№ 201
гр. Пловдив, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Д.Калчева
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600314 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С определение № 11/09.02.2023г., постановено по НОХД № 43/2023г. по
описа на Районен съд гр.Димитровград, влязло в сила на 09.02.2023г.,
осъденият Т. С. М. е признат за виновен, както следва:
1. в това, че на 20.01.2023г. в гр.Д. е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Б.” с peг. № ******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,30 на хиляда, установено по
надлежния ред с „А.*” с инв.номер **** - престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е определено наказание
седем месеца лишаване от свобода, условно, глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца;
2. в това, че на 20.01.2023г. в гр.Д. е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Б.” с peг. № ****** след употреба на наркотични
вещества, а именно кокаин - високорисково наркотично вещество, установено
с „Drager D. Т.****” с А.**, тест № 133 - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
1
за което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е определено наказание седем
месеца лишаване от свобода, условно, глоба в размер на 1500 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от седем месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК на осъденото лице е наложено едно
общо най-тежко наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години.
Според чл.59, ал.1, т.1 от НК при изпълнението му е приспаднато
времето, през което е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
На основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода е присъединено
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца.
Съгласно чл.59, ал.4 от НК при изпълнението му е приспаднато
времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 20.01.2023г.
На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода е присъединено и
наказанието глоба в размер на 1500 лв.
Съдебният акт не подлежи на въззивен контрол и е влязъл в сила на
датата на постановяването му.
От осъдения М., чрез неговия защитник, е подадено искане за
възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснато
съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неспазване на
разпоредбата на чл.66, ал.2 от НК, според която изпитателният срок не може
да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече
от три години. В случая при наказание седем месеца лишаване от свобода е
определен изпитателен срок от четири години, т.е. над допустимия от три
години и седем месеца. Прави се искане за възобновяване на делото, отмяна
на определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото,
и връщане на делото за ново разглеждане.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият М. не се яви и не упражни
лично правото си на защита. Чрез защитника си поддържа искането за
възобновяване с изложените в него съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
2
становище, че искането за възобновяване е основателно и следва да бъде
уважено поради допуснато нарушение на материалния закон.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от
НПК, което е основание за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е основателно. Изразената в него претенция за неправилно
приложение на материалния закон е законосъобразна.
Срещу осъдения М. е водено бързо производство № *****г. по описа на
РУ на МВР гр.Димитровград за престъпления по чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3
от НК. След приключване на разследването делото е внесено в съда с
предложение за споразумение за решаването му. Образувано е НОХД №
43/2023г. по описа на Районен съд гр.Димитровград. С определение №
11/09.02.2023г., постановено по същото дело, влязло в сила на 09.02.2023г.,
съдът е одобрил споразумението, постигнато между представителя на
Районна прокуратура гр.Хасково, ТО гр.Димитровград, осъденото лице и
неговия защитник. Осъденият М. е признат за виновно извършил
престъпления по чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3 от НК, за всяко от които му е
определено наказание седем месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от
четири години. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-
тежко наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години.
Санкциониран е и с по-леко предвидените наказания глоба и лишаване от
право да управлява МПС, които също са присъединени.
Пловдивският апелативен съд споделя оплакването на защитата, че
съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния
3
закон. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.2 от НК изпитателният срок не
може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с
повече от три години. В случая на осъденото лице е определено наказание
седем месеца лишаване от свобода. Максималният срок, за който може да
бъде отложено изтърпяването му, е три години и седем месеца. Като е
определил изпитателен срок в размер на четири години, т.е. по-дълъг от
законоустановения по чл.66, ал.2 от НК, първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на материалния закон.
Подобно нарушение винаги представлява порок на съдебния акт, който
следва да бъде коригиран. Настоящият съдебен състав намира, че това
нарушение не може да бъда отстранено чрез изменение на постановеното
определение, макар да е в полза на осъденото лице. Според постоянната
практика на ВКС, когато делото е приключило със споразумение, то отразява
съгласието на страните по споразумението за решаване на въпросите по
виновността и наказанието по обвинението и се одобрява със съдебен акт при
наличие на предвидените в закона предпоставки. Не е възможна намеса по
реда на извънредния способ за проверка на влезлия в сила акт само по
отношение на част от въпросите, за които страните са се споразумели, тъй
като това би влязло в противоречие с постигнатото съгласие /Решение №
30/19.03.2019г. на ВКС по н. д. № 1199/2018г., III н. о., Решение №
60142/08.10.2021г. на ВКС по н. д. № 562/2021г., III н. о., НК/.
Определението на Районен съд гр.Димитровград следва да се отмени в
цялост, тъй като съдът одобрява споразумение по реда на чл.382 от НПК при
постигнато съгласие по всички въпроси, визирани в чл.381, ал.5 от НПК, при
условие, че не противоречи на закона и морала.
Поради установеното наличие на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.
чл.348, ал.1, т.1 от НПК НОХД № 43/2023г. по описа на Районен съд
гр.Димитровград трябва да бъде възобновено, като бъде отменен
постановеният съдебен акт - определение за одобряване на постигнато между
страните споразумение за решаване на делото. Делото следва да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд, по реда на чл.382 от НПК
от стадия на съдебното заседание, който трябва да упражни правомощието си
по чл.382, ал.5 от НПК да предлага промени в споразумението, които да са
съобразени със закона.
4
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр.
чл.348, ал.1, т.1 от НПК съдът
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 43/2023г. по описа на
Районен съд гр.Димитровград и ОТМЕНЯ постановеното по него
определение № 11/09.02.2023г., с което е одобрено споразумение за решаване
на делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
гр.Димитровград по реда на чл.382 от НПК от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5