РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
06.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
участието на секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм. дело № 465 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 268 и
сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Герард“
ЕООД, със седалище гр. Русе, представлявано от управителя С.Е.С.чрез
пълномощника му адв. Я.П., против Решение № 190/17.06.2019 г. на Директора на
ТД на НАП – Варна, потвърждаващо Разпореждане № С190018-125-0150947/28.05.2019
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, ИРМ Русе, с което е извършено
разпределение на постъпила на 21.05.2019 г. сума от 80 569,23 лв. по изп.
дело № 27110006855/2011 г.
Жалбоподателят оспорва акта като
материално незаконосъобразен. Сочат се конкретни несъответствия в посочените в
разпореждането за разпределение и в решението за неговото потвърждаване суми,
като се твърди, че липсва информация относно размера на задълженията на
жалбоподателя по процесното изпълнително дело, като не може да се извърши и
преценка дали са спазени изискванията на чл. 169,
ал. 8 от ДОПК при разпределението на постъпилите по изпълнителното дело суми.
Претендира се отмяна на акта като
незаконосъобразен и присъждане на разноски по приложен списък.
Съдът, въз основа на представените по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане изх. № С190018-125-0150947/28.05.2019
г. на публичен изпълнител в при ТД на НАП – Варна, ИРМ Русе, потвърдено с
Решение № 190/17.06.2019 г. на директора на ТД на НАП – Варна, е извършено
разпределение на постъпилата на 21.05.2019 г. сума по изп. дело № 27110006855/2011
г. в размер на 80 569,23 лева, от които с 66 035,58 лева са погасени
главници и с 14 533,65 лв. са погасени лихви. В разпределението публичният
изпълнител подробно (в табличен вид на 464 реда) е описал размера, който се
погасява, вида – главница или лихва и основанието и периода на всяко от
задълженията, за които е извършено погасяването. Видно от съдържанието на
таблицата, в същата са посочени единствено сумите, които се погасяват от
постъпилите по изпълнителното дело парични средства. Таблицата не съдържа
информация за размера на задълженията на жалбоподателя по изпълнителен титул и
към датата на извършеното разпределение. Разпределените суми са за задължения
на жалбоподателя за данъци (по ЗДДФЛ и ЗКПО) и осигурителни вноски (ДОО, ЗО,
УПФ и ФГВРС).
Пред решаващия орган жалбоподателят е
възразил, че по изпълнителното дело са правени плащания и преди процесното
разпределение, които са описани в подобно в постановения от решаващия орган
акт.
Според мотивите в решението на
контролния орган, същият е извършил проверка на направеното от публичния
изпълнител разпределение, при която е установил, че са спазени изискванията на
чл. 169 и чл. 219 от ДОПК като първо е извършено съразмерно погасяване на
данъци и осигурителни вноски съобразно чл. 219, ал. 1, т. 1 от ДОПК, при което
са погасени всички главници и част от съответстващите им лихви в
последователност от най-старото към най-новото задължение.
След изчерпване на административния
ред, решението на контролния орган е оспорено по съдебен ред.
В хода на съдебното производство е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че общият размер
на задълженията на жалбоподателя по изпълнителното дело към датата на
извършване на оспорваното разпределение е 113 617,75 лв., от които
77 985,58 лв. главници и неолихвяеми вземания и 35 632,17 лв. лихви. От
сумата 77 985,58 лв., 66 035,58 лв. са главници на задължения за
данък върху доходите на физическите лица, корпоративен данък, осигурителни
вноски за ДОО, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно
осигуряване (УПФ) и за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“, а
11 950,00 лв. са за задължения по издадени наказателни постановление,
наложени глоби и санкции. Вещото лице установява още, че от постъпилата по
изпълнителното дело сума от 80 569,23 лв. са погасени 66 035,58 лв.
главници за данъци и осигурителни вноски (това са всички главници за този вид
задължения) и 14 533,65 лв. лихви върху същия вид задължение – данъци и
осигуровки. Като непогасени са останали 21 098,52 лв. лихви и
8 450,00 лв. глоби и санкции (разликата до 11 950,00 лв. са погасени
по давност към настоящия момент). Към заключението си вещото лице е приложило и
подробни справки относно вида и размера на задълженията към датата на
разпределението, извършените с разпределението погасявания, както и на
останалите непогасени суми по изпълнителното дело.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд – гр. Русе, намира следното от
правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, при изчерпана процедура за административно
обжалване, съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК.
Процесното решение е издадено от
оправомощен за това орган в рамките на неговата компетентност, а именно - от
лицето изпълняващо длъжността териториален директор на ТД на НАП – гр. Варна,
съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-13/31.05.2017 г.
Потвърденото разпореждане е издадено
от публичен изпълнител, оправомощен по силата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК да
извършва действия по принудително изпълнение, в рамките на което се включва и
процесното разпореждане за разпределение на постъпили по изпълнителното дело
суми. Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на
компетентност.
Решението е издадено в писмена форма.
В административната преписка се съдържат данни за фактическите обстоятелства,
послужили за формиране съдържанието на волеизявлението.
В хода на административното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляващи
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Наличието на такива фактически не
се и твърди от жалбоподателя. Всички факти и обстоятелства, от значение за
предмета на оспореното разпореждане, са били известни, безспорни и анализирани
от водещия производството орган.
Оспореното решение е постановено в пълно
съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 169, ал. 8 от ДОПК (изм. бр. 94 от 2015 г.) след образуване на
изпълнителното дело публичните вземания се погасяват в следната
последователност: разноски, главница, лихви. Законодателното решение на
процесното правоотношение предвижда облекчаване положението на длъжника след
иницииране на принудителното събиране на задълженията, като при недостатъчност
на постъпленията първо се погасяват главниците, които са лихвоносни, а след
това лихвите, които не са основа за ново задължение. От своя страна чл. 219 от ДОПК регламентира начина (поредността) на погасяване на задължения по
образувано изпълнително дело в зависимост от вида (основанието) на всяко от
задълженията. Така при съобразяване на поредността определена в чл. 219 от ДОПК
следва да бъдат погасявани първо данъчните и
митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски,
след тях други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или
местния бюджет и накрая други публични вземания, като във всяка от групите
задължения погасяването се прави съразмерно между всички задължения в
съответната група.
В настоящия случай именно съобразно
цитираните правила е извършено разпределението на постъпилата по изпълнителното
дело сума, която безспорно не е достатъчна за погасяване на всички задължения
на жалбоподателя по това изпълнително дело. Събраните в хода на делото
доказателства безспорно сочат, че при разпределението първо изцяло са погасени
главниците за данъци и осигурителни вноски, т.е. задълженията от първа група по
чл. 219, ал. 1 от ДОПК и първите по ред (при липса на разноски) по чл. 169, ал.
8 от ДОПК. Съобразно последната разпоредба, след погасяване на главниците е
пристъпено към погасяване на лихви, които в процесния случай са погасени
частично до размера на постъпилите средства. Съобразно разпоредбата на чл. 219
от ДОПК, до погасяването на всички задължения за данъци и осигурителни вноски,
включително лихвите по тях, е недопустимо да се пристъпи към погасяване на
задължения от следващите групи, каквито са задължения по наложени глоби и
санкции.
Несъобразена с приложимата нормативна
уредба е развитата от процесуалния представител на жалбоподателя теза (в
депозираното писмено становище по ССЕ), че е следвало първо да се погасят
задълженията на данъци и лихвите върху тях и едва след това осигурителните
вноски. Както вече се посочи, според чл. 219, а. 1, т. 1 от ДОПК данъците и
осигурителните вноски са включени в една и съща група за погасяване, като
нормата предвижда разпределението на сумите за тези два вида задължения да
става съразмерно, т.е. данъците не се ползват с предимство пред осигурителните
вноски, още по-малко път лихвите върху данъци могат да бъдат погасявани преди
главници за задължения от същата група,каквито са осигурителните вноски.
Следва да се посочи също така, че
конкретният размер на всяко от задълженията на жалбоподателя по изпълнителното
дело е установен по съответния ред на ДОПК и за него не налице изпълнителен
титул, поради което разглеждане на въпроса за размера на задълженията е
недопустимо в настоящото производство. Не се подкрепя от доказателствата по
делото и твърдението на жалбоподателя за неправилно изчисление на лихвите по
задълженията. Този извод не се опровергава от представените от жалбоподателя
справки за изчислени лихви от софтуерния продукт на НАП, доколкото при това
изчисляване са зададени начална дата и крайна дата на период и олихвяема сума,
които са несъпоставими със задълженията на жалбоподателя по изпълнителното
дело, извършените постъпления по него, включително преди процесното
разпределение.
Неотносими към предмета на спора са и
възраженията на жалбоподателя, че част от задълженията по процесното
изпълнително дело не са установени с ревизионен акт по реда на чл. 108 от ДОПК.
Съгласно чл. 209, ал. 2, т.2 от ДОПК, принудително изпълнение се предприема въз
основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от нето задължения
за данъци или осигурителни вноски. Разпоредбата не съдържа изискване по
отношение на тези данъци и осигурителни вноски да са изтекли сроковете за
ревизия по чл. 109 от ДОПК, т.е. да е налице т.нар. окончателно определяне на
задълженията по декларация. Именно в тази връзка е и разпоредбата на чл. 225,
ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, която предвижда прекратяване на производството по
принудително изпълнение, когато актът, с който е установено публичното вземане
(в случая декларация) бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по
установения ред, както и когато този акт бъде изменен с решение на по-горестоящ
орган или от съда и събраната сума е равна или надвишава размера на задължението
след изменението.
С оглед на изложеното съдът счита, че
не са налице нарушения на относимите правни норми при постановяване на
оспорения в настоящото производство административен акт, т.е. не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът:
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Герард“
ЕООД, със седалище гр. Русе, представлявано от управителя С.Е.С.чрез
пълномощника му адв. Я.П., против Решение № 190/17.06.2019 г. на Директора на
ТД на НАП – Варна, потвърждаващо Разпореждане № С190018-125-0150947/28.05.2019
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, ИРМ Русе, с което е извършено
разпределение на постъпила на 21.05.2019 г. сума от 80 569,23 лв. по изп.
дело № 27110006855/2011 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: