РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Благоевград, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500816 по описа за 2023 година
съобрази следното:
В. И. Д., ЕГН **********, адрес гр. Я, ж.к. Х, чрез адвокат Ц. Т., обжалва решение № 190 от
02.06.2023 г., постановено по гражданско дело № 1178 от 2022 г. на Районен съд П. В
жалбата се твърди, че атакуваното решение е абсолютно незаконосъобразно, неправилно и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Неправилен бил изводът на съда, че В.
Д. е изоставил и напуснал семейството си и изоставил ищцата и детето им И. Напротив - той
заминал за Г именно с цел да намери добре платена работа и по този начин да се погрижи за
семейството, като изкарва добри пари и да им осигури един достоен живот в България.
Ежемесечно превеждал различни суми пари на ищцата, за да може да обслужва своите
нужди и нуждите на детето, като за голяма част от тях не запазил документи и не можел да
ги докаже, тъй като не предполагал, че жената, с която живее, ще заведе иск за издръжка и
родителски права. Хиляди български мъже и жени всяка година напускали Б, за да търсят
работа в чужбина, с цел осигуряване на по-добро бъдеще за семействата си. Точно така
направил и В. Д.. Това съвсем не означавало, че е напуснал и изоставил семейството си, а
напротив - така е търсил начин да се грижи за тях много по-добре, отколкото ако стои и
работи в Б. Д. давал големи суми пари на ищцата при всяко от идванията си в България, но,
напълно естествено и логично, не пред свидетели, които да доказват впоследствие този
факт, поради което и свидетелите не биха могли да знаят и твърдят дали той е давал, или не,
1
определени суми пари на ищцата. Д. пращал пари и от Германия според възможностите си,
за което обаче също не запазил доказателства. Всичко това обаче не било основание да се
твърди обратното и да се счита, че е доказано. Жените на многото мъже, работещи в
чужбина като строителни работници, шофьори, селскостопански работници, моряци,
работници в хотелиерската индустрия и много други професии, не считали, че те са
напуснали и изоставили семействата си, и не предявявали искове за родителски права и
издръжка срещу тези, които работели в чужбина за тяхното благополучие. Жената, с която
Д. живеел на съпружески начала, обаче очевидно искала да използва случая, че същият не е
в България и е отишъл да търси работа в Г. за да получи родителските права върху детето
им, както и да го осъди да плаща издръжка, като твърди, че не получава такава от него. По
отношение на твърденията на ищцата, че Д. е алкохолик, наркоман и прави ежедневни
скандали, доказателства за това не били събрани по делото. От раждането на децата, Д. се
грижил за тях като грижовен баща и родител. Всяка година, включително и откакто отишъл
да работи в Г, водил децата на море, като през това време майката ходела на почивки в Г с
любовниците си. В исковата молба се правели голословни твърдения, че В. Д. работел в
Германия и получавал много добри пари. Това не отговаряло на истината. Д. отишъл в
Германия да търси добре платена работа, но, за съжаление, и до настоящия момент бил
безработен. За този факт той не можел да представи необходимите удостоверения от
германската трудова служба по заетост. Съдът не изследвал в хода на делото какви доходи
получава ответникът, за да определи размера на присъдената издръжка, не ангажирал
доказателства относно определяне на справедлив размер на издръжката, а приел на доверие
твърденията на ищцата, че Д. работи в Германия и получава голям доход. Основното при
определяне на размера на издръжката било какъв доход получава осъденото лице. Д. не
могъл да представи доказателства, че е безработен и търсещ работа в Германия, но нямало и
доказателства по делото за обратното. Съдът бил длъжен да изиска справка с доказателства
за това от Германия, още повече че такава била поискана от ищцата и допусната от съда, но
впоследствие, след заявлението, че Д. е безработен, процесуалният представител на ищцата
заявил, че се отказва от това си искане, тъй като получаването на справката щяло много да
забави делото. Абсолютно неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните
правила, такава справка не била направена от съда и въпреки това той определил в
решението си издръжка в размер на 500 лева, която да плаща безработният и без доходи
ответник Д.. Забавянето на делото не можело да е основание да не се извърши пълно и
всестранно изясняване на обстоятелството, касаещо дали Д. получава трудово
възнаграждение в Германия, или не получава, и ако получава такова, колко точно е неговият
размер. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на претенциите на ищцата.
Подаден е отговор на жалбата, който изхожда от адвокат В. П., процесуален представител на
майката. В него се твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение на
Pайонен съд Петрич било правилно. Решаващият съдебен състав обсъдил задълбочено
събраните по делото доказателства и правилно достигнал до извода, че исковете са
основателни. Решението било съобразено и с интересите на малолетното дете. Не било
вярно посоченото в жалбата, че съдът е сторил неправилни изводи относно това, че Д.
2
реализира добри доходи в чужбина. В хода на производството, Д. бил задължен да
представи доказателства за доходите си, както и декларация за семейно и материално
състояние, като бил уведомен и за последиците от неизпълнението на това свое задължение
по аргумент на чл. 161 от ГПК. Това не било изпълнено от ответника. С поведението си Д.
създал пречка да се съберат допуснатите от съда доказателства за фактическите твърдения
на ищцата, че бащата реализира много добри доходи в Германия, и поради тази причина и
съдът приел в решението, че този факт е доказан. Абсолютно невярно било посоченото в
жалбата, че ищцовата страна е оттеглила доказателственото си искане по причина, че Д. е
безработен. След като ответникът не изпълнил вмененото му задължение да представи
доказателства за размера на доходите си и по този начин създал пречка същите да бъдат
установени, на практика той признал твърденията на ищцата, че доходите му са с висок
размер. Поради това било оттеглено съответното доказателствено искане, което щяло
ненужно да забави производството. Твърденията на ответника за това, че е безработен,
останали недоказани, а били и неверни. В казуса било от значение, че ищцата се грижи сама
за двете си деца. Моли се за постановяване на въззивно решение, с което да се потвърди
решението на първата инстанция.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Проведе се открито заседание на окръжния съд.
С оглед на императивната норма на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет, детето И, което след
приключването на устните състезания пред районния съд е навършило 10-годишна възраст,
беше изслушано от въззивната инстанция.
Приобщи се и актуален социален доклад.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. Окръжният съд
споделя мотивите на първата инстанция и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Съдържащите се във въззивната жалба оплаквания не намират опора сред доказателствата,
закона, доктрината и практиката.
Упражняването на родителските права и задължения напълно правилно е възложено на
майката. Тя прекрасно се грижи за двете деца и прави всичко по силите си, за да осигури
необходимото за тяхното физическо и психическо развитие. При нея те се чувстват
спокойни и защитени. Това се установява от събраните пред първата инстанция гласни
доказателства, от споделеното от голямото дете Иван пред окръжния съд и от приобщените
социални доклади. Не са ангажирани годни доказателства, сочещи на обратното.
Свидетелите В Д и П.Ч. обрисуват ищцата като чудесна майка, която всеотдайно се бори с
трудностите и превратностите на живота, за да успее да се справи с пълноценното
отглеждане на синовете си. Фактът, че първият е брат на К., а втората - нейна приятелка, не
означава сам по себе си, че на показанията им не може да се вярва. Съдът прави фактически
и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по
вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и
допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в
3
закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и
допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и
съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички
обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ,
виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални
способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за
възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на
свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали
осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали
впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или
отречени от останалите събрани по делото доказателства. При оценката на разказаното от
тях следва да се изхожда от: а/ степента му на съответствие с безспорните доказателства по
делото, б/ степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Ц Ц „С“, С, г., стр.
48/. Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172
от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е
длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и
данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията А Б/. В настоящия казус свидетелските показания на Д и Ч не са
противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането
на подобни показания, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите
доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и
Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Б Д/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от
близък, приятел, роднина или служител /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010
г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д Ценева, роднинската,
приятелска или служебна връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по
себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не
съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение
№ 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията БД, и
Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията М Ф/. В случая съобщеното от двамата свидетели следва да се приеме за
характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото не противоречи на никой от
останалите елементи на доказателствената съвкупност. Разказаното от тези свидетели е и
4
вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /водещи критерии за оценка на
свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското производство“ от
Ц.Ц, „С“, С г., стр. 55/. И двамата свидетели подробно описват грижите, които майката
полага за децата, и колко много й коства да го прави, като отбелязват и
незаинтересоваността на бащата в това отношение. Показанията им не оставят съмнение, че
те са били очевидци на събитията и имат необходимите пълни, преки и непосредствени
впечатления за същите. Не са налице основания за некредитиране на разказаното от Демирев
и Чакинска.
Определеният от Районен съд Петрич режим на контакти на бащата с Иван е съобразен с
фактите и обстоятелствата по казуса. Отчетена е и трайната практика на ВКС по въпроса.
Като е изходено от ситуацията по конкретния случай, мерките за лични отношения между В.
и И са така определени, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези
отношения, без да се кумулира допълнителен източник на недоразумения и спорове между
родителите. Спазени са задължителните постановки от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г.
по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС. В решението си районният съд е определил мерките за
лични отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават
излишни усложнения в отношенията между бащата и И /по подобен начин се разсъждава и
в Решение № 35 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3585/2014 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията К Ю/. Всички обстоятелства, свързани с определянето на мерките за личните
отношения между родителя и детето, са преценени с оглед на интересите на последното.
Чрез определените мерки е осигурена възможност на Иван да общува пълноценно с баща си.
Няма изчерпателен списък на формите и начините за осъществяване на личните отношения
между родителя и детето. Право на всяко дете, негова естествена необходимост и висш
интерес е да общува и с двамата си родители, поради което принципно мерките за лични
отношения, и предвид конкретните обстоятелства, следва да предоставят достатъчна
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В името на
правилното развитие на детето във всяка сфера, пълноценното осъществяване на лични
контакти между него и родителя, който не е носител на родителската отговорност, следва да
бъде насърчавано и подпомагано както от другия родител, така и от разширения семеен
кръг /Решение № 74 от 07.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4369/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията М Ф/. В конкретния казус контактите са така определени, че не увреждат
интересите на детето и не препятстват установения му дневен режим, за спазването на който
отговаря родителят, който ще упражнява родителските права /в този смисъл е и Решение №
51 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Светла Цачева/. Детето Иван сподели, че се чувства добре при майката, което става видно и
от изготвения актуален социален доклад. То все още е във възраст, в която майчината
любов, ласка и милувка са особено важни за правилното му формиране като личност. Нищо
не може пълноценно да замести майката в това отношение. Следва да се отбележи, че
режимът на лични контакти няма да е фиксиран от съда „во веки веков“, а при изменение на
обстоятелствата винаги може да бъде променен както по извънсъдебен /фактически/, така и
5
по съдебен ред /юридически/. И двамата родители трябва да положат максимални усилия, за
да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно децата, като осъзнаят, че това в
най-пълна степен би осигурило тяхното спокойствие и благополучие /Решение № 110 от
22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 327/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б Ц/. Разбира
се, при изрично споразумение за това между родителите, в интерес на децата ще е те да имат
контакти с бащата и в дни, които са извън тези по определения от съда режим. Известно е,
че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт,
не може да е по-добро за децата от съзнателно сторения от родителите избор да
превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина децата в спокойствие и
добруване да черпят и от двамата си родители необходимите им ресурси за хармонично
развитие - Определение № 307 от 03.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4175/2018 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията М Ф
Анализът на събрания от първата инстанция доказателствен материал води до заключение за
правилност на атакуваното решение и в частите му, касаещи исковете за издръжка. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС,
докладчик Х Г, доразвити с Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, докладчик
В Х, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицето, което дължи
издръжката, са основание за даването й и показател за нейния размер. Те се определят от
доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Следва да се имат предвид
условията, при които са живели децата в семейството и които са задоволявали
потребностите им не само за биологично, но и за духовно израстване и хармонично
развитие. Целта на издръжката е да осигури такива условия на издържаното дете, каквито то
би имало, ако родителите живееха заедно. Издръжката не следва да е в нисък размер и да
пречи за правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за
пълноценна изява в обществото. За размера на издръжката е от значение и при кого от
родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията и ангажираността на този
родител трябва да бъдат отчетени при определяне на издръжката, която същият дължи.
Според чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, на всяко дете се признава правото на
жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно,
морално и социално развитие, а родителите имат първостепенна отговорност да осигуряват
условията за живот, необходими за развитието на детето. В настоящия казус Районен съд
Петрич правилно е отчел значението на факта, че всички грижи за И се полагат от майката.
Тази негова преценка е съобразена с трайната съдебна практика, обективирана в Решение №
291 от 04.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2320/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана
Хитова, Решение № 204 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Илияна Папазова, Решение № 9 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4657/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, Решение № 300 от 02.12.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 2846/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов, Решение №
6
341 от 01.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 147/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка
Юстиниянова, Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят Капка Юстиниянова, и др. Не е спорен фактът, че бащата трайно
пребивава в Германия. Без значение в случая е, че не са представени писмени доказателства
за неговите конкретни доходи в чужбина, доколкото не е установено В. да страда от
заболяване, което да го прави нетрудоспособен и да му пречи да реализира доходи /в такава
насока е и Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Олга Керелска/. Щом като ответникът толкова години вече не се връща в
България, то съвсем основателно може да се предположи, че същият има доходи съобразно
регламентираните условия за заплащане на труда в Германия - поне в минималния им
социално гарантиран там размер, което обуславя и извод за неговите по-високи
възможности да дава издръжка за сина си Иван /в подобен смисъл е и Решение № 748 от
01.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 525/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов/.
Следва да се подчертае, че издръжката на ненавършилите пълнолетие деца от родителите им
има важна социална и обществена значимост. Това е основание за особеното отношение на
законодателя, който е регламентирал редица предимства на този вид алиментно задължение
/„Коментар на новия Семеен кодекс“ от Цанка Цанкова, Методи Марков, А и В. Т.а, ИК
„Труд и право“, София, 2009 г., стр. 424/. Родителят, за разлика от всички други задължени
лица, е длъжен да накърни собствената си необходима издръжка и да отдели от нея средства
за децата си. Моралът диктува тази по-висока взискателност. Тя налага на родителя, макар и
с най-скромни доходи, да пренебрегне себе си и да пожертва нужните за собствената си
издръжка финанси, за да гарантира интересите на своите деца /„Семейно право на
Република България“ от Лиляна Ненова, стр. 489-490/. Трябва да се отбележи, че в случая не
е налице някоя от хипотезите, изброени в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на
ВС, докладчик Х Г, при които определени категории лица се считат в обективна
невъзможност да дават издръжка на децата си. С оглед на изложеното и при безспорно
констатираното недаване на издръжка от страна на бащата, включително за една година
назад от подаването на исковата молба, преценката на първостепенния съд относно
размерите на присъдената от него издръжка, дължаща се на основание чл. 143 и 149 от СК,
се явява правилна, обоснована и съобразена с фактите по делото и закона.
Атакуваното решение е правилно. Районният съд е спазил материалния закон. Той не е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Актът му е обоснован и
следва да бъде потвърден.
Въззиваемата претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, но няма данни
да е направила такива.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190 от 02.06.2023 г., постановено по гражданско дело № 1178
7
от 2022 г. на Районен съд Петрич.
На страните, чрез адвокатите им, да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може
да бъде обжалван от бащата в едномесечен срок, считано от връчването, по реда и при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8