РЕШЕНИЕ
№ 17211
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110107765 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу В. А. Д. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите с искане да се признае за установено, че В. А. Д. дължи на ЮЛ сумата
от 1750.65 лв., представляваща главница потребени ВиК услуги за имот на
адрес /административен адрес/ за периода от 23.11.2018 г. до 25.08.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 49.19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.12.2018
г. до 25.08.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10333/2023 г., по описа на СРС, 39
състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия на ЮЛ. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги, бивайки наемател на имота, собственост на
Столична община, съгласно чл.2, ал.3 от ОУ. Сочи, че потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Пред съда
страната не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Оспорва качеството потребител. Поддържа, че не се доказва
потребеното количество вода. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1
1
ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получени
ВиК услуги на процесния адрес.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По
иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Представена е справка от Служба по списвания – София за периода
01.01.1998 г. до 12.09.2022 г. по лице на В. А. Д., от която се установява, че по
партидата на ответника е вписана искова молба във връзка с недвижим имот
представляващ /административен адрес/.
Представено е заявление за ползване на услуга административна помощ
при откриване на индивидуални партиди от 03.01.2005 г., подадено от Г.А.Х.
Представен е и договор № ***** от 03.01.2006 г., сключен между ЮЛ и
ЕС с адрес /административен адрес/.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и
К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност –
арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им
в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. В настоящия
случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София
е ищцовото дружество, но по делото липсват доказателства, че В. А. Д. е бил
собственик на недвижим имот в /административен адрес/ през процесния
период или в нейна полза да е било учредено вещно право на ползване за
същия. За това обстоятелство няма и признание от страна на ответника
/напротив същият оспорва съществуването на облигационно правоотношение
между страните/. Действително по делото е представена справка от Служба по
списвания – София, от която е видно, че по партидата на ответника е вписана
искова молба във връзка с недвижим имот представляващ апартамент № 82,
находящ се в ж.к. „Младост 3“, бл. 313, вх. 2, ет. 12, но така представеното
доказателство по никакъв начин само по себе си не може да удостовери
наличието на право на собственост на ответника върху процесното жилище, а
единствено установва наличието на съдебен спор за същото. Още повече, че
по делото не са представени и никакви доказателства, които да установят и
качеството на потребител на В. А. Д.. В този смисъл само въз основа на
обсъждания документ настоящият съдебен състав въобще не би могъл да
формира положителни изводи за спорния между страните въпрос. А при
липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че ответникът не
2
е потребител, респективно, че между страните не е съществувало твърдяното
облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй
като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде
пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на
твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за предмет факти, за
които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на елементите от фактическия състав на оспореното вземане, а именно, че
ответникът е потребил през процесния период на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния недвижим имот, за който имот са
начислени процесните суми и между страните не е възникнало облигационно
правоотношение по отношение на същия, поради което предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите и доколкото главният иск се явява неоснователен, то
такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде
отхвърлен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. При този изход на спора ищецът няма право на
разноски. С оглед неоснователността на исковите претенции на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски за първата инстанция в
размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство и 300 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, срещу В. А. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес /административен адрес/, сутерен, чрез адв. К. Т.,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание л. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане спрямо В.
А. Д. да бъде признато за установено, че дължи на ЮЛ сумата от 1750.65 лв.,
представляваща главница потребени ВиК услуги за имот на адрес
/административен адрес/ за периода от 23.11.2018 г. до 25.08.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
49.19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.12.2018 г. до
25.08.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10333/2023 г., по описа на СРС, 39
състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на В. А. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, сутерен, чрез адв. К. Т.,, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 700 лв., представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4