№ 1348
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20251110202321 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7251182, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДВП, на З. М. М., с ЕГН: **********, в качеството й на собственика на МПС- “ФИАТ 500”
с рег. № ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00 лв.
Недоволна от ЕФ е останала З. М. М., която го обжалва в срок пред СРС. Твърди се, че ЕФ
бил незаконосъобразен, защото не било установено кой конкретно е управлявал процесното
МПС на конкретната дата и час. Посочва се още, че не е спрян за проверка и не е съставен
АУАН на водача на МПС-то. Поддържа се, че не е посочено в електронния фиш, че в
посочения пътен участък е поставен знак, че движението на МПС може да се контролира
чрез видеонаблюдение /радар/, който се осъществява чрез стационарна камера или мобилна
камера. Посочва се, че не е установено от какво разстояние от знака е извършено
заснемането и дали е съставен надлежен протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи. Поддържа, че не е
ясно и кой орган на СДВР с посочване на длъжност и имена е установил нарушението и дали
на място е имало служебен автомобил на органите на МВР, както и че е имало възможност
веднага да бъде спряно процесното МПС и да му бъде съставен АУАН. Заявява, че не е
установено и дали точно на процесното МПС е засечено превишаване на скоростта, както и
че не е посочена скоростта, с която е превишаването на законоустановената такава. Твърди
се, че липсват доказателства за поставянето и позиционирането на АТСС към времето на
проверката, протокол за използване на АТСС или система за наблюдение и заснемане,
1
снимков материал, доказващ извършеното нарушение или информация за същото. Иска се
отмяната на процесния ел. фиш. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание на 24.03.2025г. жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. К. М.. Последният в дадения ход по същество моли издадения ел.
фиш да бъде отменен, тъй като счита, че не може от снимковия материал да се извлече
образа на водача, който е управлявал процесното МПС. Поддържа, че от приложените по
делото доказателства не става ясно кое е лицето, управлявало процесното МПС.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален представител в съдебно
заседание - юрк. Михайлова. Същата пледира жалбата да се остави без уважение като
недоказана и неоснователна. Поддържа, че законодателят изрично е предвидил, че ако
техническото средство за измерване на режима на скоростта установява лицева
идентификация , то това би било в разрез с конституционните права, а именно забраната за
заснемане на лице без негово съгласие и без негова информация. Сочи и че лицето, което е
установило нарушението, има законови права да посочи друго лице, което е управлявало
процесното МПС, в случай че счита, че същото не е управлявало процесното МПС. Моли да
се остави в сила електронния фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В депозираното
становище по същество излага подробни съображения за неоснователността на
депозираната жалба.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 27.03.2023г. в 19.16 часа, неустановено по делото лице е управлявало лек автомобил
„ФИАТ 500“, с рег. № *** и се движил в гр. София по бул. “***” до номер 326 с посока на
движение от ул. “**” към “***”. В този район при ограничение на скоростта от 50 км/ч,
важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 74 км/ч,
като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост
и същата се зачита като 71 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна
система за видеонаблюдение АТСС CORDON MD 1193, записваща дата, час, място, скорост
и регистрационен номер.
След извършване на проверка за собствеността на автомобила, било установено, че
същият е закупен от З. М. М., ЕГН: **********. Ето защо, по делото е безспорно
установено, че З. М. М., се явява собственик на процесното МПС.
След установяване на горните факти, на З. М. М., е издаден електронен фиш Серия К с №
7251182, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, й е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков
2
материал, включително на поставеното АТСС, протокол за използване на АТСС, протокол от
проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип на
процесното техническо средство, справка за собствеността на автомобила, доказателства за
обучение на служителя С. А., разпореждане за определяне на местата на контрол на пътното
движение, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност
изграждат непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да
провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика,
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Следва да се посочи още, че нарушението е санкционирано в рамките на срока по чл. 34
от ЗАНН – до една година от извършването му, т.е. преди изтичането на давностния срок за
санкциониране на нарушението по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се
установява по категоричен начин, че на На 27.03.2023г. в 19.16 часа, неустановено по делото
лице е управлявало лек автомобил „ Фиат 500“, с рег. № *** и се движил в гр. София по бул.
“***” до номер 326 с посока на движение от ул. “**” към “***”. В този район при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът, посочен по-
горе, е засечен да се движи с 74 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с
допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 71 км/ч.
Съдът намира, че от съдържанието на ЕФ се установява, че е извършено нарушение на
скоростта при управлението на МПС при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за
населено място, като след приспаднат толеранс от 3 % се зачита, че автомобилът се е движел
с превишена скорост от 71 км/ч., при което е налице превишаване на скоростта с 21 км/ч.
Съобразно размерът на превишената скорост от 21 км/ч правилно е посочена и правната
квалификация на извършеното нарушение - чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същото важи и по отношение на това кой е извършителя
3
на нарушението, който е категорично посочен в ЕФ - З. М. М., ЕГН: **********.
Неоснователно се явява и възражението, че в ЕФ не било посочено дали става въпрос за
управление на МПС, тъй като съдът счита, че е съвсем ясно, че превишаването на скоростта
не може да става при оставането в покой на МПС, а само и единствено при неговото
управление и движение.
На следващо място, съдът намира, че са налице доказателства за това, че процесното
АТСС е било от одобрен тип и е било в технически изправно състояние към момента на
използването му, като за това по делото са налице изрични писмени доказателства. По
отношение на протокола за използване на АТСС, съдът намира, че той отговаря на всички
изисквания на закона за съдържание. Освен това, по делото е налице снимков материал от
начина на поставяне на АТСС, който напълно отговаря на законовите изисквания за това.
Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е използвал
техническото средство, е обучен да работи с него, поради което няма съмнения в
техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в процесния ден. Поради
гореизложеното се явяват неоснователни наведените възражение на жалбоподателя във
връзка с това.
Жалбоподателят, след като му е бил съставен процесния фиш, не се е възползвал от
възможността, предвидена в закона, да посочи друго лице, което е управлявало въпросния
автомобил в посочените дата и час, поради което правилно АНО е наказал именно него за
осъщественото нарушение, тъй като е установено, че именно жалбоподателят е собственик
на автомобила. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на защитника, че не
било доказано, че именно жалбоподателят е извършил нарушението и че съдът е следвало да
събира доказателства относно лицевата идентификация на водача на процесното МПС към
датата и часа на нарушението.
Нещо повече, съдът следва да отбележи и че съгласно разпоредбите на чл. 189, ал.4 от
Закона за движение по пътищата, когато нарушение е установено чрез техническо средство
или система за видеонаблюдение и контрол без прякото участие на контролен орган,
електронен фиш се издава на лицето, на което е регистрирано пътното превозно средство. В
този смисъл от значение за валидността на издадения електронен фиш е установяването на
обстоятелството, че с конкретното МПС е извършено нарушение, а не идентифицирането на
физическото лице - водач по време на извършването му.
Законодателят съзнателно е възприел обективната отговорност на притежателя на
превозното средство, независимо от това дали именно той е управлявал МПС-то при
извършване на нарушението. В този контекст не съществува законово изискване за
извършване на лицева идентификация на водача при заснемане на нарушението чрез
автоматизирано техническо средство. В случай че собственикът на МПС не е управлявал
същото, разполага с правото да посочи лицето, което го е управлявало съгласно чл. 189, ал. 5
от ЗДвП. Следователно направеното в жалбата възражение относно лицева идентификация
на водача е неоснователно, тъй като то излиза извън приложимия правен режим относно
издаването на електронни фишове и не може да обуслови незаконосъобразност на акта. С
4
оглед на гореизложеното неоснователно се явява възражението в жалбата, че водача на
процесното МПС е следвало да бъде спрян за проверка и да мъ бъде съставен АУАН, тъй
като нарушението е установено чрез техническо средство или система за видеонаблюдение и
контрол без прякото участие на контролен орган.
Нарушението е извършено на 27.03.2023г. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Т. е.
законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган
и нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на
електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не
установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на
изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и
постановеното в тази насока ТР № 1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие.
Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с
АТСС. Ето защо, съдът намира, че правилата за установяване на нарушението са спазени и
проведеното административнонаказателно производство не страда от пороци.
От приетия по делото снимков материал се установява, че именно процесния автомобил е
този, който е заснет за превишаване на установената скорост, като освен това съвсем ясно на
снимковия материал е отбелязана и каква е била скоростта, с която водачът е шофирал
автомобила, включително и тази след приспаднатия толеранс от 3%. Същите тези данни при
пълна идентичност са отразени и в издадения електронен фиш, поради което възраженията
на зашитника в жалабта се явява неоснователни.
На следващо място следва да се отбележи, че законът не изисква поставянето на знак за
уведомяването на водачите за наличието на камера или радар, за да се приеме,че е
извършено нарушение и за да се издаде електронен фиш, Според чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл.
101 от същия закон, нарушението може да бъде установено чрез стационарни или мобилни
технически средства за измерване на скоростта, какъвто е конкретния случай, без
задължително наличие на предупредителен знак за радар или камера. Видно от тези
разпоредби не се изискват допълнителни уведомления или предупредителни знаци на
водачите за наличието на знак за радарно устройство. Възможността за използване на такова
техническо средство без знак е предвидена с цел ефективно и обективно установяване на
нарушенията по пътищата, като така се гарантира и по- високата сигурност на движението.
Поставянето на знаци за радар е възможно, но не е задължително изискване, за да бъде
валидно извършено нарушението и да се издаде електронен фиш. Така, че ако нарушението е
установено чрез стационарна или мобилна камера, която е регистрирала превишена скорост,
5
това не означава, че ел. фиш е издаден незаконосъобразно и не е налице основание за
оспорването му поради това.
Съдът отбелязва, че след изменения в ЗДвП през 2017г. изискването за обозначаване на
местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства със знак
Е24 е отпаднало. Следователно дори и да няма поставен предупредителен знак за
използването на мобилно устройство Cordon MD 1193, това не води до незаконосъобразност
на издадения електронен фиш.
Жалбоподателят поставя възражение, че не е доказано какво е разстоянието между
автомобила му и мобилното устройство при извършване на замера. Не съществува изрично
законово изискване за това дас е доказва разстоянието на превозното средство от мобилното
устройство при установяване на нарушението, освен ако не се представят доказателства за
неправомерно разположение на устройството или за нереалистично измерване на скоростта,
каквито липсват по делото.
Съдът счита, че в този случай жалбоподателят носи обективна отговорност, поради което
не се налага обсъждането на субективната страна на деянието.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения
размер, като за съда не съществува възможност да го измени, тъй като същият е точно
фиксиран в ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна (СДВР), което да е в размер на 80 лева,
съгласно правилата за неговото изчисляване, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 7251182, издаден от СДВР, с който на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на З. М. М., с
ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лв.,
като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА З. М. М., с ЕГН: **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН., вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7