Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 6682 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 59336 от 04.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 17682/2019 г. на СРС, II ГО, 52
състав, са отхвърлени предявените от М.Л.А. срещу „Б.Б.“ ЕООД иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението, извършено със
заповед № 2/31.01.2019 г., за незаконно и неговата отмяна; иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа
„Ръководител лаборатория „Техническа обработка на биопрепарати-ампули“ и иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за изплащане на обезщетение в размер на
сумата от 5 150 лв. за периода 01.02.2019 г. – 31.07.2019 г. Ищцата е
осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 588
лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищцата М.Л.А.. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага
съображения, касаещи срока по чл.194 КТ за налагане на дисциплинарното
наказание, а именно: че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
управителят на дружеството-работодател е узнал за дисциплинарното нарушение на
14.12.2019 г. В тази връзка излага съображения, че в заповедта за уволнение са
описани два случая, за които управителят е разбрал по различно време, единият
от които - липсата на 5 ампули от партида 138, за която е посочено, че е
установена на 29.11.2018 г. В заповедта за уволнение и двата случая са
възприети като дисциплинарно нарушение, мотивирало работодателя да наложи
процесното дисциплинарно наказание. Навежда оплакване, че не е било обсъдено
възражението й, че обясненията, които е давала, са били във връзка с извършваната
вътрешна проверка, а не като обяснения преди налагане на дисциплинарно
наказание по чл.193 КТ, поради което неправилно е прието от първата инстанция,
че обясненията са били във връзка с налагането на дисциплинарното наказание.
Навежда оплакване, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от
които да се установи по несъмнен начин спазване на нормата на чл.333, ал.1 КТ,
която поставя като условие за извършване на уволнението получаването на
предварителното разрешение на определен държавен орган, каквото в случая не е
поискано. В тази връзка развива доводи, че декларативното изявление на ищцата,
че не боледува от болест по чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл.333, ал.1 КТ, е дадено не за случая, при който й е наложено
дисциплинарното наказание, а за предхождащ. Позовава се на нормата на чл.1,
ал.2 от Наредбата, според която предприятието събира предварителна информация
от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести,
посочени в ал. 1. Навежда довод, че от страна на ответника не е представен
договор № 16-411/05.10.2018 г. за установяване мандата на Н.Б. във връзка с
възможността на управителя да налага дисциплинарни наказания.
Излага съображения, че първоинстанционният съд не е
взел пердвид показания на свидетеляБ., от които се установява, че при пълненето
на партида № 142 свидетелят в качеството на техник се е намирал в „чистото
помещение“ на лабораторията, заедно с още две лаборантки и представител на
отдел „Качествен контрол“; че той е извършил клампирането на три от
засмукващите маркучи на четирипътника. Извършената техническа промяна е
осъществил лично, която няма как да се установи на място от ищцата, тъй като
процесът на пълнене е в чиста среда, поради което тя и други служители на
лабораторията не присъстват. Узнаването за извършената промяна – клампиране, е
станало след стартирането на процеса на пълнене на ампулите от първия
контейнер, когато техникът е излязъл от чистата среда. При уведомяването за
техническата промяна са присъствали и преките ръководители на ищцата – Е.Н.,
ръководител направление „Качество“ и Ц.С.,
ръководител отдел „Производство“, които не са реагирали и не са разпоредили
спиране процеса на пълнене на ампулите. По отношение на втората са изложени и
съображения, че има непосредственото правомощие и задължение да спре пълненето, с оглед на
което показанията й е следвало да бъдат обсъдени като дадени от заинтересовано
лице. Счита за несъстоятелни показанията на свидетелката Н., че процесът не е
валидиран, тъй като правилата на добрата производствена практика повеляват, че
една партида, независимо колко на брой контейнера съдържа, трябва да се разлива
с оборудване, гарантиращо едновременното засмукване и хомогенизиране от всички
контейнери едновременно. В случая партидата е съдържала четири контейнера, за
това използването на четирипътник е съвсем регламентирано. Възникването на
технически проблем – поява на въздух в системата, е наложило т.нар. клампиране
или защипване на контейнерите и разлИ.ето им един по един, но този факт не се
отразява на качеството на продукта, нито на броя служители, участници в
процеса, нито на времетраенето на цялостния процес. Поддържа, че в качеството
на ръководител на лабораторията, жалбоподателката трябва да организира и
контролира подходящо оборудване – в случая четирипътник, защото партидата се е
състояла от четири на брой контейнера. Приемането на контейнерите се е
осъществило от 3-членна комисия, състояща се от представител на
лабораторията-производител, представител на отдел „Клиничен контрол“ и
представител лаборатория ТОБ-Ампули, които са положили подписи, че партидата е
с посочения обем и може да премине в зоната на пълнене, видно от MF 025 E, където е съставът на тази приемателна комисия. По
отношение на показанията на свидетелката Стефанова, която заявява, че е
присъствала на процеса на пълнене, излага съображения, че същата е представител
не на лабораторията, ръководена от ищцата, а на отдел „Осигуряване на
качеството“, пряко подчинен на свидетелката Н.. Според принципите на добра
производствена практика всеки служител, който присъства на даден процес, следва
да се верифицира (впише) в съответната документация на продукта, в случая – Master Formula 025. Видно от последната, свидетелката не е вписана, с
оглед на което присъствието й е било нерегламентирано, поради което според
жалбоподателката показанията й не следва да бъдат кредитирани.
Развива доводи, че видно от приетата по делото
документация, четирипътникът е част от стерилното оборудване. От показанията на
свидетелката Н. се установява, че въпреки начина на пълнене, партида 142 е
качествена и годна за реализация. Установено е, че същата е реализирана и ответното
дружество не е претърпяло загуби, който въпрос не е обсъден от
първоинстанционния съд, както и въпросът дали е пострадало качеството и
годността на „Имуновин-интакт“, партида № 142 и дали са нанесени вреди на
крайния потребител.
Счита, че неправилно първоинстанционният съд се е
мотивирал с едно отпаднало и заличено наказание на ищцата, за което не са и
ангажирани доказателства пред първата инстанция, които да бъдат възприети и
изследвани от страна на съда. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника „БУЛ БИО – НЦЗПБ“ ЕООД. По отношение на доводите
на жалбоподателя във връзка с мандата на управителя на дружеството-работодател
да налага дисциплинарни наказания, излага съображения, че заповедта е издадена
от компетентен орган, доколкото дружеството се представлява от своя законен
представител, с оглед на което не е необходимо изрично упълномощаване.
Поддържа, че договорът за възлагане на управление, сключен между министъра на
здравеопазването, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на
капитала на дружеството, и управителя, се намира по партидата на дружеството в
Търговския регистър. По отношение на доводите за неспазване нормата на чл.193 КТ, счита същите за неоснователни по съображения, че на ищцата са били
изисквани обяснения за всяко от нарушенията, довели до налагане на
дисциплинарното наказание. Оспорва доводите на жалбоподателката относно
приложението на чл.194 КТ. Оспорва доводите на жалбоподателката за приложимост
на нормата на чл.333 КТ по съображения, че ищцата е декларирала, че не страда
от заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., и от друга страна – не е доказала
наличието на такова. Във връзка с доводите на жалбоподателката относно
твърдените дисциплинарни нарушения твърди, че процесът на пълнене на продукта
„Имуновенин-интакт“ трябва да бъде валидиран. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че няма пречка пълненето на продукта да бъде
извършвано с двупътник, трипътник и четирипътник, стига процесите да са
валидирани. Процесът на валидиране се извършва със соево казеинов бульон и този
процес имитира истински процес. Валидирането се извършва на всеки шест месеца и
доказва, че пълненето на истинските продукти протича по един и същи начин, с
едни и същи показатели и качество. Процесът на пълнене с четирипътник не е
валидиран, което означава, че симулация не е изпълнена и дружеството няма право
да пълни реална партида с четирипътник. От показанията на свидетеляБ. се
установява, че малко след като е стартирал процесът на пълнене, е забелязал, че
в системата има въздух и се е наложило разлИ.ето на продукта да става поотделно
и след като е пуснал първия контейнер, е излязъл и е уведомил ищцата за
направеното от него. От показанията на свидетеля се установява и че процесът на
пълнене е спрян, за да бъде извършено клампиране на три от маркучите, свързващи
контейнерите, за което ищцата е уведомена. Независимо от това, в Мастер
формулата на партида 142 е записано, че процесът не е спирал, като ищцата се е
подписала за отговорно лице. Именно за извършване на пълненето чрез процес,
който не е валидиран (с четирипътник) и за отразяване в документацията на
продукта (Мастер формула) на процеси, върху които ищцата не е осъществила
необходимия и достатъчен контрол, е ангажирана дисциплинарната отговорност на
ищцата. От страна на първоинстанционния съд е извършен анализ на ангажираните
по делото доказателства, въз основа на които съдът е достигнал до извода, че е
доказано извършването на дисциплинарните нарушения, за които на ищцата е
наложено наказание дисциплинарно уволнение. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344,
ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.
Ищцата твърди, че по силата на възникнало с ответника
трудово правоотношение е заемала длъжността „Ръководител лаборатория
„ТОБ-АМПУЛИ“. Със заповед № 2/31.01.2019 г на Н.Б., управител на „БУЛ БИО –
НЦЗПБ“ ЕООД, връчена й на 01.02.2019 г., на основание чл.188, т.3 КТ, й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й
правоотношение. Твърди, че едноличен собственик на капитала на дружеството е
Министерство на здравеопазването, както и че няма данни на подписалия заповедта
да е делегиран мандат за налагане на дисциплинарни наказания.
Твърди, че не е било спазено изискването на чл.193 КТ
преди да й бъде наложено дисциплинарно наказание да й бъдат изискани обяснения,
а даваните от нея становища и обяснения са във връзка с извършването на
вътрешна проверка, а не във връзка с налагането на дисциплинарното наказание.
Твърди, че страда от заболяване, посочено в Наредба №
5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, за което е споделила на прекия си
ръководител Ц.С., ръководител отдел „Производство“ още през м.07.2017 г.
Въпреки това, не е спазено изискването на чл.333 КТ да бъде изискано
предварително разрешение от Инспекция по труда.
Твърди, че в заповедта за уволнение са посочени два
случая на нарушения на трудовата дисциплина. Първият случай е във връзка с
установена на 29.11.2018 г. липса на пет ампули „Имуновенин-интакт“ от партида
138, обективирана в докладна записка № ВВ-5057/30.11.2018 г. С оглед посочената
дата на завеждане на докладната, твърди, че на нея работодателят е узнал за
липсата на петте ампули, поради което заповедта е издадена след срока по
чл.194, ал.1 КТ. Наред с това, липсата на ампулите е установена, след като
партида 138 е предадена, приета е от сектор „Пласмент“ без забележки, и е
напуснала лабораторията. Вторият случай е във връзка с извършена проверка на
процеса на пълнене на „Имуновенин-интакт“, партида 142, инициирана по повод
становище от 14.12.2018 г. на М.Ж.. В тази връзка твърди, че процесът на
пълнене е бил съобразен като участие, смени на персонал и времетраене на
процеса, съгласно валидационните документи на продукта. Счита, че при налагане
на дисциплинарното наказание не е съобразена нормата на чл.189, ал.1 КТ. Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да признае
уволнението за незаконно и да го отмени, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ да я
възстанови на предишната работа и на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ да осъди
ответника да й заплати сумата от 5 150 лв., представляваща обезщетение за
периода 01.02.2019 г. – 31.07.2019 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Б.Б.“ ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не
оспорва, че между него и ищцата е възникнало трудово правоотношение по силата
на трудов договор от 01.12.2000 г., като от 11.10.2017 г. ищцата е назначена на
длъжност „Ръководител „Лаборатория-Техническа обработка на
биопрепарати-ампули“. Твърди, че основните задължения на длъжността са
отговорност за цялостната дейност на лаборатория ТОБ-ампули в съответствие с
изискванията за добра производствена практика, а част от основните й задължения
включват: разпределяне задачите на производствените екипи, организиране и
координиране на тяхната съгласуваност и контрол върху изпълнение на задачите
им; работа по утвърдени стандартни инструкции на лаборатория ТОБ-ампули, ОКК и
ООК, участие в разработването на производствените и работни инструкции, изготвя
СРИ и MF и контролира тяхното изпълнение, осигуряване качеството, като поддържа
и контролира изпълнението на GMP изискванията; участие в производството на
биопрепарати в съответствие с утвърдени производствени и контролни документи,
съобразени с GMP; попълване стриктно съотносимата към дейността документация
/MF и приложения/; организиране, координиране и взаимодействие е другите
структурни звена в дружеството. Твърди, че на 29.11.2018 г. е установена липса
на 5 ампули „Имуновенин-интакт“ от партида № 138, за което е изготвена докладна
записка № ВВ-5057/30.11.2018 г. и Заповед № РД-01-71/03.12.2018 г. на
управителя на „БУЛБИО НЦЗПБ“ ООД за извършване на вътрешна проверка. Изискани
са обяснения от всички служители, участвали в процеса на етикетиране, опаковане
и предаване на кутиите, съдържащи „Имуновенин-интакт“ от партида № 138.
Извършена е проверка - проследяване процеса на пълнене на „Имуновенин-интакт“,
партиден № 138, резултатите от която се съдържат в становище вх.№
ВВ-5100/04.12.2018 г. Извършена е проверка на документ Master formula /MF 025/,
всички сертификати и разрешителни за производството на „Имуновенин-интакт“
партида №138. При проверката са установени множество нарушения, извършени от
ищцата, които са послужили като основание за издаване на процесната заповед и
са посочени в същата. Извършена е проверка на процеса на пълнене на
„Имуновенин-интакт“, партида №142. Проверката е инициирана по повод Становище
от 14.12.2018 г. от М.Ж. - биолог в отдел „Качествен контрол“ /ОКК/, в което
информира Ръководител „Управление на качеството“ за допуснати нарушения при
осъществяване процеса на пълнене на „Имуновенин-интакт“, партида №142. При
извършената проверка се установява, че процесът на пълнене на продукта партида
№ 142 е извършен по Мастер формула №025. Пълненето е извършено с четирипътник,
който процес не е валидиран. Процесът на пълнене не е извършен едновременно, а
последователно от четирите контейнера, съдържащи краен неразлят продукт.
Посоченият начин на пълнене не е документиран в MF №025 на партидата.
Служителите на ОКК са информирани, че пълненето ще се извърши с четирипътник,
но не са уведомени своевременно, че пълненето не се извършва едновременно, а
последователно от четирите контейнера, съдържащи краен неразлят продукт, поради
което са взели проби за контрол от всеки един от етапите на пълнене /начало,
среда и край/, вместо пълен брой проби за анализ от всеки един от четирите
контейнера, съдържащи краен неразлят продукт. В MF №025, редакция от 07.12.2018
г. на партида № 142 са вписани процеси и дейности, които не отговарят на
действително извършените такива при пълненето на партидата, за което е
ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата. Твърди, че заповедта за уволнение
е издадена от управителя на дружеството-работодател, за когото не е необходимо
упълномощаване за налагане на дисциплинарни наказания. Твърди, че е спазен
срокът по чл.194 КТ, който счита, че тече от момента, в който е получил
становищата от проверката, извършена от двете назначени от него комисии – на
04.12.2018 г. В изпълнение на изискването на чл.193 КТ са изискани обяснения от
ищцата. Преди връчване на заповедта за уволнение работодателят е поискал от
ищцата да декларира дали попада под закрилата на чл.333 КТ чрез попълване на
нарочна декларация, в която ищцата е декларирала, че не попада под закрилата на
чл.333 КТ. Извън посочената декларация работодателят не е разполагал с друга
информация за заболявания на ищцата, които да обосноват приложение на нормата
на чл.333 КТ. Оспорва ищцата да страда от заболяване, предвидено в Наредба №
5/87 г. Твърди, че на ищцата не е наложено дисциплинарно наказание за
установената липса на 5 бр. ампули „Имуновенин-интакт“ от партида № 138, поради
което няма да обсъжда това нейно възражение. По отношение на втората група
нарушения, послужили като основание за издаване на процесната заповед, свързани
с производството на партида № 142, твърди, че със становище от 14.12.2018 г. М.Ж.,
заемаща длъжността „Биолог“ в Отдел „Качествен контрол-сектор „Биологичен
контрол“, е уведомила Ръководител „Управление на качеството“ за констатирани от
нея нарушения при извършения от нея на 13.12.2018 г. контрол на процеса на
пълнене. След получаване на становището Ръководител „Управление на качеството“
с докладна вх.№ ВВ-5328/14.12.2018 г. до управителя на
дружеството препоръчва партидата да бъде поставена под специално внимание, тъй
като е произведена по процедура, която не е валидирана, и поради допуснатите
нарушения взетите проби не представляват представителна извадка от цялата
партида. Процесът на пълнене на продукта
„Имуновенин-интакт“ партида №142 е извършен по Мастер формула №025. Пълненето е
извършено с четирипътник, който процес не е валидиран. Процесът на пълнене не е
извършен едновременно, а последователно от четирите контейнера, съдържащи краен
неразлят продукт. Посоченият начин на пълнене не е документиран в MF №025 на
партидата. Служителите на ОКК са информирани, че пълненето ще се извърши с
четирипътник, но не са уведомени своевременно, че пълненето не се извършва
едновременно, а последователно от четирите контейнера, съдържащи краен неразлят
продукт, поради което са взели проби за контрол от всеки един от етапите на
пълнене /начало, среда и край/, вместо пълен брой проби за анализ от всеки един
от четирите контейнера, съдържащи краен неразлят продукт. В MF №025, редакция
от 07.12.2018 г. на партида № 142 са вписани процеси и дейности, които не
отговарят на действително извършените такива при пълненето на партидата. Съгласно
чл.2а от Наредба № 15 от 17.04.2009 г. за условията за издаване на разрешение
за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена
практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за
клинично изпитване и на активни вещества „При производство и внос на всички
видове лекарствени продукти се спазват правилата, принципите и изискванията за
Добра производствена практика, определени в тази наредба и в том 4 „Ръководства
за добра производствена практика“ на „Правилата относно лекарствените продукти
в Европейския съюз“, публикувани на интернет страницата на Европейската
комисия. Съгласно Ръководството документите за обработка на партидите трябва да
съдържат следната информация: а) Наименованието и партидния номер на продукта;
б) Дата и час на започване на значимите междинни етапи и на завършването на
производствения процес; в) Идентификация на оператора, който извършва всеки от
значимите етапи от процеса и, ако е приложимо, името на лицата, които извършват
проверката на тези процеси; е) Документация за контрола на производствения
процес и инициалите на лицето, което го извършва, както и постигнатите
резултати; ж) Производствените резултати, получени на различните приложими
етапи на производство; и) Одобрение от лицето, отговарящо за производствения
процес. Изискване на Ръководството по отношение контрола на качеството на
продуктите е взетите проби да бъдат представителни за партидата от материала
или продуктите, от които са взети. Нарушенията на ищцата се състоят в неосъществяване
на необходим и достатъчен контрол за спазване на правилата за добра
производствена практика на производствените процеси на продукт
„Имуновенин-интакт“ партида № 142, верифицирайки ги на 13.12.2018 г., без да
извърши действия по установяване дали документално отразеното съответства на
фактически извършените действия и операции и не е осъществяване на необходим
контрол върху взаимодействието между ръководената от нея лаборатория и ОКК.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
По делото не е спорно, че между
страните валидно е възникнало трудово правоотношение със соченото от ищцата
съдържание, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността
„Ръководител „Лаборатория-Техническа обработка на биопрепарати /ТОБ/-ампули“.
Видно от представената длъжностна
характеристика за процесната длъжност „Ръководител-лаборатория“, код по НКПД
13215018, връчена на 01.06.2018 г., основна функция на длъжността е да отговаря
за цялостната дейност на лаборатория „ТОБ-Ампули“ в съответствие с изискванията
за добра производствена практика. Сред основните трудови задължения за
длъжността са да участва в производството на биопрепарати в съответствие с
утвърдените производствени и контролни документи, съобразени с GMP; да изпълнява производствените
операции съгласно GMP стандартите за безопасна работа; да попълва стриктно съотносимата към
дейността документация (MF и приложения); изготвя плановете
за валидиране на процесите и квалификацията на оборудването в лабораторията
съгласно общия план за валидиране и квалификация, включително контролира
изпълнението на плана по валидиране и техническо обслужване в лабораторията.
С докладна записка вх. №
ВВ-50571/30.11.2018 г. относно продажба на „Имуновенин-интакт“, партида 138, В.К.,
Началник склад „Вътрешен пазар“ е уведомила отдел „Търговски“ на „Б.Б.“ ЕООД,
че при закупуването на 9 опаковки „Имуновенин-интакт“ на 29.11.2018 г. и при
получаването им, след проверка от клиента, е установена липса на 5 ампули в
една от кутиите, за което са запознати и отговорните лица от лаборатория
ТОБ-ампули.
С докладна
записка вх. № ВВ-5063/30.11.2018 г. д-р Р.Т., ръководител на отдел „Търговски“
е уведомила управителя на „Б.Б.“ ЕООД, за получените от служителката В.К.
сведения, като е отправено искане за извършване на проверка и предприемане на
съответните действия.
Със заповед № РД-01-71/03.12.2018
г. управителят на „Б.Б.“ ЕООД във връзка с докладна записка вх. №
ВВ-5063/30.11.2018 г. е наредил да се установи кои служители на дружеството са
участвали в процеса на етикетиране, опаковане и предаване на кутиите под
партида № 138; да се снемат писмени обяснения във връзка с горното от всички
участващи в процеса и да се съберат всички налични документи, придружаващи
партидата, съставени при производството й, етикетирането, опаковането и
предаването в склада.
Със становище вх. №
ВВ-5099/04.12.2018 г. В.К., специалист ООК е уведомила управителя на „Б.Б.“
ЕООД, че в Лаборатория ТОБ-А мастер формулите не се попълват коректно, тъй
като: в деня на извършване на процесите реално не се попълват; попълват се
впоследствие и се предават в ООК след месеци, дори след освобождаване на
продукта на пазара, което прави невъзможно реагирането в ситуация на грешка в
партидната документация; самите процеси не се извършват в един ден, за който
проблем има решение – да се издават допълнителни страници за всеки допълнителен
ден, а не прикрИ.е в колко дни е протекло опаковането реално; хората, описано
по МФ, и реално участващите, са различни, което създава предпоставка човекът,
допуснал грешка, да не присъства в МФ и друг записан да поеме отговорността за
грешката; рекапитулациите в партидната документация не се пишат коректно, като
се започва от брой ампули на склад, а след самото опаковане се пише бройката на
опакованите ампули, след което се изчислява бракът; лаборантите, опаковали
продукта, го поставят във велпапе кашон, преброяват готовите кутии и записват
на кашона бройката, след което се предават в сектор вътрешен пазар
незапечатани. Така могат да се преброят само кутиите в самия кашон, не може са
се види, ако липсват бройки в самата кутия. Заключението в становището е, че
така създаденият хаос не дава възможност за правилно контролиране на дейностите
в лабораторията и за нормално протичащ производствен процес, няма проследимост
и е невъзможно при даден проблем да се установи причината за допускане на
грешка и нейното отстраняване, както и че ръководителят на лабораторията
заверява страниците, без да е присъствал на процеса (понякога на база Люлин),
без никакъв поглед и контрол над производствения процес.
Ищцата е депозирала писмени
обяснения вх. № ВВ-5108/04.12.2018 г. във връзка с поискано писмено обяснение
на основание заповед № РД-01-71/03.12.2018 г. управителят на „Б.Б.“ ЕООД, в
които е дала обяснения относно момента на напълване на партидата – 21.09.2018
г., общия брой напълнени ампули, стартирането на процеса на визуален контрол –
17.10.2018 г., етикетирането – на 18.10.2018 г. и вторичната опаковка – на
19.10.2018 г., посочвайки, че на 19.10.2018 г. не е присъствала в Централната
сграда, тъй като се е намирала на База „Люлин“за изпълнение на процедури за
контрол на БЦЖ-ваксина, както и че контрол върху дейностите в Централната сграда
се оказвали технолозите, отговорни за крайните етапи от производството в
лабораторията, като ищцата не е била уведомена за възникнали проблеми по време
на опаковане на продукта. Посочено и че в MF 025 са отразени всички процеси с
описаните точни количества на всеки един от етапите на производство, като
документът е предаден в отдел ОК, проверен и окомплектован с партидната
документация на продукта.
Представено е становище на отдел
„Качествен контрол“ във връзка с проследяване на процеса на пълнене на „Имуновенин-интакт“
партида 138 от 04.12.2018 г.
Изготвен е доклад във връзка с
докладна записка вх. № ВВ-5063/30.11.2018 г. и заповед № РД-01-71/03.12.2018 г.
управителят на „Б.Б.“ ЕООД от разширена комисия от 04.12.2018 г.
Ищцата е депозирала и писмени
обяснения вх. № ВВ-5360/18.12.2018 г. на основание т.2 от заповед №
РД-01-71/03.12.2018 г. на управителя на „Б.Б.“ ЕООД, в които е посочила, че
според длъжностната й характеристика не е нейно задължение оказването на
контрол на процеси като визуален контрол, етикетиране и опаковане и че
последното е вменено в отговорност на инж.-технолозите в лабораторията,
отговорни за правилното протичане на процесите, а нейната отговорност е да
верифицира документа като коректно попълнен, както и относно списъка на
персоналните номера на персонала – приложение № 6, относно вписани в MF 025
обстоятелства и че доколкото текат процеси успоредно в двете лаборатории – в
Централната сграда и на База „Люлин“, ищцата като ръководител на двата обекта
не е в състояние успоредно да ги контролира.
По делото е представено становище
на М.Ж., биолог в отдел „Качествен контрол“ до Е.Н., ръководител „Управление на
качеството“ във връзка с проследяване на процеса на пълнене на
„Имуновенин-интакт“ партиден № 142. В становището е посочено, че на 13.12.2018
г. е осъществен процес на пълнене на краен неразлят продукт
„Имуновенин-интакт“, партиден № 142 в ампули. Посочено е, че процесът се
осъществява обикновено последователно от три или четири стъклени контейнера
краен неразлят продукт на съответната партида, като при разлИ.ето на всеки един
контейнер присъства представител на ОКК или ООК, който наблюдава процеса и
взема проби за анализ. В резултат на това от всеки един контейнер се взема
пълен брой проби за анализ (55), за да се гарантира качеството на цялата
партида, както и че партида № 142 е разпределена в четири стъклени контейнера;
чеЖ. е била уведомена, че при тази партида пълненето ще се осъществи с
четирипътник – по този начин помпата на машината за пълнене ще засмуква
едновременно от четирите контейнера, като съдържанието се смесва и продуктът
във всяка ампула е хомогенна смес от всички контейнери; процесът на пълнене ще
бъде непрекъснат, операторите ще са три екипа, които ще се сменят поетапно. По
тази причина са преценили, че най-безопасно за процеса и продукта ще е на всеки
един етап да присъства по един представител на ОКК или ООК, които да се сменят
заедно с работните екипи. Също така тази процедура на пълнене осигурява
хомогенност на партидата и няма отделни ампули от всеки един контейнер, поради
което отпада пробовземането от всеки контейнер и пробите за анализ трябва да са
определеният по инструкция брой (55 от цялата партида) и както е по регламент,
да обхващат всеки етап от пълненето (начало, среда и край). Посочено е, че
сутринта на 13.12.2018 г. са получили обаждане в ОКК, че пълненето започва,
катоЖ. е наблюдавала първия екип и след обаждането веднага се е подготвила за
влизане в чисто помещение, изпълнила е процедурата за обличане и когато е
влязла в помещението, от което да наблюдава, броячът на машината беше е бил
изброил около 1000 ампули. Останала е вътре, докато броячът отброи 4500 ампули
и дойде вторият екип, след което е излязла и е взела пробите за анализ от първи
етап (20 броя ампули). След края на втори етап са взели 20 броя ампули за
анализ от този етап и след трети етап - 15 ампули, които обхващат края на
процеса. Така са спазили изискванията за пробовземане от хомогенна партида.
След края на процеса е била уведомена, че е използван четирипътник, но три от
входовете му са били клампирани и пълненето се е осъществявало последователно
от всеки контейнер. Това е компрометирало хомогенността на партидата и е
изисквало пълен брой проби за анализ от всеки контейнер. Вземането на такива
вече е било невъзможно, тъй като за тях не е било ясно кога е извършвано
преминаването от един контейнер на друг и ампулите вече са били смесени.
Въпреки че е било изпълнено изискването за пробовземане от начало, среда и край
на процеса на пълнене на една партида, не са били диференцирани проби от
начало, среда и край на пълнене от всеки контейнер. В становището е посочено,
че наличните в ОКК проби за анализ (55) ще бъдат разпределени по тестове, така
че в пробите за стерилност, пирогенност и използваем обем да попадат ампули от
всеки един от трита етапа както следва: по 7 ампули от първи и втори етап и по
6 ампули от трети етап за стерилност и пирогенност и по една ампула от начало,
среда и край за използваем обем, а останалите ампули ще се разпределят за
химични, биологични тестове и външен анализ.
С докладна записка вх. №
ВВ-5328/14.12.2018 г. Е.Н., ръководител „Управление на качеството“ е уведомила
управителя на „Б.Б.“ ЕООД, че във връзка с полученото становище счита за
необходимо партида 142 да бъде поставена под специално внимание поради следните
причини: за разлИ.ето на тази партида е използван четирипътник, като тази
процедура не е валидирана предварително според изискванията на ДПП; взетите
проби за контрол не са представителна извадка за цялата партида, тъй като няма
доказана хомогенност поради клампирането на маркучите на разливачките на всяко
едно стъкло; персоналът на ОКК е подведен за начина на разлИ.е, както и
последващото взимане на пробите им за
контрол от краен продукт.
Ищцата е депозирала докладна до Ц.С.,
Ръководител отдел „Производство“, относно асептично пълнене на партида 142. В
същата е посочила, че процесът е протекъл нормално, без прекъсвания, с ясно
фиксиране на дейностите и отговорностите на всички участници, като всичко това
е отразено в MF 025, всички дейности са доказани като изпълнение, численост на
персонала, времетраене и съвместимост с л-я ЧКП процедура за симулация
асептичното пълнене на продукта.
Във връзка с тази докладна Ц.С.,
Ръководител отдел „Производство“ е изготвила докладна записка с вх. №
ВВ-5336/14.12.2018 г. до управителя на „Б.Б.“ ЕООД. В същата е посочено, че
изложените в докладната на ищцата твърдения са непълни и извадени от контекста
на ситуацията и че използваният не по предназначение четирипътник е подвел
служителя от ОКК при взимане на проби за анализ, в резултат на което е взет по-малък
брой ампули за контролни тестове, а това би могло да постави под съмнение
качеството на партидата, както и че към 13:15 часа партидната документация не е
била попълнена адекватно, което създава предпоставки за грешки и несъответствия
и е грубо нарушение на правилата на добрата производствена практика.
Със заповед № РД-01-4/11.01.2019
г. управителят на „Б.Б.“ ЕООД във връзка с докладна записка вх. №
ВВ-5328/14.12.2018 г. и докладна записка вх. № ВВ-5336/14.12.2018 г. е наредил
ръководителят на лаборатория ТОБ-ампули, както и технологът, участвал в процеса
на пълнене, да отговаря на следните въпроси: По коя утвърдена Мастер формула се
е извършвал процесът на пълнене на продукта; извършвани ли са валидационни
процеси по приетата Мастер формула и в случай че не са – защо; по какъв начин е
проведен процесът на пълнене на партида 142.
От страна на ищцата са депозирани
писмени обяснения вх. № ВВ-252/14.01.2019 г., в които се сочи, че са извършени
валидационни дейности, описващи процеса на асептично пълнене, съгласно СРИ №
ЧКП-ССФ-17В-А, като процесът по симулация на подготовката и пълненето е
извършен, следвайки стъпките в утвърдената процедура. Валидационният процес е
извършена на 26.10.2018 г. и е описан в приложение № 3 от СРИ № ЧКП-ССФ-17В-А.
Представена е докладна от Е.Н.,
Ръководител „Управление на качеството“ с вх. № ВВ-2851/15.01.2019 г., както и
обяснения на Е.И.с вх. № ВВ-488/25.01.2019 г.
Не е спорно между страните, че
със заповед № 2/31.01.2019 г., издадена от управителя на „Б.Б.“ ЕООД – Н.Б., и
връчена на ищцата на 01.02.2019 г., й е наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение. В
заповедта за уволнение е посочено, че
във връзка с етикетирането, визуалния контрол и опаковането на
„Имуновенин-интакт партида“ № 138 са допуснати следните нарушения на правилата
за добра производствена практика: посочените
дейности са извършени в рамките на повече от един ден /от 17.10.2018 г. до
19.10.2018 г./, без това обстоятелство
да е вписано в относимата производствена документация, според която същите
дейности са извършени на 19.10.2018 г. В относимата документация фигурират персоналните номера на служители,
които не са взели участие в нито един от процесите по етикетиране, визуален
контрол или опаковане, а не фигурират
персоналните номера на служители, участвали в посочените процеси. Посочен е
некоректно часът на извършване на
опаковъчните операции /от 8.00 ч. до 13.40 ч./, а реално опаковането е
продължило и по време на втората работна смяна. Посочено е, че по отношение
„Имуновенин-интакт“, партида №142 са извършени
производствени операции /пълнене/, които не са валидирани. В MF 025 не са
описани всички дейности, свързани с процеса на производство на партидата и
използваното оборудване. Неуведомяването
на служителите от ОКК за използваното оборудване за пълнене на партидата и
процесът, по който се извършва, е довело
до невъзможност да бъде осъществен необходимият контрол върху качеството на
продукта чрез вземане пълен брой проби за анализ от всеки контейнер, съдържащ
краен неразлят продукт.
Въз основа на изложеното е
прието, че М.А. не е изпълнила възложените й трудови задължения в изискуемото
количество и качество, като: а) не е осъществила необходим и достатъчен контрол
за спазване на правилата за добра производствена практика, верифицирайки
процесите по етикетиране, визуален контрол и опаковане на продукт
„Имуновенин-интакт“, партиден № 138, без да извърши действия по установяване дали отразеното в документите съответства
на фактическата обстановка, като същевременно е документирала извършена от нея формална проверка на съответните
страници от MF 025 на 19.10.2018 г., на която дата служителката не е била в
Централната сграда на дружеството. Нарушението е извършено на 19.10.2018 г.
Нарушението е установено на 04.12.2018 г. и б) не е осъществила необходим и достатъчен контрол за спазване на
правилата за добра производствена практика на производствените процеси на
продукт „Имуновенин-интакт“ партида № 142, верифицирайки ги на 13.12.2018
г., без да извърши действия по
установяване дали документално отразеното съответства на фактически извършените
действия и операции и не е
осъществила необходим контрол върху взаимодействието между ръководената от нея
лаборатория и ОКК. Нарушението е извършено на 13.12.2018 г. Нарушението е
установено на 14.12.2018 г. Така посоченото е квалифицирано като неизпълнение
на задълженията й по чл.126, т.4, т.5 и т.13 КТ, с което е нарушен чл.190,
ал.1, т.7, вр. чл.187, ал.1, т.3 и т.10, предл.1 КТ, поради което й е наложено
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.
По делото е представено решение №
1434/08.06.2017 г. на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по
хематология към „СБАЛОЗ“ ЕООД, гр.
София, издадено на ищцата, в което е вписан установен базоцелуларен карцином на
кожата, както и служебна бележка изх. № 4/12.11.2019 г., изд. от
„Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания“ ЕООД,
гр. София на ищцата в уверение на това, че същата се води на дисциплинарно
наблюдение с ЛАК № 611/20.06.2017 г. с онкологична диагноза „базоцелуларен
карцином на кожата на корема“. С декларация от 01.02.2018 г. за липса/наличие
на обстоятелства по чл.333 КТ ищцата е декларирала, че не попада в категорията
на защитени лица по чл.333 КТ.
Пред СРС е разпитан свидетелят И.Б., който депозира
показания, че е работел при ответника като техник в лаборатория ампули, във
връзка с което е отговарял за машините в лабораторията и познава ищцата.
Заявява, че е подготвил машината за пълнене на партида, за която уточнява, че е
с № 142, стартирал е пълненето, но малко след старта му е забелязал, че в
системата има въздух и се е наложило да отдели контейнерите, които се разливат
на един път по начин, че да се разлеят поотделно, което е било негово решение.
Заявява, че след като е пуснал първия контейнер, е излязъл извън зоната за разлИ.е
и е уведомил ищцата за направеното от него. При уведомяването са присъствали и
преките началници на ищцата – началник „Производство“ и началник „Качествен
контрол“, които не са предприели мерки. На самата случка и разделянето на
контейнерите, което е осъществено в „чиста среда“, обособено място, са
присъствали двамата лаборанти, отговарящи за разливката, единият от които
зарежда, а другият отрежда, докато свидетелят стартира машината.
Пред СРС е разпитана свидетелката Е.Н., която заявява,
че работи при ответника като мениджър качество и квалифицирано лице, в което
качество освобождава продукцията след окачествяване за пазара, във връзка с
което познава ищцата. Депозира показания, че за всеки продукт има специална
документация, както и че валидирането е процес, който имитира процеса, който ще
се случи с реална партида. Той се извършва със соево казеинов бульон и се прави
на всеки шест месеца, като по този начин се доказва, че начинът, по който се
пълнят истинските продукти, протича по един и същи начин, с едни и същи
показатели и получаване на съответното количество. Заявява, че пълненето с
четирипътник представлява следното: самата партида е изградена от четири
контейнера, четирипътникът представлява едно рамо с четири маркуча, които са
потопени едновременно в четирите стъкла и помпата позволява едновременно
изтегляне от четирите стъкла. Това, че не е правена симулация в случая,
означава, че нямат право да пълнят реалната партида по този начин. За всяка
промяна трябва да се прави извънредно валидиране и съответна симулация. В
случая е доказано качеството на продукта, поради което свидетелката е подписала
и е разрешила да се изнесе, но това е коствало допълнителни усилия, тъй като
когато партидата е в един съд, това би означавало да се вземат проби общо 55
ампули, а в процесния случай е следвало да се вземат четири пъти по 55 ампули,
т.е. от всеки контейнер, за да се гарантира качеството на продукта и да не
отиде на бракуване.
Пред СРС е разпитана и свидетелката А.К.-С., която
заявява, че работи при ответника на длъжност „специалист проверка на
качеството“, като основните й задължения са да контролира лаборатория „тот
ампули“, лаборатория „туберколин“ и лаборатория „алергенни препарати“. Депозира
показания, че „Имуновин-интакт“ е човешки продукт, който съдържа антитела,
каквито има в човешката кръв, който се използва, за да помогне на организма да
се бори с различни инфекции и обикновено се предписва на хора с автоимунни
заболявания, при някои видове рак, при хора с много ниски антитела в организма.
Заявява, че не си спомня конкретния етап от пълненето, на който е влязла, с
оглед изминалия период от време, но когато е влязла, й е било обяснено, че ще
се разлива с четирипътник, както и че не е виждала системата, тъй като няма
право да влиза в това помещение. От мястото, от което е наблюдавала, са се
виждали три контейнера, четвъртият не се е виждал, като е било видимо, че
контейнерите са се движели неравномерно – единият е бил свършил, другият е бил
около средата, третият е бил с много малка наченка, което няма да стане, ако
разтворът върви едновременно по четирите стъкла. Заявява, че е имало едно
спиране и след това при започване на процеса пак е имало предозирани ампули,
което се обяснява с влизане на въздух в системата. Заявява, че когато е
свършила последната разливка, е излязла и е уведомила нейния началник Е.Н., че
процесът не е следвало да се извършва с четирипътник. Заявява и че винаги се
взима за контрол от дадения продукт, който се разлива, както и че с оглед
начина, по който се е извършвало разлИ.ето, пробите не биха били реални и ако
има някакъв проблем, той няма да се хване в ампулите, няма да бъдат изследвани,
за което свидетелката е уведомила Е. Н.. Депозира показания, че доколкото знае,
колегите от качество на контрола са взели допълнителни ампули за изследване,
както и че добрата производствена практика повелява всеки един процес преди това
да бъде валидиран, за да се докаже, че този процес няма да има никакъв проблем
и когато това е направено, дали са по четири, по пет или по шест стъкла, няма
проблем да се валидизира, както и че доколкото знае, този процес не е бил
валидиран и никога не се е пълнело с четирипътник.
Установява се от ангажираните писмени доказателства:
разпореждане № 214-00-2198-1 от 04.04.2019 г., изд. от ТП на НОИ; фиш за
заплата за м.01.2019 г. от „Б.Б.“ ЕООД; трудов договор № 00000353/01.02.2019
г.; заповед № 0000061/02.03.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата със „Спешъл барс“ ЕООД поради изтичане срока на договора и фиш за
заплата за м.02.2019 г. от „Спешъл барс“ ЕООД, че след прекратяване на
трудовото й правоотношение с ответника, за периода 01.02.2019 г. – 02.03.2019
г. ищцата се е намирала в трудово правоотношение със „Спешъл барс“ ЕООД по
силата на трудов договор № 00000353/01.02.2019 г., сключен за срок от един
месец – до 01.03.2019 г. и прекратен поради изтичане на срока му, като в
посочения период е получавала трудово възнаграждение в размер на сумата от 1500
лв, а за остатъка от периода след прекратяване на трудовото й правоотношение
със „Спешъл барс“ ЕООД ищцата е получавала обезщетение за безработица от ТП на
НОИ в размер на 70 лв. дневно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се пристъпи към обсъждане
на доводите относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344,
ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ е да докаже, че между него и ответника е сключен трудов
договор със соченото от ищеца съдържание, което е било прекратено от страна на
ответника.
В тежест на работодателя е да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение,
като съдът преценява законността на уволнението в рамките на използваното от
работодателя основание за уволнение.
Нормата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият
текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че
необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от
кого извършено то. Съгласно разясненията,
дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК, задължението по чл.195, ал.1 КТ за
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с
оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване
на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита
в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
В разглеждания случай работодателят е изпълнил точно
задължението си, установено в посочената норма, като е описал кога, къде и при
какви обстоятелства са извършени дисциплинарните нарушения, за които е
ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, както и противоправността на
деянието.
Заповедта е издадена от Н.Б. в качеството му на
управител на дружеството-работодател, с оглед на което не могат да бъдат
споделени доводите на жалбоподателката, че за налагане на дисциплинарни
наказания последният следва да бъде упълномощен, доколкото управителят действа
в качеството на законен представител на дружеството-работодател.
Съгласно разясненията, дадени с решение №
432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент
на дисциплинарната процедура е задължението
на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя.
Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство
и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато
работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна
процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно
нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Неизпълнението на
задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ, е
абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на
лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по
същество.
В случая работодателят е изпълнил точно задължението
си преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на
ищцата с вх. № ВВ-5108/04.12.2018 г. и вх. № ВВ-5360/18.12.2018 г. – относно
нарушенията, свързани с партида № 138, и с вх. № ВВ-252/14.01.2019 г. – относно
нарушенията, свързани с партида № 142. Същите са обсъдени от работодателя в
мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Не може да бъде
споделен доводът на жалбоподателката, че не е изпълнено изискването на чл.193 КТ, тъй като обясненията са изисквани в рамките на вътрешна проверка на
работодателя, доколкото от съдържанието им се установява, че касаят именно процесните нарушения, за които впоследствие
на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание.
Императивната разпоредба на чл.194, ал.1 КТ
регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца
от открИ.е на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Третата
алинея на тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през времето,
когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. В случая субектът
на дисциплинарна власт е узнал за нарушенията на трудовата дисциплина, за които
ищцата е наказана с депозирането на становище вх. № ВВ-5099/04.12.2018 г. от Ваня Керанов,
специалист ООК, до управителя на ответното дружество – относно първата група
нарушения – по т.IV, б. „а“ от
заповедта за уволнение, и с депозирането на докладна вх. № ВВ-5328/14.12.2018 г. от Е.Н., Ръководител
„Управление на качеството“ до управителя на ответното дружество – относно
втората група нарушения – по т.IV, б. „б“ от
заповедта за уволнение. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
връчена на ищцата на 01.02.2019 г.,
за което обстоятелство не се спори между страните. С оглед на това се налага
изводът, че дисциплинарното наказание е своевременно наложено от работодателя,
в рамките на установения в нормата на чл.194, ал.1 срок.
Нормата на чл.333, ал.1, т.3 КТ регламентира, че при
дисциплинарно уволнение работодателят може да уволни само с предварително
разрешение от Инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или
служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването. В чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 5 за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.333, ал.1 КТ,
е регламентирано като основание за закрила онкологичното заболяване.
Закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ е с обективен
характер и цели да предпази работника от неблагоприятните последици на
уволнението по съображения от социален и хуманен характер. За прилагането на
разглежданата закрила е достатъчно към момента на връчване на заповедта за
уволнение работникът обективно да страда от заболяване по посочената Наредба №
5/1987 г., независимо дали работодателят е знаел за това. Само в случай, че
работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна
предварителна информация, че не страда от заболяване по наредбата, работникът
или служителят не се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ в посочения
смисъл - решение № 168/11.06.2012 г. по гр. д. № 1113/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО; решение № 247/23.06.2011 г. по гр. д. № 960/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО;
решение № 492/17.06.2010 г. по гр. д. № 447/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 853/17.12.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК, както и редица други).
В случая ищцата твърди, че се ползва от специалната
закрила по чл.333 КТ, тъй като страда от онкологично заболяване, за
установяване на което е представено решение на обща клинична онкологична
комисия/клинична комисия по хематология № 1434/08.06.2017 г. към „СБАЛОЗ“ ЕООД,
гр. София и служебна бележка изх. № 4/12.11.2019 г., изд. от „Специализирана
болница за активно лечение на онкологични заболявания“ ЕООД, гр. София на
ищцата в уверение на това, че същата се води на дисциплинарно наблюдение с ЛАК
№ 611/20.06.2017 г. с онкологична диагноза „базоцелуларен карцином на кожата на
корема“. Действително, с декларация от 01.02.2018 г. ищцата изрично е
декларирала пред работодателя, че не попада в категорията на защитени лица по
чл.333 КТ. Тази декларация обаче значително предхожда във времето момента, в
който са започнали проверките, резултатите от които са довели до налагане на
дисциплинарно наказание на ищцата, извършени въз основа на заповед №
РД-01-71/03.12.2018 г. и заповед № РД-01-4/11.01.2019 г. на управителя на „БУЛБИО НЦЗПБ“ ООД.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от
20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, по ясен и категоричен начин вменява
на предприятието, респективно работодателя, да събере информация от
работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени
в ал. 1 на визираната правна норма / решение № 44 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4497/2013 г., IV ГО/. Следователно, за работодателя е било налице задължението
преди да наложи на ищцата дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, да
събере информация от определеното за уволнение лице дали то страда от някоя от
посочените в чл.1, ал.1 от Наредбата болести.
Обстоятелството, че в предходен момент – с декларация
от 01.02.2018 г. ищцата е декларирала, че не попада в категорията на защитени
лица по чл.333 КТ, не освобождава работодателя от задължението в случай че
впоследствие, след подаване на тази декларация, лицето бъде определено за
уволнение, да събере информация от него страда ли от болести, посочени в ал. 1
на Наредбата.
Не е налице разгледаната в решение № 146 от 08.05.2014 г.
по гр. д. № 4442/2013 г. на ВКС, IV ГО, хипотеза, при която работник или
служител писмено е декларирал пред работодателя си към момента на връчването на
заповедта (предизвестието или друг писмен акт) за уволнението му, че не
боледува от болест по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ, и
работодателят не е разполагал към същия момент с информация за такова негово заболяване,
в която ВКС приема, че работникът или служителят не може успешно да се позове
на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ
по-късно, включително и в последващото исково производство относно
(не)законосъобразността на уволнението.
В случая представената по делото
декларация на ищцата предхожда значително дисциплинарното уволнение, поради
което не може да се приеме, че е направена във връзка с него, нито въз основа
на същата може да се обоснове извод ищцата умишлено да е въвела в заблуждение
работодателя.
Тъй като нарушението на установената в нормата
на чл.333 КТ закрила е абсолютно основание за незаконност на уволнението, не
следва да се обсъжда дали ищцата е извършила дисциплинарните нарушения, за
което е наказана. Ето защо, искът за отмяна на дисциплинарното уволнение се
явява основателен.
С оглед изводите на съда за
незаконност на уволнението, в полза на ищцата е възникнало потестативното право
на възстановяване на длъжността преди уволнението.
Установи се от ангажираните писмени
доказателства: разпореждане № 214-00-2198-1 от 04.04.2019 г., изд. от ТП на
НОИ; фиш за заплата за м.01.2019 г. от „Б.Б.“ ЕООД; трудов договор №
00000353/01.02.2019 г.; заповед № 0000061/02.03.2019 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата със „Спешъл барс“ ЕООД поради изтичане срока
на договора и фиш за заплата за м.02.2019 г. от „Спешъл барс“ ЕООД, че след
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, за периода 01.02.2019
г. – 02.03.2019 г. ищцата се е намирала в трудово правоотношение със „Спешъл
барс“ ЕООД по силата на трудов договор № 00000353/01.02.2019 г., сключен за
срок от един месец – до 01.03.2019 г. и прекратен поради изтичане на срока му,
като в посочения период е получавала трудово възнаграждение в размер на сумата
от 1500 лв. За посочения период разликата между трудовото възнаграждение,
получавано от ищцата преди прекратяване на трудовото й правоотношение с
ответника – 2300 лв., и получаваното от нея на по-нископлатената работа,
възлиза на сумата от 810 лв. За остатъка от периода след прекратяване на
трудовото й правоотношение със „Спешъл барс“ ЕООД ищцата е получавала
обезщетение от ТП на НОИ в размер на 70 лв. дневно, като разликата между
трудовото възнаграждение, получавано от ищцата преди прекратяване на трудовото
й правоотношение с ответника, и обезщетението за безработица, възлиза на сумата
от общо 4 340 лв.
Ако в шестмесечния срок незаконно
уволненият работник е започнал работа при друг работодател по срочен трудов
договор, първоначалният работодател дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по
време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена – и обезщетение
по чл.225, ал.2 КТ. В тази хипотеза, причинно-следствената връзка между
незаконното уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е
прекъсната /в посочения смисъл - решение № 169 от 29.03.2011 г. по гр. д. №
1699/2009 г. на ВКС, IV ГО; решение № 321 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Не могат да
бъдат споделени заявените пред първата инстанция доводи от ответника във връзка
със срока на сключения с последващия работодател трудов договор, доколкото
нормативната уредба, на която се позовава, е установена с оглед защита на
работниците/служителите, като с позоваване на същата ответникът не би могъл да
се освободи от задължението за заплащане на обезщетение по чл.225 КТ.
С оглед изложеното общият размер на
дължимото обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 31.07.2019 г. възлиза на
сумата от 5 150 лв., с оглед на което предявеният иск се явява
основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо
това бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищцата
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 800 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от
20.11.2019 г. за процесуално представителство пред СРС.
Предвид основателността на
въззивната жалба ищцата има право на разноски за въззивната инстанция и е
заявила претенция за присъждане на такива. Само когато е доказано извършването
на разноски в производството обаче, те могат да се присъдят по правилата на чл.
78 ГПК /в посочения смисъл – задължителните разяснения, дадени с т.1 на ТР
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая
не са ангажирани доказателства жалбоподателката да е направила разноски за
въззивното производство, поради което такива не следва да й се присъждат.
Ответникът няма право на разноски по
делото.
Ответникът следва да бъде осъден, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС – сумата от 286 лв.
държавна такса за производството пред СРС (по 40 лв. за двата неоценяеми иска и
206 лв. за оценяемия иск) и по
сметка на СГС – сумата от 143 лв. държавна такса за въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 59336 от 04.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 17682/2019 г. на СРС, II ГО, 52
състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението, извършено със заповед № 2/31.01.2019 г.
на управителя на „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********с която на М.Л.А., ЕГН ********** е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено, на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ трудово й правоотношение с „Б.Б.“ ЕООД, и ОТМЕНЯ заповед № 2/31.01.2019 г. на
управителя на „Б.Б.“ ЕООД.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Л.А., ЕГН ********** на заеманата от нея длъжност
преди прекратяването на трудовото й правоотношение с „Б.Б.“ ЕООД – „Ръководител
лаборатория „Техническа обработка на биопрепарати-ампули“.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********да заплати на М.Л.А., ЕГН **********,
на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ сумата от 5 150 лв. обезщетение за периода
01.02.2019 г. – 31.07.2019 г.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********да заплати на М.Л.А., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 800
лв. разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********да заплати, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, по сметка на СРС – сумата от 286 лв. държавна такса за производството пред СРС и по сметка на СГС – сумата от 143 лв.
държавна такса за въззивното производство
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.