Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4373 14.12.2018 година
град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІІ граждански състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4337 по описа на съда за 2018 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ИРРИМЕКС“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 244
против Г.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ, за признаване за установено, че Г.И.К. дължи на
„Ирримекс“ ЕООД сумата от 19328,50 лева, дължима по запис на заповед, издаден
на 12.07.2017 г., с падеж: 31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение – 03.01.2018 г. до окончателното погасяване, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 592 от 17.01.2018 г. и изпълнителен лист от
17.01.2018 г. по ч. гр. д. № 115/2018 г. по описа на Районен съд – П., ІІ
брачен състав.
В исковата молба се твърди, че на 12.07.2017 г. в гр. П.
ответникът издал Запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил
да заплати на ищеца сумата от 19328,50 лева. Менителницата била издадена с освобождаваща
клауза „без протест“, с падеж на 31.12.2017 г. Твърди се, че записът на заповед
бил редовен от външна страна и съдържал всички изискуеми реквизити.
Въпреки многократните опити за извънсъдебно уреждане на
спора издателят не изпълнил поетото менителнично задължение, поради което и за
събиране на вземането си дружеството – ищец подало заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 115/2018 г. по описа на ***, ІІ брачен
състав и по същото съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът подал възражение по образец,
което обуславяло и правния интерес от предявяване на настоящия установителен
иск за ищеца.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с
искане да постанови Решение, с което да признае за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на
ищеца, за което е издадена процесната заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
115/2018 г. по описа на ***, ІІ бр. състав. Претендира присъждане на
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Г.К., чрез
пълномощника му – ***. К.А. е постъпил писмен отговор, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва представения
от ищеца Запис на заповед, като твърди, че същият не съдържа необходимите по
закон реквизити, поради което е нищожен. Оспорва авторството на ценната книга,
както и датата на издаването му, като твърди, че в същия са налице поправки и
невярно е посочен ЕГН на ответника.
Ответникът твърди, че не е подписвал процесния Запис на
заповед, нито има задължения към ищеца.Твърди, че с дружеството ищец е имал
договорни отношения през 2015 г. във връзка с покупка на материали за капково
напояване на стойност 16148 лева, за които били издадени две фактури и сумите
изцяло били заплатени от него.
Въз основа на гореизложените твърдения моли съда да
отхвърли изцяло предявения установителен иск. Претендира присъждане на
направените разноски.
Съдът, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 115/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. П., ІІ брачен състав, вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът, по който е образуван настоящият
процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Установява се,
че оригиналът на документа по чл. 417, т. 9 ГПК е приложен към заповедното
производство. В отговора на исковата молба ответникът противопоставя на
кредитора абсолютни възражения, основани на формата и съдържанието на
менителничния ефект с конкретните твърдения, че в записа на заповед липсват
основни елементи, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ, а именно, че
не може да се установи точна дата на издаване, точна сума за плащане, името и
ЕГН-то на издателя/платеца, като липсва и негов подпис, както и, че върху
документа имало поправки и добавки с различна химикална паста и различен почерк
от текста на подписа.
По делото е
прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, а и същото не е оспорено от страните. В
заключението си в. л. е посочило, че ръкописният текст в запис на заповед с
дата на падеж 31.12.2017 г. и положения подпис върху същия са изпълнени от
ответника Г.К.. Ръкописният текст и подписа в процесния запис на заповед са
изпълнени от едно и също лице, а именно Г.К.. В. л. е посочило и, че целият
текст е изпълнен от ответника, като няма добавен текст от друго лице. При
изследването на ръкописния текст и подписа с видео-спектрален компаратор VSC 40 във
видимата, инфрачервена и УВ-светлина се установило, че текстът и подписа са
изпълнени с една и съща химикална паста. Уточнено е, че до момента няма метод и
методология, която да даде отговор каква е последователността по време /коя
химикална паста е по-стара и коя по-нова/. Цифрите в датата на издаване в Запис
на заповед с дата на падеж – 31.12.2017 г. са: „12.07.2017“ или „12.05.2017“.
При устното изслушване на експерта /протокол от о.с.з. от 20.09.2018 г./,
същият заяви пред съда, че не може да се заяви с категоричност коя е точната
дата на издаване на записа на заповед, тъй като ответникът изписва цифрата пет
и цифрата седем близки, като може да е петица, може и да е седмица.
От изложеното
дотук следва, че датата на издаване на ценната книга не може да бъде установена
с точност и категоричност, като от този извод следва и другият, а именно, че
материално правното възражение на ответника за недействителност на
менителничния ефект поради липса на дата на издаване на документа към момента
на подписването му, е основателен.
Безспорно в
теорията и практиката е прието, че записът на заповед, от една страна е ценна
книга, а от друга страна, е едностранна, формална и абстрактна правна сделка. В
случая не е спазена предвидената в закона форма, поради което и представеният
по заповедното производство запис на заповед е нередовен от външна страна.
Съдържанието на
записа на заповед е регламентирано в чл. 535 от ТЗ, където изчерпателно са
изброени задължителните реквизити на записа на заповед. Съгласно чл. 536, ал.
1 ТЗ, документ, който не съдържа някой от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ,
не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на същата
разпоредба. Датата на издаване е реквизит от естеството на абсолютно
необходимите, представляващ елемент от законната фирма на записа на заповед,
чиято липса, съобразно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 ТЗ го превръща в
документ, който „не е запис на заповед“. В случая е налице една първоначална
нищожност на претендираната от ищеца ценна книга, водеща до липса на валидно
възникнало менителнично правоотношение между издателя и кредитора, като посоченият
дефект не води до възникване на менителнично задължение. Първоначалната нищожност, възниква поради
липса на формален задължителен реквизит, който в случая е представлявал видим
дефект на книгата. Датата на издаване, както се посочи и по-горе, е задължителен
елемент на законно определената форма на менителничния ефект, поради което
липсата му има за последица нищожността на сделката. Следва да се посочи, че строгата
форма на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност и
ако не съдържа едно от изброените в чл. 535 ТЗ съществени условия, няма
менителнична сила. Липсата на задължителен реквизит на записа води до извод за
липса на валидно менителнично правоотношение, което от своя страна води до
нищожност на записа на заповед, до липса на валидно възникнало задължение на
кредитора. Датата на издаването е от голямо значение за менителничния ефект,
защото служи за доказателство за момента, когато е поето задължението във
връзка със способността на издателя да се задължава с вземането, като липсата
на този реквизит, води до недействителност на ефекта, до непораждане на
менителничното задължение. Следователно, по изложените съображения съдът
намира, че в настоящия случай, при издаването е липсвало валидно задължение за
плащане на посочената в записа на заповед сума.
Предвид всичко гореизложено
предявеният положителен установителен иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Само и
единствено с оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че само по себе
си изписването на отделни части от съдържанието на записа на заповед от
различни лица и с различни химикални пасти не се отразява на валидността. Така
и обстоятелството дали са изписани трите имена /или само име и фамилия/ на
издателя или неговото ЕГН /каквото изискване в закона няма/, както и с каква
химикална паста са изписани и от кого, което обаче не променя крайния формиран
от съда извод.
По
отговорността за разноски:
При този изход
на спора разноски се дължат единствено на ответника. Ответникът претендира разноски, като е представил доказателства за сторени такива в
размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС /л. 21/ и 200 лева –
депозит за в. л. /л. 38.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ИРРИМЕКС“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 244
против Г.И.К. с ЕГН **********, с адрес *** иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че Г.К. дължи на „Ирримекс“ ЕООД, сумата от 19328,50 лева,
дължима по запис на заповед, от 12.07.2017 г., с падеж: 31.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 03.01.2018 г. до окончателното погасяване, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 592 от 17.01.2018 г. и изпълнителен лист от
17.01.2018 г. по ч. гр. д. № 115/2018 г. по описа на Районен съд – П., ІІ
брачен състав.
ОСЪЖДА „ИРРИМЕКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 244, ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.К. с ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА от 700 лева
/седемстотин лева/ – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с
оригинала!
Д. К.