Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч,
09.07.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йовка Казанджиева
ЧЛЕНОВЕ: И.
И.ов
Емил Давидов
При секретаря Дарина Петрова и в присъствието на
Прокурора
Поля Миткова като разгледа докладваното от
съдия Казанджиева ВНОХД № 133 по описа
за
С присъда №
15/25.04.2019 г., постановена по НОХД № 419/2018 г. Тетевенският районен съд –
четвърти състав е признал Я.Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б ал. 1 от НК и му е наложил наказание една година лишаване от свобода и
глоба в размер на 200 лева в полза на
държавата, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение за концентрация на
алкохол в кръвта 1,81 промила. На основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на
присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК е лишил Б. от право да управлява
МПС за срок от една година, считано от 28.05.2017 г.
Недоволен от
така постановения съдебен акт останал Б., който чрез процесуалния си
представител го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното
производство. Сочи, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на закона, като същия не е приложен правилно и
постановена при непълнота на доказателства. Освен това твърди, че същата е
несправедлИ.. Излага, че в хода на досъдебното производство са допуснати
нарушения от полицейските служители, извършили пробата за наличие на алкохол с
техническо средство и конвоирали Б. ***, които са съществени е неотстраними.
Сочи, че приемайки обратното първоинстанционния съд е постановил една
неправилна и незаконосъобразна присъда. Излага, че по делото категорично не е
установено колко проби са взети от Б. и колко са предадени на ЦСМП – гр. Ловеч,
с какъв документ И. М. е получил пробите, в какъв вид и дали е предал именно
онова, което е получил. Излага, че в тази връзка не е налице никакъв
съпроводителен документ. Изтъква, че протокола за медицинско изследване,
изготвен от ЦСМП са допуснати изключително много неточности, състоящи се във
факта, че е описано в предварителната констатация - докладна записка от 28.05.2017 г., че
пробата е извършена в 01.20 часа, с
пореден номер 410 , а в изготвения акт за установяване на административно
нарушение е посочена поредна проба № 410 в 00.20 часа, като от направената
разпечатка, приложена на л. 27 е посочено , че таза проба е в 0.22 часа. Сочи, че
в съставения АУАН, в нарушение на чл. 3 ал. 1 от Наредба № 30/2001 г. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС не е описано видимото състояние на водача, както и не е вписан номера на
талона за медицинско изследване. Освен това изтъква, че в протокола за
химическа експертиза № 59/29.05.2017 г., изготвен от свидетелката К. липсва
отбелязване относно това дали опаковките на пробите отговарят на изискванията
на Наредбата, както и такИ. дали същите са получени с протокола за медицинско
освидетелстване и талона за медицинско изследване. Сочи, че не става и ясно, кога
са получени тези документи, както и не е установено, кой е извършил поправка,
изготвен от свидетелката К. и дали се касае за проба № 44 или № 43. Изтъква, че
в нарушение на Наредбата пробата е била изпратена в УМБАЛ „Света Ана” – АД
София, вместо в ЦСМП Плевен, където са констатирали, че изпратената проба за
изследване не отговаря на изискванията на Наредбата. Сочи, че свидетелката Б. е
потвърдила твърдяното от Б., че са му били взети две кръвни проби. По
изложените съображения счита, че липсата на данни за спазване на реда за
вземане на кръвни проби, тяхното получаване в ЦСМП Ловеч, транспортирането и
получаването в НТЛ при ОДМВР Ловеч създава опасността за подмяна на извършените
проби. С оглед на това приема, че по делото не може по категоричен начин да се
твърди, че изследваните проби са именно на Б., като по този начин не установено
по категоричен и безспорен начин деянието.
При тези
съображения моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да
признае Б. за невиновен или да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на РС – Тетевен.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата моли настоящата инстанция да потвърди
присъдата на първоинстанционния съд. Приема, че същата е правилна и
законосъобразна, съобразена с доказателствата по делото и допълнително
събраните такИ. от Районния съд. Счита, че не е налице основание за отмяна или
изменението й.
Процесуалният
представител на въззивника в съдебно заседание моли настоящата инстанция да
уважи жалбата по съображенията изложени в нея и допълнителното писмено
изложение.
Въззивникът Б.
в съдебно заседание излага, че въобще не пие. Иска настоящата инстанция да го
оправдае, като посочва, че са го оставили без оръжие и без книжка и от две
години е спрял състезанията.
Настоящата
инстанция като съобрази изложеното с жалбата становището на страните в процеса,
приложените към делото доказателства и след като сам извърши проверка на обжалвания
съдебен акт, приема за установено следното:
Въззивникът Б.
***. Притежавал свидетелство за правоуправление на МПС № *********, валидно до
27.01.2022 г., както и лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № *********.
Свидетелят П.
бил служител на РУ на МВР – гр. Ябланица. Бил на работа въз основа на утвърден
от Началника на управлението график от 20.30 часа на 27.05.2018 г. до 08.30 часа
на 28.05.2018 г. Около 00.05 часа на
28.05.2017 г. същият управлявал служебен
автомобил по улица „***” на гр. Ябланица, област Ловешка, в посока на
кръстовището с улица „ ***”. Бил изпреварен от лек автомобил „Фолксваген
пасат” с рег. № *********. Направило му
впечатление, че лекият автомобил се движи „хаотично” , поради което го спрял за
проверка и му изискал съответните документи. Установил, че лекият автомобил се
управлявал от въззивника Б.. Същият бил във видимо нетрезво състояние, поради
което свидетелят П. го уведомил, че ще му бъде извършена проверка с техническо
средство. Поради факта, че П. нямал нужните правомощия извикал свидетелите А. и
Д., които били негови колеги – служители на РУ на МВР – гр. Ябланица, област
Ловешка. Свидетелят А. извършил проверка с „Алкотест 7410 Дрегер” с фабричен
номер АRSK0286 в
00.22 часа, който отчел положителен резултат – 2,17 промила. С оглед на това му
издал талон за медицинско изследване 0287003 в 01.20 часа на 28.05.2017 г.,
след което били свалени и номерата на лекия автомобил. След това Б. бил откаран
от свидетелите П. и Д., с полицейския автомобил до ФСМП – гр. Ловеч за вземане
на кръвна проба, тъй като това било най-близкото място, което имало правомощия
за вземане на такава проба. В 02, 50
часа на 28.05.2017 г. на Б. му била взета кръвна проба, обозначена под номер 43
от дежурен екип – д-р И. К., мед.
специалист Б., в присъствието на свидетеля П./писмо л. 71 от досъдебното
производство/, като същото било отбелязано в журнал за извеждане на кръвни проби/приложен
към делото л. 72/, където под номер 43 е била отбелязана тази проба, както и обстоятелството, че е взета въз основа на талон за медицинско
изследване 0287003. На 29.05.2017 г. в 10,12 часа същата била предадена на
свидетелката К./приемателно –предавателен протокол л. 73, съдебно производство/
и била регистрирана под номер 29500-3883.
Бил изготвена Протокол за химическа експертиза № 59/29.05.2017 г. От
същия е видно, че е била установена концентрацията на алкохол в кръвта на Б.
1,81 промила. Впоследствие на 27.06.2017 г., въз основа на Постановление за
назначаване на експертиза/л. 81 от съдебното производство/ на разследващия
полицай, въз основа на искане от страна на Б. /л. 51, том втори ДП/ иззетата
по-горе кръвна проба е била предадена на
26.06.2017 г. в 09.46 часа от свидетелката К. на И. М., който същия ден в 12.00 часа я предал на М. М., от
специализираната химическа лаборатория при МБАЛ „Света Ана”. Представената проба
не била парафинирана, тъй като част от нея е била използвана за извършване на
кръвната проба от свидетелката К.. Било установено, количество на алкохол в
кръвта 1,5 промила/протокол за химическа експертиза л. 59 от том първи на
досъдебното производство/.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че Б. е
осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по
чл. 343б ал. 1 от НК, като на 28.05.2017 г. около 00,05 часа, в гр. Ябланица,
област Ловешка, по улица „***” в посока
улица „***” е управлявал МПС – лек автомобил „Фолсваген пасат” с рег. № ********,
негова собственост с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда
промила, а именно 1,5 промила,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 688/26.06.2017
г. на Специализираната химическа лаборатория към „УМБАЛ „Света Анна” – гр.
София. От обективна страна Б. е осъществил изпълнителното деяние, като е
управлявал – лек автомобил „Фолсваген пасат” с рег. № ********, с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 промила. Доказателства в тази насока са показанията
на свидетелите А., П. и Д., К., М., показанията на използвания с „Алкотест 7410
Дрегер” с фабричен номер АRSK0286
в 00.22. часа, който е преминал проверка, видно от приложната на л.
При тези
безспорно установени факти, съдът споделя единствено възражението на защитника
на въззивника, че е допуснато посоченото
по-горе нарушение на Наредба № 30, изразяващо се в изпращане на кръвната проба
в специализирана лаборатория за извършване на изследване на кръвни проби,
различно от посоченото в Наредбата, съобразно географското положение на гр.
Ловеч. Счита, че същото не е съществено, тъй като изследването е извършено от специализирана
за това лаборатория , посочена в чл. 15 на Наредба № 30/2001 г., действаща към
момента на деянието. Освен това следва да се посочи, че по делото няма спор
относно това, че на въззивника Б. е взета една кръвна проба. Никой от
разпитаните свидетели не твърди обратното.
От
субективна страна въззивникът е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
В подкрепа на този извод на съда са всички доказателства, посочени по-горе.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
въззивника съдът приема, че следва да се вземе под внимание безспорно високата
обществена опасност на деянието, ниската такава на самия деец, с оглед на
чистото му съдебно минало. Преценявайки тези обстоятелства настоящата инстанция
приема, че правилно първоинстанционния съд му е определил наказание от една
година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години от
влизане на присъдата в сила и глоба в
размер на 200 лева в полза на държавата, както и от право да управлява МПС за
срок от една година, считано от 28.05.2017 г. , когато му е отнето
свидетелството за правоуправление. Същото се явява справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При горните
съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания, които да
водят да отмяна или изменение на постановения от първата инстанция съдебен акт,
поради което същия следва да се потвърди.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 15/25.04.2019 г., постановена по НОХД № 419/2018 г. на Тетевенският районен съд – четвърти
състав, с която е признал Я.Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б ал. 1 от НК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Да се
уведомят страните, че решението е изготвено с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.