Р Е Ш Е Н И Е
№ 2015 09.08.2019 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХVІ
граждански състав
На
четвърти юли две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Марина Димова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 7953 по описа за 2018
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против Т.Г.А. за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2976.69 лева
главница по договор за потребителски заем от 23.02.2015г., сумата от 2171.86
лева възнаградителна лихва, сумата от 496.44 лева законна лихва от 20.09.2016г.
до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на заявлението – 29.05.2018г. до окончателното изплащане, за които
суми има издадена Заповед № 1913 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 30.05.2018г., постановена по ч.гр.д. № 3965/2018г. по описа на
РС-Бургас. Претендира осъждане на ответника да заплати направените разноски по
делото, както и разноските направени по ч.гр.д № 3965/2018г. на БсРС. При
условие на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми. Ангажират се
доказателства.
Твърди се, че с посочения договор ищецът е отпуснал на
ответника кредит от 3000 лева и още 1008 лева за закупуване на застраховка.
Кредитът е следвало да се върне на 60 месечни вноски от по 128.09 лева.
Ответникът е преустановил плащане по вноските на 20.08.2016г., като към тази
дата са погасени 16 вноски. Остава неплатен остатък от 5148.55 лева, като към
20.09.2016г. кредитът е станал предсрочно изискуем в пълния му размер.
Ответникът не е изпълнил задължението си. Моли се исковете да се уважат.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника чрез особения му представител, в който искът се
оспорва. Намира, че исковата молба е неоснователна, тъй като липсва писмено
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост. Възразява срещу високия
размер на лихвения процент. Счита, че е налице неравноправна клауза.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
районен съд намира за установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.240 ЗЗД и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
а при условия на евентуалност чл.240 ЗЗД и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Представен е договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта PLUS-11174460, сключен на 23.02.2015г. между кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника за сумата от 3000 лева. Дружеството
- кредитор по договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прекратено чрез
вливане в ищцовото „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Франция, който развива
дейността си в Република България чрез своя клон - „БНБ Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България“. Като универсален правоприемник на кредитора ищцовото
дружество е носител и на всички права и задължения по процесния договор за
кредит. Съгласно договора ответникът се е задължил да върне получената в кредит
сума със застрахователна премия от 1008 лева на 60 месечни вноски по 128,09 лева
– договорена е обща стойност на плащанията 7685,19 лева, с годишен процент на
разходите - 45,35 % и лихвен процент – 37,48 %. Последната договорена падежна
дата е 20.03.2020г. Съгласно чл.7 от договора погасителните вноски ще покриват
компонентите на задължението в следната последователност: разноски, лихва,
главница. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати
на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата
главница след всяка вноска. Видно е обаче, че не е посочено каква част от
отделните задължения на длъжника по договора се погасяват с всяка погасителна
вноска – главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба на кредитора, както и
застрахователна премия, които формират размера на погасителните вноски,
съгласно чл. 2 и 3 от договора. В договора не е посочен и размерът на
уговорената възнаградителна лихва за кредитора – нито като общ размер на
вземането за целия период на договора, нито като месечно плащане, включено в
погасителната вноска. Съгласно чл. 2 на договора, кредитополучателят заплаща и
„такса ангажимент“, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, като тази такса се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита и кредиторът я удържа от общия размер на кредита. С т.5 страните са
договорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените разноски по събиране на вземането. Уговорено е също така, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората
просрочена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за настъпване на
предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 9 на договора всички изявления на
кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако
бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или
съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя. В края на
договора се съдържа изявление, с което кредитополучателят удостоверява, че е
получил посочената сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна
информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит. Договорът
за кредит е двустранно подписан, като подписите на сключилите го лица не са
оспорени по делото.
По делото е представен и Сертификат № PLUS-11174460,
съгласно който застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и
„Кардиф Общо застраховане, клон България” са се съгласили да застраховат по
пакет „Защита на плащанията” и „Злополука” и по пакет „Комбинирана защита”
лицето Т.Г.А., срещу заплащане на застрахователна премия.
Приложено е копие на писмо на ищцовото дружество от 16.11.2017г.,
адресирано до ответника, в което е посочено, че е обявена предсрочна
изискуемост на кредита, както и ответникът е поканен да изпълни доброволно
задълженията си в 7-дневен срок, но липсват доказателства това писмо да е било
изпратено и получено от ответника преди завеждане на настоящото дело.
При така събраните по делото доказателства, от правна
страна съдът намира следното:
Сключеният между страните договор за кредит
представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи
следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не
по-малък от 12. В случая е видно, че текстът на договора и условията по него са
изписани на шрифт, който е по-малък от 12. С оглед на това и на осн. чл. 22 от ЗПК съдът намира, че процесният договор е недействителен, поради неспазване
изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона.
Видно от съдържанието на договора, в случая не са
спазени и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като
погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
допълнителните разходи, а договорът не съдържа наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.
29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден, всяко от които
представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит е
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая съдът намира, че чистата стойност на кредита
е в размер на 3000 лева, която сума е била преведена от кредитора по банковата
сметка на ответника в Юробанк България АД – обстоятелство, което не се оспорва
от особения представител на ответника. С оглед представения от ищеца
погасителен план, видно от който кредитополучателят е изплатил по договора суми
в общ размер от 2049.44 лева, то тази сума следва да бъде приспадната от
дължимата от него чиста стойност на кредита, в резултат на което съдът намира,
че дължимата от ответника по договора за кредит сума е в размер на 950,56 лева,
представляваща неплатена част от главницата. На осн. чл. 23 от ЗПК ответникът
не дължи други суми по договора за кредит, съгласно изложените по-горе мотиви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск следва да бъде уважен частично, а именно за главница в размер
на 950,56 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението за издаване на изпълнение до окончателното й изплащане, а в
останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед частичното отхвърляне на установителния иск,
следва да бъде разгледан предявения осъдителен иск по отношение на сумите, за
които установителният иск е отхвърлен, а именно относно главница в размер на 2026,13
лв., възнаградителна лихва в размер на 2171.86 лева и законна лихва за забава в
размер на 496.44 лева за периода от 20.09.2016г. до 11.05.2018г.
Съдът намира, че така предявеният осъдителен иск за
възнаградителната и законната лихви е неоснователен по изложените по-горе
мотиви, а именно, че на осн. чл. 23 от ЗПК в случая ответникът –
кредитополучател дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихви и други разходи по договора за кредит.
По отношение на претендираната главница (в частта, за
която установителният иск е отхвърлен, а именно за сумата от 2026,13 лева),
съдът намира, че същата не се дължи, тъй като тя е заплатена от ответника чрез
внесените от него суми по договора за кредит, които са в общ размер от 2049.44 лева.
Предвид частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 160,97 лева,
представляваща част от всички направени от него разноски в заповедното и в
исковото производство, съответна на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Т.Г.А., ЕГН **********
***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция, вписано в
търговския и фирмен регистър на Париж под № 542 097 902, със седалище и адрес
на управление бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция, действащо на територията
на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, сумата от 950,56
лева (деветстотин и петдесет лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща неплатена част от главницата по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11174460/23.02.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2018г. до окончателното й изплащане, които
вземания са част от предмета на Заповед № 1913/30.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3965/2018г. по
описа на РС- Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. –
Франция, вписано в търговския и фирмен регистър на Париж под № 542 097 902, със
седалище и адрес на управление бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция,
действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, против Т.Г.А., ЕГН ********** ***,
евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми,
произтичащи от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11174460/23.02.2015г.,
а именно: 2026,13 лева (две хиляди двадесет и шест лева и тринадесет стотинки)
– главница, 2171.86 лева (две хиляди сто седемдесет и един лева и осемдесет и
шест стотинки) – възнаградителна лихва, 496.44 лева (четиристотин деветдесет и
шест лева и четиридесет и четири стотинки) – законна лихва за забава, дължима
за периода 20.09.2016г. до 11.05.2018г.
ОСЪЖДА Т.Г.А., ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, рег. № *********, със седалище и адрес на
управление бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция, действащо на територията на
РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, сумата от 160,97 лева (сто и шестдесет лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща част от направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното
производство, съответна на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала!
МД