№ 567
гр. Варна, 26.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500434 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. К. Г. и В. И. Г., чрез процесуален
представител адв. Е. К. срещу решение № 961/31.07.2023г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 168/2023г., с което е отхвърлен предявения от
въззивниците срещу Община Варна иск с правно основание чл.124 ГПК за
приемане за установено, че въззивниците са собственици на недвижим имот,
съставляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, с площ от 1049
кв.м. и подробно описани в решението граници, основан на твърдения за
придобиване по давност чрез владение в периода от 1997г. до предявяване на
иска – 24.01.2023г.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение като постановено при неправилно
тълкуване на събраните по делото доказателства и в противоречие на трайно
установената съдебна практика. Излага, че съдът се е произнесъл по
непредявено възражение, в частта, с която е приел, че имотът е станал
общинска собственост, като е придобит чрез отчуждително производство до
01.06.1996г. и е предназначен за жилищно строителство,доколкото
ответникът не навел твърдения, че по отношение на ищците, които не са
правоприемници на собствениците, от които е отчужден имота е съществувал
мораториум за придобиване по давност. Оспорват се направените от съда
изводи, че искът не е основан на твърдения за правоприемство и ищцата В. Г.
не е единствен правоприемник по закон на наследодателя, като се посочва, че
ищците са основали иска с универсална наследствена сукцесия, като
владението се продължава по право в лицето на наследника и не е
необходимо той да извършва допълнителни действия, които да манифестират
осъществяването на владението от него. Посочва се също, че ищците са
1
продължили да упражняват владение върху имота след смъртта на техните
наследодателки, като са манифестирали намерението си да продължат да
владеят имота като свой, т.е. установили са самостоятелно владение. В тази
връзка, е ирелевантно обстоятелството, че ищцата В. Г. не е единствен
правоприемник по закон. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил
разпоредбите на чл.86 ЗС и §1 от ЗИ на ЗС, поради което са неправилни и
изводите, че за периодите от 31.05.2006г.-30.12.2017г. и 20.01.2018г. –
20.01.2022г. придобивна давност за имоти частна държавна или общинска
собственост не е текла по силата на установен мораториум и към момента на
предявяване на иска, по отношение на процесния имот не е изтекъл
десетгодишния срок по чл.79, ал.1 ЗС . Иска се от настоящата инстанция да
отмени първоинстанционния съдебен акт и постанови решение, с което
предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
Община Варна, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли обжалваното решението да се потвърди като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските по
делото.
Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК,
налагащи даване указания от съда по разпределение на доказателствената
тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно
събиране на такива.
Въззивната жалба следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.12.2023г. от 9:30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2