Решение по дело №185/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „М.К.Б.“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], представлявяно от управителя Е. Я., чрез адвокат Т. К. от САК, срещу Решение № 366 от 05.12.2024 г. по АНД № 1371/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е допълнено Решение № 117 от 01.04.2023 г., постановено по същото дело, и по касационна жалба на „М.К.Б.“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], против Решение № 117 от 01.04.2023 г. по АНД № 1371/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен.

С Определение № 3788 от 09.04.2025 г. по адм. дело № 3213/2025 г. на Върховния административен съд образуваното пред Административен съд - Сливен КАНД № 147/2025 г. е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд - Ямбол.

Посочва се, че при постановяване на Решение № 117 от 01.04.2023 г. по АНД № 1371/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен първоинстанционният съд е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, като е нарушил закона, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила и не е разгледал искането на жалбоподателя да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН в случай на преценка, че действително е извършено митническо нарушение. Претендира се за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Досежно пороците на Решение № 366 от 05.12.2024 г. по АНД № 1371/2023 г. се твърди, че с допълненото на основание чл. 176, ал. 1 от АПК съдебно решение с позоваване на дадени от АС-Сливен указания в тази насока, са добавени още три нарушения на митническото законодателство, за които дружеството е санкционирано с НП BG2023/1000-2402/НП от 04.09.2024 г. на Началник отдел МРР при ТД „Митница“ – Бургас. Счита се, че с оглед императивната разпоредба на чл. 84 от ЗАНН в случая е недопустимо допълване на първоинстанционното съдебно решение по реда на чл. 176 от АПК; неприложим е и текстът на чл. 224 от АПК. Излагат се и твърдения, че допълващото решение е постановено от съдебен състав, различен от този, разгледал жалбата и произнесъл се по нея с Решение № 117 от 01.04.2023 г., навеждат се доводи, че е нарушен принципът за неизменност на съдебния състав, разписан в чл. 258 от НПК. Твърди се също и наличие на нови писмени доказателства, формиращи обосновано съмнение за неправилност на първоинстанционните решения поради недопускането на изрично поискани доказателствени средства. Иска се отмяната на съдебните актове като незаконосъобразно постановени и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Заявена е и претенция за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът „М.К.Б.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат Т. Т. от АК–[област], редовно упълномощен, който поддържа жалбите и направените с тях искания. Претендира разноски по производството съобразно представен списък.

Ответникът по касацията - Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ - Бургас, се представлява от старши юрисконсулт В. Д., редовно упълномощена, която оспорва жалбите като неоснователни.По същите е представен писмен отговор с искане да бъдат оставени в сила постановените съдебни решения, с претенция за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор застъпва становище за законосъобразно постановени съдебни решения, като сочи, че изцяло споделя мотивите на Районен съд – Сливен.

Настоящият съдебен състав, след проверка за наличието на наведените в касационната жалба отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решенията с материалния закон, приема за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в нормативно установените срокове от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледани по същество, жалбите се преценят като основателни по следните съображения:

С Решение № 117 от 01.04.2023 г. по АНД № 1371/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено НП BG2023/1000-2402/НП от 04.09.2024 г. на Началник отдел МРР при ТД „Митница“ – Бургас в частта на наложените на „М.К.Б.“ ЕООД четири имуществени санкции всяка в размер 500 лева за допуснати нарушения на митническото законодателство. По делото е постъпила жалба от процесуалния представител на „М.К.Б.“ ЕООД, с която е обжалвано постановеното Решение № 117 от 01.04.2023 г. по АНД № 1371/2023 г. на СлРС и по която пред Административен съд - Сливен е било образувано КАНД № 282/2024 г., съдебното производство по което е прекратено с Протоколно определение № 1285 от 26.006.2024 г. и делото е върнато на Сливенски районен съд за допълване на съдебния акт по реда на чл. 176 от АПК поради констатираното от касационната инстанция, че с потвърденото НП на дружеството са наложени общо седем имуществени санкции за допуснати нарушения на митническото законодателство, а в диспозитива на съдебния акт са посочени четири имуществени санкции. Постановено е Решение № 366 от 05.12.2024 г. по АНД № 1371/2023 г., с което на основание чл. 176, ал. 1 от АПК е допълнено Решение № 117 от 01.04.2023 г. съобразно дадените от АС-Сливен указания.

Възраженията в касационната жалба досежно незаконосъобразността на Решение № 117 от 01.04.2023 г. по АНД № 1371/2023 г. на СлРС съдът приема за частично основателни.

Районният съд е дал отговор на възражението за изтекъл срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като касационният състав споделя изцяло доводите в насока, че този срок следва да тече от съставянето на констативния доклад по чл. 84л от ЗМ, когато са изяснени всички факти и обстоятелства, даващи възможност да се извърши обективна преценка за наличие или липса на нарушение. В тази насока следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 84к от ЗМ, според която и при провеждане на заключителното обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. Доколкото последното би могло да доведе до промяна, необосновано е разглежданият срок да започне да тече в момент, по-ранен от посочения.

Неоснователно е и възражението за липса на извършено нарушение, доколкото при подаване на митническа декларация не е била попълнена кл. 34.1 и в графа „държава на произход“ бил посочен код BG. Това е сторено при подаването на митническа декларация по електронен път, което безспорно се установява от приложената към административната преписка разпечатка от програма Митническа информационна система 3А-МИС-3А.

Дружеството е било и надлежно уведомявано за всяко предприето действие в хода на проверката и на административнонаказателното производство, като му е давана възможност да вземе участие или да изрази становище и ангажира доказателства, поради което не са допуснати нарушения на процедурата, които да са съществени по своя характер и да са самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Основателни са възраженията за непълно изясняване на действителната фактическа обстановка.

Съгласно субсидиарно приложимата норма на чл. 302 от НПК, съдът е длъжен да възобнови съдебното следствие когато намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени. На още по-силно основание съдът следва да не приключва съдебното следствие, когато за него съществуват неясноти или съмнения относно определящите крайния му извод факти и обстоятелства. Относно изводи, които не са правни и не се основават единствено и само на приложението на закона и за формирането на които са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката, императива на чл. 144, ал. 1 от НПК разпорежда съдът да назначава експертиза. Съгласно чл. 152, ал. 1 от НПК, след като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено експертно заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите от експертизата. Експертното заключение е доказателственото средство, което съдът може да възприеме или не, но същото не може да бъде заместено от други такива и въз основа на изградени от тях изводи да бъде постановен правораздавателния акт. Дори и в частен случай съдебният състав да разполага със специални знания, то не води до промяна на посоченото по-горе, тъй като не може едно и също лице да участва в производството в две качества - като съдия и като експерт.

Понастоящем, видно от изразените становища и процесуалното му поведение в хода както на административното, така и на съдебното производство, дружеството оспорва направените фактически констатации, послужили за издаване на процесното наказателно постановление. Част от документите, от които са установени фактите, са от счетоводен характер. Установяването на свързаните с това факти и обстоятелства, въз основа на които да се изясни действителната фактическа обстановка, изисква специални знания, с каквито настоящата инстанция не разполага и не може да извърши преценка на тяхната основателност. Същевременно, въпреки това и направените оспорвания, в решението си районният съд възприема за правилни направените от наказващия орган констатации, без да има възможност да извърши обоснована проверка, което е недопустимо и опорочава постановеното решение.

Спорните правнорелевантни въпроси не са изяснени с допустими доказателствени средства, което налага делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, при което съдебното решение да бъде постановено на база направени от съда правни изводи въз основа само на установени по надлежния ред факти и обстоятелства, включително и на база заключение на експерт от съответната област. Изясняването в пълнота на фактическата обстановка е задължение, което съдът следва да изпълни, независимо от това дали страните са направили доказателствени искания в такава насока, дали ги подържат или са ги оттеглили. В тази връзка съдът дължи да се съобрази с конкретните основания за налагане на санкцията и становищата на страните, и след като отдели спорното от беспорното, да прояви процесуална активност, включително и чрез назначаване на съдебна експертиза, която да установи в пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид изложеното, жалбата против Решение № 117 от 01.04.2023 г. по АНД № 1371/2023 г. на СлРС следва да бъде уважена, като се отмени решението и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания в обстоятелствената част на настоящото решение.

Настоящият касационен състав намира, че РС - Сливен незаконосъобразно е допуснал допълване на постановеното от него Решение № 117 от 01.04.2023 г. по АНД № 1371/2023 г.

Правилно касаторът сочи, че за производството пред районния съд на основание чл. 84 от ЗАНН е приложима процедурата по НПК, която не допуска допълване на въззивното съдебно решение по реда на чл. 176 от АПК. По силата на сочената норма от ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Следователно, при разглеждането на жалби срещу наказателни постановления следва да се прилагат правилата за съдебното производство пред първата инстанция, регламентирани в НПК. В самия НПК обаче липсва разписана процедура за постановяване на допълнителен съдебен акт, още по-малко се съдържа препращаща норма към предвидения в АПК ред за постановяване на допълнително решение от въззивната инстанция съобразно разписаното в чл. 176 от кодекса. Единствената възможност за постановяване на допълнителен съдебен акт е разписана в чл. 301, ал. 3 от НПК, сочещ, че когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването. Но настоящият случай не е такъв – с потвърденото НП на дружеството са наложени общо седем имуществени санкции за допуснати нарушения на митническото законодателство, а в диспозитива на допълващия съдебен акт са посочени четири имуществени санкции. В този смисъл и предвид изричната регламентация на чл. 84 от ЗАНН нормата на чл. 176 от АПК, на която СлРС се е позовал, следвайки дадените му от административен съд – Сливен указания, е неприложима в конкретния казус.

Отделно от това касационната инстанция констатира, че е нарушен разписаният в чл. 258 от НПК принцип за неизменност на съдебния състав, приложим по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Принципът за непосредственост, уреден в чл. 18 от НПК и свързаното с него изискване за неизменност на състава задължават съда, прокурора и разследващите органи да основават решенията си върху доказателствени материали, които те са събрали и проверили лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Несъобразяването с посочените правни норми рефлектира върху процесуалната форма, валидна за всички случаи на постановяване на съдебен акт. Производството по разглеждане на делото в съдебно заседание е уреден в Глава двадесета, Раздел І, прогласявайки принципа на неизменност на състава. Съгласно разпоредбата на чл. 258, ал. 1 от НПК делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. В същия смисъл е и втората алинея на чл. 258 от НПК, която гласи, че когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало. В случая Решение № 117 от 01.04.2023 г. по АНД № 1371/2023 г. е постановено от първи състав описа на Районен съд – Сливен с Председател Иван Димитров, а последващото допълващо го решение е произнесено от девети състав на СлРС с Председател Пламен Кючуков. С това е нарушен основният принцип на непосредственост по чл. 18 от НПК и свързаното с него конкретно правило по чл. 258 от НПК за неизменност на състава, което при всяко положение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Констатираните от настоящия съдебен състав съществени процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото водят до отмяна на решението и връщане на делото на същия съд за разглеждане от друг състав на съда. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че и тази касационна жалба е основателна, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Сливен.

За пълнота следва да бъде посочено, че единствената възможност за коригиране на допуснатия от първоинсатнционния съд пропуск е ново разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните и с повтаряне на всички процесуални действия съобразно повелята на чл. 258, ал. 2 от НПК.

В обобщение съдът намира за основателни касационните жалби на „М.К.Б.“ ЕООД и против Решение № 117 от 01.04.2023 г. по АНД № 1371/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, и против Решение № 366 от 05.12.2024 г. по АНД № 1371/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е допълнено Решение № 117 от 01.04.2023 г., постановено по същото дело.

По направените искания за разноски съдът намира за необходимо да отбележи, че доколкото с настоящия съдебен акт не се слага край на спора, то не е налице хипотезата на чл. 81 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и в това производство разноски не следва да се присъждат. Същите следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд при постановяване на решение по предявената пред него жалба с оглед изхода на спора по нея в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 117 от 01.04.2023 г. по АНД № 1371/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

ОТМЕНЯ Решение № 366 от 05.12.2024 г. по АНД № 1371/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен.

 

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

 

Решението е окончателно.