Решение по дело №37960/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2025 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20241110137960
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4303
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110137960 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против В. С. С., С. С. С. и Е. С. С. установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 71729/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата
длъжници-настоящи ответници за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
******************. Тъй като издадената заповед били връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви установителни
искове за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство
искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците
са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ.
1
Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Термокомплект” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като
бъде признато по отношение на ответниците, че дължи на ищеца сумите, както следва:
1/ В. С. С. – сумата от 630,94 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 1892,83
лева - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до
недвижим имот, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 117,80 лева,
представляваща 1/3 част от сумата от общо 353,39 лева - обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021г. до 08.12.2023 г., сумата от
13,31 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 39,92 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 3,13 лева, представляваща 1/3 част от
сумата от общо 9,41 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.01.2021г. до 08.12.2023 г.; 2/С. С. С. - сумата от 630,94
лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 1892,83 лева - главница за доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 117,80 лева, представляваща 1/3 част от сумата от
общо 353,39 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2021г. до 08.12.2023 г., сумата от 13,31 лева, представляваща 1/3 част
от сумата от общо 39,92 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение
на топлинна енергия през периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
2
лихва, считано от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,13 лева,
представляваща 1/3 част от сумата от общо 9,41 лева - обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г. до 08.12.2023 г.; и 3/Е.
С. С. - сумата от 630,94 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 1892,83 лева -
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим
имот, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 117,80 лева, представляваща 1/3
част от сумата от общо 353,39 лева - обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия, за периода от 15.09.2021г. до 08.12.2023 г., сумата от 13,31 лева,
представляваща 1/3 част от сумата от общо 39,92 лева - главница за извършена услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 3,13 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 9,41
лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.01.2021г. до 08.12.2023 г. Претендират се разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника В. С., в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Исковете се
оспорват по основание и размер с доводи, че през исковия период ответникът не е
ползвал топлинна енергия, не е собственик, нито ползвател на процесния недвижими
имот. Ето защо се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение.
Излагат се доводи, че ОУ на ищцовото дружество не важат за ответника, тъй като не
са публикувани. Претендираната сума за процесния период е фактурирана на името на
другия ответник, а издадените фактури не са връчени на ответника. Излагат се и
доводи за неоснователност на претендираната сума за дялово разпределение, поради
липса на писмен договор, както и поради липса на доказателства, че дружеството –
ищец е заплатило тези суми на ФДР. Оспорват се и показанията на средството за
търговско измерване, тъй като не е отговаряло на техническите и метрологични
изисквания. Оспорват се представените към исковата молба документи. По изложените
в отговора доводи и съображение се иска отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от особения представител
на ответника Е. С. предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се
доводи, че ОУ на дружеството са неприложими по отношение на ответника и той не
може да бъде обвързан с тях, поради липса на доказателства относно публикуването
им. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, както и относно качеството
клиент на ответника на топлофикационното дружество. Поддържа се становище, че
ищецът не е извършвал доставка на процесното количество топлинна енергия, поради
3
което за ответника не е възникнало задължение да я заплати. Поддържа се още, че
показанията на общия топломер в абонатната станция за процесния период, както и че
количеството ТЕ неправилно е отчетено и разпределено между абонатите в сградата.
Поддържа се още, че представеното удостоверение за наследници не е актуално и не
установява отговорността на ответника. По изложените съображения се иска
отхвърляне на предявените против този ответник искове.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от особения представител
на ответника С. С. се оспорват твърденията, че последният е собственик или ползвател
на процесния недвижим имот. Поддържа се, че от представеното по делото
удостоверение за наследници не може да се направи извод, че ответникът е приел
наследството и е станал собственик на припадащата му се идеална част. Оспорва се
обстоятелството ответникът да е титуляр на партидата за конкретния недвижим имот,
както и достоверността на представените от ищеца извлечения от сметки. Прави се
възражения за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
вземания. По изложените доводи се иска отхвърляне на предявените искове, както и
искането за присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД не изразява
становище. Представя доказателства за извършените главни отчети, връчването им на
представител на етажната собственост и издадените изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 71729/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците
– настоящи ответници да заплати на кредитора – настоящ ищец по 1/3 част от сумите,
както следва: сумата от общо 1892,83 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
***************, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от общо 353,39 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2021г. до 08.12.2023 г., сумата от общо 39,92 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от общо 9,41 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.01.2021г. до 08.12.2023 г.
С разпореждане от 23.05.2024 г. съдът е указал на заявителя, че издадената
заповед е връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
4
може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 32, том I, рег.№ 01797, дело № 29/2007 г. по описа на Валентина
Благоева, нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че майката на
ответниците в производството е придобила право на собственост върху процесния
недвижим имот.
По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено от Столична
община, район Искър, от което се установява, че И. С.а З. е починала на 15.03.2015 г.,
като е оставил трима наследници по закон – нейни деца и настоящи ответници.
По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено на 05.02.2025 г.
от Столична община, район Красно село, от което се установява, че З.Й.З. е починал
на 01.04.2001 г., като е оставил трима наследници по закон – негови деца и настоящи
ответници.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
По делото са представени издадените през исковия период общи фактури,
справка за издадени фактури, без данни за съставител, както и приложимите ОУ на
дружеството-ищец.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки на абоната и главен отчет на уредите.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото
лице-помагач индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че през
исковия период ФДР е изготвила две изравнителни сметки за процесния апартамент
по отчет на 3 бр. ИРРО, при отопляем обем 108 куб.м. и от припадащия се дял от
сградната инсталация. Вещото лице е констатирало, че в имота не се потребява топла
вода от сградната топловодна инсталация. Съгласно заключението разпределяната
топлинна енергия е в съответствие с нормативната уредба – месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна вноска. В
заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в процесната АС е
преминавал метрологични проверки през 2018 г. със срок на валидност на проверката
две години, а след това през 2022 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на неплатените суми по партидата на имота
за главница за процесния период възлизат на сумата от общо 1932,75 лева, в т.ч. и
сумата от 39,92 лева за отчет на дялово разпределение, а размерът на мораторната
5
лихва на сумата от 362,80 лева, в т.ч. сумата от 9,41 лева лихва върху главницата за
дялово разпределение. В констативно-съобразителната част на заключението вещото
лице е посочило издаваните общи фактури през процесния исков период и разликите
между кредитните известия и сумите по общи фактури.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме
наличие на валидно облигационно правоотношение.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
6
делото през исковия период са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ
и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/. Това е така, тъй като тримата
ответници се легитимират като собственици на процесния недвижим имот по силата
на наследствено правоприемство, при равни права – по 1/3 ид.ч. Обстоятелството дали
ответниците реално са ползвали ТЕ е без значение – достатъчно е да са собственици на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребители, съответно клиенти
на топлофикационното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Както бе посочено и по-горе, съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване
освен наличието на облигационно правоотношение между страните и възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
използваното и претендирано количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
За да бъде признато твърдяното вземане за главница, ищецът дължи да докаже
конкретното доставено количество топлинна енергия, измерено в абонатната станция,
както и че претендираната цена съответства на нормативно установения механизъм за
разпределение между потребителите в сграда в режим на етажна собственост –
приспадащият му се дял от общото количество топлинна енергия, както и съответствие
между определената цена и нормативно установения лимит. Това произтича от
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия. Доколкото в полза на
ищцовото дружество е признато правото на собственост върху средството за търговско
измерване – общия топломер, се налага извод, че задължение на ищеца е да го
поддържа в изправност, включително и чрез периодични проверки да удостоверява
измервателната му годност.
Съгласно чл.5 от Закона за измерванията /ЗИ/ за осигуряване точност и
достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски
плащания, се извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Според
нормата на чл.44, т.1 ЗИ се забранява използването на средства за търговско
измерване, чиято годност не е установена и надлежно удостоверена. Законът не
7
установява предположение в полза на топлоснабдителното дружество в тази насока,
поради което ищецът е длъжен да докаже годността на измервателното средство при
наличие на изрично оспорване на това обстоятелство от насрещната страна. Безспорно
установяването на техническата годност на монтирания в абонатната станция общ
топломер е относимо към определянето на съответния припадащ се дял за всеки
отделен имот в сградата в режим на етажна собственост, доколкото съгласно нормата
на чл. 144 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между
отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела в имота. Съгласно ал.3 от същата
норма, топлинната енергия за една дялова единица се определя като топлинната
енергия за отопление на сградата, намалена с количеството топлинна енергия,
определена по чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.1, се раздели на сбора от дяловите единици за
всички отоплителни тела в сградата.
В конкретния случай от заключението на изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява, че през периода от 06.02.2020 г. до 23.02.2022 г. топломерът
в абонатната станция на жилищната сграда, в която се намира и имотът на
ответниците, не е преминавал метрологична проверка.
От своя страна ищцовото дружество не е ангажирало доказателства, нито е
направило доказателствени искания за установяване на техническата изправност на
средството за търговско измерване, на чиито показания се основава претенцията за
целия исков период. Предвид обстоятелството, че задължението за плащане на
цената на топлинната енергия се поражда при установено реално доставяне на такава в
абонатната станция, невъзможността за еднозначен извод, че регистрираното
количество е надлежно отчетено от техническото средство за измерване, като
правилото на чл.162 ГПК е неприложимо /в този смисъл е и решение от 27.01.2022 г.,
постановено по в.гр.д.№ 9544/2020 г. по описа на Софийски градски съд/.
Предвид гореизложеното, доколкото решението не може да почива на
предположения, то предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. По делото не се съдържат
доказателства за направени разноски, поради което съдът не присъжда такива. В хода
на заповедното производство също няма данни за направени от длъжника-настоящ
ответник разноски.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против В. С. С., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 630,94 лева, представляваща 1/3 част от сумата
от общо 1892,83 лева - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия до недвижим имот, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 117,80
лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 353,39 лева - обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021г. до 08.12.2023 г.,
сумата от 13,31 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 39,92 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 3,13 лева, представляваща 1/3 част от
сумата от общо 9,41 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.01.2021г. до 08.12.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71729/2023
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против С. С. С., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 630,94 лева, представляваща 1/3 част от сумата
от общо 1892,83 лева - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия до недвижим имот, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 117,80
лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 353,39 лева - обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021г. до 08.12.2023 г.,
сумата от 13,31 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 39,92 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 3,13 лева, представляваща 1/3 част от
сумата от общо 9,41 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.01.2021г. до 08.12.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71729/2023
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против Е. С. С., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
9
чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 630,94 лева, представляваща 1/3 част от сумата
от общо 1892,83 лева - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия до недвижим имот, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 117,80
лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 353,39 лева - обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021г. до 08.12.2023 г.,
сумата от 13,31 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 39,92 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 3,13 лева, представляваща 1/3 част от
сумата от общо 9,41 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.01.2021г. до 08.12.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71729/2023
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице “Термокомплект” ООД,
ЕИК *********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10