О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1242
гр. Пловдив, 30.07.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на тридесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като
разгледа докладвано от съдия Цветкова ч. гр. д. № 1254 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.
№ 17753/30.06.2020г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез
пълномощника Н.Л. против разпореждане от 04.03.2020г., постановено по ч. гр. д.
№ 3539 по описа за 2020г. на РС Пловдив, в частта, с която се отхвърля
заявлението, с което се претендира присъждане на 1319, 04 лева договорна лихва,
дължима за периода 20.06.2018г. – 27.08.2019г.; 3353, 12 лева неплатено
възнаграждение за закупен пакт от допълнителни услуги, 30 лева неплатени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране, 450, 01 лева лихва за забава от
21.01.2018г. до 27.08.2019г., както и за разноските над уважените размери от
56, 33 лева за ДТ и над 17, 67 лева – юрисконсултско възнаграждение до пълните
претендирани размери.
В частната жалба се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Моли
се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение
за всички суми, претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд като
разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран със
заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение против Г.Ц.Г., ЕГН **********,
като същото е било уважено за сумата от 2 816, 99 лева главница, дължима
по договор за потребителски кредит № ********** от 13.12.2017г., обявен за
предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
02.03.2020г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в
размер
на 56, 33 лева за ДТ и 17, 67 лева за юрисконсултско възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
За да отхвърли заявлението в обжалваната
част заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /редакция ДВ бр. 100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./, съгласно която
съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането се основава на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.Направил е извод, че вземанията на заявителя за договорна
лихва, възнаграждение за пакет допълнителни услуги и такси, се основават на
неравноправни клаузи, заобикалящи забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК,
неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗЗП, в
противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 20 във вр. с
ал. 1 от ЗЗП.Освен това бил договорен годишен лихвен процент по заема от 41,17%
и ГПР на заема 49, 90 %, който надвишавал многократно размера на законната
лихва.Поради това заповедният съд е намерил, че е налице обоснована вероятност
за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител и с оглед
на това е отхвърлил заявлението за претендираната договорна лихва, за
претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране и за претендираната лихва за
забава, съответно за част от направените разноски в заповедното производство.
Безспорно заповедният съд е задължен
да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с
добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Изхождайки от предмета на процесния
договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при
сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от
друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща
кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае
за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на
този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В процесния договор ГПР е определен в
размер на 49, 90% като абсолютна процентна стойност.Не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени
дали
да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата
сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора
съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по
кредита.Поради това заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно
претендираната договорна лихва, обезщетението за забава и съответната част от
разноските.
Относно претендираната такса за
извънсъдебно събиране на задължението настоящият състав намира, че същата е
уговорена в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от
потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита.Действията по извънсъдебно събиране на задължението са
такива по управление на кредита.Този вид дейност на кредитора се компенсира и
се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто
ценообразуващ елемент е.Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във
фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна
такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и
предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на
чл. 33 от ЗПК.Поради това се споделя и извода за нищожност на коментираната
клауза.
Относно претендираното
възнаграждение за закупен пекат от допълнителни услуги, включващи приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни
парични средства, настоящият състав намира, че същите касаят действия по
усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.При това положение
следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар.
скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното заповедният
съд правилно е отхвърлил заявлението в обжалваната част, поради което
разпореждането му следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид
горните съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.03.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 3539 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VI гр. с., с което е отхвърлено
заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53, вх. В,
със законни представители С. Н., Ц. С., Я. Ч., Я. Ч., с процесуален
представител юрисконсулт Г. С. Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против Г.Ц.Г., ЕГН ********** *** за сумата от 1319, 04 лева –
договорна лихва, дължима за периода 20.06.2018г. – 27.08.2019г.; 3353, 12 лв.
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 30 лв.
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране; 450, 01 лв. лихва за забава
от 21.01.2018г. до 27.08.2019г., както и за разноските над уважените размери от
56, 33 лв. за ДТ и над 17, 67 лв. юрисконсултско възнаграждение до пълните
претендирани размери.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :