Р Е
Ш Е Н
И Е № 1342
гр.Сливен, 19.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на втори
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1234
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
Ищцовото търговско дружество твърди, че
при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се
в гр.Сливен, кв.”Младост”, бл.6, вх.В, ап.2 с титуляр ответника Б.. Имотът бил
свързан към водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената и консумирана
вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото
дружество и стойността на доставката се фактурирала, след което за титуляра
възниквало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси
задължението си, съобразно ОУ на ВиК оператора. Ако това не стори в срок абоната изпадал в
забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.11.2009г. – 31.08.2017г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 5270/2017г. на СлРС. В това производство била издадена заповед за
изпълнение за исковите суми, но заповедта за изпълнение била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми, а именно сума в размер
на 821,30 лв., от която 558,50 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена и консумирана питейна вода в имота на ответника в гр.Сливен,
кв.”Младост”, бл.6, вх.В, ап.2 за периода от 01.11.2009г. – 31.08.2017г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението 18.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума
в размер на 262,80 лв., обезщетение за забавено изпълнение /мораторна
лихва/, начислена към 03.10.2017г.
Претендират се разноски в заповедното производство в размер
на 26,00 лв., както и тези, сторени в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначен от съда особен представител на ответника.
С отговора се оспорва частично
искът по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
задължението за периода от 01.11.2009г.- 31.08.2014г. в размер на 451,63 лв. и
лихвата за забава за този период в размер на 224,63 лв., като се иска
отхвърляне на претенциите частично.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество депозирало на 18.10.2017г. в СлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК против ответника за
дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги
за обект, находящ се в гр.Сливен, кв.”Младост” 6-В-2, абонатен № 31672 за
периода от 01.11.2009г. до 31.08.2017г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 5270/2017г. по описа на
СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3448/19.10.2017г. против длъжника и настоящ ответник за
следните суми: главница в размер на 558,50 лв. за доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.11.2009г. до 31.08.2017г., ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 18.10.2017г. до
окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер
на 262,80 лв., изтекла към 03.10.2017г., както и разноски в размер на 26,00 лв.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение
длъжникът подал възражение за недължимост на сумите
по нея. В едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и канализация
- Сливен” ООД предявил настоящия положителен установителен
иск – на 12.03.2018г.
В процеса не е спорно, че ответницата е ползвала услугите на ищцовото дружество и последното е доставяло в имота в
гр.Сливен, кв.”Младост” 6-В-2 за исковия период от време ВиК
услуги. Установява се също от представения карнет по
делото, че в ищцовото дружество на името на
ответницата се води партида за обект № 31672, клиентски
номер 31672 за имот, находящ се в гр.Сливен, кв.”Младост” 6-В-2, както и, че
водомера е засичан периодично срещу подпис на абонат. Установява се от същия
документ, че има месеци от 2014г., 2015г. и 2016г., в които не е отчитан
водомера и съответно за същите месеци не е начисляван разход на вода и не са
издавани фактури. Всъщност не е спорно и количеството начислена вода, съответно
размера на задълженията. Единственото възражение на ответника е това за
погасяване по давност на част от задълженията.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени
от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането
си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете
са частично основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си
да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК
услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния
период са предоставяни ВиК услуги, както и техния
обем и стойност.
В производството не е спорно, а и
се установи, че за имота, в който са доставени ВиК
услугите за исковия период от време се води партида на името на ответницата, а
за месеците, в които е засичан водомера и е начисляван разход са издадени
съответно фактури.
Съдът намира въведеното
възражение от ответницата за погасяване на част от задълженията по давност за
основателно.
Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на
носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се
погасява правото за принудително осъществяване на вземанията.
Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични
плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение
възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви,
които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на
тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/.
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от
събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото
дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към
абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по
чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не
е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано
със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение с цел
предприемане на действия за принудително изпълнение, ищцовото
дружество подало на 18.10.2017г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок, вземането му спрямо ответницата за
неплатената стойност на доставена питейна вода за периода от 01.11.2009г. до 31.08.2014г.,
възлизащо на сумата от 454,46 лв. е погасено по давност.
Вземането на ищцовото
дружество по акцесорната претенция за лихви в размер
на 252,57 лв., начислена към 03.10.2017г. също е погасено по давност на
основание чл.111, б.”в” ЗЗД.
Ищцовото дружество не е навело доводи и не е ангажирало
доказателства, относно спиране или прекъсване на давността, поради което в тази
част исковата претенция е неоснователна. Вземанията за главница за периода от 01.11.2009г.
до 31.08.2014г. и за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение –
мораторна лихва върху погасената главница, начислена
към 03.10.2017г. са погасени по давност и като такива са недължими.
Предявените искове в тези им части, като неоснователни следва да се отхвърлят.
По отношение на останалата част
от вземането на ищцовото дружество за доставена
питейна вода за периода от 01.09.2014г. до 31.08.2017г. в размер на 104,04 лв.
се установи по делото, че е дължимо от ответницата.
С оглед изложеното съдът намира,
че предявеният главен положителен установителен иск
по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД е основателен и доказан до размера на 104,04 лв., представляващ стойност на
доставена и консумирана питейна вода за обект, находящ се в гр.Сливен,
кв.”Младост”6-В-2 за периода от 01.09.2014г. до 31.08.2017г. До този размер
главният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан, а в останалата
му част до пълния претендиран размер от 558,50 лв. бива
отхвърлен, като неоснователен.
От частичната основателност на
главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и
консумирана питейна вода, следва и частичната основателност на акцесорното вземане за мораторна
лихва върху главницата, изтекла към 03.10.2017г. Върху начислената сума за
дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане
в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на
задължението. С оглед дължимостта на горепосочената
главница върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в размер на
законната лихва, изтекла към 03.10.2017г.,
възлизащо на сумата от 10,23 лв., съгласно справката извлечение. Акцесорния иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 262,80 лв., следва да се отхвърли
като неоснователен.
Върху посочената като дължима главница в размер на 104,04
лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от
дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2017г.,
съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
Следва да се редуцират и разноските, направени от ищцовото дружество в заповедното производство, като
съобразно уважената част от исковата претенция ответницата следва да бъде
осъдена да заплати разноски в заповедното производство по чгд
№ 5270/2017г. на СлРС в размер на 3,62 лв.
Ответната страна следва да поеме отговорността за
разноски, сторени от ищцовото дружество и в настоящия
исков процес, а именно 75 лв. платена държавна такса, 360 лв. адвокатски
хонорар с вкл.ДДС и 300 лв. възнаграждение за особен представител. Съобразно
уважената част от исковите претенции ответницата следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 102,26 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете ответницата
също има право на разноски, но такива в
действителност не са сторени и съдът не следва да държи изричен диспозитив в този смисъл.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД
в отношенията между страните, че А.Д.Б.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в
размер на 104,04 лв. / сто и четири лева и 0,04 ст./, представляваща
стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект, находящ се в гр.Сливен,
кв.”Младост”, бл.6, вх.В, ап.2 за периода от 01.09.2014г. до 31.08.2017г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 18.10.2017г. до окончателното
изплащане, както и сума в размер на 10,23
лв. /десет лева и 0,23 ст./, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, изтекла върху
дължимата главница към 03.10.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни,
поради изтекла погасителна давност положителните установителни
искове по чл.422, вр.чл.415 ГПК в останалата им част над уважения до пълния претендиран
размер от 558,50 лв. /петстотин петдесет и осем лева и 0,50 ст./ - главница за
доставена и консумирана питейна вода и 252,57 лв. /двеста петдесет и два лева и
0,57 ст./ - мораторна лихва.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК А.Д.Б., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер на 105,88 лв. / сто и пет лева и 0,88 ст./, от която 102,26
лв. /сто и два лева и 0,26 ст./,
представляваща сторени в настоящото исково производство разноски, съразмерно с
уважената част от исковите претенции и 3,62 лв. / три лева и 0,62 ст./, разноски,
сторени в заповедното производство по ЧГД № 5270/2017г. на СлРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: