Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, ….2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ СТОЙЧО
ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 10612/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 21.08.2020
г., постановено по гр.д. № 51227/2019 г. по описа на СРС, съдът осъжда „Ф.Ф.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Й.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди (претърпени болки и страдания вследствие на бактериална
чревна интоксикация), причинени от противоправното поведение на служители на
ответника, изразяващо се в приготвяне на заразена храна в заведение за бързо
хранене „Сеньор Бурито“, находящо се в „Парадайс център“, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 12.06.2019 г., до
окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата над уважения
размер от 5000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв. Съобразно с изхода на
правния спор съдът е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното
решение, в неговата уважителна част е останал ответникът „Ф.Ф.“ ЕООД, който в
законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че
съдът неправилно е приел, че е налице противоправно и виновно поведение от
страна на негов служител, което е причинило претендираните вреди.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от А.Й.Й., ЕГН **********, с който се излагат твърдения, че
същата е неоснователна.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, а по
отношение на нейната правилност съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Неоснователно е възражението на
въззивника, че съдът не е направил съвкупна и обективна преценка на събраните
доказателства, а е приел, наличието на пряка причинно-следствена връзка между
заболяването на въззиваемия и предлаганата в неговото заведение храна единствено
на базата на изслушаните по делото свидетелски показания. Наличието на пряка
причинно-следствена връзка между причиненото увреждане и поведението на
служител на въззивника е допустимо да се установява със свидетелски показания,
като в конкретния случай въззивникът не е ангажирал обратни доказателства,
които да обосноват извод за недостоверност на предоставените от свидетелите
данни. Свидетелските показания са
правилно кредитирани от съда като последователни и отговарящи на представената
медицинска документация, предвид което следва да се приеме, че дават обективно
и достоверно изложение за настъпилите събития и съответно обосновават извод за
наличие на пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
служител/ли на въззивника и причиненото на въззиваемия увреждане.
Неоснователни се явяват и
възраженията, че съдът неправилно е извел извод, че само фактът, че въззиваемия
е заразен от същия вирус, какъвто е установен от компетентните органи и при
служителите на въззивника, е основание да
се приеме, че пострадалият е заразен именно в неговото заведение. В тази връзка
въззивният съд намира, че преценката на първоинстанционния не е изградена на
простата кумулация на тези два факта, а на ясни и категорични логически връзки,
базирани на цялостната преценка на всички събрани доказателства и се споделя
напълно и от настоящата инстанция. По делото категорично е установено, че
пострадалият се е хранил при въззивника, че след това не е приемал храна, че
няколко часа след това е проявил симптоми на заразяването, като същевременно от
същото заболяване са страдали и служители на въззивника и това заболяване може
да се предаде чрез приготвяне на консумираната храна от заразен човек. Тези
обстоятелства дават пълно основание да се приеме, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между поведението на служителите на въззивника и
настъпилите вреди.
Неоснователни се явяват и
възраженията, че първоинстанционният съд не е установил кое конкретно лице от
служителите на въззивника е причинило вредите, поради което не е установено, че
е налице възлагане на работа, за която той да носи отговорност на основание чл.
49 ЗЗД, като в тази връзка не е изследвано и дали е налице трудовоправно
отношение по силата на което заболяло лице да е изпълнявало работа при него и
съответно да е причинило вредите. В тази връзка съдът намира, за правилни и
почиващи на установената съдебна практика, изводите на първоинстанционния съд,
че за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД не е нужно ищецът да докаже кое конкретно лице от служителите на въззивника
е било болно и с действията си е пренесло заразата. Достатъчно условие е да се
установи, че това е станало при извършване на възложена работа( такава, която
се осъществява в неговите обекти). В тази връзка следва да се има предвид, че
по делото е установено, чрез писмени документи, издадени от компетентни органи,
че при работодателя са установени служители, които са носители на процесното
заболяване, а от експертизата става ясно, че те могат да го предадат при
приготвянето на храната. Наличието на трудово отношение между заболелите лица и
въззивника е установено при извършените проверки по административен ред като
следва да се има предвид и факта, че въззивникът няма право да допуска до
работа в обекта му лица, с които не е в трудово правоотношение.
Във въззивната жалба
въззивникът не е оспорил определения от първоинстанционния съд размер на
обезщетението, в случай, че се установи
основателност на иска, предвид което съдът няма правомощие да прави преценка за
неговото съответствие с правилото на чл. 52 ЗЗД.
С оглед изложеното и като
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
съдът намира, че следва да потвърди решението в обжалваната част като правилно
и законосъобразно.
По разноските:
Въззиваемият не е направил
искане за разноски съобразно с изхода на правния спор, предвид което такива не
следва да му се присъждат.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно решение от 21.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 51227/2019 г. по описа на СРС, в частта, с която „Ф.Ф.“ ЕООД, ЕИК********,
е осъдено да заплати на А.Й.Й., ЕГН ********** по иск с правно основание чл.
49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (претърпени болки и страдания
вследствие на бактериална чревна интоксикация), причинени от противоправното
поведение на служители на ответника, изразяващо се в приготвяне на заразена
храна в заведение за бързо хранене „Сеньор Бурито“, находящо се в „Парадайс
център“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта -
12.06.2019 г., до окончателното й изплащане.
В останалата час решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.