментът в
кв.“Владиславово“ не е годен за обитаване, логично е да се мисли, че ищецът е
обитавал вилата-семеен хотел в с.*****, както сочат и показанията на свид.****.
Претенция за обезщетение за ползването на същата няма заявено в настоящото
производство от ответницата, макар с нотариалната й покана да е било отправено
такава, изчислена на базата на наем от 1500лв месечно.
Предвид изложеното по-горе съдът прави извод, че не се събраха убедителни
доказателства ответницата да е била лишено от достъп до посоченото жилище за
процесния период. От данните по делото се изясни, че както ответницата, така и
ищецът взаимно са си създавали пречки за достъпа до жилището в кв*****, без
някой от тях да е имал реална нужда от ползването му за себе си или за
извършване действия по управлението на имота чрез отдаването му под наем напр.,
след като е настъпило влошаване в отношенията между тях.
Поради изложеното в полза на ответницата не следва да бъде присъждана
претендираната сума от 250лв месечно за посочения едногодишен период
м.05.2015-м.05.2016, което общо се равнява на 3000лв.
Предвид, че РС частично е уважил претенцията до размера от 2640лв, с оглед определения от вещото
лице размер на полагащия се наем, а в останалата част искът е отхвърлен и в нея
част липсва жалба, то решението в осъдителната му част подлежи на отмяна и
вместо него следва да бъде постановено друго за отхвърлянето му.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за обезщетение за забавено изпълнение в размера на мораторната
лихва върху главница.
По отношение на прихващането
Поради недоказаността по основание претенцията на ответницата, не са налице
условия за извършване на прихващане. Затова решението в тази част подлежи на
отмяна.
По разноските
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски съразмерно на уважената част от иска му в размер на
3281,37лв, а в полза на ответната стана–съразмерно отхвърлената част на главния
иск от 270,63лв.
Общият размер на разноските, сторени от ищеца пред двете инстанции възлиза
на 922,08лв за първата /л.128,129-І/ + 326лв за втората /л.9,10/ = 1248,08лв
Общият размер на сторените от ответницата разноски за двете инстанции
възлиза на 980лв за първата /л.130,131-І/ и 400лв за втората /л.11/ =1380лв. В този сбор не се включва
отделно заплатеното възнаграждение на адв.П. в размер на 500лв за защита по
предявения насрещен иск, както е посочено в списъка на л.130, при положение, че
същият изцяло е неоснователен. Що се отнася до претендираните за въззивната
инстанция разноски, то същите не са разграничени, каквото разграничение липсва
и при възмездяването на ползваната адв.услуга от ищеца.
Горното придобива следните числови изрази:
в полза на
ищеца, дължими от ответницата, са 1153лв
в полза на
ответницата, дължими от ищеца, са 105,14лв
В съответствие с горното решението в частта за разноските следва да бъде отменено
и постановено ново съобразено с крайния резултат по спора и за яснота.
Предвид горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
решението на ВРС-ХХс-в № 3384/19.07.2019 по гр.д.№ 3992/2018, поправено с
решение 3735/21.08.2019 по същото дело, в
частите му, с които е осъден Н.К. да
заплати на Н.М.Д. сумата от 1320лв, представляваща
обезщетение за лишаването на ответницата Н.Д. от ползването
на съсобствен на страните недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 15,
находящ се в гр.*****,
с идентиф.№ 10135.4505.452.2.9 по КККР на гр.Варна за периода 15.05.2015–15.05.2016г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2018-датата на подаване на
насрещната искова молба, на осн.чл.31
ал.2 ЗС; допуснато е
ПРИХВАЩАНЕ между вземането на ищеца Н.К.К. в размер на 3281,37лв и
задължението му към Н.М.Д. в размер на 1320лв, като след прихващането остава
непогасен остатък от вземането на Н.К. срещу Н.Д. от 1961,27лв, а също и изцяло в
частта за разноските , с която Е ОСЪДЕНА Н.М.Д. да заплати на Н.К.К. сумата от 574,67лв.- сторени в производството по първоначалния иск съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, и сумата от 168лв - сторени в производството по насрещния иск съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК; и Е
ОСЪДЕН Н.К.К. да заплати на Н.М.Д. /след постановено решение № 4441/22.10.2019 по реда на чл.247 ГПК/ сумата от 336,54лв-сторени в производството по насрещния иск разноски, на осн.чл.78 ал.1, както и сумата от
41,90лв-разноски, сторени в производството по първоначалния иск, на осн.чл.78 ал.3 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Н.Д. срещу
Н.К. за заплащане на сумата от
1320лв /хиляда триста и двадесет лева/,
представляваща
обезщетение за лишаването на й от
ползването на съсобствен на страните недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ №
15, находящ се в гр.Варна жк”Вл.Варненчик“
бл.8 вх.2 ет.3,
с идентиф.№ 10135.4505.452.2.9 по КККР на гр.Варна за периода 15.05.2015–15.05.2016г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2018 - датата на подаване на
насрещната искова молба, на осн.чл.31
ал.2 ЗС.
НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРИХВАЩАНЕ между двете
насрещни вземания – това на ищеца Н.К.К. в размер на 3281,37лв и вземането на Н.М.Д. в размер на 1320лв, до размера
на по-малкото, като след прихващането остава непогасен остатък от вземането на Н.К.
срещу Н.Д. от 1961,27лв.
ОСЪЖДА Н.М.Д. ЕГН ********** ***, да
заплати на Н.К.К. ЕГН ********** ***, сумата от 1153лв /хиляда сто петдесет и три лева/ - сторените в производството пред двете инстанции разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК
ОСЪЖДА Н.К.К.
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Н.М.Д. ЕГН **********
с адрес ***, сумата от 105,14лв /сто и пет лева и 14ст/
Решението не подлежи на обжалване,
арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: