Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 09.11.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, пети състав, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. ИЛИЕВА
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№1534 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен иск за
постановяване със съдебно решение на мерки относно упражняване на родителски
права, режим на лични отношения с детето, издръжка, с правно основание чл.127
ал.2 от СК.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че от
съвместното й съжителство с ответника е родено детето А. Я. А., роден на ***г.
Ищцата твърди, че с ответника се разделили преди повече от десет години, като
ищцата поела грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Ищцата твърди,
че към момента на раздялата на родителите детето е било на две години и от
тогава не е виждало баща си и не го познава. Ищцата заявява, че с ответника не
са постигнали споразумение по реда на чл.127 ал.1 от СК, поради което моли съда
да постанови решение, с което да предостави на ищцата упражняването на
родителските права по отношение на детето А, да определи местоживеене на детето
при неговата майка, да определи режим на лични отношения на бащата с детето
един път в месеца, които срещи да се осъществяват в присъствието на майката,
както и да осъди ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на
200лв., считано от 02.06.2014г, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Претендира разноски.
По делото е постъпил отговор на
исковата молба от страна на ответника,
който оспорва исковите претенции. Не спори, че е баща на детето А, роден
от съвместното му съжителство с ищцата, но твърди, че тя не полага грижа за
детето, което се отглежда от нейните родители в с.********, а ищцата живее и
работи в Г. Ответникът излага твърдения, че той живее и работи в Х, че има
добри доходи, средно месечно възнаграждение около 1500 евро. Ответникът моли
съда да предостави на него упражняването на родителските права по отношение на
детето А, което да живее при него в Х, като майката да бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 100лв. Относно режима на лични отношения
ответникът в отговора заявява, че би могъл да осигури срещи на детето с майката
в България по пет дни по време на Коледните и Великденски празници и двадесет дни
през лятото.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата и ответника
са родители на детето А Я А., роден на ***г. Родителите нямат сключен
граждански брак.
По делото не е
спорно и от събраните гласни доказателства се установява, че ищцата и ответника
са се разделили, когато детето е било на около две годишна възраст. Свидетелят
И заяви, че след раздялата на родителите, не е виждал бащата. Каза, че му е
известно, че ответника живее в Х заедно със семейството на брат си, но не е
идвал в с.П за да се среща с детето. Свидетелят заяви, че грижи за детето А се
полагат от неговата майка, баба и дядо по майчина линия. Според свидетеля, наложило се ищцата да замине да работи в Г, за
да осигурява средства за издръжка на детето. Свидетелят посочи, че майката
често контактува с детето по телефон, по скайп и се връща в България по
пет-шест пъти в годината, като остава за по месец, месец и половина. Свидетелят
И каза, че той работи като международен шофьор и докато е на курс в Г, майката
изпращала по него пари за детето. Според свидетеля детето е добре обгрижвано,
добре облечено. От показанията на свидетеля А. също се установява, че грижи за
детето след раздялата на родителите, полага майката и нейните родители.
Свидетелят разказа за случаи, при които е виждал майката с детето в болница в
гр.Т, където детето било на лечение. Според свидетеля бащата не контактува с
детето, не го е търсил. Свидетелят каза, че майката работи в чужбина, но често се
връща в Б.
От социалния
доклад, представен по делото от ДСП С се установява, че когато детето А е било
на около две годишна възраст родителите му се разделили, като детето останало
при майка си. Сочи се, че от тогава до момента детето се отглежда от своята
майка с подкрепа от нейните родители, като по данни на майката бащата не е
търсил детето и не е предоставял средства за издръжката му. В доклада се
излагат твърдения, че майката от около три години съжителства с друг мъж, от
който има родено дете. Сочи се, че майката работи в Г за около три-четири
месеца в годината, като през останалата част от годината живее в с.*******. Според изложеното в социалния
доклад в семейната среда на майката, където детето се отглежда, са задоволени
адекватно потребностите му, свързани с осигуряване на храна, облекло,
образование и здравни грижи. За детето е обособена самостоятелна стая, с
обзавеждане необходимо за възрастта му. При социалното проучване е установено,
че детето е емоционално привързано към своята майка, но се е отчуждило от
бащата, тъй като в най-ранна детска възраст връзката между син и баща е
прекъсната, като след раздялата на родителите бащата не е търсил контакт с
детето.
Съгласно
разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето, в открито съдебно
заседание беше изслушано в присъствие на социален работник детето А, което
сподели, че живее в с.*********, заедно с баба си и дядо си. Детето каза, че майка му работи
в Г, но си идва в Б често. Детето заяви, че когато майка му е в Г, всеки ден се
чуват по скайп и фейсбук, а когато се върне, заедно прекарват времето. Детето
каза, че живее в къща, която майка му е купила и се чувства щастлив. За баща си
сподели, че не го познава, но от майка си знае, че баща му е в Х.
Видно от представената по делото
декларация, ответникът е декларирал среден месечен доход в размер на 1500 евро,
който получава в Х. Представена е и справка относно реализирана от фирма "Ю.
почистване" печалба в размер на 37 297 евро за период
01.01.2013г-31.12.2013г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.127 ал.2 от СК е допустим, а разгледан по същество е основателен. С
цитираната разпоредба се цели съдебна намеса, съставляваща съдебна
администрация на граждански отношения, за да се преодолеят разногласията между
родителите, които не са брак и живеят разделени относно упражняването на
родителските права, при кого да живее детето, относно личните отношения между
родителите и детето и издръжката на детето. Тези въпроси съдът решава след като
прецени всички обстоятелства с оглед интереса на детето, като възпитателски качества
на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможностите за помощ от трети лица-близки на родителите, социално
обкръжение и материални възможности.
В настоящото производство и двете
страни са заявили претенции за предоставяне на родителските права по отношение
на детето А.
От събраните в настоящото
производство доказателства се установи по безспорен начин, че страните по
делото, от чието фактическо съжителство е родено детето А, от повече от десет
години не живеят заедно. От събраните гласни доказателства се установи, че след
раздялата на родителите детето е останало да живее при майка си, която полага
грижи по отглеждането и възпитанието му, подпомагана от своите родители. Впоследствие
майката заминала да работи в Г, но периодично, през два-три месеца се връща в Б.
През време на отсъствие на майката детето се отглежда от нейните родители в с.********. Установи се, че детето се
чувства добре в семейната среда, в която живее, като е оформена така наречената
подкрепяща среда от близки на родителя-ищец, които активно я подпомагат в
отглеждането на детето. Установи се, че майката не е прекъсвала контакт с
детето си и при пребиваването си в Б полага непосредствени грижи за детето,
което се установява от показанията на разпитаните свидетели и от казаното от
детето. Свидетелите заявиха непротиворечиво, че майката е този родител, който
полага грижи за А, когато детето е било на лечение в болница го е придружавала,
изпраща средства за издръжката му, когато е извън Б. От друга страна от
събраните доказателства се установи, че след раздялата на родителите, ответникът
е прекъснал напълно контактите си с детето А, не го е търсил, не е давал пари
за издръжка на детето, дезинтересирал се е от него. Изслушано в съдебно
заседание детето каза, че не познава баща си. От своя страна ответникът не
ангажира доказателства относно установяване на своята пригодност да упражнява
родителски права по отношение на детето. От събраните гласни
доказателства-показанията на свидетелите И и А. и от изложеното в социалния
доклад е видно, че за детето се полагат адекватни грижи от майката и нейните
близки, както и че между детето и майката е налице силна емоционална
привързаност. Събраните в производството доказателства в своята цялост
обосновават извод, че майката разполага с необходимия родителски капацитет,
качества да упражнява родителските права по отношение на детето А. Предвид на
това и за да бъдат в максимална степен охранени интересите на детето съдът
счита, че родителските права по отношение на детето А следва да бъдат
предоставени за упражняване на ищцата-майка на детето.
С оглед изискванията на
разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК следва да се определи подходящ режим на лични
отношения между детето и другия родител. Установи се, че бащата не поддържа
връзка с детето, но независимо от това, доколкото той е родител на това дете,
има право на лични отношения с детето, като за развитието на детето е важно да
контактува и с двамата си родители. Съдът, като отчете тези обстоятелства и
предвид възрастта на детето намира за подходящ следния режим на лични отношения
на бащата с детето, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00ч в събота до 17.00ч в неделя, както и един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск.
Съгласно изискванията на чл.127, ал.2, вр. с
чл.142 и чл.143 от СК следва да бъде определена месечна издръжка за детето А,
която бащата да заплаща.
При решаване на въпроса с размера на издръжката съдът съобрази от една
страна нуждите на детето с оглед възрастта му, а от друга и възможностите на
родителите му да му осигуряват издръжка предвид техните доходи и имущество. При
определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на детето
/навършени 14г./, съобрази нуждите му с оглед физическото и духовно развитие,
необходимостта от средства за храна и облекло, учебен процес, допълнителни
занимания. Съобразявайки всички тези обстоятелства съдът прецени, че са нужни
около 320лв. месечно, която сума следва да се разпредели между родителите, от
която бащата следва да поеме сумата от 180лв. Съдът взе предвид
обстоятелството, че ответникът работи и както самия той е декларирал получава месечно
възнаграждение около 1500 евро, няма наведени твърдения за задължения към други
ненавършили пълнолетие деца и според съда бащата може да осигурява месечна
издръжка за детето А в размер на 180лв. без затруднение. Останалата част от
издръжката на детето следва да се поеме от майката, за която се установи, че
разполага с по-нисък спрямо ответника месечен доход и има задължения към друго
ненавършило пълнолетие дете. Съдът намира, че определяне на издръжка в по-
висок размер няма да бъде съобразен с нуждите на детето, от една страна /извънредни
такива не се установиха/, а от друга страна макар декларирания от ответника
доход да е висок, следва да бъде отчетено обстоятелството, че той живее в
държава с по-висок жизнен стандарт и има наведени твърдения за разходи за наем
на жилище. Съдът намира, че не се доказаха нужди на детето, надхвърлящи
определената му по- горе издръжка, поради което иска за разликата над
присъдения размер от 180лв. до пълния претендиран размер от 200лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба
– 02.06.2015г. до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение
или прекратяване. На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се
присъди и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
Ищцата е направила претенция за присъждане на издръжка за минало време
– една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 02.06.2014г.
до 02.06.2015г. по 200 лв. месечно. Този иск намира правното си основание в
чл.149, вр. с чл.143 от СК. Искът е допустим, а разгледан по същество е частично
основателен.
Съгласно
разпоредбите на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като за минало време се дължи издръжка до една година от
завеждане на иска. В настоящия случай се търси издръжка за минало време за
периода от 02.06.2014г. до подаването на исковата молба - 02.06.2015г.
По делото се
установи, че през целия период от момента, в който страните са се разделили преди
около десет години до подаване на исковата молба, а и до настоящия момент, за
детето А грижи полага само ищцата, като ответникът се е дезинтересирал от
детето. През този период ответникът не
следва да бъде освободен от задължението си като родител да заплаща издръжка на
своето ненавършило пълнолетие дете. Установи се, че ответникът не е осигурявал
абсолютно никакви средства за издръжката на детето. Поради това искът за
присъждане на издръжка за минало време за посочения период е основателен.
Отчитайки възрастта на детето, неговите потребности, възможността на двамата
родители /важи изложеното по–горе относно доходите и възможностите им/ съдът
приема, че за поемане нуждите му за периода 02.06.2014г.- 02.06.2015г. е
необходима издръжка в размер на 320лв. месечно, разпределени между двамата
родители, като ответникът отново поеме по-голямата част от сумата в размер на 180лв.
Иска за издръжка за минало време за посочения период, за разликата над
присъдения размер от 180лв. месечно до пълния претендиран размер от 200лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следователно за
процесния период общия размер на издръжката, дължима от ответника възлиза на
сумата от 2160 лв.
Върху главницата
от 2160 лв. следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване
на исковата молба до окончателно й изплащане.
Ищцата е претендирала присъждане на направените по делото разноски и с
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, такива следва да й се
присъдят в доказания размер от 625 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
определената издръжка в размер на 345,60 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното
дете А Я А., роден на ***г. с ЕГН **********, на майката Н.М.А. с ЕГН *********** с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А Я А. с ЕГН **********
на адреса на неговата майка в с.******, общ.***********.
Определя режим на лични отношения на бащата Я.А.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***.О с детето А Я
А., роден на ***г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00
часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА Я.А.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***.О да заплаща на детето А Я А. с ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Н.М.А. с
ЕГН *********** месечна
издръжка в размер на 180лв. /сто и осемдесет лева/, считано от подаване на исковата молба – 02.06.2015г.
до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху
всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като иска по чл.143 от СК за разликата над присъдената сума от
180лв. до пълния претендиран размер от 200лв. отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Я.А.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***.О да заплати на детето А Я А. с ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Н.М.А. с
ЕГН *********** издръжка за минало време по иск с правно основание чл.149, вр. с чл.143 от СК за периода от 02.06.2014г.
до 02.06.2015г.по 180 лв. месечно или в общ размер от 2160 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
исковата молба – 02.06.2015г. до окончателното заплащане на сумата, като иска
по чл. 149 от СК за периода 02.06.2014г. до 02.06.2015г за разликата над 180лв. до пълния претендиран размер от 200 лв. на
месец за посочения период отхвърля като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Я.А.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***.О да заплати на Н.М.А. с ЕГН *********** с адрес *** сумата от 625 лв. /шестстотин двадесет
и пет лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.А.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***.О да заплати по сметка на Великотърновски
районен съд държавна такса върху определената издръжка в
размер на 345,60 лв. /триста четиридесет и пет лева и
шестдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: