№ 66
гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Д. Д. Митева
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000634 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 258 и сл. ГПК (след
връщането му от касационна инстанция с отменително решение №
50122/23.11.2023г. по к.т.д. 2043/22г. на ВКС, I т.о.) и е повторно образувано
по въззивна жалба на Д. Б. Г. срещу решение № 260018/26.01.2021г. по т.д.
№ 1395/19г. на ОС-Варна, В ЧАСТТА, с която по реда на чл. 422 ГПК е бил
уважен иск на кредитор „УниКредит Булбанк“ АД за установяване на
задължения на солидарен длъжник, удостоверени в оспорена заповед за
незабавно изпълнение по ЧГД 6461/2019г на ВРС като изпълняем дълг по
анекс № 3 към Договор за Б. кредит от 2008г., формиран от остатъчна
предсрочно изискуема главница в размер на 50 125.67 евро и сбор от
договорени лихви в размер на 2 060.71 евро, включващ възнаградителна
лихва върху неизискуема редовна главница в размер на 1472.,48 евро,
включена в пет поредни просрочени вноски по погасителен план по анекс №
3 с падежи до обявяване на предсрочната изискуемост(20.08.2018 г. –
12.12.2018 г.) и остатък към 20.12.2018г. от 588.23 евро от просрочени лихви за
забава(уговорени в т.4.2 и 4.3 от първоначалния договор, възникнали до
06.06.2017г. и „мигрирани“ според уговорка в т. 2.6 от анекс № 3), със
съответни акцесорни последици от проведеното заповедно производство,
както и е била разпределена отговорността за съдебните разноски за
заповедно и исково производство.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в поредица от
подготвителни действия както при първоначалното, така и при повторното
образуване на делото (л.91 от ВТД400/21 и л.5, л. 42 от настоящото дело), като
1
в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд е отстранил
процесуални пропуски на първата инстанция и е дал възможност на страните
да уточнят твърденията си, както по конкретните основания, формиращи
разгледаната сборна претенция за лихви, така и по приложимите за спора
императивни норми, ограничаващи свобода на договаряне като форма на
потребителска закрила. В първото заседание след връщането на делото за ново
разглеждане (л.38 от настоящото дело) съдът е изпълнил и указания на
касационната инстанция по изясняване на възраженията на потребителя, като
е допълнил изрично и доклада на първата инстанция с разпределение на
доказателствена тежест по заявените основания за недействителност на
уговорки и съглашения, включително и такива, произтичащи от императивни
ограничения. С определение №299/10.05.24г.(л.100 от настоящото дело), при
обявяването на страните на приложими норми на потребителска закрила,
съдът е допуснал и служебно доказателства за установяване на необходимите
за прилагането на закона факти, съответно на допълнението на първоначално
въведени оплаквания за неправилно установени обстоятелства и
необосновани изводи, довели до незаконосъобразност на обжалваното от
осъдения ответник решение по конкретизираните вече претенции.
Въззивницата Д. Б. Г., чрез адв. П. е изложила оплаквания за
неправилно установени факти, пораждащи право на кредитора да търси
предсрочно разсрочените задължения, включително размерите на конкретните
задължения и начина на формирането им при промяна на лихвата, които не са
били обявени на длъжниците нито в погасителен план, нито в
предупреждения за обявяване на предсрочна изискуемост. Позовава се на
добросъвестно изпълнение на задълженията след сключването на анекса за
разсрочване на задълженията по кредита, като счита за необоснован извода за
допусната от длъжниците забава при установеното периодично внасяне на
уговорените равни месечни вноски и липса на каквото и е уведомяване от
страна на кредитора за промяна на размера им. Счита, че банката
неправомерно едностранно и без предупреждение ги е отклонявала и отчитала
за плащане на други недължими лихви и неустойки за забава. Оспорва се и
преценката на връчените покани за изпълнение, които не съдържат
информация за размерите на просрочените задължения и остатъка и
основанията за предсрочната изискуемост. Поддържат се доводи за липса на
надлежно доказано уведомление по смисъла на т.18 от ТРОСГТК 4/2013г.
преди заявяването на целия дълг като изискуем, което изключва правото на
кредитора да търси плащане над размерите на евентуално изискуеми вноски с
настъпил падеж. Евентуално се излагат и оплаквания по установената
конкретната дата на настъпване на предсрочната изискуемост. Към тези
оплаквания, допълнително пред касационната инстанция съдлъжницата е
обосновала и неправилна преценка на индивидуалния характер на
договорените в анекс № 3 условия и изключването на проверката за
неравноправно уговаряне на променлив лихвен процент чрез препращане в чл.
11.1.2 към общи условия. Позовава се на олихвяване при отчитане на
пазарните промени само в интерес на кредитора (чл. 9.4 и 9.5 от ОУ), което не
е било оценено като неравноправно, в нарушение на императивните правила
на чл. 143, 144 и 146 на ЗЗП, приложими към кредитна сделка, сключена с цел
придобиване на имот, ползван от съдлъжницата за жилищни нужди.
2
В писмено становище по същество, пълномощникът на длъжницата
подробно обосновава начисляването на задълженията от банката въз основа на
неравноправна уговорка, позволяваща на кредитора да променя размер на
вноските, като настоява, че с последващите анекси тази неравноправност не
само че не е отстранена, но и допълнително едностранно увеличените лихви и
прекомерни неустойка са били и капитализирани, като потребителите не са
били уведомявани своевременно за увеличенията и са продължили
добросъвестно да внасят известните им размери на вноските. Позовава се на
установен потребителски характер на кредитирането, предоставено за
закупуване на жилище на физическо лице. Моли за служебно прилагане на
защитата на потребителите и отричане както на недължимите размери на
начислените въз основа на неравноправни клауза задължения, но и на
забавата, твърдяна от кредитора като основание за предсрочна изискуемост на
разсрочените вноски за главницата. Пледира за пълно отхвърляне на
неоснователната претенция на кредитора след отмяна на неправилното
обжалвано решение.
Въззиваемата банка-кредитор „УниКредит Булбанк“ АД, чрез
пълномощника адв. Б., оспорва оплакванията, като се позовава на правилно
установен дълг, породен от безспорно валидно възникнало правоотношение
по кредитиране, усвоено за покупка на недвижим имот, изменено с поредица
от съглашения до условията по анекс № 3 за погасяване на установен към този
момент размер на просрочена и изискуема главница и просрочена лихва,
натрупана в предходен период. Оспорва приложимост на потребителска
закрила в полза на солидарен длъжник, при липса на оспорване на
задълженията от самата кредитополучателка, чието финансово състояние се е
влошило и това е било отчетено от банката с облекчение в погасителния план,
договорен с анекс в съответствие с индивидуалните нужди на този клиент.
Сочи се и обявената цел на кредита за закупуване на имоти с нежилищно
предназначение за ползване от свекървата на кандидатстващата и проучвана
от банката кредитополучателка, при налично и вече изплащано по друг кредит
жилище на семейството. Отделно въззиваемата банка се позовава на
доказаното периодично внасяне на суми от солидарните длъжници в размери,
надхвърлящи уговорените първоначално вноски, което индикира, че липсата
на погасителен пран не е затруднявало клиентите, а длъжниците са допускали
забава, което обосновава и правомерното събиране на уговорени неустойки в
размер, ненадхвърлящ законна лихва. Според кредиторът установената общо
натрупана забава на четири поредни вноски по плана, приет с последния
анекс, кореспондира на правния извод за възникнало основание за обявяване
на предсрочна изискуемост според уговорена от страните хипотеза в чл. 17.2
от договора, препращаща към чл. 29 и 30 от ОУ. Обосновани според
въззиваемата страна са и изводите по установяване на момента на упражнено
право на кредитора както спрямо главния длъжник, така и спрямо солидарната
длъжница, която получила адресираните от кредитора съобщения, с посочване
на размерите на задълженията именно на 05.04.2019г., когато според
правилото на чл.60 ал. 2 ЗКИ е изпълнено изискването на закона и целия
дължим остатък от кредита е станал изискуем.
По същество упълномощеният от въззиваемата банка адвокат И. със
същите доводи пледира бланкетно за потвърждаване на правилното решение,
3
с което спорните вземания на кредитора са били установени в обжалваните
дължими размери на изискуеми главница и сборни лихви.
Претенции за определяне на разноски за въззивното производство са
направили и двете страни.
За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В
ОБЖАЛВАНАТА УСТАНОВИТЕЛНА ЧАСТ на предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата като солидарен
съдлъжник с кредитополучателката, дължи парични суми на банката, в
качеството на кредитор, упражнил право на предсрочна изискуемост по
предоставен кредит за финансиране на покупка на недвижим имот и ремонтни
дейности. Интересът от положителния установителен иск на кредитора за
заявените и уточнени по основания задължения произтича пряко от
своевременното оспорване на връчения на солидарната длъжница издаден по
твърдения за безспорен дълг изпълнителен титул (чл. 415 ал.1 т.2 ГПК) и
нуждата от защита на интереса на длъжника в състезателно производство,
евентуално след проверка на валидността на обвързаност на клиент с
професионален доставчик. В заповедното производство и пред първата
инстанция спорните задължения са били индивидуализирани само като
пълния остатък от предоставената и невърната главница, ведно със законна
лихва, считано от 25.04.2019 г.(момент на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение №3418/30.04.2019г.) до окончателното
плащане, както и непогасена договорна лихва, натрупана от 20.06.2018г до
сезирането на заповедния съд, дължими след обявена по преценка на банката
предсрочна изискуемост. В приложеното към първоначалното заявление
извлечение от Б.а сметка, съставено към 25.04.2019г. сборуваната лихва е била
изрично посочена като формирана от различни елементи, между които
лихвата, включена в петте забавени вноски до 20.12.2018г, когато кредиторът
е осчетоводил целия остатък от главницата като изискуем дълг, и други
„мигрирани“ лихви, лихви върху просрочени вноски и неустойки за
просрочие. При това начално сезиране, пояснението на самостоятелно
индивидуализирани вземания, породени на различни основания от различни
уговорки в договора за кредит и анексите към него, не променя съществено
предмета на делото за установяване на дължимост на оспорените с
възражение от длъжницата Д. Г. сборове. Въззивният съд е съпоставил по-
подробно конкретизираните елементи от уточнените с обратна сила обективно
съединени претенции с обжалваната част от 2060.71 евро от сборната „лихва“
и е установил при подготовката си (л. 44) пълното му съответствие със сбор от
две от спорните задължения: възнаградителната текуща лихва върху
неизискуема редовна главница в размер на 1472.,48 евро, включена в пет
поредни просрочени вноски по погасителен план по анекс № 3 с падежи до
обявяване на предсрочната изискуемост(20.08.2018 г. – 12.12.2018 г.). и
остатък към 20.12.2018г. от 588.23 евро от просрочени лихви за
забава(уговорени в т.4.2 и 4.3 от първоначалния договор, възникнали до
06.06.2017г. и „мигрирани“ като разсрочени вземания според уговорка в т. 2.6
от анекс № 3). Както размерите, така и периодите на уточнените вземания
4
съвпадат с тези, заявени по документа по чл. 417 ГПК и формират като
елементи общия сбор, поискан от заявителя като ищец за установяване по чл.
422 ГПК. По изложените в определение № 239/10.04.2024г съображения,
разгледаните в обжалваната част от акта съединени претенции на кредитора
изцяло съответстват по основание и размер на заявените права в заповедното
производство, поради което настоящият състав на съда намира решението за
допустимо и постановено по надлежно упражнено право на иск. Останалите
претендирани като лихви, но уточнени като обезщетения за забава суми не са
потвърдени от първата инстанция и съответно не са предмет и на въззивния
контрол.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и въз
основа на събрани в двете инстанции доказателства съобразно чл. 269
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представените в производството писмени
доказателства се установява, че на 20.03.2008 г. въззивницата Г., наред с още
две лица – съпрузите Аи, са подписали като свои изявления за договаряне с
банката на сделка със съдържание, съответно обозначено изрично като
договор за Б. ипотечен кредит на физическо лице №TR71360199, като няма
спор, че и двата раздела от това изявление, обозначени като „предмет и цена“
и „условия за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията“ са
изготвени от банката – кредитор след одобряване на семейството като
кандидати за финансиране, поискали кредита за закупуване на недвижим
имот.
Видно от представеното пред настоящия съд искане за ипотечен кредит
за граждани и становището на служителите на банката, проучили
кредитоспособността на кандидатите(л. 119-133 от настоящото дело), активно
търсещите финансовата услуга граждани са обявили като цел на
кредитирането закупуването на имот от съпруга А и неговата майка, което да
послужи за обезпечение на кредита и да се обитава именно от свекървата,
докато се изплаща с доходите на семейството от трудовото възнаграждение на
одобрената за кредитополучател снаха К А. като касиер в търговски обект и
валутно възнаграждение на съпруга съдлъжник, работещ като готвач на кораб,
плаващ под чужд флаг. Именно общото намерение на сина и майката да
придобият заедно финансирания с кредита имот е мотивирало и кредитора,
получаващ обезпечение върху този имот, да изиска и обвързване и на тази
купувачка наред с кредитополучателите като солидарен длъжник. Видно от
приложения по делото нотариален акт(л.79 от делото на ВОС), в деня след
договаряне на кредита посоченият като обезпечение имот, представляващ два
обекта (офис с площ 19.72кв.м. и гараж с площ 19.11кв.м.) на сутеренен етаж
на сграда на адрес гр. Варна, м-т „Св. Никола“ № 500 и принадлежащите им
идеални части от застроения терен, е бил закупен от солидарните длъжници
(майка и син) Дияна Г. и Митко А с изрично посочване на изплащане на
уговорена цена, чрез вече одобрен ипотечен кредит.
Пред настоящата инстанция са събрани и показанията на свидетелката
И, чийто възприятия по фактите са изложени последователно и
безпротиворечиво и за съда не възниква съмнение в тяхната обективност.
Свидетелката обяснява, че самата тя първа се преместила да живее в тази
местност и при посещенията в новия й дом, близката й приятелка също
5
харесала много района и започнала да търси жилище там, като ползвала
съдействието на свидетелката за огледите. Съдът възприема показанията на
свидетелката като резултат от непосредствени впечатления като очевидец,
присъствала както на преговорите с продавача и възприела пряко състоянието
на закупувания от приятелката й имот, така и на начина по който двете
помещения са били използвани повече от десет години след покупката. И
категорично потвърждава, че имотът е продаван като обзаведено жилище на
сутеренен етаж с две стаи - всекидневна с хол и спалня, без каквито и да е
следи от гараж и без какъвто и да е възможен фактически достъп с автомобил
във вътрешността. Като жилище е бил и използван от приятелката и съпруга
й, които осигурявали и средствата за вноските, но кредитът е бил предоставен
на името на снахата, тъй като самата Б. не е била подходяща за одобряване
поради вече наличното й кредитно досие. Същевременно семейството на сина
й нямало нужда от такъв кредит, тъй като се били установили в чужбина. Тези
показания изцяло кореспондират както на писмените данни от
предварителното проучване на клиентите – кредитополучатели, така и на
допълнително представените от въззивницата документи, съставени в хода на
принудителното изпълнение върху ипотекирания имот (л.61 – 96), от които се
установява, че офисът и гаражът са били фактически обединени (без данни за
съставени строителни книжа за преустройството) в едно жилище, с достъп от
двора чрез входно антре и разпределение на дневен тракт(с изход към общи
части), санитарен възел, спално помещение и перално под стълбище и са
функционално обзаведени като жилище.
Съвкупната преценка на тези доказателства налага категоричен извод за
осъществено акцесорно договаряне на въззивницата и кредитора, наред с
основното договаряне на клиента-кредитополучател, като съдлъжниците
(независимо от даденото съгласие да участват в учредяването на
обезпечението с закупувания общо от тях имот) са уговорили с кредитора
встъпване в дълга на кредитополучателката и изрично са е съгласили да
отговарят лично солидарно за изпълнението в срок и при предсрочна
изискуемост. Това отделно обвързване само по себе си не представлява
кредитиране, но доколкото целта му е пораждане на отговорност за
задълженията на самия кредитополучател, съществуването на предмета му,
респективно и действителността му(чл. 26 ал.2 ЗЗД), е изцяло обусловена от
съществуването на валидно задължение по основния кредитен договор.
Затова, макар да не е участвала пряко в предварителните преговори между
банката и кредитополучателката, солидарната длъжница разполага и с
възраженията на основния клиент по действителността на кредитната сделка.
Изцяло ирелевантно в случая е стабилизирането на заповедното изпълнително
основание поради липса на оспорване от главната длъжница. Дори да се
приравни на признание за съществуването на дълга, пропускането на
възражението от кредитополучателката не преклудира защитата на останалите
съдлъжници, особено по отношение на проверката за съответствие с
императивните ограничения по обвързване на потребителите с неравноправни
договорки, която се преклудира само след нарочно проведено съдебно
производство, в което съдът решил изрично този въпрос (Определение
№2122/26.07.2024 по дело №356/2024 на ВКС, ІІ т.о.). Отделно от тези
възражения, допълнително лично право да се ползва от закрилата на
6
потребителите срещу неравноправни клаузи в договора, пораждащ основния
дълг има и съдлъжницата, която е встъпила в чуждото задължение без това
обезпечително по характера си договаряне да обслужва професионалната й
дейност (Решение №50077/26.10.2023 по дело №1351/2022 на ВКС, ІІ т.о.).
Това налага на първо място да се разгледат именно оплакванията срещу
валидността на поемане на задълженията по кредитната сделка, в какъвто
смисъл са и дадените от касационната инстанция указания при отмяната на
предходния въззивен акт.
На първо място, въззивният съд констатира, че както
кредитополучателката, така и съдлъжниците са физически лица, а посочената
изрично цел на кредитирането не е свързана с професията на тези лица,
обявена на кредитора при кандидатстването за това финансиране. Само по
себе си, описанието на закупуваните имоти в нотариалния акт и кадастралните
схеми, не може да обоснове в достатъчна степен стопанското предназначение
на придобиваните права, договорени като цел на кредитирането. Макар, че
съдът е указал доказателствена тежест на самия кредитор, не са ангажирани
доказателства нито за връзката на закупуваните като офис и гараж помещения
с професионалното занятие било на някой от купувачите, било на самата
кредитополучателка, нито за фактическото съответствие на състоянието на
тези помещения с юридическия им статус при планираното им придобиване с
договаряно с банката кредитиране. Напротив, доказателствата събрани по
инициатива на въззивницата категорично опровергават стопанското
предназначение на имотите, като несъмнено установяват, че клиентите на
банката са търсели жилище и въпреки липсата на документирана промяна на
предназначението на двата съседни обекта, помещенията са били фактически
преустроени и ползвани за жилищни нужди и предлагани като луксозно
обзаведено жилище от продавача. Съответно в този вид и с предназначение
закупуваните имоти са били преценени и от кредитора при одобряване на
обединените два обекта като обезпечение на кредита за покупката на жилище.
Обстоятелството, че към този момент семейството на
кредитополучателите са имали друго свое семейно жилище също не може да
свърже придобиването на новия имот с друго предназначение. Според данните
в кредитното досие, кандидатът за кредит е обявил недвусмислено, че
намеренията на семейството не са свързани с извличане на допълнителен
доход от имущество, а с една дългосрочна инвестиция с по-скоро спестовен
характер, тъй като закупуваното от майката и сина еднофамилно жилище е
следвало да задоволи жилищната нужда на свекървата до края на живота й, а в
дългосрочен план (след отпадането на тази нужда) да остане като актив в
семейството на Аи. Затова за въззивният съд не остава никакво съмнение, че
както за кредитополучателката(снаха), така и за двамата встъпили в
задължението солидарни длъжници (съпруг и негова майка) нито
придобиването на имота, нито търсеното кредитиране не е било нито пряко,
нито косвено, предназначено да генерира доходи по стопански или друг
професионален начин. Затова потребителския характер на договарянето на
финансирането на това придобиване за настоящия състав е несъмнен.
При преценката на приложимото право, първата инстанция е
пропуснала да издири и приложи действащия към момента на сключване на
сделката закон, уреждащ закрила на потребители срещу неравноправно
7
договаряне с търговци, доставящи услуги, и по специално легалните
определения в пар. 13 т. 1, 4 и 12 от ЗЗП, налагащи квалифицирането на
договора като финансова услуга, предоставена от доставчик на потребител.
Към този момент все още не е била въведена специалната уредба за
ипотечните кредити, а сделките по кредитиране на покупки на имоти са
изрично изключени от приложно поле на специалните правила за другите
потребителски кредити. Затова и въззивният съд намира за приложима само
най-общата рамка на закрила, изразена в императивни правила на чл. 143 ЗЗП,
приложими за всички сделки между неравнопоставените търговци и
клиентите им потребители, които изискват от доставчика да се въздържа при
предлагане на своя продукт от условия, с които се нарушава баланса на права
и задължения на насрещните страни под заплаха от санкциониране с
недействителност (чл. 146 ал.1 ЗЗП). Самата същност на тази закрила
предпоставя, че се отнася за допълнителни уговорки, извън съществените
индивидуализиращи конкретната сделка елементи, тъй като последиците на
отричането на действието на дисбалансиращите клаузи възстановява
облигацията във вида, в който договора би се прилагал между равнопоставени
страни, които не са се отклонявали от типично за този вид сделки
диспозитивно съдържание. В този смисъл са установени критериите при
тълкуването на Директива 93/13/ЕИО за преценка на интереса на страните от
запазване на договора без евентуално установени неравноправни клаузи(дела
C-453/10 и C-397/11 на СЕС) и въведената забрана за допускане на изменение
на договора от съда (C-618/10 и C-488/11). За да отпадне действието на
договора като цяло обаче, следва да е налице изключението по чл. 145 ал.2
ЗПК, когато и елементи от основното съдържание не са представени на
потребителя по разбираем за него начин и характеризират престацията му като
неравноправно натрапено задължение, с което всеки разумен и информиран
потребител не би се съгласил(С-96/14, С-117/23 на СЕС).
В конкретния случай, въззивният съд не намира основание за прилагане
на ограничението на договорната свобода към основния предмет на кредитна
сделка за финансиране на покупка на имот, служещ за обезпечение. При
съвкупна преценка на писмените изявления на двамата съпрузи, планиращи
покупка на жилището за свекървата(както при подаване на искането, така и
при окончателно оформено кредитно съглашение, възпроизведено и в
ипотечния акт), не може да има съмнение, че и двамата съпрузи и са били
наясно, че се обвързват с банка, финансираща срещу възнаграждение под
форма на лихва плащането на цена по покупка на ипотекирания имот.
Съществените параметри за такава Б.а услуга, освен специфичното
обезпечение, което и въззивницата, като встъпил в дълга на
кредитополучателя солидарен длъжник, е потвърдила официално, че
учредява пред нотариуса, са именно паричните стойности, чието цифрово
изражение е посочено в първия раздел от Б.ия кредит. Той е оформен
таблично по начин, изключващ каквото и да е неразбиране от страна на
средно подготвен и участващ в лично и имотно обезпечение на Б.о
кредитиране потребител, тъй като след ясно обозначена цел фиксира с цифри
стойности на главница от 54000 евро, несъмнено разпознаваема като
съвпадаща сума с обезпечения с ипотеката дълг, в който и солидарния
длъжник встъпва, и сроковете за ползване и връщане с анюитетни вноски с
8
падеж 20-то число, включващи както части от главница, така и от текущата
лихва, обозначена в „лихвен план“ като годишен лихвен процент 6.7,
формиран от променлив базисен лихвен процент, обявен като едномесечен
индикатор EURIBOR и надбавка от 2.5 пункта. В тази таблична
стандартизирана част с попълнени бланкети са обявени и две допълнителни
надбавки върху прилаганата лихва, дължими при просрочие съответно върху
редовен (т.е. неизискуем дълг) и отделно само върху просрочената главница,
както и таксите, които длъжниците следва да заплатят на банката (еднократна
сума от 0.75% от размер на отпуснат кредит и периодична годишна сума от
0.1% върху остатък от ползваната главница). Обозначени като размери са и
разходите при предложено предсрочно погасяване на кредита и допълнително
поискана от кредитора застраховка на трудоспособността на основния
длъжник. Дори и да не са запознати по какъвто и да е начин с останалата
текстова част от писмения договор и приложими към договора общи условия
за ипотечни кредити на физически лица, всеки разумен и добросъвестно
влязъл в преговори с доставчик потребител, не може да не съобрази, че се
задължава да връща валутен кредит с лихва на месечни вноски, чийто размери
са равни само докато не се наложи промяна на плаващата лихва, обусловена
от пазарния индикатор. В този смисъл поне тази част от съдържанието на
договора за кредит е достатъчна за да покрие минимално необходимо
съдържание на сделка по чл. 430 ТЗ и чл. 58 ал. 1 от ЗКИ. Други специални
изисквания за този вид кредитиране са предвидени в приет едва през 2016г
ЗАКОН за кредитите за недвижими имоти на потребители(който не се прилага
към по-рано договорени сделки), а размерът на търсеното финансиране
изключва уредбата на общия потребителски кредит (чл. 3 ал.5 ЗПК отм.).
Затова, нито липсата на оповестяване на ГПР, нито съставяне на конкретен
погасителен план връчен на длъжниците (какъвто не е представен с
кредитното досие и вещото лице не е установило при проверка) не опорочава
това основно съдържание на сделката, което може да се възприема от
потребителите без каквото и да е друго необходимо разяснение.
Останалата част от съдържанието на договора (текстовия раздел втори),
както и общите условия, към които този раздел препраща подлежат на
преценка за неравноправност доколкото въззиваемия търговец е основал
своите права на поети с уговорките в тези части.
Такива на първо място са клаузите относно методиката за отчитане на
променливия лихвен процент, каквато не е изяснена в индивидуализираните
елементи на ясния първи раздел. Съдът установява, на първо място, че
препращането в чл. 4 от договора не съответства на представените от
кредитора в заповедното производство общи условия (приети след сключване
на процесната сделка), а липсата на доказателства за връчените на
потребителите такива изключва и възможността им да се запознаят с
предпоставките, при които банката е уговорила промяна на базовия лихвен
процент. Според посочените протоколи от заседания на УС на банката обаче
(л. 266 и сл. От делото на ВОС) самият кредитор е обосновал своите
начисления с определяне на базисния процент въз основа не само на съответен
пазарен индикатор на международен кредитен пазар (какъвто е цитирания в
процесния договор индекс 1м.EURIBOR) но и с включване на допълнителна
премия, отразяваща по преценка на самата банка стойността на кредитния
9
ресурс в граници от нула до 200 пункта. Конкретна методика за определяне на
този нов, непосочен в раздел първи от договора компонент на лихвения
процент не е била оповестена нито в раздел втори, нито в общите условия и
затова въззивният съд преценява, че това основание за изменение на лихвата
не е ясно уговорено и потребителите на са били в състояние да съобразяват
последиците от обвързване с такава уговорка. В този смисъл не може да се
приеме, че по тази методика има индивидуално договаряне.
Принципно уговарянето на променлива лихва при дългосрочно
кредитиране би било съответно на осъзната от договарящи се страни
предвидима динамика на икономическите условия и затова съответно на
изискванията за добросъвестност би било само такова съгласие, което е
постигнато в хода на преговори на запознати с такъв стопански риск и в
еднаква степен полагащи грижа за собствените си работи субекти. Когато
обаче отклонението от диспозитивните правила (за фиксирано непроменливо
възнаграждение) е уговорено в клаузите, съставени от самия кредитор,
позоваването на изключението по чл. 146 ал. 1 ЗЗП е неоснователно и съдът
следва да прецени дали недоказано разяснените на потребителите детайли в
уговорките за разходите по кредита пораждат несъразмерна с получената
финансова услуга икономическа тежест, т.е. дали неясните клаузи са и
неравноправни (чл.145 ал.2 вр. чл. 143 ал.1 ЗЗП). В случая такъв потенциален
дисбаланс несъмнено съществува, тъй като самата формулировка на правото
на банката да определя БЛП без ясна методика позволява на кредитора да
съхрани нива на печалба, независимо от намаляване на стойност на иначе
обявен пазарен индикатор, докато ползващите кредита потребители нямат
възможност да съхранят начално ниво на разходите си, ако нивата на пазара се
повишат. Отделно от това в същия раздел в точка 11.1.3 е пояснено, че
промяната на лихвените нива ще се отразява върху текущата анюитента
вноска само ако определения базов процент се увеличи с повече от един
пункт, като това допълнително ограничение също изцяло би ползвало само
кредитора, дори и ако не добавя премията към референтния пазарен индекс.
Заложеният в договора дисбаланс се е реализирал в хода на действие на
кредитната сделка, тъй като още след първия месец пазарните тенденции са
очертали намаляване на цената на кредитирането на евровия пазар. Съответно
именно чрез предвиденото право на самата банка да определя БЛП включващ
„премийна“ добавка към обективния референтен показател (1м.EURIBOR),
кредиторът е продължил да поддържа високо нивото на своето
възнаграждение. Проверката на назначеното в първа инстанция вещо
лице(л.414 от делото на ВОС) е потвърдила, че банката неколкократно се е
възползвала от правото си да определя БЛП, като е прилагала именно
допълнителна премия при отчетено намаляване на пазарния индикатор (от 4.2
при договаряне до 0.135). В резултат на уговореното право в чл. 11.1.1 от
договора, въпреки това рязко спадане, чрез допълнителната премия
кредиторът е успял да задържи изгодни за себе си нива на лихвения процент,
който вместо да спадне от 6.7 до нива от 2.635 при отчитане само на
договорената надбавка, е намалял до само 6.635 и това е поддържало високи
размерите на месечните вноски, довели до затруднения на клиентите,
потърсили облекчение през 2017г.
При това положение, дори и изцяло да са разбрали текстовете на двете
10
уговорки, свързани с изменението на лихвата, и добросъвестно да положат
грижа да се информират за своите задължения, средно подготвени за такъв
вид сделка потребители биха могли единствено да възприемат, че лихвата е
плаваща и може да се променя като следва динамика на публично
оповестяван 1м.EURIBOR, но не и да планират конкретните размери на
текущите си задължения извън тази динамика до нивата, определяни от самия
кредитор. Затова съдът приема, че така формулирана, уговорката за
приложимия годишен лихвен процент е неравноправна, но само в частта,
включваща право на доставчика да завишава в свой интерес променливия
референтен пазарен индикатор при оповестяване на БЛП като променлив
компонент на текущата лихва (чл. 143 ал.1 т.12 вр. чл. 144 ал.4 ЗПК). Затова
въззивният съд преценява, че без тази част от уговорките по чл. 11.1.1 и чл.
11.1.3 от втори раздел на договора, основното съдържание налага
променливата лихва да следва да се прилага в смисъл, който е най-
благоприятен за кредитополучателя и съдлъжника, като съхрани изгодното за
тях ползване без допълнително оскъпяване по инициатива на кредитора(чл.
146 ал.5 и чл. 147 ал.2 ЗЗП). В този смисъл е и установената съдебна практика
(решение № 146/01.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о; Решение №
198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК; Решение №
299/15.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2023/2017 г., II т. о и др.).
В конкретния случай, съдът отчита, че балансът на интересите се
възстановява при отчитане на понижаващите се нивата на референтния лихвен
процент и прилагане на фиксирания размер на първоначалната надбавка.
Същевременно за периодичността на промените, следва да се прилагат
актуалните общи условия, действали към момента на първата промяна на
индикатора през май 2008г., връчени на потребителите (л.24 – 32 от делото на
ВОС), които в чл. 9.4 визират като значимо за размера на анюитетни вноски
изменение с повече от 0.25.
По сходни съображения не могат да се приемат за равноправни и
клаузите, позволяващи актуализиране на първоначално обявени на клиентите
такси чрез прилагане на Тарифа, действаща към момент на начисляването
(чл.10.5 от ОУ). Изключването на валидността на тази уговорка налага
определяне на задълженията за такси(извън тези начислявани по самата
разплащателна сметка за ползвани платежни услуги) само в размерите, ясно
обозначени в раздел първи.
Отделно от уговореното „плаване“ на лихвата, обвързана с референтен
пазарен коефициент, в кредитния договор е била уговорена и още една
фиксирана надбавка от 5 пункта, прилагана при олихвяване на редовния дълг
в случай на допуснато просрочие, наред с олихвяване на просрочената
главница със приложимата към договора лихва, завишена с още 7 пункта до
общо 13.70%( пункт 4.2 и 4.3 от раздел І).
По отношение на уговорките увеличаващи разходите на потребителите в
случай на допусната забава, въззивният съд отчита, че и двете лихви, макар и
да се начисляват върху различна олихвявана основа, са били уговорени като
вземания, които възникват само в случай на допусната забава. Това определя
характера им на предварително уговорени по размер кумулирани мораторни
обезщетения. В този смисъл са били изяснени и основанията за начисляване на
тези задължения в изисканото от въззивния съд уточнение на иска (л. 25 от
11
настоящата дело). Сравнени с редовната лихва, тези обезщетения несъмнено
надхвърлят предвидимите за банката вреди, доколкото неполучените навреме
погашения за нея като търговец са оборотни средства, които биха носили
приход от предоставянето им като кредити на други клиенти. В случая обаче
не само че надбавките водят до размер, който двойно превишава първоначално
уговорения лихвен процент, но и едната от тях се начислява върху средствата,
които не са още изискуеми и тях банката не може обосновано да очаква да
ползва за дейността си. Затова надбавката по чл. 4.2 от раздел първи
несъмнено формира необосновано високо обезщетение за забава, добавено
към текущата лихва, а такава уговорка не следва да обвързва потребителите
(чл. 146 ал.1 вр. чл. 143 ал.2 т. 5 ЗЗП).
Другата надбавка по чл. 4.3 обаче е била уговорена само върху
просрочените задължения за главница и затова тя е съизмерима именно с
предвидими от всеки длъжник на парично задължение вреди (чл. 86 ЗЗД вр.
ПМС № 426/18.12.2014 г). Размерът от 13.7% на такава мораторна неустойка
надхвърля незначително размерът на законната лихва, определена нормативно
като обем, с който се постигат обичайните за стопанските отношения три
функции на всяка неустойка (обезщетяване за вреди, предвидими поради
лишаването на кредитора от използване на собствените му средства и нужда
от заместването им с оскъпяващо кредитиране; санкция за допуснато забавено
изпълнение като стимул за доброволно изпълнение; гарантирано
удовлетворение без нужда от доказване на увреждането). Като съобразява, че
олихвявянето с този изрично посочен в раздел първи от договора размер на
просрочена вноска се ограничава само до онази част от нея която е формирана
от вече изискуема главница и тази част не е предвидена за олихвяване като
„редовна“ неизискуема още главница в следващите анюитетни вноски по
погасителния план, съдът отчита, че типичен неустоечен характер като
оскъпяване на кредита поради просрочието има само надбавката от 7%, а този
размер не достига законната лихва и не може да се счита прекомерен дори и в
отношения с неподготвен за стопанския живот потребител. В този смисъл
само тази неустоечна клауза отговаря на изискванията за добросъвестност без
да накърнява баланса на правата и задълженията на насрещните страни и
затова може да се прилага спрямо неизправен потребител докато трае
забавата. Затова, дори и да не е била разяснена подробно на потребителите,
тази клауза не е в техен ущърб и не покрива общата характеристика по чл. 143
ал.1 ЗЗП, като основание за недействителност по чл. 146 ал.1 ЗЗП. Съответно
и действието й следва да се съхрани в отношенията между страните.
Доколкото така изследваните клаузи са посочени от ищеца като
основание за формиране на оспорените от ответницата задължения, не се
налага служебен контрол по реда на чл. 7 от ГПК и на останалата част от
допълнителните уговорки извън основното съдържание на ипотечния валутен
кредит с плаваща лихва. При съхраняване само на уговорките за обвързване
на текущата лихва с 1 м.EURIBOR и автоматично отчитане на промяна на
анюитетни вноски при разлика от поне 0.25 пункта в този референтен лихвен
процент, с добавяне само на фиксираната надбавка от 2.5 пункта, и
ограничаване на обезщетението за текуща забава до неустойката по чл. 4.3
върху просрочена лихва, именно като основно съдържание на договорената с
потребителите сделка, договорът не само ще може да се изпълнява без
12
накърняване на интересите на потребителите, но и ще бъде съхранен в полза
на клиентите на банката и крайния срок за връщане на ползваната главница в
съответствие с финансовите им възможности да покриват месечни вноски с
текущи свои доходи. Затова и бланкетното възражение на въззивницата
(изложено в касационната жалба) за пълната недействителност на договора
поради невъзможността за съхраняване без неравноправните клаузи не е
основателно.
Насрещните доводи на кредитора за отстраняване на неравноправността
в началното договаряне в хода на поредицата от изменения на обвързващите
клиентите условия на договора са изцяло неоснователни. Установени са
договаряния на три поредни анекса, като първият от тях от 21.10.2010г. (л.23
от делото на ВОС) има за предмет само падежната дата на месечната вноска и
изрично предвижда запазване на съдържанието на останалите уговорки.
Второто съглашение от 27.07.2016г. (л.33) има за предмет съществено
изменение на условията ( прилагане на нови общи условия, методика за
определяне на плаващата лихва към друг пазарен индикатор и друга
фиксирана надбавка), но според уговорката това изменение, наложено от
намаляването на доходите на кредитополучателката при смяна на работно
място, няма да засегне натрупаните до този момент задължения, които се
удостоверяват в чл. 2.4 като вече предсрочно изискуема цяла остатъчна
главница и в чл. 2.6 като просрочени натрупани лихви (без обозначение на
отделните елементите които я формират при заварени поне три лихвени
плащания). В чл. 9 от този втори анекс така заварените, начислени от
кредитора суми са били допълнително разсрочени – непогасената при
договарянето част от вече просрочени лихви е разпределена също на месечни
вноски и е добавена като нов елемент („мигрирана“ според уточнените
твърдения на кредитора) към новите анюитети по новия погасителен план с
начален гратисен период за отново разсрочена и текущо олихвявана главница.
Година по-късно, непосредствено преди края на периода на 06.06.2017г. е
постигнато ново съглашение (отново обосновано с непосилно за
кредитополучателката обслужване на повишени след край на гратисния
период вноски) със сходно съдържание, като цялата главница отново е
установена като вече просрочена, сборувани просрочени лихви отново са
„мигрирани“ към нов погасителен план, но само в рамките на 24 месеца, а
приложимите занапред лихви са предоговорени, като надбавката над пазарния
индекс е завишена, след изтичане на една година, в която вноски се формират
само от по-ниска лихва. С този трети анекс са предоговорени и обезщетенията
за забава до една неустойка в размер на законна лихва върху просрочен дълг (
чл.11.1.3). И в двете съглашения са изложени декларативно изявления за
волята на договарящите се да „прекратят“ действие на постигнати до този
момент уговорки, но и да „преуредят изцяло“ досегашните си отношения и да
„заменят“ уговорките, които са ги обвързвали досега с ново съдържание, което
да се прилага до окончателното събиране на пълния размер на вземанията на
кредитора. Това, заедно с недвусмисленото съхраняване на всички начислени
по „прекратените“ предходни съглашения размери на задължения, ясно
индикира, че нито кредиторът се е отказал от ползите, породени от прилагане
на неравноправните клаузи, нито е разяснил на потребителите, че такива
клаузи са били ползвани от него и че те могат да се откажат от закрила като
13
изрично ги одобрят в съответствие с личния им интерес. Само при тези
условия съгласието на потребителите с удостоверените основания и размери
би могло да се третира като обвързваща го с отстъпки спогодба (Решение №
205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, I т. о. Решение № 60224 от
12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 240/2021 г., III г. о., ГК). Само ако новите
условия(изключващи както правото на определяне на плаващия БЛП в ущърб
на клиента, така и допълнителната лихва за забава) биха били приложими и
към заварената част от изпълнението, като я преуредят с обратна сила до
балансирани уговорки за обективно променливо възнаграждение и обоснован
размер на мораторна неустойка) тези анекси могат да имат значение на
индивидуално договаряне, изключващо потребителска закрила за целия
период на изпълнението. В случая категоричната воля за съхранение на
начислявани именно в резултат на прилагане на неравноправни клаузи
задължения несъмнено изключва този характер на измененията. Напротив,
когато във всяко допълнително споразумение ( анекс 2 и 3) изрично се запазва
действието на неравноправните клаузи като основания за приетите за
дължими и преуредени занапред задължения, както за остатъчна главница,
така и за „мигрирани“ вече просрочени лихви, за правния спор няма значение
качеството на новите уговорки като индивидуално или неиндивидуално
уговорени. Предоговарянето на условията на кредита, вкл. съвпадащи
волеизявления на страните по договора за кредит, относно размера на
дължимото от кредитополучателя, изчислено в съответствие с неравноправни
клаузи на договора за кредит, не санира нищожността на неравноправната
клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения
размер(Решение № 87 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 848/2017 г., I т. о., ТК,
Решение № 65 от 6.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1556/2017 г., I т. о., ТК). Това
трайно наложено в съдебната практика изключване на договарянето върху
необвързващ потребителя (т.е. липсващ предмет) изцяло кореспондира и на
тълкуването на общоевропейските стандарти на закрилата на потребителите,
допускащи спогодба за съхраняване на действие на договора без
неравноправни клаузи само след надлежно разясняване на правата на
потребителите и невъзможност за установяване на променливия лихвен
процент с вече постигнати начални уговорки (C-269/19) и отричащи
валидност на новационни съглашения заместващи неравноправно договаряне,
наложени от кредитора като „облекчения“ на клиенти без съответно
предварително разяснение на последиците от отказа от потребителска закрила
(дело C-452/18 и C-639/18 ).
Затова въззивният съд намира, че постигнатите уговорки в анекси № 2 и
3, несъмнено съставени от самия кредитор, независимо по чия инициатива са
започнали преговори по тях, не са такова индивидуално договаряне, че да
изключат значението на вече опорочената част от първоначалния договор.
Още повече, че според различните варианти на изчисленията на вещото лице
(л.290 от настоящото дело), при прилагане на приложеното от кредитора
„преструктуриране“ на дълга с временните облекчения се постига само
намаляване на размер на месечни задължения за едногодишни периоди, но без
неравноправните клаузи и натрупването на задължения до възникването на
финансовите затруднения на кредитополучателката, месечната вноска към
дата на анекс № 2 би била 188.94 евро, а не начисляваната от банката 331.70
14
евро, и съответно финансовата тежест би била много по – ниска и
обслужването постижимо при това без каквато и да е забава. Още повече, че
именно към този момент потребителите е следвало да осигурят и
еднократната вноска от 1000 евро, изискана от кредитора като условие за
прилагане на гратисния период и то след като дългът вече е било отчитан като
предсрочно изискуем и олихвяван като просрочен (л. 347 от делото на ВОС).
Съответно според алтернативните планове, с предложеното облекчение с
анекс № 2 на вноската до 279.97 евро с добавените части от по 97 евро
несъмнено не се намалява финансовата тежест за клиента, а след гратисния
период и допълнителното договаряне на анекс № 3 и новия лихвен процент
вноските се завишават дори до 355.38 евро и добавка от 93 евро за
„мигрираните“ лихви (л.304 от настоящото дело). Ето защо въззивният съд
(за разлика от първата инстанция) преценява, че не следва да зачита каквото и
да е действие на споразуменията за преуреждане на кредитните отношения,
тъй като като самото им съдържание е несъвместимо с изискванията за
добросъвестност на кредитор, съдействащ на потребителя да преодолее
временните затруднения по обслужване на дългосрочното кредитиране.
Оплакванията на въззивницата относно обосноваване на
задълженията именно с действието на последното съглашение (анекс №3)
се оказват основателни и това налага въззивният съд да изложи
собствените си фактически изводи при новоустановената
недействителност както на двата анекса ( № 2 и № 3), така и на
отречените неравноправни клаузи в първоначалния договор.
Назначеното от настоящата инстанция вещото лице е изготвило
алтернативен погасителен план с равни месечни анюитетни вноски,
включващи части от разсрочената до 20.03.2043г. (безспорно предоставена на
кредитополучателката) главница от 54000 евро и прилагане на плаващ лихвен
процент, формиран от текуща стойност на 1м. EURIBOR и надбавка от 2.5
пункта, които се променят при обявени нови стойности с разлика от 0.25
пункта(независимо дали нараства или се увеличава). Този план изцяло
съответства на съхранено основно съдържание на ипотечен валутен кредит с
плаваща лихва, обвързана с референтен лихвен процент, върху чиято стойност
нито една от насрещните страни не може да въздейства и отразява обективна
дългосрочна динамика на пазарните отношения на пазари на валутни кредити.
Допълнителното обвързващо потребителите (кредитополучателка и
съдлъжниците) съдържание на първоначалния кредитен договор, отнасящо се
до начисленията на задълженията, включва и валидно уговорената по чл. 4.3
като неустойка за забава завишена лихва върху просрочена главница,
начислявана за период на съответно забавено плащане. Тъй като в първия
анекс страните само са сменили падежна дата към 30-то число и са
потвърдили обвързване с новите общи условия(включващи и прага на
промяна на референтния лихвен процент), това съглашение запазва действие
без да има отношение към изключената неравноправна част от договарянето.
Затова въззивният съд намира за относим към конкретния спор вариант 2 от
изчисленията на вещото лице по първата задача с прилагане на този
погасителен план и само това обезщетение за забава(л.248 от настоящото
дело). Съдът кредитира изцяло изводите на вещото лице като резултат от
приложените специални знания за определяне при тези обвързващи
15
потребителите условия на алтернативните стойности на текущите
задължения. Вещото лице е отчело и погасяването на така установените
месечно изискуеми задължения с установените при проверка на счетоводните
записвания на кредитора в приложение 4(л.344 от настоящото дело)
фактически получени плащания с еврови вноски направени от съдлъжниците,
ползвани от банката именно за погасяване на дълга (а не за други Б.и услуги).
Затова и отчетената в приложения 5 и 6 към експертизата динамика на
обслужването на задълженията от наличностите, внасяни в евровата сметка
(които постепенно се натрупват, въпреки текущо усвояване на действително
изискуемите размери на променливите анютитети) съдът възприема изцяло
като точно отражение на изпълнението на солидарно задължените
потребителите по това кредитно правоотношение. Обобщаващите тези
изчисления изводи на вещото лице по втори вариант на първа задача в таблица
№ 4(л.290 от настоящото дело) сочат, че нито към договарянето на двата
преструктуриращи анекса, нито към изпращането на уведомленията до
длъжниците са били налични просрочия. Напротив, свободната наличност (от
вече надвнесени суми) към момента на последното извършено внасяне към
20.05.2019г., непосредствено преди връчването на 10.06.2019г. на
задължаващата длъжниците покана за следващо изпълнение само чрез
съдебния изпълнител, са били достатъчни да покрият не само всички
изискуеми до момента анюитети, но и действително дължимите вноски за
главница и лихва поне до 20.06.24г.(до когато вещото лице е изготвило
алтернативния план), като остава неусвоен към този момент остатък поради
липса на изискуеми задължения от 5384.34 евро и то без да се отчитат всички
допълнителни постъпления от провежданото въз основа на оспорената
заповед принудително изпълнение, получавани от кредитора като взискател
още от 26.06.2019г. и достигнали до момента на проверката на вещото лице до
22175 евро(приложение № 4 към заключението). При последно изчислена
вноска от 105.15 евро на месец, няма никакво съмнение, че неусвоената
наличност(отнесена от вещото лице към намаляване на още неизискуема
главница) е достатъчна да покрие и новопадежирали анюитети до настоящия
момент, дори и банката да откаже да приеме предварителното погасяване на
още неизискуемата главница.
Явно е, че преустановяването на обслужването на кредита не е резултат
от недобросъвестност на платците, които не били в забава, към момента на
налагането на запорите върху сметките им. Дори и след неоснователно
упражняване на принуда за неизискуем още дълг, преустановяването на
доброволното обслужване на кредита не е довело до забава, респективно
липсва обективното основание за упражняване и на правото на предсрочна
изискуемост. Затова в настоящия случай не се налага да се изследват изобщо
въпросите относно субективния елемент от фактическия състав чл. 60 ал. 2
ЗКИ и връчването на необоснованото изявление на кредитора.
В случая не могат да намерят приложение указанията относно
допустимото стабилизиране на оспорена заповед поради настъпила в хода на
производството изискуемост на падежирали вноски по действащ погасителен
план (т. 1 от ТРОСГТК 8/2017 ВКС), тъй като те се отнасят до случая на липса
на субективния елемент на обявяване на изискуемостта, но при налична и
потвърдена забава на длъжника, какъвто настоящия случай категорично не е.
16
При липса на настъпили падежи от разсрочените в полза на
кредитополучателя вноски, потребителят не следва да бъде задължаван да
плаща не кредитора каквито и да са остатъчни изискуеми задължения като за
главница, така и за лихви, а несъмнено липсва и каквото и да е основание за
ангажиране на отговорност за забава.
В заключение, съдът намира за изцяло неоснователна претенцията на
кредитора за установяване на всички заявени от кредитора вземания, основани
на допуснато неизпълнение от кредитополучателя и солидарните съдлъжници.
При този краен резултат постановеното първоинстанционно решение
следва да се отмени и търсенето установяване на изискуеми задължения
да се отхвърли.
По претенция за разноски:
Промяната в резултата от делото, налага преразпределение и на
отговорността за направени разноски. Всички възложени на ответницата
разноски, вкл. направените в заповедно производство не се дължат и
присъждането им следва да се отмени.
За защита в първата инстанция вече е било определено възнаграждение
на адв. П. за безплатно предоставената услуга по защита на ответницата, и
част от направени от ответницата разноски, но само за отхвърлената част от
иска, която на е предмет на настоящия контрол. Няма данни за други заявени в
списък по чл. 80 ГПК разноски от тази страна, поради което допълнително за
плащане следва да се определят само установените по вносна бележка остатък
от 153.70 лв от направени разноски до 170 лв (за възнаграждение на вещо
лице) и да се определи възнаграждение, съответно на защита по обжалвания
интерес от 102 067,69лв(левова равностойност по курс на БНБ на
претендирания валутен дълг). Възнаграждението на адвокат при защита по
такъв иск при прилагане на препоръчителния алгоритъм, предвиден в чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения( ред. към 2019г.) към момента на поемането на ангажимента
за безплатното представителство е достигал до 3571,35лв. Въззивният състав
отчита, че задължителният характер на този акт е отречен като несъвместим с
принципи на Евроинтеграцията (C-438/22) и затова при липса на конкретна
уговорка на страните, както е в случаите по чл. 38 ЗАдв, този предвидим от
професионалистите и участниците в съдебни процеси размер следва да се
съпостави и с конкретните обстоятелства, определящи усилията на адвокат,
приел да изпълни възложена услуга без предварително заплащане по
конкретното дело. Защитата на ответницата е била изградена въз основа на
множество писмени доказателства и две експертизи, събирани в пет съдебни
заседания, и това оправдава определяне на хонорар поне в препоръчителния
минимален размер. Затова съдът допълнително определя за защитата в
първата инстанция по неоснователното искане на кредитора още 3600лв,
които възлага за плащане на ответника.
Пред настоящата инстанция право на разноски възниква само за
въззивницата, чиято първоначално предявена жалба се оказва основателна в
цялост. Безплатната защита по това обжалване е била поета през 2021г,
съответно предвидимите разходи за адвокатски хонорар към този момент са
били в същия размер. Обемът на услугата, която е извършена обаче несъмнено
17
надхвърля обичайното обосноваване на оплаквания по вече поддържани в
предходна инстанция тези, тъй като именно тогава в пледоарията по същество
са въведени и доводи за приложима потребителска закрила, по-подробно
развити в касационната процедура и особено при повторното разглеждане на
въззивното дело. Междувременно поради служебната активност на въззивния
съд са били уточнявани фактически твърдения, излагани нови становище по
приложимото право и са събирани нови доказателства. Тези обстоятелства
характеризират въззивното производство като типично ново съдебно дирене и
обосновават обем на цялостна защита за една инстанция при повишена правна
и фактическа сложност. Отделно от това, защитата на въззивницата е била и
допълнително усложнена с предявените от пълномощника допълнителни
искания за спиране на принудителното изпълнение. Затова и
възнаграждението за безплатното представителство на тази страна за
двуетапното въззивно производство съдът определя на 5000лв. Към тази
стойност следва да се добави и защитата в касационната инстанция,
остойностена до 3600лв., като общия размер на възнаграждението за
представителството на въззивницата, което банката следва да заплати на адв.
П., до този момент възлиза на 8600лв.
Допълнително съдът съобразява, че въззивницата е била само отчасти
освободена от дължимите за разглеждането на жалбата такси, като е внесла 50
лв. за въззивното обжалване и 2341.35лв за касационното разглеждане на
делото й. За тези разноски страната следва да бъде компенсирана. Съответно
несъбраните от освободената от това задължение такса от 1991.35лв за
въззивен контрол, следва да се възложи на въззиваемия кредитор, причинил
неоснователния процес.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.271 ГПК съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260018/26.01.2021г. по т.д. № 1395/19г. на ОС-
Варна, В ЧАСТТА, с която по реда на чл. 422 ГПК са установени задължения
на солидарен длъжник, удостоверени в оспорена заповед за незабавно
изпълнение като изпълняем дълг по анекс № 3 към Договор за Б. кредит от
2008г., формиран от остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на
50 125.67 евро и сбор от договорени лихви в размер на 2 060.71 евро, както
и в частта, с която са възложени разноски на ответницата Г. за исково и
заповедно производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „УниКредит Булбанк“ АД срещу Д. Б. Г. иск
по чл. 422 ГПК за установяване на задължения на солидарен длъжник,
удостоверени в оспорена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД 6461/2019г
на ВРС като изпълняем дълг по анекс № 3 към Договор за Б. кредит от 2008г.,
формиран от остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 50 125.67
евро и сбор от договорени лихви в размер на 2 060.71 евро, включващ
възнаградителна лихва върху неизискуема редовна главница в размер на
1472.,48 евро, включена в пет поредни просрочени вноски по погасителен
план по анекс № 3 с падежи до обявяване на предсрочната
18
изискуемост(20.08.2018 г. – 12.12.2018 г.). и остатък към 20.12.2018г. от 588.23
евро от просрочени лихви за забава(уговорени в т.4.2 и 4.3 от първоначалния
договор, възникнали до 06.06.2017г. и „мигрирани“ според уговорка в т. 2.6 от
анекс № 3), със съответни акцесорни последици от проведеното заповедно
производство.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК ********* от гр. София пл.
Св. Неделя №7 да заплати на Д. Б. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д р Б
О 11 общо 2545.05лв(две хиляди петстотин четиридесет и пет лева и пет
стотинки), представляваща сбор дължимите съдебно-деловодни разноски,
формиран от остатък от 153.70 лв. над присъдените 16.30лв. до направени
разноски за водене на делото в първата инстанция; 50 лв. за въззвиното
обжалване и 2341.35лв. за касационното разглеждане на делото, на осн. чл. 78
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК ********* от гр. София пл.
Св. Неделя №7 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
допълнително сума от 1991,35лв (хиляда деветстотин деветдесет и един лева
и тридесет и пет стотинки) по сметка на Варненски апелативен съд,
представляваща несъбран остатък от дължимата държавна такса за
основателно въззивно обжалване, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на осъденото лице, че следва да представи пред първата
инстанция доказателства за заплатената присъдена в полза на бюджета сума,
като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, ще
бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде
начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл.
109 от ПАС.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК ********* от гр. София пл.
Св. Неделя №7 да заплати на адвокат Т. Н. П. с ЛАН ********** общо
12200лв.(дванадесет хиляди и двеста лева), представляваща сбор от дължимо
адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ответницата
Д. Б. Г., формиран от остатък от 3600 лв. над присъдените 161.20лв за водене
на делото в първата инстанция; 5000 лв. за въззвиното обжалване и 3600лв. за
касационното разглеждане на делото, на осн. чл. 38 ал.1 т. 2 вр. чл. 78 ал.3
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1,
респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19