№ 4033
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело
№ 20211110141627 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Oбразувано е по молба на П. С С, обективирана във Въззивна жалба вх. №155776/2022 г. по
описа на СРС, за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за
съдебни разноски. Поддържа, че не била предоставена възможност да се запознае със
списъка по чл. 80 от ГПК на насрещната страна и заявява прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение.
Насрещната страна, в отговор на въззивната жалба, поддържа недопустимост на искането,
евентуално неоснователност.
СЪДЪТ, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и закона, приема
следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена в срок. Изискването за списък по чл. 80 от
ГПК е относимо, когато страната претендира допълване/изменение на решението в неина
полза, а не по отношение на насрещната страна. Разгледана по същество молбата е
неоснователна.
Ищецът е бил редовно призован и присъствал на последното открито съдебно заседание по
делото. До приключване на устни състезания е имал възможност да възрази за размера на
възнаграждението за адвокат, претендирано от ответника. Следва да се отбележи, че съдът
не приканва страните да направят своите изявления, вкл. дали да упражнят възражение за
прекомерност, а това е в тяхна преценка. Ищецът не е навел възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, поради което искането му по молбата се явява преклудирано. Пропускането на срока
за заявяване възражението има за последица неоснователност на искането по чл. 248, ал. 1
ГПК, а не неговата недопустимост, защото касае спора по разноските, който по същността
си е материалноправен и свързан с предмета на делото (в този смисъл Определение № 484
от 14.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2015 г., IV г. о., Определение № 36 ОТ 26.01.2015
Г. ПО Ч. ГР. Д. № 5936/2014 Г., І г. о.). Следва да се отбележи, че възражението по чл. 78, ал.
5 от ГПК може да се релевира по реда на чл. 248 от ГПК само, ако делото пред съответната
инстанция се развива и приключва без да се осъществява двустранна размяна на книжа и без
открити съдебни заседания, когато страната обективно не разполага с възможност да
упражни правото, освен в това производство (в този смисъл Определение № 309 от
29.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4403/2016 г., III г. о., Определение № 484 от 14.07.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 3558/2015 г., IV г. о., Определение № 36 ОТ 26.01.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. №
5936/2014 Г., Г. К., І г.о. и др.). Ето защо , съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на П. С С, обективирана във Въззивна жалба вх.
№155776/2022 г. по описа на СРС, с правно основание чл. 248 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
След изтичане срока за обжалване и при липса на жалба, делото ДА се изпрати на
СГС във вр. в. гр. дело №10212/2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2