Р Е Ш Е Н И Е № 260301/1.7.2021г.
гр. Ямбол, 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на четвърти юни
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Е. В. като разгледа докладваното от
съдия Г.Георгиев гр. дело № 2833/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по подадената искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД -гр.София, представлявано
от адв. Г.- САК, срещу И.Д. ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, която е връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Заявителят е
подал заявлението поради това, че между кредитора „БТК“ ЕАД и ответника И.Д.Й.
бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ***** от 03.04. 2017 г., като абонатът добавил за ползване мобилен номер *****,
с избран тарифен план ***, с месечен абонаментна такса в размер на 27, 99 лв. с
ДДС, като от същата дата бил добавен за ползване и номер *****, по избран
тарифен план *** за 25,99 лв. с ДДС за
рок от 24 месеца. На 27.04.2017 г. абонатът добавил за ползване телевизионна
услуга TV
GO Start за 8, 90
лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключения договор за предоставяне
на мобилни услуги били издадени три брой
фактури за период от 22.04.2017 г. до 22.07.2017 г. Ответника не бил заплатил
мобилните услуги фактурирани за два последователни отчетни месеца, като
оператора се възползвал от правото си да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната на основание ОУ. След прекратяване на договора мобилния
оператор издал крайна фактура от 22.08.2017 г., с начислена обща сума за
плащане, като в същата била начислена и сумата от 185, 64 лв. неустойка. Датата
на активация на процесния абонат била на 25.07.2017 г., като същата се
генерирала автоматично в градената електронна система на оператора. Това довело
до правото му да начисли неустойки за предсрочно прекратяване на договора в общ
размер на 185,64 лв., от по три броя стандартни абонаментни такси по избрания
тарифен план.
Активната си легитимация ищецът обосновава с качеството си на цесионер по
договор за цесия сключен между цедента и “ БТК“ ЕАД от 01.10.2019 год.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение срещу длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение на
длъжника била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на
основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че може да предяви граждански иск,
поради което се предявява настоящият установителен иск.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производство.
В с.з. ищецът не
изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока по чл.131 ГПК ответника, чрез назначения му от съда особен
представител подал отговор на исковата молба. Със същия се счита, че предявения
иск е допустим, но изцяло за неоснователен и се иска неговото отхвърляне.
Оспорва се ответника да е сключил договор с „БТК“ ЕАД, като липсвало валиден
такъв. Оспорва се твърдението, е ответника бил уведомен за наличието на каквито
и да е уведомления, изпратени до него. Оспорва се твърдението, че договора за
цесия следвало да се счита за връчен с получаване на исковата молба от особения
представител на ответника, като последния упражнявал само процесуалните права
на страната, като нямал пълномощия да извършва каквито и да е действия,
свързани с предмета на делото, нито касаещи материалното правоотношение. В тази
връзка се прави възражение, че връчването на цесията на особения представител на ответника не пораждала материално правните поледици, визирани в
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В условията на алтернативност, ако се пак се
приемело, е ответника бил задължен към ищцовото дружество, се прави се възражение, че вземането било
погасено по давност съгласно
разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишната давност от
датата на падежа на всяка една от фактурите, до датата на образуване на
ч.гр.дело, което било самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и погасен по давност.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен
представител,който моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и
недоказани и погасени по давност.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено
от фактическа страна следното:
По ч. гр. дело № ***/
2020 г. което е прието в настоящото производство и по което иска е предявен като
продължение на същото се установява, че на 03.04.2017 г. между „БТК“ ЕАД и
ответника И.Д.Й. *** било сключено
споразумение, с адрес на получаване на сметки/фактури в гр. Я., ***,
условия на плащане, като ответника изразил желание за издаване на самостоятелна
сметка за услуги по това споразумение които да се включат в общата сметка, по
абонаментен номер ***** с избрана услуга за номер ****** за абонаментен план *** на стойност 25, 99 лв. с ДДС.
Представена е и декларация от 03.04.2017 г. към посоченото споразумение на
основание чл.147а, ал.2 и 3 ЗЗП в която ответника декларирал,че получил
подписан от представител на оператора ОУ на „БТК“, приемал ги и бил съгласен с
тях и били неразделна част от сключения от него договор и допълнителните
споразумения към него, като желаел да бъде уведомен при изменение на ОУ на
адреса за получаване на сметки/фактури или чрез кратко съобщение или електронно
писмо на посочено от него телефон или електронна поща. Декларирал, че бил
информиран относно възможността да заяви различен адрес за кореспонденция,
адрес за получаване на сметки/фактури и уведомления относно изменение на ОУ,
както и на различен телефон или електронна поща за получаване на уведомления
относно изменение на ОУ, чрез обаждане на номер 123. Също така се установява, че на 03.04.2017 г. между „БТК“ ЕАД и
ответника И.Д.Й. *** било сключено
споразумение, с адрес на получаване на сметки/фактури в гр. Я., ***,
условия на плащане, като ответника изразил желание за издаване на самостоятелна
сметка за услуги по това споразумение които да се включат в общата сметка, по
абонаментен номер ***** с избрана услуга за номер ******за абонаментен план *** на стойност 27, 99 лв. с ДДС.
Представена е и декларация от 27.04.2017 г. към посоченото споразумение на
основание чл.147а, ал.2 и 3 ЗЗП в която ответника декларирал,че получил
подписан от представител на оператора ОУ на „БТК“, приемал ги и бил съгласен с
тях и били неразделна част от сключения от него договор и допълнителните
споразумения към него, като желаел да бъде уведомен при изменение на ОУ на
адреса за получаване на сметки/фактури или чрез кратко съобщение или електронно
писмо на посочено от него телефон или електронна поща. Декларирал, че бил
информиран относно възможността да заяви различен адрес за кореспонденция,
адрес за получаване на сметки/фактури и уведомления относно изменение на ОУ,
както и на различен телефон или електронна поща за получаване на уведомления
относно изменение на ОУ, чрез обаждане на номер 123. Също така се
установява, че на 27.04.2017 г. между
„БТК“ ЕАД и ответника И.Д.Й. *** било сключено
споразумение, с адрес на получаване на сметки/фактури в гр. Я., ***,
условия на плащане, като ответника изразил желание за издаване на самостоятелна
сметка за услуги по това споразумение които да се включат в общата сметка, по
абонаментен номер ***** с избрана нова услуга *** TV GO, по избран ценови пакет TV GO Start със списък на телевизионните програми в избрания ценови
пакет на стойност 8,90 лв. От страна на
ищцовото дружество е представено извлечение от Приложение № 1 към договор за
цесия от 01.10.2019 г. въз онова на
което ищеца по силата на договора за цесия е придобил вземането срещу ответника
за сумата от 185,64 лв. произтичащо от договори за мобилни услуги, лизингови
договори и начислени неустойки по тях, подписани преди датата на сключената
цесия от 01.10.2019 г., като в качеството си на цесионер ищеца имал всички
предвидени в закона на Р. България права на кредитор, приложено е уведомление
за цесия от „БТК“ ЕАД в качеството им на цедент по договор за цесия от
16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника си „ С.Г. Груп“ ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД
в качеството им на цедент по договор за
цесия от 01.10.2019 г. с което уведомяват ответника на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. дружеството е
прехвърлило вземането спрямо него на ищеца и следва на него да заплати
задължението си, представени са четири броя
месечни сметки за неплатени задължения от страна на ответника,
представен е договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 01.10.2019 г.,
сключен между „ С.Г. Груп“ ООД в качеството им на цедент и „ЮБЦ“ ЕООД в качеството
им на цесионер, както и договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от
16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД в качеството им на цедент и „С.Г. Груп“ ООД в
качеството им на цесионер, ОУ на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги,
предоставени чрез обществена фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството.
Издадена е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2020 г. на
ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Правното
основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна
– заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени
уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
В тази насока настоящия съдебен състав не споделя възраженията на особения
представител на ответника,че между праводателя на ищеца и ответника липсвали
валидни договори. В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за предоставяне
на услуги, като в последствия са сключвани посочените по
горе споразумения въз онова на тях. Същите са
сключени в писмена форма,по ясен и разбираем начин,подписани са от
ответника,като подписите под тях не са оспорени,като преди подписването им същия
подписал и декларации. С оглед на това настоящия съдебен състав приема, че
същите са валидни и
пораждат правни последици, като не споделя възражението на особения представител на ответника в тази
насока.
Претендирата неустойка се в размер на 185, 64 лв., се формира от сумата 83,97 лв. по избран тарифен план за
абонаментен план *** i- *** ( 3х27,99 лв.), сумата от
77,97 лв. по избран тарифен план за
абонаментен план *** Smart Call XL L ( 3х25,99 лв.) и сумата от 26,70 лв. по избран
тарифен план за
ползване телевизионна услуга TV GO Start ( 3х8,90 лв.),
представляващи стойността на три месечни абонаментни такси съгласно
месечните абонаментни планове.
Следва да се отбележи,че Законът за електронните съобщения
урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на
договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с
ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно
прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е
допустимо (арг. и от чл.
228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава
правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай
договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае
обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на
недължимост на неустойка.Искът за неустойка се основава на клауза в
индивидуалния договор. Самото прекратяване е уредено в Общите условия.
Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил
предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на услугите е
безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора
едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл.
87, ал. 1 ЗЗД,
като не предвижда форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба
играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката
на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си
задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се
приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице
и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.
Ищецът не претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на
договора, а по-малък, договорен с КЗП.
Освен изложеното
съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден
договор за цесия от 16.10.2018 год. и последващ такъв от 01.10.2019 год., който
е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по
отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като
това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за
прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се
създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на
задължението му. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че за да се
счита достигнало уведомлението до длъжника, кредиторът следва да е положил
дължимата грижа за откриване на длъжника, каквато в процесния случай не е
налице, предвид обстоятелството, че липсват доказателства за това.
Според Решение №123
/ 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя
изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията,
затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да
бъде игнорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе
предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ
процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба
уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника.
Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на
пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е уведомен за
извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата
молба са връчени на особения представител на ответника в хода на процеса. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник.
В случая връчването на уведомлението за
цесията ведно с препис от исковата молба на особения представител на ответника
е произвело материалноправно действие, поради особения характер на
представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален
представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 от ГПК
установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване.
Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без
да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от
упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая
осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при
което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за
извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение
№198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о. - че връчването на
материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник.
Без значение за
горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е. дали същият
е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката на ЯОС,
обективирана в решение от 10.10.2017 год. по в.гр.д. №270 / 2017 г. и др., като в тази насока настоящия съдебен състав не споделя възраженията на
особения представител в тази насока. Следователно, налице е валидна цесия, която
е съобщена на длъжника и е породила спрямо него правни последици.
Основното
възражение релевирано в отговора на особения представител на ответника е за
погасяване на вземанията с кратката тригодишна давност. Действително в процесния
случай се касае за периодични плащания, неустойка за неизпълнени договори, които
се погасяват с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111 ЗЗД. Искът по чл. 422 ГПК, предвид особения си
характер се счита предявен с депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, в процесния случай – 17.08.2020
год. В случая следва да се има предвид, че по време на течението на давностния
срок е бил приет Закон за мерките и действията в извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 год. – чл. 3, т.2, според който давностния срок е
спрял да тече. Нормата на § 13 от ПЗР на
ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че сроковете, спрели да текат
по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане
на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г. Съобразявайки датите определени в процесните фактури като падежи за
плащане на задълженията – 08.06.2017; 09.07.2017 г.; 08.08.2017 г. и 08.09.2017 год. и датата на завеждане на иска, и предвид
законовоуреденото спиране на давностния срок, съдът приема, че претенциите не
са погасени по давност.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78
ал.1 от ГПК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските
по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното ЯРС,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.Й. ***, ЕГН ********, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, сумата от 185,64 лв.
–главница, предсталяваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
сключен с «БТК» ЕАД, с клиентски номер *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
- 17.08.2020 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г. на
ЯРС.
ОСЪЖДА И.Д.Й. ***, ЕГН ******** да заплати
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София сумата от 205,00 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Д.Й. ***, ЕГН ******** да заплати
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София сумата от 505,00 лв. – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: