Решение по дело №526/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказанията (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Р., подадена чрез адв. С. М., с адрес: гр. Велинград, [улица], бл. „Б“, ет. 1, ап. 10 против Решение № 26 от 14.04.2025 год. постановено по административно-наказателно дело № 376 от 2024 год. по описа на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0367-001113 от 18.10.2024 год. на Началник група в ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касационния жалбоподател е наложено наказание глоба в размер на 1 000,00 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба N 1з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага съображения, като твърди, че въззивният съд не е изследвал обстоятелството, наведено като главно основание в жалбата, че пробата не е съхранявана по реда и съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 31 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Моли се за отмяната му и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило Писмено становище с вх. № 5867/17.06.2025 г. от адвокат М., в което се излагат кратки съображения за неправилност на обжалваното решение с искане да бъде отменено, респективно издаденото НП. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък пред първата инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, Х-и касационен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, имащо право на касационно оспорване, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районен съд – Велинград е възприел следната фактическата обстановка по делото, а именно, че на 10.10.2024 г., около 10:00 часа в гр. Велинград, [улица]до бензиностанция „Коцан“, посока от [улица]към околовръстен път, служителите на РУ – Велинград младши автоконтрольор Т. К. и свидетеля А. М. спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди„Ку 7“, с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя. На същия била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта „Алко Тест Дрегер 7510+“, с фабр. № ARPL 0238, което отчело 0,97 промила на хиляда. По този повод му е бил издаден Талон за медицинско изследване № 278954 от 10.10.2024 год. Въз основа на показанията на техническото средство, на място на жалбодателя бил съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение GA1104138 от 10.10.2024 г. по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, който той подписал без възражения. В определения срок водачът се явил във ФСМП – Велинград, където му била взета кръвна проба, за което е съставен Протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год., подписан от медицинския специалист. Пробата била изпратена за изследване в специализирана химическа лаборатория в УМБАЛ – Пловдив АД, получена на 15.10.2024 год. В Протокол № 396 от 15.10.2024 год. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина е отбелязано от длъжностното лице приело пробата, че същата е получена в химическата лаборатория донесена на ръка с хладилна чанта и опаковката отговаря на изискванията по Наредба № 1. Извършената химическа експертиза е отчела резултат 0,82 на хиляда. Въз основа на съставения акт и резултатите, получени от изследването на кръвната проба, на 18.10.2024 год. било издадено процесното наказателно постановление, с което, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, жалбодателят бил санкциониран с глоба, в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети и 12 контролни точки на водача.

Със Заявление № 367000 от 19.11.2024 год. Р. е заявил пред Началника на РУ – Велинград, че желае да се извърши повторно изследване на биологичната проба. Последвало е извършване на повторен анализ на взетата кръвна проба, за което е съставен Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина от УМБАЛ – Пловдив, с дата 26.11.2024 год., в който е посочено, че в изпратените за изследване биологични проби се доказва етилов алкохол в количество 0,85 на хиляда.

Изложената фактическа обстановка съдът е установил след анализ на показанията на свидетелите Т. К. и А. М., както и на писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 10.10.2024 год., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП; Протокол № 396 от 15.10.2024 год. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина; Протокол № 396-к от 26.11.2024 год. за повторна химическа експертиза за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина; Талон за изследване с бл. № 278954 от 10.10.2024 год.; Справка за нарушител/водач за жалбодателя Р.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на процесната дата и място, касаторът в настоящото производство е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ауди„Ку 7“, с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта от 0.82 на хиляда, който резултат бил установен с химическо изследване и следователно, законосъобразно наказващият орган е преценил, че същия е действал в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който забранява на водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Съдът е посочил, че описаното поведение на жалбодателя е съставомерно по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и „глоба“ от 1000,00 лева, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Съдът е посочил също, че наложените две, кумулативно предвидени, наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, както и че правилно са отчетени и контролните точки, които следва да бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 12 точки, на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Съдът е приел, че е доказано и извършеното от жалбодателя нарушение, а именно – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, като установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещектва или техните аналози. Твърдените в жалбата нарушения на процедурата по вземането на кръвна проба и нейното изследване, съответно съхранение, районният съд е намерил за неоснователни, като е посочил, че видно от Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина, дадени от жалбоподателя, кръвните проби са изпратени за изследване в специализирана химическа лаборатория на 15.10.2024 год., тоест в предвидения срок. Съдът е отбелязал, че там изрично е посочено, че опаковката и състоянието на пробите отговарят на изискванията на Наредбата, а лицето, извършило изследването не е констатирало каквито и да е неблагоприятни изменения в биологичния материал, които да го правят неподходящ за изследване.

Решението е правилно.

При проверка на обжалваното решение, настоящата съдебна инстанция счита, че оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от касационния състав. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно обжалваното НП, в т. ч. и по отношение на твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г.

По отношение на наведените касационни оплаквания съдът следва да отговори, че районният съд се е произнесъл относно компетентността на издателя на акта. Също така по делото са приети и неоспорени Талон за изследване № 278954 от 10.0.2024 год., с който касаторът е изпратен за медицинско изследване в болнично заведение за изследване концентрацията в кръвта му за алкохол. Вследствие на лицето е извършено кръвно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Последното е обективирано в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 396 от 15.10.2024 год., установяващ 0,82 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя, а 0,85 промила е установеното количеството етилов алкохол според заключението в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 396-к от 26.11.2024 год. В тази връзка доводите на касатора за неправилност на оспорения съдебен акт са неправилни. При тези данни, съдът намира, че правилно водачът на МПС е бил наказан за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, с предвидените в чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказания, тъй като от приложените по делото доказателства се установи по безспорен начин, че последният е управлявал МПС с концентрация на алкохол - 0,82 промила. Съответни на закона са и размерите на наложените наказания.

По съществото на спора правилно е установено, че наказаното лице е осъществило нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, с който е въведена забрана за водачите на ППС да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Настоящият съдебен състав намира за напълно неоснователно оплакването в жалбата, че не е спазен редът по вземането на кръвна проба и нейното изследване, в частност съхранението, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следва да се посочи, че тази дейност понастоящем, а и към момента на извършване на нарушението, се регламентира от Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена съвместно от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието (в редакцията й от ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г.). В цитираната Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, подробно е разписан надлежния ред за установяване употребата на алкохол, който, според съда, е стриктно спазен. В настоящия казус са приложими разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год., съгласно който, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, какъвто е употребеният „Алко Тест Дрегер 7510+“, с фабр. № ARPL 0238. С оглед установената концентрация на алкохол над 0.8 на хиляда и същевременно под 1.2 на хиляда, а именно 0,97 на хиляда на основание чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год., е попълнен Талон за медицинско изследване с бл. № 278954 от 10.10.2024 год., връчен на касатора срещу подпис, като същият е отишъл до ЦСМП – Велинград, където са му били взети кръвни проби. Кръвните проби са взети в медицинско заведение по смисъла на чл. 11 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год. – ЦСМП – Велинград, от оправомощено медицинско лице по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/2017 год., при спазване на всички изисквания на чл. 13 до чл. 18 от Наредба № 1/2017 год.

Кръвните проби са били изпратени за изследване, по надлежния ред, в специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ – Пловдив, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2017 год., в рамките на предвидения срок по чл. 19, ал. 2 от Наредба № 1/2017 год. При осъществяването на химическото изследване са съобразени изискванията на чл. 22 до чл. 26 от Наредба № 1/2017 г., при което са били извършени двукратни изследвания, от лице с висше образование и професионална квалификация. Протоколът с № 396 от 15.10.2024 год., съдържащ експертното заключение за наличието на етилов алкохол в кръвните проби, съдържа посочените в чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1/2017 год. реквизити, като е отразен номера на стикера: № А-102142-2, с които са запечатани пробите, както и е отразено, че опаковката и състоянието на пробите отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и че пробите са изследвани за наличие на етилов алкохол чрез газхроматографски метод. В заключението ясно е посочено, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от Р., се доказва наличие на етилов алкохол в количество 0,82%, като протоколът със заключението е подписан от извършилото изследването в УМБАЛ – Пловдив медицинско лице. В този смисъл 0,85%, е установеното количеството етилов алкохол според заключението в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 396-к от 26.11.2024 год. във връзка с последвалия повторен анализ на взетата кръвта.

В тази връзка, следва да се посочи, че видно от заключението на Протокол за химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 396 от 15.10.2024 год., безспорно се установява, че: биологичните проби от Х. Р. са получени в УМБАЛ – Пловдив на 15.10.2024 год., в 11:55 часа.; пакетът е доставен в хладилна чанта от Гидимарков, придружен с необходимите документи и опаковката на пробите отговаря на Наредба № 1 от 19.07.2017 год.; при отваряне на опаковките не е установено наличието на мирис, характерен при протичане на разложителен процес. Заключението е, че в представената за изследване кръвна проба, взети от Х. Р., е доказано наличие на етилов алкохол в количество 0,82%, аналогично положението и в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 396-к от 26.11.2024 год. във връзка с последвалия повторен анализ на взетата кръвта където е установено 0,8%. Видно от отразеното в горните протоколи за първоначално и повторно химическо изследване, както опаковката, така и съдържанието на пробите е отговаряло на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 год., тоест, лицето, извършило изследването не е констатирало каквито и да е неблагоприятни изменения в биологичния материал, които да го правят неподходящ за изследване.

Предвид всичко изложено, настоящият състав счита, че в случая при вземането, съхраняването и транспортирането на биологичните проби от касатора са спазени всички изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, включително и чл. 20, ал. 2 от посочената Наредба. А именно, че пробите се изпращат в лабораториите по ал. 1 до пет дни след вземането им в хладилни чанти с транспорт, осигурен от структурата, в която работи контролният орган, назначил изследването.

По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че оспореното решение е правилно, постановено е при отсъствие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. В решението си първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно определения размер на наложените санкции, което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, както и мотивите, въз основа на които първостепенният съд е достигнал до извод за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Ето защо, оспореното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като такива не са заявени от ответната страна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-и касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 14.04.2025 год. постановено по административно-наказателно дело № 376 от 2024 год. по описа на Районен съд – Велинград.

Решението е окончателно.