№ 721
гр. Бургас, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120202554 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.П.-*“ АД, ЕИК *********, срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ - гр. София, с който за
нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Х.. Поддържа
жалбата и претендира присъждане на разноски в размер на 1000 лева платено адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Д. оспорва жалбата и поддържа електронният фиш да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г., в 16:08 ч., в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като
1
за пътно превозно средство /ППС/ товарен автомобил „Даф Фа Лф 55.220 Е18“, с рег. №
*******, без ремарке, с максимално допустима маса 19000, не е била заплатена изцяло
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за
посоченото пътно превозно средство е нямало валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ
декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път
А-1, км. 357+949.
От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството-
жалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
В практиката на касационната инстанция – Административен съд – Бургас (Решение №
827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС; Решение № 906/12.10.2023г.
по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение № 1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 /
2023 г. БАС и др.) е прието, че към датата на процесното нарушение (10.03.2022 г.) е
липсвала изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което е недопустимо
издаване на електронен фиш за процесното нарушение. В тази връзка, като се вземе предвид
становището на контролиращата настоящия състав инстанция, единствен възможен изход на
делото е да се приеме, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като за
процесното нарушение законодателят не е предвидил възможност за санкциониране на
нарушителите с издаване на електронен фиш. По тази причина обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Следва да се отбележи, че е настъпила
законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с
израза „-3б“, добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила
от ******** г. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила, т.е.
законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш за процесното
нарушение, но само за извършени нарушения след влизане в сила на промяната - ******** г.
В електронния фиш предмет на обжалване е посочено, че нарушението е било извършено на
2
******** г., т.е. преди законодателното изменение, поради което е неприложимо в случая.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалвания
електронен фиш, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят
направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представено по
делото платежно нареждане, жалбоподателят е платил по банкова семтка 1000 лева за
адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. В случая предвид фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
размера на претендираното адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния
представител на АНО. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредбата) е предвидено, че ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая на жалбоподателя е била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, като съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 550 лева. Именно в
такъв размер следва да се уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение, тъй като до размера от 550 лева претенцията се явява
основателна предвид упражнената по делото защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********,
издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание
чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „Т.П.-*“ АД, ЕИК *********, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София да заплати на „Т.П.-*“ АД,
ЕИК ********* сумата от 550 лв., представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3