№ 187
гр. Велико Търново , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20204000500219 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 145 от 25.02.2020 г. по гр.д. № 256/2018 г. Окръжен съд
Велико Търново е осъдил Община Велико Търново да заплати на Ц. П. Й. и на
К. С. А. сумите от по 150000 лв. за всеки един от тях, представляващи
обезщетения за причинените им неимуществени вреди вследствие на смъртта
на детето К. К. А. при инцидент, настъпил на 01.06.2013 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 01.06.2013 г. до окончателното
изплащане, като исковете за разликата над 150000 лв. за всеки един от
ищците до претендираните суми от по 300000 лв. са отхвърлени като
недоказани. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ц. П. Й. и К. С.
А., в частите му, в които предявените искове са отхвърлени за разликата до
претендираните по 300000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната
лихва върху тази разлика, считано от 01.06.2013 г. до окончателното
1
изплащане. Изложени са доводи за неправилна оценъчна преценка на
решаващия състав за причинените болки и страдания, както и настъпилата
промяна в живота и поведението и на двамата ищци след загубата на сина им,
довела до занижен размер на определените обезщетения. Сочи се, че изводът
на съда за прието съпричиняване от страната на малолетното дете, е
неправилен. Поведението на детето не е противоправно, а и с оглед ниската
му възраст не се споделя извода на съда, че то може да преценява
последиците от своите действия и да носи отговорност за тях.
Жалбоподателите считат, че единствената причина да настъпи инцидента е
липсата на осъществен контрол и поддръжка от страна на Община Велико
Търново, довела до нарушаване на целостта на рамката на футболната врата и
отделянето на същата от земната повърхност, независимо, че по проект и по
изпълнение е следвало да бъде трайно и здраво прикрепена към основата на
площадката. Освен това, в отговора на исковата молба е направено
възражение за съпричиняване, изразяващо се в неупражнен надзор и грижа за
пострадалото дете от страна на родителите, като възражение за
съпричиняване от страна на детето, изразяващо се в използване не по
предназначение на рамката на футболната врата, не е направено, което води
до недопустимост на произнасянето на съда в тази насока.
Молят съда да отмени решението в обжалваните части като
неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Община Велико Търново не е
депозирала отговор по тази жалба.
По делото е постъпила и въззивна жалба от Община Велико Търново
против постановеното решение, в частите, в които предявените искове са
уважени, като са наведени доводи за необоснованост и неправилност на
постановения акт. Изложени са съображения, че Община Велико Търново не е
пасивно легитимирана да отговаря по исковете, тъй като правото на
управление върху процесното мини-игрище е било предоставено на СОУ
„Вела Благоева“ към момента на инцидента с приемането на изменение на
НРПУРОИ, т.е. правото на управление е възникнало по силата на закона.
Позоваването на съда на чл. 23 вр. чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8/17.12.2009 г.
2
за утвърждаване образците на актовете за общинска собственост, е
неправилно, тъй като предоставянето за управление е сторено още през 2007
г., преди приемането на цитираната наредба. Същевременно, спортните
обекти, находящи се в недвижими имоти, предоставени на училища, не
попадат и в обхвата на Наредба № 1/12.09.2009 г. за условията и реда за
устройството и безопасността на площадките за игра. Редът за предоставяне
за безвъзмездно управление на имоти и вещи – общинска собственост, се
определя от Общинския съвет в Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, в случая
Наредбата за реда на придобиване, разпореждане и управление с общинско
имущество, приета от Общинския съвет с Решение № 532/19.04.2005 г. По
силата на Решение № 158/24.04.2008 г., с което посоченият нормативен акт е
изменен, Великотърновският общински съвет е определил, че директорите на
училищата публична общинска собственост осъществяват управлението на
публичната общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя
отговорност – чл. 10, ал. 5 от НРПУРОИ. Следователно, недвижимите имоти,
в които е разположено СОУ „Вела Благоева“ са предоставени за управление
на директора на училището по силата на нормативен акт, като не е
необходимо осъществяването на допълнителен фактически състав, за да се
счита предоставянето за осъществено. Освен това, с две нарочни писма от
22.01.2007 г. тогавашният кмет е разпоредил в счетоводния баланс на
училището да бъдат включени именно тези инфраструктурни обекти.
Неправомерно след инцидента директорът е отписал сградния фонд и земята
от баланса на училището, като е приел, че същите неправилно са отразени в
счетоводните документи на представляваното от него юридическо лице.
Жалбоподателят се позовава на постановени решения по водени
административни дела, където е коментирано управлението на недвижимия
имот. С оглед на това, е направен извод, че отговорността по стопанисването
на имота, в който се е случил инцидента, е на СОУ „Вела Благоева“, а не на
Община Велико Търново. Излага се довод, че наказателното производство
все още не е приключило, като от събраните по него доказателства се
установявало, че разследването се е насочило към наличие на случайно
събитие. Същевременно, за ангажиране отговорността на Община Велико
Търново необходима предпоставка е установяването на противоправно
поведение на някое длъжностно лице или лица, което обстоятелство засега не
е установено. Поддържа се довода за прекомерна завишеност на размерите на
3
обезщетенията, както и довода за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищците. Към момента на злополуката К. е бил на 8
години и 6 месеца. Излязъл е да играе сам, без някой от родителите му да го е
придружил, като е бил на значително разстояние от дома си. В случая,
ищците като родители на малолетния К. не са изпълнили задълженията си,
визирани в разпоредбата на чл. 125, ал. 3 СК и чл. 8, ал. 8 ЗЗДетето, да не
оставят без надзор детето си. Не са споделени доводите на първостепенния
съд, че дори някой от родителите да е бил на местопроизшествието, той не би
могъл да предотврати вредните последици, тъй като грижата в конкретния
случай се изразява в наблюдение и оценка на фактическата обстановка на
мястото, където детето се намира и да се възпре изначално попадането в
опасна ситуация и по този начин да се предотврати нещастието. На
футболната врата не следва да се увисва, но ако за едно малолетно лице това
изглежда като предизвикателство, без оценка за евентуални рискове, то
липсата на възрастен в близост, който да осуети подобна проява, следва да се
разглежда като причина, довела до настъпване на злополуката. С оглед на
това, в случай, че се приеме ответникът да отговаря за причинените вреди, е
направено възражение, че процентът на съпричиняване – 20 %, е неприемлив
и занижен.
Отправено е искане решението в обжалваните части да бъде отменено
и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат изцяло
отхвърлени, евентуално, ако се приеме, че те са основателни - присъдените
суми да бъдат значително и драстично намалени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от насрещните
страни по тази жалба.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
4
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Производството пред Окръжен съд Велико Търново е било
образувано по повод подадени искови молби от Ц. П. Й. и К. С. А. против
Община Велико Търново за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на тяхното дете, настъпила на 01.06.2013 г.,
в размер на по 300000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от
01.06.2013 г. до окончателното изплащане. В исковите молби са изложени
твърдения, че на 01.06.2013 г. около обяд синът на ищците К. К. А. отишъл да
си играе в двора на СОУ „Вела Благоева“ в гр. Велико Търново. Там срещнал
свои приятели, с които започнали да си играят с топка. След известен период
от време К. А. се захванал за напречната греда на вратата и увиснал на нея.
Непосредствено след това паднал заедно с металната рамка и останал да лежи
на земята, а от главата му започнало обилно кръвотечение. Пристигналият
екип от Центъра за спешна медицинска помощ – Велико Търново само
установил настъпилата смърт на детето. Във връзка с инцидента е образувано
досъдебно производство, започнало първоначално срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, като впоследствие от
събраните доказателства е прието, че се касае за осъществен състав на
престъпление по чл. 122, ал. 1 НК и разследването е изпратено на Районна
прокуратура Велико Търново. Изготвената съдебно – медицинска експертиза
установява причина за смъртта тежка черепно-мозъчна травма, довела до
тежък мозъчен оток на малкия и главния мозък. Вещото лице е достигнало до
извода, че травматичните увреждания са настъпили в резултат от удар с твърд
тъп предмет в задната дясна тилно-теменна област със значителна сила и
последващо притискане на главата от предмета в твърд терен, като в контакт
с терена е била лявата челно-слепоочна област. Поради тежестта на
получените травматични увреждания, настъпването на смъртта е било
неизбежно и непредотвратимо.
5
От приобщените доказателства към досъдебното производство се
установява, че спортната площадка, на която е настъпил инцидента, е била
изградена в северозападната част на двора на СОУ „Вела Благоева“ по проект,
финансиран от УЕФА. От цитираните документи е видно, че площадката е
следвало да бъде изпълнена върху терен, публична общинска собственост,
отреден за спортни цели. В подписаните договори за изграждането й Община
Велико Търново се е задължила да стопанисва и охранява имота, да гарантира
свободен и безплатен достъп на децата и да запази статута й на спортна
площадка в градоустройствения план на Общината. От строително-
техническата документация се установява, че металната рамка, при падането
от която е настъпила смъртта на К., е била част от монтирания в игрището
спортен инвентар, като при предаването на същото, тя е била стабилно
закрепена към основата му.
В хода на разследването се установява още, че са допуснати
множество нарушения на Наредба № 1/12.01.2009 г., изразяващи се в това, че
преди настъпването на произшествието не е бил упражняван постоянен,
периодичен и годишен контрол относно целостта и безопасността на
съоръженията в мини-футболното игрище, което е изградено с цел
обществено ползване със свободен достъп. Към 01.06.2013 г. Община Велико
Търново не е била предала за управление и ползване процесната спортна
площадка на директора на учебното заведение, тъй като няколко месеца след
инцидента, въз основа на решение № 1006/30.01.2014 г. на Общинския съвет,
е предоставено право на управление върху процесния имот и други имоти
публична общинска собственост посредством система от делегирани
бюджети. С оглед на това, ищците считат, че процесната спортна площадка е
била само и единствено под управлението на ответника и отговорността за
стопанисването на същата е изцяло негова. Произшествието е настъпило,
поради бездействието на длъжностите лица при Община Велико Търново,
които не са предприели необходимите действия за включване на спортната
площадка в списъка с обектите, подлежащи на контрол, съгласно договора с
фирмата изпълнител „Дар – Строй“ ООД, сключен на основание Наредба №
1/12.09.2009 г., както и не са извършвали или разпоредили извършването на
постоянен и периодичен контрол за изправността на спорните съоръжения
според предписанията на наредбата, и не са предприели действия по
6
предаване на процесното игрище за ползване и управление на СОУ „Вела
Благоева“.
Вследствие на описаните нарушения е настъпила смъртта на детето на
ищците. В резултат на това те претърпяли непрекъснати болки и страдания,
детето било отглеждано девет години и осмисляло живота им. Преживе ги
дарявал с любов, щастие и надежда, сега те са принудени да изживеят
остатъка от живота си без най-обичания човек. И двамата са правели планове
за сина си, къде ще учи, как ще се развие като личност, които станали
напълно безпредметни и безсмислени след развилата се трагедия. Със
смъртта на К. е прекъсната най-близката и най-силна родствена връзка, а
именно между родител и дете.
Опитите за доброволно уреждане на отношенията с ответника и
обезщетяването на причинените им вреди останал неуспешен. С оглед на това
е отправено искане до съда да бъде осъден ответника да им заплати
обезщетения за причинените неимуществени вреди в размер на по 300000 лв.
за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
датата на деликта – 01.06.2013 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба са оспорени предявените искове.
Излагат се оспорвания в няколко основни насоки: спортните обекти,
находящи се в недвижими имоти, предоставени на училища, не попадат в
обхвата на Наредба № 1/2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра; недвижимите имоти, в които е
разположено СОУ „Вела Благоева“, са предоставени за управление на
директора на училището по силата на нормативен акт – решението на
Общинския съвет, с което Наредбата за реда на придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, е изменена и е предвидено, че
директорите на училища осъществяват управлението на публичната
общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, и по
тези причини директора на училището е имал задължението за поддържане на
предоставеното му имущество; това се установява и от обстоятелството, че
към момента на произшествието недвижимия имот е бил включен в баланса
на училището, бил е деклариран от директора; исковата сума е завишена;
направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че
7
родителите не са упражнявали непрекъснат надзор над малолетното дете,
което е нарушение на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето и чл. 125, ал. 3
СК, тъй като ако беше осъществен такъв надзор родителят би могъл да
запознае на достъпен за детето език с правилата за безопасност и то не би
използвало вещта, причинила увреждането, не по предназначение.
С обжалваното решение е прието, че Община Велико Търново има
качеството на стопанин на процесната площадка и настъпилият инцидент е в
резултат на бездействието на длъжностни лица от общината, които не са
предприели необходимото за включване на мини-игрището в списъка на
обектите, подлежащи на контрол съгласно Наредба № 1/2009 г., и не са
извършвали такъв с оглед осигуряване на изправност и безопасност на
съоръженията, включително и на металната врата на игрището. Приет е за
справедлив размер на обезщетенията по 180000 лв. за всеки от родителите,
като е счетено, че е налице съпричиняване от детето, което се е провиснало и
залюляло на напречната греда на вратата, подпряна на оградата на училището
и с тези действия то е допринесло за вредоносния резултат. Степента на
съпричиняването е отчетена на 20 %, с което размерите на присъдените
обезщетения са редуцирани на по 150000 лв. за всеки един от родителите, до
които размери исковете са уважени, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на деликта – 01.06.2013 г. до окончателното изплащане.
Настоящият състав, като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори и от удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № 749/18.12.2004 г. на Община Велико Търново се установява,
че ищците са родители на К. К. А.. Механизмът на произшествието не се
спори и се установява от извършените протоколи за оглед и изготвената
съдебно техническа експертиза. На 01.06.2013 г. около 12,40 ч. на оградено
игрище в двора на СОУ „Вела Благоева“ са играели деца, между които и К.
А.. На спортната площадка се е намирала „П“-образна метална рамка,
изработена от заварена конструкция, която преди инцидента е била облегната
на оградата на спортното съоръжение с напречната си греда. Металната рамка
не е била здраво закрепена към основата на площадката или към оградата. В
8
това положение вратата е стояла сравнително устойчиво и в равновесно
положение, което не може да бъде променено от удар с топка. В един
определен момент детето К. се захваща с ръце за напречната греда и увисва
надолу. В следващия момент К. е извършил някакви действия, с които
премества тежестта, и се нарушава устойчивото положение на вратата, при
което детето заедно с вратата падат на игрището. При падането К. получава
закрита тежка черепно – мозъчна травма – оток и кръвонасядане под меките
черепни покривки в тилно теменна област и челно слепоочна област на
главата, счупване на костите на черепния свод и черепна основа, контузия на
главния мозък, тежък мозъчен оток с мозъчно вклиняване. Тези травматични
увреждания са в резултат от удар с твърд тъп предмет в задната дясна тилно-
теменна област със значителна сила и последващо притискане на главата от
предмета в твърд терен, като в контакт с терена е била лявата челно-
слепоочна област. При така получените увреждания вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че
травматичните увреждания и причината за настъпването на смъртта са в
пряка и непосредствена връзка с инцидента, настъпил на 01.06.2013 г.
От събраните гласни доказателства се установява състоянието на
родителите след инцидента, както и отношенията им с детето. Св. Б. В.
познава ищцата от 2008 г. Като разбрал за случилото се, й звъннал по
телефона, тя започнала да плаче, но отказала да разговаря със свидетеля.
Когато следващата седмица се видели, свидетелят възприел, че тя се чувства
много отчаяна, плачела и отговаряла неадекватно на поставените й въпроси.
Отказвала да излиза, да се среща с други хора. С времето споделила, че не
иска да живее вече в този град, тъй като всичко й напомня за К.. Започнала да
прави планове, намерила си работа на друго място и от 2-3 години не живее в
града. При идванията си в гр. Велико Търново, се виждали за кратко със
свидетеля и според него състоянието й е малко по-добре, но вече ищцата не е
така жизнерадостна, усмихната. Св. П. С. е настоящ съжител на ищцата. В
момента на случката бил с нея в едно близко село при техни приятели. Тогава
детето К. било при баща си, което не било нещо необичайно, тъй като те
поддържали добри контакти и бащата го вземал събота и неделя. Когато
научила от бащата какво се е случило Ц. припаднала, свестили я по най-
бързия начин и отишли в Бърза помощ. От тогава Ц. и голямото й дете
9
заживели при свидетеля, защото тя била неадекватна, а детето не искало да
стои самичко. Ц. употребявала успокоителни, като свидетелят възприел, че
около година, година и половина след инцидента тя не можела да се върне в
нормален ритъм на живот. Не искала да стои в жилището, което са обитавали
с детето и това била една от основните причини да продаде бащиното си
жилище и да се премести да живее в друг град. Променила се след инцидента,
станала по-затворена, не искала да контактува с хора, изпадала в безпричинен
плач и това продължило доста дълго.
От представеното удостоверение за семейно положение на ищцата се
установява, че тя има още един син, с пет години по-голям от К., а от
удостоверение за настоящ адрес се установява, че от 2018 г. е вписана с
настоящ адрес гр. Варна.
Св. Галя Стоянова, дъщеря на ищеца, живее на един адрес с него. В
деня на инцидента била извън града, но като се прибрала вечерта около 10
часа разбрала какво се е случило. Състоянието на баща й било потресаващо,
не бил адекватен, постоянно плачел. Изпаднал в тежко депресивно състояние,
променил се изцяло. Двамата с детето били много близки, според
свидетелката детето било на първо място пред всички и означавало много за
баща й. Дълго време ищецът останал затворен в себе си, не искал да разговаря
с никого, не водел нормален начин на живот, нито спял, пиел успокоителни,
спрял да работи. Св. Владислав Стоянов, съпруг на св. Стоянова, зет на
ищеца, разказва, че към момента на случилото се бил в чужбина, но когато се
върнал възприел ищеца като различен човек, като развалина – неконтактен,
почти с никой, дори и със семейството. Често свидетелят виждал ищеца като
излиза сутрин да милва некролога на детето.
От приложеното удостоверение за семейно положение на ищеца се
установява, че той е женен, има две пълнолетни дъщери, освен починалия К..
По въпроса за предоставянето на имотите за управление на СОУ
„Вела Благоева“ са приложени документи в следната последователност: Със
Заповед № 1504/23.12.1987 г. на Окръжен народен съвет Велико Търново е
наредено да се предаде безвъзмездно от ОНС В. Търново за народна
просвета, обект ЕСПУ „Вела Благоева“, кв. Бузлуджа, гр. В. Търново,
подобекти „физкултурен салон с плувен басейн“, „топла връзка“, „районно
10
осветление и осветление спортни площадки“ и „вентилация столова“ –
завършени и въведени в експлоатация, ведно с документите, удостоверяващи
въвеждането в експлоатация на строежите.
Съставен е акт за публична общинска собственост № 378/12.05.1998
г., в който е вписано, че сградата, състояща се от пет корпуса е предоставена
за училище – СОУ „Вела Благоева“, като в част от корпус V е променено
предназначението и са предоставени помещения за Клуб на пенсионера,
Детска педагогическа стая, Канцелария РПУ, помещение инкасо на „В и К“
ООД. В акта за общинска собственост е вписано още, че на основание заповед
№ 294/27.04.1998 г. е образуван парцел ІІ за СОУ „Вела Благоева“, с
физкултурен салон и плувен басейн с площ 32100 кв.м.
Приложени са декларации от 2010 г. и от 2011 г., подадени от
директора на СОУ „Вела Благоева“ по чл. 14 ЗМДТ, в които е декларирано
предоставянето на земя и сгради за учебно заведение.
До президента на „Динамик ресурс“ ООД е изпратено писмо № 5300-
4608/15.12.2004 г. относно изграждане на мини футболна площадка, в което
кметът на Община Велико Търново е информирал дружеството, че теренът за
изграждане на многофункционална мини-футболна площадка е с площ 1600
кв.м., намиращ се в двора на СОУ „Вела Благоева“, ограден с ограда,
асфалтова основа и отговаря на изискванията за безопасност за движението на
децата. В близост няма питейни заведения, конфликтни кръстовища и улици с
интензивно движение. Площадката ще бъда стопанисвана и охранявана от
Община Велико Търново, с гарантиран свободен и безплатен достъп на
децата, както и ще бъде запазен статута на спортна площадка в
градоустройствения план на общината. На спортния терен, по годишния план
на Община Велико Търново за развитие на спортната дейност ще се
организират традиционни турнири и спортни мероприятия.
Впоследствие е сключено споразумение на 10.02.2006 г. между БФС,
„Динамик ресурс“ ООД и Община Велико Търново, в което е посочено, че по
подпомагаща програма по Юбилейния проект Хет Трик Мини – игрища,
финансиран от УЕФА, в РБългария се изграждат 40 мини игрища за
мултифункционално ползване, като Община Велико Търново е включена в
списъка на общините, на територията на които ще се изградят мини-
11
игрищата. С оглед на това, страните се съгласяват и се задължават да си
оказват взаимно съдействие и да осъществяват сътрудничество помежду си
при проектирането, съставянето на документите, извършването на СМР и
доставките на съоръженията. Мини игрището ще бъде изградено върху терен,
който е публична общинска собственост и отреден за спортни цели – чл. 1, ал.
2 от споразумението. Като спортен инвентар към игрището е предвидена
масивна монолитна метална конструкция със съоръжения за игра на
баскетбол, хандбал и мини футбол. Конструкцията се закрепва стабилно към
основата, като при монтажа на всички елементи и материали на мини
игрището се ползват застопоряващи елементи и залепване, съгласно
технологичните изисквания, гарантиращи безопасността на ползващите
игрището – чл. 2. Осветителната система и ел. захранването се финансират за
сметка на Общината – ползвател на мини – игрището. В чл. 4, ел. 4 от
споразумението е предвидено, че фирмата се задължава да оказва съдействие
на Общината за обучаване на специалист за поддържането и сервизното
обслужване на мини – игрището. За предаването му се съставя приемо -
предавателен протокол – чл. 6, ал. 1, като в чл. 7 е посочено, че след
приемането на мини – игрището по реда на предходния член, Общината
осигурява за своя сметка охраната и поддържането, включително сервизното
обслужване на игрището и осветителната система. Посочено е още, че
Общината се задължава да осигурява свободен достъп за безплатно ползване
на мини – игрището. Между фирмата изпълнител „Динамик ресурс“ ООД и
Община Велико Търново е сключен договор № 113/10.02.2006 г., в който са
възпроизведени съществените клаузи от споразумението, включително и за
осигуряване на съдействие за обучаване на специалист по поддръжка и
сервизно обслужване на мини-игрището. На 26.07.2006 г. страните са
подписали приемо - предавателен протокол, в който се констатира, че е
изпълнено и предадено „под ключ“ мини – игрище за многофункционално
ползване на територията на Община Велико Търново.
На 22.01.2007 г. Община Велико Търново е изпратила до СОУ „Вела
Благоева“ писмо, с което уведомяват, че в изпълнение на инвестиционна
програма 2006 г. са извършени капиталови разходи, които трябва да се
включат в баланса на училището към 31.12.2006 г., в размер на 15000 лв. за
инфраструктурни обекти СОУ „Вела Благоева“, дялово участие мини
12
футболно игрище УЕФА /сумата, с която Общината участва при
изграждането му/, и сумата 31500 лв. – програма „Хеттрик“ – мини футболно
игрище УЕФА, като с писмо от същата дата е посочено, че са извършени
капиталови разходи за инфраструктурни обекти и е посочена сума за
доразплащане.
С Решение № 158 от заседание на Общинския съвет, проведено на
24.04.2008 г. са приети промени в Наредбата за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, като е създадена ал. 5 на
чл. 10 със следния текст: Директорите на училища общинска собственост с
въведена система на делегирани бюджети осъществяват управлението на
публичната общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя
отговорност в пределите на действащата нормативна уредба.
На 09.11.2012 г. е сключен договор между Община Велико Търново и
„Дар строй“ ООД за изграждане на нови площадки за игра на открито за
широко обществено ползване, поддържане на съществуващи площадки за
игра на открито за широко обществено ползване на територията на Община
Велико Търново, като към списъка на поддържани площадки процесната не
попада.
С Решение № 1006 от заседание на Общинския съвет, проведено на
30.01.2014 г. на директорите на училища с въведена система на делегирани
бюджети, е предоставено право на управление върху имоти, публична
общинска собственост /сграден фонд, прилежащи терени и съоръжения/,
описани подробно по училища и имоти, като на директора на СОУ „Вела
Благоева“ се предоставя имот, описан в АПОС № 378/12.05.1998 г.
По делото са приложени решения, касаещи производства пред ВАС
по административни спорове, които нямат отношение към случая, както и
писма от Министерство на образованието и науката и Министерство на
финансите относно отразяването на инфраструктурния обект в счетоводните
регистри на училището, които настоящият състав счита за неотносими, тъй
като осчетоводяването и изготвянето на финансовите отчети са последица от
извършена стопанска операция и сами по себе си нямат характера на
юридически факт с правопораждащо значение.
13
По случая е било образувано досъдебно производство, за което е
приложено постановление от 31.01.2017 г. на Окръжна прокуратура, за
изпращане на материалите по досъдебното производство на районна
прокуратура за разследване на осъществен състав на престъпление по чл. 122,
ал. 1 НК. С постановление от 28.06.2019 г. на Районна прокуратура Велико
Търново наказателното производство е прекратено, като от съдържанието на
постановлението се установява, че производството е било водено срещу
неизвестен извършител.
Ищците са отправили покана за изплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, получена от Община Велико Търново
на 10.11.2017 г., но спор няма, че и до момента не е изплатено такова.
Във връзка с възражението в отговора на исковата молба за
съпричиняване е разпитана св. П. И., служител при Община Велико Търново,
която разказва, че в деня на инцидента е била в парк Марно поле по повод
организирани мероприятия за деня на детето. Към 12,00 – 12,30 часа й се
обадили, че се е случил инцидент в СОУ „Вела Благоева“, след което
свидетелката веднага тръгнала с личния си автомобил натам. На място се
установило, че няма възрастен с детето и никой не го познава. Директорът на
училището бил там, също не установил кое е детето, свидетелката говорила с
екипа от учители и помощник директора, те също не го разпознали.
Свидетелката започнала да звъни на всички директори, за да се издирва
информация за самоличността на детето, като към 18,30 часа й се обадили, че
детето е от ОУ „Бачо Киро“.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на
основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД /ППВС 7/1959 г./. Отговорността по чл. 49 ЗЗД
предполага възлагане на работата от отговорния по този текст субект на лице,
което при или по повод изпълнението на тази работа причинява вреди. Тази
отговорност е такава за чуждо, противоправно поведение, с което виновно е
причинена вреда на пострадалия, като вината се търси не у този, който е
възложил работата, а у този, който я изпълнява /ППВС 7/1958 г./. Вредите се
считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са
14
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на
лицето, на което е възложена работата. За възложителите бездействието е
основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение
на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила,
от характера на възложената работа /ППВС 9/1966 г./.
В конкретния случай се твърди наличието на такова противоправно
поведение, изразяващо се в това, че служители на ответната община не са
извършвали постоянен и периодичен контрол за изправността на спортните
съоръжения на процесното мини - игрише, като не са предприели действия за
включването му в списъка на обектите, подлежащи на контрол по Наредба №
1/12.09.2009 г., нито са предприели действия за формално предаване на
игрището за управление и ползване на СОУ „Вела Благоева“. С това се е
достигнало до функционирането на съоръженията в неизправно и
несъответстващо на изискванията състояние, и съответно до причиняването
на смъртта на малолетния К., пряка последица от която са търпяните болки и
страдания от неговите родители.
Противоправността като правна характеристика и елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане винаги изисква нарушаване
на правило на поведение, предвидено в конкретна правна норма,
технологично правило или засягане на чужди абсолютни субективни блага. В
конкретния случай спорния въпрос е чие е задължението да поддържа
въпросната площадка и спортните съоръжения в нея, като Община Велико
Търново счита, че отговорността за това е на СОУ „Вела Благоева“. Този
довод не може да бъде споделен. От приложената заповед № 1504/23.12.1987
г. на Окръжен народен съвет се установява безвъзмездното предаване на
точно описани активи за стопанисване и управление на ЕСПУ „Вела
Благоева“, което предаване е въз основа на чл. 94 и чл. 96 от Наредбата за
държавните имоти, действаща до 1996 г. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Закона за
народната просвета, действащ към момента на събитието, на училищата,
които се финансират от общинските бюджета, се предоставят за ползване
имоти публична общинска собственост. Предоставянето за ползване на
сградния фонд и образувания парцел ІІ с физкултурен салон и плувен басейн
е отразено в издадения акт за публична общинска собственост №
378/12.05.1998 г. /пар. 4 от ПЗР на ЗОбС/. Към този момент спортното игрище
15
не е било изградено и не е отразено в съставената документация. От
последвалите изявления на длъжностни лица при Община Велико Търново
/писмо № 5300/4608 от 15.12.2004 г., подписани споразумение от 10.02.2006
г. и договор от същата дата с „Динамик ресурс“ ООД/ се установява, че част
от терена, предоставен за управление на училището, се обособява с друго
предназначение - за спортни цели и за задоволяване на обществени нужди
извън училищните /възможност, принципно допустима от закона по арг. от
чл. 14, ал. 7 ЗОбС/. В тази изявления е посочено, че площадката ще бъде
стопанисвана и охранявана от Община Велико Търново, за което фирмата
изпълнител на проекта, се задължава да оказва съдействие за обучаване на
специалист по поддържането и сервизното обслужване /чл. 7, ал. 1 и чл. 4, ал.
4 от споразумението/. След изграждането и приемането с приемо –
предавателен протокол от 26.07.2006 г. на „мини-игрище за
многофункционално ползване“ като площ от земната повърхност, обособена
за задоволяване на различна обществена потребност от училищната, няма
данни да е извършено надлежно предаване за стопанисване и управление на
училището. Придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи
– общинска собственост, се извършва под общото ръководство и контрол на
общинския съвет, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОбС, като редът за предоставяне на
управление се определя с наредба на общинския съвет – чл. 8, ал. 2 ЗОбС. За
Велико Търново е издадена Наредба за реда на придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата
управлението се изразява в използване, поддържане, ремонт и опазване на
общинската собственост, като поддръжката и ремонтът на общинската
собственост може да се извършва както от Общината, така и от
специализирани звена на бюджетна издръжка или чрез възлагане на поръчки
на търговски дружества – чл. 8, ал. 4 от Наредбата. С изменението на чл. 10,
ал. 5 от Наредбата е прието, че директорите на училища общинска
собственост с въведена система на делегирани бюджети осъществяват
управлението на публичната общинска собственост от свое име, за своя
сметка и на своя отговорност в пределите на действащата нормативна уредба,
като директорите имат право да отдават под наем и за ползване недвижими
имоти публична общинска собственост или части от тях само за
образователни, възпитателни, хуманитарни, социални, културни и здравни
нужди на учащите се. Тезата на ответника, че с приетото решение на
16
Общинския съвет за изменение на този текст от наредбата по силата на закона
е предоставено правото на управление на училището не може да бъде
споделена. Съгласно чл. 8 ЗНА всеки общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени с тях обществени отношения с местно значение, а съгласно
чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на
отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока
степен. Нормативният акт съдържа правни норми, уреждащи общи правила за
поведение, който има нееднократно действие, и в случая с въвеждането на
правилото, че директорите на училища осъществяват управлението на
публичната общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя
отговорност не може да се замести решението на общинския съвет, с което да
се възложи конкретен имот на конкретно лице за управление и стопанисване
/какъвто акт е приет след инцидента от общинския съвет и оспорен по реда на
чл. 8, ал. 11 ЗОбС/. С оглед на това, с приемането на изменение на НРПУРОИ
с Решение № 158 на Общинския съвет, взето на заседание от 24.04.2008 г., не
се установява предоставянето за управление на изградената спортна площадка
на директора на училището. Не се установява такова предаване и от 2 бр.
писма от 22.01.2007 г., с които е указано на СОУ „Вела Благоева“ да включи в
счетоводния баланс като капиталови разходи дяловото участие за мини
футболно игрище, тъй като счетоводното отразяване не може да замести
решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и е ирелевантно в
случая. Не се доказаха по делото други начини за предаване на управлението
върху процесното мини – игрище на училището след изграждането му като
спортна площадка – мини-игрище върху терен, отреден за спортни цели.
При липсата на акт за предоставяне на спортната площадка за
управление на директора на СОУ „Вела Благоева“, съгласно чл. 12, ал. 5
ЗОбС имотът се управлява от кмета на общината, под общото ръководство и
контрол на общинския съвет /чл. 8, ал. 1 ЗОбС/. Доколкото има данни в
приложените споразумения, договор и приемо-предавателен протокол, че
изграденото представлява мини – игрище за многофункционално ползване, с
изградена масивна монолитна метална конструкция със съоръжения за игра,
със свободен достъп, то същото може да се квалифицира като площадка за
игра, съгласно дефиницията на пар. 5, т. 70 ДР на ЗУТ, предвиждаща, че
17
площадка за игра е обществено достъпна открита или закрита площ,
предназначена за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта
устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената
възрастова група на ползвателите. С оглед на това, попада в обхвата на
действие на Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра – пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/2009
г. Същата се прилага както към новоизграждащи се площадки за игра, така и
към заварени такива, видно от нормата на чл. 2, ал. 2, т. 5 и 6 от Наредбата.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от Наредбата обществено достъпните площадки за игра,
разположени на открито и на закрито, могат да се ползват само ако
съответстват на изискванията за устройство и безопасност, като
поддържането и контролът на площадките за игра, както и на съоръженията и
елементите им се извършват от техните стопани - чл. 64, ал. 2 от Наредбата.
Стопанинът носи отговорност за монтажа, контрола и поддържането на
всички съоръжения за игра, както и извършването на всички видове контрол
по време на експлоатацията на площадката за игра /чл. 66, ал. 2, т. 2 и 6 от
Наредбата/. От продължителното бездействие и неизпълнението на
задължението на служителите на ответната община да проверяват и
поддържат спортното съоръжение, и в резултат на метрологичните условия,
се е достигнало до нарушаването на стабилното закрепване на металната
рамка върху основата и ползването й посредством облягането й на оградата,
което при определени предпоставки нарушава нейната устойчивост. Това
обуславя доказаност на елемента от фактическия състав на деликта
противоправност в поведението на служителите на общината, доколкото са
нарушени правилата, които осигуряват безопасно ползване на изграденото
съоръжение в съществуващата спортна площадка.
Като пряка и непосредствена последица от бездействието на
служителите на ответната община, в резултат на допуснатата неизправност на
съоръжението, при игра на въпросната площадка от страна на К. и ползването
на металната рамка от него, като той се е захванал с ръце за напречната греда,
изпълнил е някакви действия, с които е нарушил равновесието на вратата, се е
нарушило устойчивото й положение, и детето, заедно с вратата са паднали на
игрището. При това падане на детето са нанесени травматични увреждания,
несъвместими с живота, като е нарушено абсолютно благо, защитено от
18
Конституцията на РБългария – правото на живот. Смъртта на малолетния К.
съответно води до причиняване на болки и страдания за неговите родители,
изразяващи се в негативни субективни изживявания от претърпяната
внезапна загуба на дете, които законът признава за правно значими и
подлежащи на обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД. С оглед на това,
настоящият състав намира, че са доказани предпоставките за ангажиране
отговорността на Община Велико Търново за вредите, причинени на ищците,
вследствие смъртта на детето им К., настъпила при играта му на
неподдържана спортна площадка и ползване на неизправно съоръжение, като
причинно – следствената връзка между бездействието на служителите на
Община Велико Търново и вредите е пряка.
Спорен в настоящия случай е и размерът на дължимото обезщетение
за причинени неимуществени вреди, който съдът следва да определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. При определяне на размерите на следващите се обезщетения следва
да се имат предвид точно посочените негативни изживявания от страна на
ищците. В случай, че се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните такива за подобен вид случаи, или специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения или други подобни,
същите следва да се посочат изрично в исковата молба и при доказването им
– съответно да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението.
В конкретния случай, безспорно се установяват претърпени вреди от
двамата ищци вследствие на смъртта на тяхното дете. От разпитаните
свидетели се установява, че майката, узнавайки за смъртта на детето, се
свлякла, изпаднала в неадекватно безпомощно състояние, била много отчаяна,
употребявала успокоителни, като година, година и половина са й били
19
необходими, за да възстанови нормален ритъм на живот. Загубата я сринала
емоционално, изпадала в безпричинен плач. Ищецът също понесъл тежко
загубата на единствения си син, кръстен на него. Установено е, че
отношенията между баща и син са били много близки. След инцидента той се
променил, станал затворен, дълго време не можел да спи, спрял да работи.
Отчитайки относимите към случая обстоятелства при определяне на
размерите на дължимите обезщетения – възрастта на загиналото дете – на 8
години и 6 месеца, съдържанието на връзката родител – дете, предполагаща
най-близките, топли отношения, свързани с обич, доверие и удовлетворение,
емоционалните травми у родителите след смъртта на малолетния им син,
обстоятелството, че те са лишени завинаги от своето дете, датата на
увреждането – 01.06.2013 г., настоящият състав счита, че следва да се
определи обезщетение в размер на по 105000 лв. за всеки един от родителите.
Обезщетения в по-големи размери не следва да се присъждат, тъй
като в исковата молба не се навеждат обстоятелства за претърпени вреди в
по-голяма степен – достигане до разстройство на здравето за някой от ищците
като пряка последица от случилия се инцидент или промяна в социално-
битовия начин на живот като резултат от търпените страдания /преместването
на ищцата да живее в друго населено място не е изложено в исковата молба
като взето решение във връзка с емоционалните й преживявания/. И двамата
ищци имат и други деца, и независимо от силната си мъка, са положили
усилия да я надмогнат и да продължат грижите си за тях. Следва да се отчете
и обществено – икономическата конюктура в страната към момента на
увреждането, както и наложилата се съдебна практика относно определяне на
обичайните размери на обезщетенията, която служи като ориентир относно
тях, като се отчита, че обезщетението не следва да надвишава достатъчния и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпяните
негативни изменения в душевен план.
Направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в
твърдения, че родителите не са изпълнили задълженията си, визирани в
разпоредбата на чл. 125, ал. 3 СК и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето,
да не оставят без надзор детето си. С оглед разпределението на
доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, и предвид
обстоятелството, че с направеното възражение се цели определяне на занижен
20
размер на обезщетението, при доклада на съда е вменено на ответника да
установи твърдяното съпричиняване. От обясненията на двамата ищци,
дадени в съдебно заседание на 09.05.2019 г., се установява, че никой от тях не
е присъствал на площадката в двора на СОУ „Вела Благоева“. Св. П. И.,
служител на Община Велико Търново, разказва, че след случая са минали
часове, докато установят кое е детето. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. При определяне
размера на вредите, в случаите при съпричиняване на вредоносния резултат,
виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в
причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от
поведението на увредения. Чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение и в случаите,
когато пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат, поради неупражнения
върху него надзор от родителите му. Не е необходимо увреденият да е
допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на
причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния
резултат /ТР 88/12.09.1962 г./. Ако родителите на малолетния не са
упражнили надзор по отношение на него, може да се постави въпросът за
намаляване на вредите, настъпването на които е могло да бъде осуетено при
полагане на грижи от страна на родителите на пострадалото дете.
Законодателят е преценил възрастовата граница, при която децата могат да
правят адекватни оценки за различните житейски ситуации, в които попадат,
като в чл. 125, ал. 3 СК е вменено задължение на родителите да осигуряват
постоянен надзор по отношение на малолетното си дете, а в чл. 8, ал. 8 от
Закона за закрила на детето е посочено, че родителите, които полагат грижи
за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна
възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и
нравствено развитие. В конкретния случай родителите не са изпълнили това
свое законово задължение, като са допуснали дете на 8 години и половина да
излиза само навън, без да знаят къде е. В тази връзка настъпилите
травматични увреждания за детето са като пряка последица от два причинно –
следствени процеса – неподдържане на съоръжението и оставянето му
облегнато на оградата, без да е трайно закрепено към основата, и употребата
му от малолетния по начин, по който вратата да излезе от равновесие и да
21
падне, заедно с него. При осъществяване на дължимия родителски контрол и
придружаване на детето до площадката, всеки от родителите би могъл да
възприеме потенциалните рискове от необезопасеното съоръжение и да
предотврати присъствието на детето там или употребата на вратата по начина,
по който детето я е ползвало. Така не биха възникнали условия за настъпване
на инцидента, поради което настоящият състав счита, че приносът на
родителите в причиняването на вредоносния резултат е в размер на 1/3.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при
приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите и
определеното обезщетение за неимуществени вреди от по 105000 лв. за всеки
ищец, обезщетението следва да бъде намалено с размера на приетото
съпричиняване, т.е. следва да се редуцира на по 70000 лв. за всеки ищец, до
който размер исковете следва да се уважат, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба на Община Велико Търново се излагат
съображения, че по случая се води наказателно производство, което все още
не е приключило. От материалите по делото е видно, че същото е прекратено
с постановление на прокурор при ВТРП, като доказателства за
продължаването му не са представени. От друга страна, се навежда довод, че
разследването се е насочило към наличие на случайно събитие, каквото
възражение не е било релевирано в отговора на исковата молба и каквито
доказателства не са събирани в настоящото производство. Възражението, че в
наказателното производство не е установено противоправно поведение на
някое длъжностно лице или лица, което е необходима предпоставка, за да
бъде ангажирана отговорността на Община Велико Търново, е неоснователно.
Съгласно т. 7 от ППВС 7/1959 г. държавните предприятия, учрежденията и
организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. С
оглед на това, както и предвид на това, че гражданския съд се произнася при
същите доказателства, при които е прекратено наказателното преследване,
без при събирането им да са се разкрили нови обстоятелства, настоящият
състав приема, че твърдяната поредност на гражданското и наказателното
производство за доказване на значимите факти не е налице.
22
С оглед на изложените по-горе съображения и частичното
несъвпадение на изводите на първостепенния съд с изводите на въззивната
инстанция, настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде
частично отменено, като в частите, в които е определено обезщетение за
заплащане на неимуществени вреди за разликата над 70000 лв. за всеки един
от ищците претенциите подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на процеса, следва да се преразпредели отговорността
за разноски, направени от страните, съответно за всяка инстанция. За
първоинстанционното производство разноски се дължат на ищците,
съобразно уважената част от исковете, както следва: ответникът дължи
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. И. в размер
на 1757 лв. за ищцата Ц. Й. и в размер на 1838,67 лв. за ищеца К. А., над
които суми първоинстанционното решение следва да се отмени. Следва
същото да се отмени и в частта, в която Община Велико Търново е осъдена да
заплати държавна такса върху уважената част от исковете за сумата над 5600
лв., както и в частта за присъдените разноски за сумата над 82 лв. до
присъдените 175 лв. Съответно ищците следва да заплатят допълнително
суми на Община Велико Търново, представляващи разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както следва: Ц. Й. следва да заплати
допълнително сумата 1421,50 лв., а К. А. – допълнително сумата 1246,50 лв.
За второинстанционното производство с оглед изхода на спора,
разноски в полза на жалбоподателите Ц. Й. и К. А. не се дължат, като
последните дължат разноски в полза на Община Велико Търново, съобразно
уважената част от нейната жалба в размер на общо 9600 лв., платима по равно
от жалбоподателите, или по 4800 лв. всеки от тях. Настоящият състав счита,
че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на Община Велико Търново пред ВТАС се доказва с приложеното платежно
нареждане, в същото е посочено основанието за плащане – възнаграждение за
въззивно производство пред ВТАС, документът предхожда с един ден
подаването на въззивна жалба, с оглед на което съдът приема, че
удостоверява реалното извършване на разхода.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
23
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 145 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д. №
256/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, в частта, в която Община
Велико Търново е осъдена да заплати на Ц. П. Й. сумата над 70000 лв. до
150000 лв., ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 01.06.2013
г. до окончателното изплащане, и в частта, в която Община Велико Търново е
осъдена да заплати за този иск в полза на адв. М. И. сумата над 1757 лв.,
както в частта, в която Община Велико Търново е осъдена да заплати на К. С.
А. сумата над 70000 лв. до 150000 лв., ведно със законна лихва върху тази
разлика, считано от 01.06.2013 г. до окончателното изплащане, в частта, в
която Община Велико Търново е осъдена да заплати за този иск в полза на
адв. М. И. сумата над 1838,67 лв.,, както и в частта, в която Община Велико
Търново е осъдена да заплати в полза на съдебната власт върху уважената
част от исковете държавна такса за разликата над 5600 лв. и разноски за
разликата над 82 лв. до присъдените 175 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Ц. П. Й. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Велико Търново, ул. Тодор Балина, 13 против ОБЩИНА
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, пл. Майка България, с ЕИК ********* за разликата
над 70000 лв. до 150000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на детето К. К. А., настъпила
при инцидент на 01.06.2013 г. , ведно със законната лихва върху тази разлика,
считано от 01.06.2013 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К. С. А., ЕГН ********** от гр.
Велико Търново, *********** против ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с
ЕИК ********* за разликата над 70000 лв. до 150000 лв. , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на детето К. К.
А., настъпила при инцидент на 01.06.2013 г., ведно със законната лихва върху
тази разлика, считано от 01.06.2013 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Ц. П. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Велико
24
Търново, ул. Тодор Балина, 13 да заплати на ОБЩИНА ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, с ЕИК ********* допълнително сумата 1421,50 /хиляда
четиристотин двадесет и един лева и 50 ст./ лева, представляваща
направени разноски за първоинстанционното производство, съобразно
отхвърлената част от иска, както и сумата 4800 /четири хиляди и
осемстотин/ лева, представляваща разноски за въззивното производство,
съразмерно с уважената част от жалбата на Община Велико Търново.
ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН ********** от гр. Велико Търново,
*********** да заплати на ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с ЕИК
********* допълнително сумата 1246,50 /хиляда двеста четиридесет и
шест лева и 50 ст./ лева, представляваща направени разноски за
първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от иска,
както и сумата 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева, представляваща
разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от
жалбата на Община Велико Търново.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25