№ 243
гр. Бургас , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120201844 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. Н. ИВ. против Наказателно
постановление № 18-0769-006752/14.05.2019 г. на Началник група към
ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с което на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети
12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР. Претендира се
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съпроводително писмо за администриране на преписката
въззиваемата страна е поискала потвърждаване на наказателното
постановление. В преписката е приложено и писмено становище по жалба с
вх. № 769000-7571/18.03.2021 г. по описа на ОДМВР – Бургас касателно
нарушение, изразяващо се в управление на нерегистрирано по надлежния ред
МПС, което съдът не взема предвид, тъй като жалбата, с която е сезиран, е с
вх. № 251000-5426/16.03.2021 г. по описа на ОДМВР – Бургас и за различно
нарушение.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна също не изпраща представител в съдебно
заседание.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, на
10.08.2018 г. в 16:49:14 ч. е изготвен снимков материал /клип № 3448/ с
АТСС TFR1-M № 510/07 на установено и заснето моторно превозно средство
– лек автомобил “Мерцедес С 63 АМГ 4Матик“ с рег. № *****, управлявано
със скорост 134 км/час в гр. Бургас, на път първи клас № I-6, км. 488+700 в
посока от кв. Ветрен към ПВ „Лукойл”. На кадрите от снимковия материал се
наблюдава ясно визираният автомобил, чието разположение и посока на
движение е „приближаващ” в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол. В случая е използвана преносима система за
контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване на номера на
превозното средство, т. е. идентифицира превишилия скоростта автомобил по
регистрационния номер, а видно от снимката това е процесният автомобил.
АТСС е одобрен тип средство за измерване по Закона за измерванията,
удостоверено с представените по преписката удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол. Системата е работила на автоматичен режим, което е в
съответствие с изискването на чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение попътищата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в
контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейски служител със
съответната компетентност – мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката,
в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен
2
режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в
който е било поставено мобилното АТСС. В Протокола за използване на
АТСС изрично е отразено, че ограничението на скоростта е 50 км/час в
населено място. В изискана от съда справка /ведно със схема на процесния
пътен участък/ Община Бургас, в чиито задължения е вертикалната
сигнализация, е удостоверила, че участъкът от главен път І-6 между пътен
възел „Ветрен” и пътен възел „Лукойл”, който включва процесния км.
488+700, е сигнализиран с пътен знак В-26 „Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената”, указващ разрешена скорост до 90 км/час
към дата 10.08.2018 г.
Съобразно представената справка за собственик по регистрация на
МПС и декларация, собственикът на процесният лек автомобил се е
възползвал от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че на
процесната дата и час е предоставил МПС и то е било управлявано от друго
лице – ИВ. Н. ИВ.. В декларация от 06.11.2018 г. последният е потвърдил, че е
управлявал автомобила, поради което на същата дата му е връчена покана за
явяване пред органа на 30.11.2018 г. за съставяне на АУАН.
Акт серия Д № 967149 за установяване на административно нарушение
е съставен на 03.12.2018 г. в отсъствие на И., тъй като не се е явил съобразно
връчената му покана. С акта му е вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
за това, че на 10.08.2018 г. в 16,50 часа в гр. Бургас, на път първи клас № I-6,
км. 488+700 в посока от кв. Ветрен към ПВ „Лукойл” е управлявал /във
връзка с декларация по чл. 188 от ЗДвП от 06.11.2018 г./ лек автомобил
“Мерцедес С 63 АМГ 4Матик“ с рег. № *****, с
наказуема скорост 130 км/час при рачетена за населено място до 50 км/час,
като скоростта е фиксирана и заснета с АТСС TFR1-M № 510/07 с клип №
3448. При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат
толеранс от 3 % от действително измерената скорост в полза на нарушителя.
АУАН е връчен на жалбоподателя на 02.05.2019 г. срещу подпис.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е
приел фактическите констатации по акта и нарушената разпоредба, поради
3
което е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
с глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца. Постановил е отнемане на 12 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
10.03.2021 г., а жалбата е депозирана на 16.03.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр.
Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е
издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.
Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при съставяне на
АУАН са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 2 /съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушитела след покана и неяваване/, на чл. 43, ал. 4 /АУАН е
предявен и подписан от нарушителя/ и на чл. 42 от ЗАНН. Спазен е срокът за
издаване на АУАН, тъй като той започва да тече от установяване на
нарушителя, което в случая става след като собственикът е попълнил
декларация по чл. 188, ал. 5 от ЗДвП.
Анализът на установената по делото фактическа обстановка показва, че
административно-наказателното производство против ИВ. Н. ИВ. е започнало
със съставянето на АУАН за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, разписващ забрана за водачите на ППС да превишават скорост от 50
4
км/час в населено място. Съответно НП е издадено и жалбоподателят е
санкциониран за това нарушение. Установеното в хода на съдебното
следствие деяние обаче е такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като се установи
по беспорен начин, че в следствие на пътен знак В-26, променящ общото
ограничение на скоростта, важимо за мястото на нарушението, разрешената
скорост е до 90 км/час в населено място. Двете нарушения не са тъждествени,
нито фактически идентични, изключая сходството от обективна страна от
гледна точка на конкретните условия на време и място, управлявано МПС и
скоростта му. Квалификациите им са също различни. Разкритото
несъответствие между фактическото обвинение и действително извършеното
нарушение, както и различните правни рамки, в които попадат, обуславят
отмяна на наказателното постановление като неправилно, тъй като
противното би означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят
да бъде санкциониран за нарушение, което не е извършил.
В случая действителното превишение на допустимата скорост от 90
км/час е в диапазона от 31 до 40 км/час, поради което санкционната норма за
превишение на скоростта в населено място е по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С
оспореното постановление е наложена глоба в размер на 1 000 лева и
лишаване от правоуправление за това, че е установено управление на МПС с
превишение на скоростта 80 км/час. В НП е посочено, че санкционната норма
е чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. В случая неправилно е избрана и приложена
именно тази норма, тъй като съобразно установените в настоящото
производство действителни фактически обстоятелства по наличето на знак,
променящ общото ограничение на скоростта, приложимата санкционна норма
е чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 400 лева.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-
наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
За вмененото нарушение наказващият орган е отнел 12 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Наредбата е
предвидено, че за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на водача се
5
отнемат 12 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа
на контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази
формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено като
средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им
като административно наказание или принудителна административна мярка.
Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, съобразно представения договор
за правна защита и съдействие от 18.05.2021 г. По делото липсва надлежно
заявено от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, който се претендира от въззивника – направеното такова в
становище е по жалба с вх. № 769000-7571/18.03.2021 г. по описа на ОДМВР
– Бургас касателно нарушение, изразяващо се в управление на
нерегистрирано по надлежния ред МПС и няма отношение към жалбата с вх.
№ 251000-5426/16.03.2021 г. по описа на ОДМВР – Бургас, с която
настоящият съд е сезиран.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-006752/14.05.2019 г.
на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с
което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на ИВ. Н. ИВ., с ЕГН
**********, от ****, са наложени административни наказания глоба в размер
на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети 12 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
ОДМВР – Бургас да заплати на ИВ. Н. ИВ., с ЕГН **********, от ****,
направените по делото разноски в размер на 480 лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
6
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7